Решение по дело №20223/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 25.05.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                            Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 20 223 по описа за 2014 г. и

Р Е Ш И:

 

[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, че А.В.А. дължи на „Х.А.Р.Б.“ ООД 33 541,80 евро по запис на заповед, издаден на 12.10.2007 г. и с падеж на 01.11.2011 г., плюс законната лихва от 03.01.2014 г.  до окончателното изплащане. А.А. е със съдебен адрес – адвокат Т.,***, а „Х.А.Р.Б.“ ООД е с адрес ***.

 

[2] ОСЪЖДА А.А. да заплати на „Х.А.Р.Б.“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК: 1 311,48 лева разноски по исковото производство; 2 527,23 лева юрисконсултско възнаграждение по исковото производство; 2 826,07 лева разноски по заповедното производство.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

[4] Ако ответникът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 311,48 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

 

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.    На ищеца

 

[5] В искова молба от 16.12.2014 г. „Х.А.Р.Б.“ ООД (Х.) е заявил, че „М.” ООД (М.) е издал запис на заповед в полза на Х. за 33 541,80 евро. Той е бил авалиран от ответника А.А.. Тъй като ответникът не е платил по записа, въпреки че той му е бил предявен за плащане, Х. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Съдът е издал заповед за изпълнение за 33 541,80 евро главница и 2 826,01 лева разноски, но ответникът е възразил. Затова Х. моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи 33 541,80 евро по записа на заповед (вж. искова молба, л. 3-5).

 

2. На ответника

 

[6] Ответникът е подал писмен отговор и е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. вземането по записа е погасено по давност;

2. той не е задължен по записа, защото ищецът не е предявил иск против главния длъжник в течение на шест месеца от падежа на дълга;

3. записът е нищожен, тъй като са уговорени два вида падеж;

4. той не е подписвал записа;

5. записът е издаден за друга каузална сделка, която е била развалена, а дори да не е, искът за вземането по нея е погасен по давност. Нещо повече, по тази сделка ответникът е дължал определена сума, за която ответникът вече е осъден да заплати на ищеца. Ето защо А.А. моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 26-32).

 

            3. Насрещни твърдения на ищеца

 

            [7] Х. е заявил, че задължението по записа не е погасено по давност и шестмесечният срок по чл. 147 от ЗЗД не се прилага за авалиста. Той е заявил още, че падежът по записа е бил на определен ден и записът е бил подписан от ответника (вж. допълнителната искова молба, л. 91-96).

 

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[8] Не се спори, че на 12.10.2007 г.  Х. и М. са сключили договор за финансов лизинг, с който ищецът се е задължил да предостави за ползване на М. три камиона IVECO. Договорът е бил за срок от 60 месеца, считано от датата на първата дължима вноска, съгласно актуалния погасителен план (вж. и договора, л. 34-41). Не се спори, че на същата дата М. е издал запис на заповед в полза на Х. за 33 541,80 евро. Падежът на записа е бил на 01.11.2011 г. Ответникът А.А. е авалирал записа на заповед (вж. запис на заповед, л. 11). Този запис на заповед е обезпечавал плащането от М., представлявано от А.А., на лизинговите вноски по съответния договор за лизинг (вж. проложение 2 към договора за финансов лизинг, л. 42).

 

 [9] Не се спори, че като обезпечение по договора за финансов лизинг са били издадени още четири записа на заповед за същата сума, но първите три с по-ранни падежи – на 01.11.2008 г., 01.11.2009 г. и 01.11.2010 г.- а последният с падеж, следващ падежа на процесния заповед (вж. и л. 43-45). Плащането по по-ранните три записа е предмет на т. д. 4 076/2011 г. на СГС, VI-5 състав (вж. решението, л. 84-85).

 

[10] Не се спори, че  А.А. не е заплатил сумата по записа на заповед с падеж 01.11.2011 г., предмет на настоящото дело. Затова на 03.11.2014 г. Х. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение (вж. л. 8-9 и л. 13). Не се спори, че СРС е издал заповед за изпълнение, срещу която А.А. е подал възражение.

 

[11] Х. е заплатил 1 311,48 лева държавна такса (вж. л. 23). Той е бил представляван от юрисконсулт. А.А. е заплатил 10,00 лева за съдебни удостоверения (вж. л. 112), както и 6 000,00 лева адвокатско възнаграждение (вж. пълномощно, л. 33 ).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[12] Х. е предявил иск по чл. 415 от ГПК за установяване наличието на вземане по запис на заповед.

 

1. По иска по чл. 415 от ГПК

 

[13] Предпоставките за уважаването на иска са: 1. А.А. да е авалист по запис на заповед в полза на Х.; 2. този запис на заповед да е валиден; 3. ответникът да не е заплатил на Х. сумата по записа.

 

[14] А.А. е заявил, че не се е задължавал по записа на заповед, като не го е подписвал. Съдът установи, че А.А. е подписал като авалист процесния запис на заповед. Следователно А.А. е авалист по този запис на заповед.

 

[15] Записът на заповед е валиден - налице са всички реквизити, изискуеми по закон. Ответникът не е платил по него, въпреки че падежът е настъпил още на 01.11.2011 г.

 

[16] Налице са всички предпоставки за уважаването на иска. Затова съдът признава за установено, че ответникът А.А. дължи на ищеца Х. 33 541,80 евро по записа на заповед с падеж 01.11.2011 г.

 

[17] А.А. е възразил, че вземането по записа на заповед е погасено по давност.  Съгласно чл. 531, ал. 1 от Търговски закон (ТЗ), исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В случая падежът е бил на 01.11.2011 г. Давностният срок е изтичал на 01.11.2014 г. – събота, неприсъствен ден. Съгласно чл. 72, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден. В случая давностният срок по записа на заповед е изтекъл на 03.11.2014 г. - тогава, когато е било подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно искът за вземането спрямо платеца по записа не е бил погасен по давност. Затова не е погасен по давност и искът за вземането спрямо авалиста. Ето защо възражението на А.А. е неоснователно.

 

[18] А.А. е възразил, че вземането спрямо него не е било предявено в шестмесечния срок от падежа. Затова той не дължи. Възражението е неоснователно. Правилата за поръчителството не се прилагат спрямо авалиста (вж. решение на ВКС 185/2010 по т. д. 136/2010[1], цитирано и представено от ответника, л. 103). Следователно приетото в т. 4б от ТР 4/2014 г. по т. д. 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо към процесния случай. Затова това възражение на ответника е неоснователно.

 

[19] А.А. е направил и няколко възражения, свързани с каузалното правоотношение между ищеца и М.. Авалистът не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които хоноратът (издателят) би могъл да направи. Това е така поради самостоятелния характер на задължението на менителничния поръчител (вж. в този смисъл следните решения на ВКС: 233-2013-II T. O. по т. д. 1036/2013 г.; 17-2011-II Т. О. по т. д. 213/2010 г.[2]; 1569-2004-II Т.О. по т. д. 2576/2002 г.). Затова авалистът не може да противопостави и възраженията, свързани с евентуалното каузално правоотношение, по което е бил издаден записът, които издателят би имал (вж. пак там).

 

[20] Изключение от това правило се допуска само ако приносителят е недобросъвестен или злоупотребява с право (вж. пак там). Приносителят е недобросъвестен, ако той вече е получил плащане по каузалното правоотношение (вж. решение на ВКС 233-2013-II T. O. по т. д. 1036/2013 г.). Съдът не установява вземането на ищеца спрямо М., съответно А.А., да е било погасено. Ето защо Ищецът не е недобросъвестен. След като ищецът не е недобросъвестен, А.А. не може да противопоставя на ищеца възражения, свързани с каузалното правоотношение между ищеца и М.. Затова тези възражения на А.А. са неоснователни.

 

2. По разноските

 

            [21] Х. търси разноски. Той е направил такива за 1 311,48 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

            [22] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда А.А. да заплати на Х.: 1 311,48 лева разноски по исковото производство; 2 527,23 лева юрисконсултско възнаграждение по исковото производство; 2 826,07 лева разноски в заповедното производство.

 

Съдия: