МОТИВИ
към Решение № 119 от 30.05.2017 г. на
Районен съд – Хасково, постановено по АНД № 409 по описа за 2017 година.
С Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание от 06.04.2017 г. на прокурор
при Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение, обвиняемият Я.В.Т.
*** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 313, ал. 1 от
Наказателния кодекс - за това, че на 25.05.2015 г. в град Хасково, пред
служител на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР град Хасково, потвърдил
неистина в писмена декларация, която се подава по силата на закон /на основание
чл. 160 от Закона за движение по пътищата/ пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че Свидетелство за
управление на МПС /СУМПС/ № *********, издадено на негово име е изгубено.
В съдебно заседание пред Районен съд –
Хасково, РП – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител, който да
заяви становище по внесеното предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Подсъдимият Я.В.Т., редовно призован,
не се явява, за да заяви лична позиция дали
разбира обвинението и дали се
признава за виновен по него, като производството протече в негово отсъствие в
хипотезата на чл. 378, ал. 1 от НПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Я.В.Т. е роден на *** ***,
същият е българин по произход, български гражданин, със средно образование,
неосъждан, женен, безработен, живущ ***.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 484, издадена от Районен съд – Димитровград на 14.07.2016
г. подсъдимият Я.В.Т. не е осъждан и
няма данни да е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание. Срещу него няма регистрирани
противообществени прояви и нарушения на обществения ред, ползва се с добро име
сред съседите, според събраните в хода на разследването характеристични данни.
Трудови доходи не получава, не притежава движимо или недвижимо, според
отбелязаното в попълнената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние.
Установено в
хода на досъдебното производство е, че подсъдимият Я.В.Т. *** и е правоспособен
водач на МПС, като се водел на отчет в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково. Същият разполагал със Свидетелство за управление на моторно превозно
средство № ********* издадено на негово име, със срок на валидност 2018 г. През месец март 2015
година подс. Я.Т. бил в Република Румъния, където властите отнели
свидетелството на управление на МПС, като му наложили забрана управление на МПС
зa срок от 60 дни, считано от 04.03.2015 година във връзка с допуснато от него
нарушение.
След този случай подс. Я.Т. се завърнал
в Република България, но се нуждаел от СУМПС, тъй като искал да шофира. Затова
решил да уведоми българските власти, че свидетелството му за управление на МПС
било изгубено.
За целта подс. Я.Т. ***, където на
25.05.2015 година се явил в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково и подал
заявление за издаване на дубликат на свидетелство за управление на МПС, като посочил,
че шофьорската му книжка била изгубена при неясни за него обстоятелства,
въпреки, че знаел, че няколко месеца по - рано му е отнета от властите на
Република Румъния. Като част от процедурата в нарочна и изрична декларация,
изискуема по чл.160 от ЗДвП, подсъдимият Я.Т. посочил, като собственоръчно
вписал, че шофьорската му книжка (свидетелството му за управление на МПС) било
изгубено. На същата дата подсъдимият Я.Т. подал пред служител на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Хасково процесната декларация, заедно със заявление,
което също било попълнено лично, както и подписано от подс. Я.Т. пред служителя
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, а именно И. Д.-заемаща
длъжността системен оператор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и
разпитана в качеството на свидетел в хода на досъдебното производство. Въз
основа на подадените документи на 28.05.2015 г. на подс. Я.Т. *** дубликат
СУМПС № ********* със срок на валидност до 28.01.2018 г., което подсъдимият получил
на 05.06.2015 година.
С писмо от Генералното консулство на
Република България в Букурещ, Република Румъния, българските власти получили
информация, че СУМПС № *********, издадено на името на подс. Я.В.Т. *** било
отнето от румънските власти. Последното било върнато на ГД „ОП“, а оттам с Писмо
№ 3286р-893/19.06.2016 г., изпратено в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково,
където подсъдимият се води на отчет. Така се установиш неистинността на
декларацията подписана от него.
Изложената дотук фактическа
обстановка е категорично установена от представените по делото писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, от обясненията на
подсъдимия, приобщени по съответния ред в съдебна фаза.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е
направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил деяние, субсумирано
под състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради следните
доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на
престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било
повдигнато обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и
съответно – освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ.
деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът да е извършил
лъжливо документиране в частен документ в своя полза, а именно чрез
потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация, която
по силата на закон, указ или Постановление на Министерски съвет се дава пред
орган на властта за удостоверяване на
някои обстоятелства.
По делото се установи, че подсъдимият
Я.В.Т. ***, на посочените в акта на прокуратурата дата и място, пред служител
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Хасково, в писмена декларация, която по
силата на закона - на основание чл.160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
се изисква да бъде дадена в хипотезата, визирана в цитираната норма, вписал
обстоятелствата, а именно, че СУМПС № *********, издадено на негово име е
изгубено. С оглед така
възприетата от съда и категорично установена фактическа обстановка, еднопосочна
с изложената в постановлението на РП - Хасково, недвусмислено се налага извод,
че твърденията на прокуратурата, обосноваващи виновно поведение на дееца и
съставомерност на същото по чл. 313, ал. 1 от НК се доказват по несъмнен начин.
От обективна страна изпълнителното деяние на подсъдимия е осъществено чрез
действие – вписване на обстоятелства, които подлежат по силата на закона на
удостоверяване откъм тяхната истинност в подадена писмена декларация. Следва да се приеме, че деянието е
осъществено в първата предвидена в нормата на чл. 313, ал. 1 НК форма – потвърждаване
на неистина, тъй като с използване на израза „изгубено”, подсъдимият е имал
предвид чисто логически и езиково погледнато, че вещта, в случая документът, се
намира на неизвестно за него място, вследствие под въздействието на неопределен
и неизяснен източник, като е дал предположение за естеството на причините за това
– загубване на документа, съзнавайки, че това му изявление не съответства на
обективната истина. То не съответства на обективната истина, тъй като деецът е
бил наясно, а се установява от писмените доказателства по делото, както по
какви причини свидетелството му за управление на МПС не е в негово държане – защото
е било отнето от властите на Република Румъния, така също къде се намира то, а
именно у властите на посочената държава и на какво основание този документ му е
отнет – за извършено закононарушение при управление на МПС в Румъния.
Следователно изявлението му в подадената писмена декларация, не само обективно
не съответства на истината и поради това следва да са приеме като потвърждаващо
неистина, а така също това несъответствие е било съзнавано и от подс. Я.Т..
Последното пък от своя страна обосновава и преценката, че от субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Същият освен това е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е целял тяхното настъпване.
На
следващо място, не се поставя под съмнение и възприетото в акта на държавното положение
виждане, че в конкретната хипотеза с подаване на процесната декларация, чието
авторство не се оспорва от подсъдимия пред служители на Сектор „ПП” към ОД МВР
– Хасково, същата е депозирана пред орган на власт по смисъла на чл. 93 т. 2 от НК. Съгласно цитираната разпоредба „орган на власт” са органите на държавна
власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и
служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически
функции, а според чл. 1 ал. 2 от ЗБЛД, българските лични документи се издават
от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи,
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
Министерството на отбраната, съобразно предоставената им компетентност по този
закон, което установява по положителен начин и другата обективна предпоставка
за съставомерност на деянието по чл. 313, ал. 1 НК - декларацията да се дава
пред орган на власт.
За извършеното от подсъдимия Я.В.Т. ***
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три години
или глоба от сто до триста лева. С престъплението не са нанесени имуществени
вреди. Подсъдимият до момента не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VII от
НК. Съдът счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК,
като същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК
законови пречки за това.
При индивидуализацията на
административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, съдът
намира, че определянето на „глоба” в размер, съобразно законовия минимум, а
именно 1000 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността на подсъдимия –
същият е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни и съобразено с
материалното му състояние. Така наложеното административно наказание се явява и
в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал
по делото и житейската справедливост, както и с оглед обществената опасност на
деянието и дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи отговорността
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност. С него в най – пълна степен биха
се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона, а с
факта, че същото макар и да е по вид „глоба” по своя характер е административно
наказание, а не санкция по НК и с налагането му подсъдимият, от гледна точка на
въпроса за неговата съдимост, е поставен в по – благоприятно положение,
независимо от размера на това наказание, предвид липсата на основание за
приложение на нормата на чл. 78а, ал. 5 НК. Последното се мотивира с възприетото законодателно разрешение в
разпоредбата на чл. 313, ал. 1 НК, където действително е предвидена възможност
за налагане на наказание „глоба” и размерът на същото е определен в диапазона
от 100 до 300 лева, но в случая алтернативно предвиденото наказание по вид е
„лишаване от свобода”. То по своя характер е по – тежко от наказанието „глоба”,
следователно не са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл. 78а, ал. 5 от НК при определяне размера на административното наказание
„Глоба”.
На
основание чл. 112, ал. 4 НПК, приобщеното като веществено доказателство по
делото: СУМПС № ********* бе постановено да се предаде на разпореждане на заинтерисованото
учреждение в случая Сектор ПП при ОДМВР - Хасково и конкретно на Началника на
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Хасково.
Мотивиран
така Хасковският районен съд постанови решението си.
Съдия:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.