Р
Е Ш Е Н И Е № 2581
гр.Пловдив, 06.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание
на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при участието на секретар Стефка
Костадинова като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2969 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Б.Н.М. ***, против Заповед № ЗСП/Д-РВ/1080/ 02.02.2018
г., издадена от Директор ДСП – * /в хипотезата на заместване/, с която на
основание чл.12, ал.5 от ППЗСП е спряна отпуснатата на жалбодателя социална
помощ, за 2 месеца, считано от 01.12.2017
г. В СЗ жалбодателят се явява лично и поддържа
жалбата.
Ответникът
чрез процесуален представител оспорва жалбата.
Жалбата е
подадена в срок и от лице, имащо право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Като
мотив за издаване на заповедта административния
орган е
посочил “ППЗСП – чл.9. Месечна помощ за допълване на доходите: На осн.чл.12,
ал.5 от ППЗСП – отказ от полагане на ОПТ за м.12.2017 г. и лишаване от
подпомагане за периода от: 01.12.2017 г. до 31.01.2018 г. Г-н Б.М. не е положил
обществено полезен труд за месец декември 2017 г., съгласно удостоверение № 34/
10.01.2018 г.” Въпросното
удостоверение /л.63/ е приобщено към доказателствата по делото, като в същото
действително е отразено посоченото
по-горе, а и в СЗ жалбодателят заявява изрично, че не оспорва фактите по
делото, а именно че обективно не е изпълнил задължението си да отработи
обществено полезен труд за месец декември 2017 г. Съгласно чл.12, ал.1 от ППЗСП „Безработните лица в трудоспособна възраст, които
получават месечна помощ по чл. 9 и
не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона
за социално подпомагане, задължително
полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация
програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за
благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за
общественополезни дейности.“, а съгласно ал.2 на чл.14 от ППЗСП „Лицата по ал.
1 полагат общественополезен труд за срок 14 дни по 4 часа дневно.“ Съгласно
чл.12, ал.5 от ППЗСП „При отказ на
лицата по ал. 1 за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира
за срок два месеца считано от 1-во число на месеца, през който е направен
отказът.“ В случая е несъществено това, че органът не е посочил срок за
спиране на помощта, тъй като е посочена правната норма, с която този срок е
нормативно определен, а и не се твърди помощта да е била спряна за по-дълъг
период, напротив в жалбата си жалбодателят сочи, че помощта е спряна именно за
два месеца. При така изложените факти, съотнесени към цитираните правни норми,
може да бъде направен единствен извод, че административният орган в
съответствие с нормативно предвиденото законосъобразно е спрял отпуснатата на
жалбодателя социална помощ, за 2 месеца,
считано от 01.12.2017 г. Заповедта е издадена в хипотезата на заместване от
компетентен орган, за което са представени доказателства /л.87 и л.88 от
делото/, при спазване на установената форма, като не се констатират съществени
нарушения на административнопроизводствени правила, нито противоречие с
материалноправни разпоредби, като в същото време заповедта съответства на целта
на закона, т.е. не е налице нито едно от отменителните основания по чл.146 от АПК. В случая не става въпрос за „наказание и репресия“, която да е осъществена
„преднамерено, съзнателно и нарочно“ от страна на администрацията спрямо жалбодателя, като нормативният акт е приложен правилно, тъй като при неспазване на задължението на
жалбодателя по чл.12, ал.1 от ППЗСП, което не е спорно, следва предвиденото в
нормата на чл.12, ал.5 от ППЗСП, а именно
спиране отпуснатата на жалбодателя социална помощ, за 2 месеца, което е направил и
административният орган.
Направеното
особено искане в проведеното СЗ
/включително в писмен вид на л.88 от делото/ на основание чл.166, ал.2
вр. чл.60, ал.2 от АПК да бъде спряно допуснато от органа предварително
изпълнение е безпредметно, тъй като
видно от заповедта в същата липсва разпореждане по чл.60 от АПК и поради което
искането следва да бъде оставено без разглеждане.
Предвид
изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде постановено решение, с което
да бъде отхвърлена, а искането да бъде спряно допуснато от органа предварително
изпълнение следва да бъде оставено без разглеждане.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Б.Н.М. ***, против Заповед № ЗСП/Д-РВ/1080/ 02.02.2018 г., издадена от
Директор ДСП – */в хипотезата на заместване/, с която на основание чл.12, ал.5
от ППЗСП е спряна отпуснатата на жалбодателя социална помощ, за 2 месеца, считано от 01.12.2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното
искане на основание чл.166, ал.2 вр. чл.60, ал.2 от АПК да бъде спряно
допуснато от органа предварително изпълнение на Заповед № ЗСП/Д-РВ/1080/
02.02.2018 г., издадена от Директор ДСП – *.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му, а в частта с
която е оставено без разглеждане особеното искане – с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: