РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Бяла , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Гражданско дело №
20214510100207 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
против Н. ИЛК. П., с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 1 664,24лв., представляващи: 1 000лв. -
главница, 33,69лв. – договорна лихва за периода 21.09.2018г. до 21.10.2018г.; 630,55лв. –
обезщетение за забава за периода 22.10.2018г. до 29.01.2021г. (датата на подаване на
заявлението в съда), като за периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. не е начислявана лихва за
забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС; ведно със
законната лихва за забава от подаване на заявлението в съда – 29.01.2021г. до окончателното
изплащане на вземането.
Сочи се, че по подадено заявление по чл.410 от ГПК било образувано ч.гр.д. №
83/2021г., по което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми. Предвид
постъпило възражение срещу издадената заповед по чл.414 от ГПК, на ищеца били дадени
указания за предявяване на иск за установяване на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 21.09.2018г. между „4финанс“ ЕООД и Н. ИЛК. П.
бил сключен договор за кредит № ********** чрез средства за комуникация от разстояние,
като договорът се сключва във формата на електронен документ или на хартиен или друг
траен носител и правоотношението се реализира при спазване изискванията на ЗПФУР,
ЗПУПС, ЗЕДЕП и ЗПК.
Твърди се, че ответникът подал искане за отпускане на кредит, в съответствие на
формуляра предоставен на началната страница на кредитора www.vivus.bg. За сключване на
договора, кредитодателят предоставя на началната страница Стандартен европейски
формуляр и проект на Договор за кредит, включващ Специални условия и Общи условия
към договора за кредит. Кредитополучателят го подписва посредством натискане на бутон
“Подпиши“. С подписването на договора, кредитополучателят потвърждава и се съгласява
кредиторът да предостави и преведе по сметката на кредитополучателят или по друг избран
алтернативен начин сумата по кредита. Кредиторът се задължава да даде отговор на
1
кредитополучателя относно одобрението на исканата сума в срок от 7 календарни дни.
Договорът се счита сключен и влиза в сила от датата на потвърждаването и извършването
на паричния превод. Твърди се, че общата усвоена сума от кредитополучателя по договора
за кредит е в размер на 1 000лв., като последният се задължил да върне общата стойност на
плащанията по кредита, която възлизала в размер на 1 033,69лв. Така, договорната лихва
била уговорена между страните в размер на 33,69лв. Кредитополучателят се задължил да
върне заетата сума в срок до 21.10.2018г. посредством заплащането на една месечна
погасителна вноска в размер на 1 259,99лв. Съгласно Общите условия към договора за
кредит, при забава на плащанията, кредитополучателят дължи надбавка за наказателна
лихва, добавена към договорения лихвен процент, в размер на законната лихва за забава
върху платената сума за времето на забавата, като към датата на сключване на договора за
кредит наказателния лихвен процент за просрочие възлиза на 10,00%. На това основание на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва, за
периода от 22.10.2018г. до подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на
630,55лв. Претендират се разноски за настоящото производство и тези направени в
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. ИЛК. П., с който се
застъпва становище за неоснователност на предявения иск. В отговора се сочи, че не се
спори сключването на договора между страните. Възразява се по отношение годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора, тъй като не били известни на кредитополучателя,
Твърди се, че годишния процент на разходите не отговаря на изискванията на чл.9-11 от
ЗПК. На следващо място се твърди, че уговорената „възнаградителна лихва“, в която се
включва „годишен лихвен процент“ в размер на 49,5%, „стандартен лихвен процент“ в
размер на 40,97% и „промоционален лихвен процент“ в размер на 40.88%, или общо
131,35% са в пряко противоречие с добрите нрави и изискването за добросъвестно
упражняване правата на страните по договора, поради което се явява нищожна. В
проведеното открито съдебно заседание по делото представя доказателства за внесена сума в
размер на 1 000лв, покриваща задължението за главница, като уточнява, че предвид
направеното плащане дължима остава единствено законната лихва от изискуемостта на
вземането 22.10.2018г. до 21.05.2021г. - датата на плащане на главницата. По отношение
претенцията за договорна лихва в размер на 33,69лв. за периода 21.09.2018г. – 21.10.2018г.
твърди, че е без основание в договора и не се дължи.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Елементите от фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на страните за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума; второ, поемане на
задължение от заемателя да върне заетата сума и трето, предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така
установените елементи от фактическия състав на договора заем носи ищецът.
С приетия доклад по делото, като безспорни обстоятелства са установени
сключването на договора за кредит и реалното предаване на заемната сума. Спорни в
настоящото производство се явяват претенциите за възнаградителна лихва и обезщетение за
забава.
От приетата по делото разписка № 0200013126606632 от 21.05.2021г. на Изипей се
установява, че на „Агенция за събиране на вземанията“ е извършен паричен превод в размер
на 1 000лв. представляваща главница по договор за кредит № ********** с длъжник Н.
2
ИЛК. П.. Предвид извършеното плащане, като факт настъпил в хода на процеса съобразно
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът счита, че то следва да бъде съобразено и
претенцията за главница бъде отхвърлена.
Претендира се сумата от 33,69лв., представляваща договорна лихва за периода
21.09.2018г. до 21.10.2018г. Ответникът възразява, като сочи, че същата е без основание в
договора. По своята природа възнаградителната лихва представлява гражданския плод,
цената, която се дължи за ползването за определено време на предоставения на
заемополучателя паричен ресурс. Установява се от представения анекс за допълнителна
сума от 21.09.2018г. към договор за кредит № **********, че страните са уговорили
помежду си промоционален лихвен процент в размер на 40.88%. Неправилно ответникът
приема, че претендирания лихвен процент възлиза на 131,35%, като сборува описаните в
договора лихвени проценти. Съгласно договора, стандартния лихвен процент е в размер на
40.97%, а промоционалния е в размер на 40.88%. Годишния процент на разходите е 49,5%.
Съгласно разпоредбата на чл.19 от ЗПК, годишния процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съдът намира, че така уговорения размер на лихвения процент не
противоречи на закона и добрите нрави, поради което и претенцията за 33,69лв.
възнаградителна лихва следва да бъде уважена.
Що се отнася до претенцията за обезщетение за забава в размер на 630,55лв. за
периода 22.10.2018г. до подаване на заявлението в съда, същата намира своето основание в
чл.13.2.б.“а“ от договора. Съгласно тази уговорка кредитополучателят дължи надбавка за
наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на законната лихва
върху неизплатената сума за периода на просрочие, която към датата на сключване на
договора възлиза на 10.00%. Поради съществуващите пропуснати ползи от неплащането на
кредитополучателя, страните се съгласили, че уговорената лихва, която се е начислявала до
момента преди кредитополучателя да изпадне в просрочие, ще продължи да се начислява
върху непогасената главница. Съдът намира, че тази уговорка противоречи на нормата на
чл.33, ал.1 от ЗПК, според която, при забава на потребителя, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Договорната лихва може да
бъде начислявана само за периода, за който е отпуснат паричния ресурс, който в случая е за
периода 21.09.2018 – 21.10.2018г. След този срок и при непогасяване от страна на длъжника
на заемната сума, кредиторът има право единствено на обезщетение за забава в размер на
законната лихва съобразно императива на чл.33, ал.2 от ЗПК. Съобразявайки че за периода
13.03.2020г. – 14.07.2020г. не следва да се начислява лихва за забава съобразно чл.6 от
ЗМДВИПОРНС и след изчисление с онлайн калкулатор, претенцията за законна лихва върху
сумата 1 033,69лв. следва да бъде уважена до размер от 203,59лв. за периода 22.10.2018г. –
29.01.2021г. С оглед направеното плащане от 1 000лв., с което е покрито задължението за
главница, дължимата лихва за забава за периода 29.01.2021г. – 21.05.2021г. (датата на
плащането) е в размер на 31,39лв. Следва да бъде присъдена законната лихва върху
непогасената част от вземането в размер на 33,69лв., считано от 29.01.2021г. до
окончателното му изплащане.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски съразмерно с уважената част
от иска. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 50лв.
юрисконсултско възнаграждение и 25лв. държавна такса, които с оглед извършеното
плащане с отговора на исковата молба и отхвърлената част на претенцията за обезщетение
за забава, следва да бъдат уважени в размер от 55лв. В исковото производство ищецът
претендира разноски в размер на 350лв. юрисконсултско възнаграждение и 85,28лв.
държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, размерът на
възнаграждението не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело
3
определен с Наредбата за заплащането на правната помощ. Според чл.25, ал.1 от наредбата,
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.
Претенцията надхвърля определения максимален размер, а освен това делото не
представлява такова с правна и фактическа сложност, проведено е едно съдебно заседание, в
което не се е явил представител на ищеца, поради което съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100лв. С оглед така определеното възнаграждение и предвид
уважената част от иска, както и съобразявайки, че ответникът е дал повод за завеждане на
делото, претенцията следва да бъде уважена до размер от 138лв. Общо за двете
производства на ищеца се дължат 193лв. за сторените от него разноски.
Ответникът е сторил разноски в размер на 350лв. за адвокатско възнаграждение,
чиито размер не се явява прекомерен по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед отхвърлената част от иска, следва да му бъдат
присъдени такива в размер на 94лв.
След извършване на служебно прихващане между дължимите суми за разноски, на
ищеца следва да се присъдят разноски за двете производства в размер на 99лв.
Предвид изложеното, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на парично вземане на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис № 4, срещу
Н. ИЛК. П., ЕГН ********** с адрес в гр.Б., ул.“С. С.“ № ., вх.., ет.., за сумите: 33,69лв.,
представляваща договорна лихва за периода 21.09.2018г. – 21.10.2018г., ведно със законната
лихва считано от 29.01.2021г. до окончателното му изплащане; 203,59лв. – обезщетение за
забава за периода 22.10.2018г. – 29.01.2021г.; 31,39лв. – лихва за забава върху главницата за
периода 29.01.2021г. – 21.05.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск за сумите 1 000лв. - главница, поради
извършено плащане в хода на процеса и 426,96лв. - обезщетение за забава за периода
22.10.2018г. – 29.01.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. ИЛК. П., ЕГН ********** с адрес в гр.Б., ул.“С. С.“ № ., вх.., ет.. да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и ад-рес
на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2,
офис № 4, сумата 99лв. разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________
4