РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 06.07.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети
май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря К.П., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2228 по описа за
2013 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът А.В.М., заместен в хода на процеса на
основание чл.227 ГПК от своите правоприемници ищците: И.В.М., Ц.Т.Г., И.Т.И. и Ж.Г.В.
/определение от 22.05.2015 г./ е предявил осъдителни искове срещу ЗК“Л.И.“АД по чл.226, ал.1 КЗ /отм.,
ДВ, бр.102/2015 г./ и § 22 от ПЗР на КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 30.12.2012 г., около 10.00 часа в гр.В., управлявал
велосипед, като на кръстовището на ул.“*******“ настъпило ПТП с лек автомобил
Дачия Логан с рег.№ СА *******, управляван от И.Д.Ц.. За станалото събитие бил
съставен по твърдения констативен протокол с пострадали лица № 8819/07.02.2013
г., в който било посочено, че виновен за ПТП е водача на лекия автомобил, който
не е спазил правилата за движение по пътищата, тъй като е отнел предимство на
велосипедиста А.М.. Било образувана преписка № ЗМ № 879/2012 г. по описа на
РУП-В..
Поддържа твърдения, че в резултат на ПТП са му били причинени травматични
увреждания. Бил закаран в МБАЛ В. ЕООД, където бил хоспитализиран от 30.12.2012
г. до 05.01.2013 г. В болничното заведение му били направени гръбначни и
гръбначно-мозъчни оперативни интервенции. По същество, според ищеца,
травматичните увреждания, причинени му във връзка с ПТП се изразяват в „счупване на лумбосакралната част на
гръбначния стълб и таза открито“. В домашни условия ищецът продължил
лечението. Поради здравните показания бил обездвижен за известен период и имал
необходимост от непосредствена грижа с оглед ежедневното му обслужване.
Изпитвал болки по цялото тяло, които били особено интензивни в областта на
главата, гръбначния стълб, таза и кръстната област. За период 7-8 месеца на
ищеца било препоръчано да извършва минимални движения без натоварване, като
лечението и възстановяването му твърди, че продължават и към настоящия момент.
Поддържа, че гражданската отговорност за вреди на виновния водач се покрива
от договор за задължителна застраховка „ГО“, сключена със ЗК Л.И. АД по полица
№ 22112000270313/04.01.2012 г. валидна за времето от 06.01.2012 г. до
05.01.2013 г. Поради това,
според ищеца следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя –
ответник за причинените му неимуществени
вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
последиците от него.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответното дружество да му заплати, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.02.2013 г. до окончателно погасяване на задължението
/уточнение в с.з. на 04.12.2013 г/. Претендира сторените по делото разноски.
В хода на
процеса с определение от 22.05.2015 г. на основание чл.227 ГПК на мястото на
починалия на 25.12.2013 г. ищец А.В.М. са конституирани наследниците му по
закон: И.В.М., Ц.Т.Г., И.Т.И. и Ж.Г.В..
В срока за
писмен отговор, ответникът ЗК“Л.И.“АД изразява
следното становище по исковете: Оспорва исковете по основание и размер. Прави
възражение, че вината за ПТП не принадлежи на водача на лекия автомобил. Прави
възражение, че описания механизъм на ПТП е непълен и не дава възможност за
извършване на преценка за обстоятелствата, при които е настъпил. Оспорва
произшествието да е станало по описания начин. Оспорва да са настъпили сочените
вреди в причинна връзка с ПТП. При условията на евентуалност прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия
велосипедист, който като участник в движението е следвало да спазва правилата на
ЗДвП. Оспорва, като завишени по размер претенциите за обезщетяване на описаните
неимуществени вреди.
Не оспорва наличие на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „ГО“ към момента на ПТП по описаната полица. Претендира разноски.
С определение по чл.220 ГПК от 26.07.2013 г. в производството е
конституиран, като подпомагаща страна на страната на ответника И.Д.Ц..
Последният изразява становище за неоснователност на исковете в с.з. на
04.12.2013 г.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане
на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв.
Страните не
спорят и се установява от приложените писмени доказателства – констативен
протокол с пострадали лица № 8819/07.02.2013 г. и материалите по преписка № ЗМ №
879/2012 г. по описа на РУП-В., пр.пр.№ 4/2013 г. по описа на РП В., че на
30.12.2012 г., около 10.00 часа в гр. В. на кръстовището на ул.“М.“ и ул.“В.М.“ е настъпило ПТП между
участниците: А.В.М., който управлявал велосипед и И.Д.Ц., който управлявал лек
автомобил Дачия Логан с рег.№ СА *******.
Страните не спорят и се установява, че с постановление от 18.02.2013 г. на
РП В. образуваното срещу И.Д.Ц. наказателно производство е било прекратено
поради изрично деклариране от страна на пострадалия А.В.М., че не желае да се
води това дело, макар да е получил телесни увреждания с характер и интензитет
на средна телесна повреда.
В производство не е спорно между страните, че към момента на настъпване на
ПТП- 30.12.2012 г. за лекия автомобил марка Дачия Логан с рег.№ СА ******* е
налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК Л.И.
АД по полица № 22112000270313/04.01.2012 г. валидна за времето от 06.01.2012 г.
до 05.01.2013 г.
Чрез констатациите на приетата, като обективно и професионално изготвена СМЕ
/л.58-л.60/ се установява, че в резултат на ПТП на ищеца е било причинено следното
травматично увреждане: „счупване на
тялото на 1-ви лумбален (поясен) прешлен.” По своят медико-биологичен
характер, получената гръбначно-мозъчна травма (счупване на тялото на 1-ви
поясен прешлен) е довела на ищеца - „ трайно затруднение на движенията на
снагата за срок по-дълг от 30 дни ” (в случая до 6 месеца.) Установява се от
събраните писмени документи и СМЕ, че спешна медицинска помощ и
лечение, пострадалият е получил в МБАЛ гр.В., Ортопедично отделение. След
извършените кръвни и рентгенографски изследвания и консултации със специалисти, счупеният прешлен
бил поставен в реклинационно положение при строг постелен режим, без
възможности за движение и стъпване на долните крайници. Включена била
инфузионна, дехидратираща, кортизонова антикоагулантна, антибиотична, седативна
и обезболяваща терапия. Пострадалият бил изписан от болницата на 05.01.2013 г.,
като лечението продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи на 5-ия, на
7-мия и на 21-вия ден след изписването от болницата. Общо лечебният и
възстановителен период (с рехабилитацията) при пострадалия приключил за срок от
6 месеца, според СМЕ, през което време същият изпитвал болки и страдания с
по-интензивен характер през първите 2-3 месеца и 30 дни в началото на
рехабилитацията.
След посоченият
период болките са намалили интензивността си и са се проявявали само периодично
сутрин и след обща преумора на гръбначния стълб. След този период, ищецът е
продължил да търпи т.н. „сезонни” болки в зоната на счупения прешлен при рязка
промяна на времето, което го е принуждавало да ползва седативни и обезболяващи
средства. Към момента на изготвяне на СМЕ е дадена констатация за стабилизиране
състоянието на пострадалия. Дадена е констатация, че счупването при ищеца е
било стабилно, без „спондилолистеза” ( т.е. без разместване на стоящия отгоре
12-ти гръден прешлен). След претърпяната травма тялото на счупения 1-ви
лумбален прешлен е останало пожизнено снишено (смачкано) отпред, като в -
междупрешленото пространство между 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлен е
започнало образуване на артрозни промени и зашипявания. Последните стоят в
основата на периодичноявяващите се болки в долната част на гръбначния стълб.
Счупеният прешлен ще остане винаги видим при рентгеново изследване. Претърпяната
злополука, според СМЕ е довела на ищеца пожизнена инвалидност от ограничените и
болезнени движения в поясната област на гръбнака.
В
производството са спорни обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
в т.ч. обстоятелства, местоположение и разположение на участниците в него.
Въз основа на уврежданията по автомобила и велосипеда, както и въз основа
на оставените спирачни следи от автомобилни гуми по пътното платно, според
констатациите на експерта по САТЕ /л.138-л.145/, пътното произшествие е
настъпило по следния начин: лекият автомобил се е движел по ул.“М.“ с посока от
ул. „Лермонтов” към бул. „Съединение” със скорост около 30 км/ч., установена в
допълнителната САТЕ, чийто изводи съдът възприема изцяло, като скорост не
по-висока от 48 км/ч., приближавайки кръстовището с ул.“В.М.“. Към същото
кръстовище се приближавал и велосипедиста, движейки се по ул.“В.М.“ с посока от ул.
„Свети Климент Охридски” към центъра със скорост от порядъка на 10 км/ч.
Водачът на автомобила възприел навлезлия в кръстовището велосипедист отляво
надясно и задействал автомобила за екстрено спиране, оставяйки спирачни следи
по пътното платно. Последвал удар. Лекият автомобил блъснал с предна дясна част
велосипедиста по неговата дясна страна в зоната на десния педал. От този първи
удар велосипедиста се подпрял на предния капак на автомобила и с плъзгане
достигнал до дясната част на челното стъкло, като го напукал в зоната на предна
дясна чистачка. От удара и насочеността на велосипедиста в посока на движението
му, той и велосипеда му са били отблъснати и паднали на асфалта вдясно от лекия
автомобил, който вече бил установен в покой. При падането велосипедиста получил
травмите описани в приетата в производството СМЕ. Според констатациите на
експерта по САТЕ /л.86/ ударът за водача на лекия автомобил е бил
непредотвратим чрез аварийно спиране, тъй като за да не настъпи същият е
следвало водача да се движи със скорост не по-висока от 14 км/ч. Велосипедистът
е попаднал в опасната зона за спиране на лекия автомобил с дължина 33.42 м. с
отстояние до мястото на удара 19.20 м. Основна причина за ПТП, според
констатациите на допълнителна САТЕ /л.142 и л.143/ е поведението на
велосипедиста, тъй като и за двете превозни средства кръстовището е
нерегулирано / Пътният знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” бил
поставен на южния край на ул. „М.” (велосипедиста се е движил по северната част
на ул. „М.”) и знакът не се отнася за него. Съгласно правилата в ПЗДвП в
конкретната пътна ситуация предимството за преминаване е на дясно разположения
в кръстовището – в случая на водача на лекия автомобил. Ударът бил предотвратим
за велосипедиста при спиране преди кръстовището. В момента на задействане на
автомобила за аварийно спиране, респ. когато водачът на лекия автомобил го е
възприел като опасност, велосипедът е отстоял от кръстовището на 4,26 м. (при
видимост към велосипедиста 21,60 м.). Лекият автомобил се е намирал на 19.20 м.
от мястото на удара /отстояние от мястото на удара/.
От своя
страна в съставения констативен протокол с пострадали лица №
8819/07.02.2013 г., като причина за ПТП е посочена поведението на водача на
лекия автомобил, който не е спазил
правилата за движение по пътищата, като е отнел предимство на движещия се
велосипедист. В тази именно част документът е оспорен като неверен с
възражения на ответника, че отразените обстоятелства не са възприети от
съставителите на документа непосредствено. В този смисъл настоящият състав
намира, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Същият се полза с обвързваща формална доказателствена
сила обаче относно авторството на документа и със задължителна материална
доказателствена сила за направените пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия /чл.179,
ал.1 ГПК/. В този смисъл, според съда, в оспорената част съставеният
документ не обвързва със задължителна материална доказателствена сила, доколкото
не всички отразени обстоятелства във връзка с произшествието са били възприети
пряко от съставителите на акта. В този смисъл,
чрез представената докладна записка на полицай Б.А.К. – мл.автоконтрольор
/л.52/ за станалото ПТП на 30.12.2012 г. в 10.00 часа се установява, че за станалото
ПТП органите на реда са били уведомени на 30.12.2012
г. в 10.35 часа, като мястото било посетено в 10.50 часа, като местопроизшествието е било запазено до идване на
оперативна група. На място било констатирано, че водачът на лекия автомобил е отнел предимство на велосипедиста, с
което е нарушил правилата за движение по пътищата и причина за ПТП. На
30.12.2012 г. бил съставен протокол за оглед на местопроизшествието в 10.45
часа, т.е. непосредствено след ПТП, в който е отразено, че местопроизшествието
не е запазено, а метеорологичните условия са били: облачно време, дневна
светлина. Удостоверени са констатираните обстоятелства, че ПТП е настъпило пред
входа на училище „Христо Ботев“ при наличие на пътни знаци А.19 „Деца!“ /чл.18,
ал.1, т.5 от ППЗДвП/, както и че на ул.М. има поставен знак за ограничение на
скоростта на 40 км/ч /знак В.26 Забранено е движението със скорост по-висока от
означената/ и пешеходни пътеки тип „Зебра“ /пътна маркировка М.8/. Посочено е,
че знаците са разположени от двете страни на входа на училището. От своя страна
е удостоверено, че от южната страна на кръстовището е поставен пътен знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ завъртян в посока запад.
Формираният от експерта по САТЕ извод, че забранителния знак Б2 не се отнася за
велосипедиста, съдът намира за обоснован с оглед отразеното местоположение на
този участник – същият се е движел по северната част на ул.М..
Тези обстоятелства се потвърждават от констатациите на експерта по САТЕ
/основна и допълнителна/ и са отразени на съставената схема на ПТП /л.82 от
делото/. На описаната схема на ПТП е отбелязано и разположението на пътната
маркировка – пешеходни пътеки тип „Зебра“ и на двете улици преди кръстовището. Съставеният
документ /схема на ПТП/ има характер на официален свидетелстващ документ по см.
на чл.179, ал.1 ГПК и обвързва съда да приеме, че застрахователното събитие е
настъпило на посоченото място при соченото разположение на участниците в
движението, пътните знаци и пътната маркировка. Възраженията на ответника, че
отразените обстоятелства в съставения констативен протокол за ПТП и протокол за
оглед на местопроизшествието ведно със схема са неверни останаха недоказани в
производството. Съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК същият не опроверга
отразените с обвързваща сила констатации в посочената част. Поради това, съдът
намира че описаният от експерта по САТЕ механизъм на ПТП се потвърждава от
обсъдените писмени документи по посочения начин.
За да бъде успешно проведен прекият
иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат установени фактите,
релевантни досежно осъществяването на фактическия състав на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна,
4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на
дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на валидно,
действително застрахователно правоотношение
по договор за застраховка по риска „гражданска отговорност”, сключен
досежно МПС, с което е причинено процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът намира, че сочените
предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в производството
доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача на лекия
автомобил и с причинените от това застрахователно събитие травматично
увреждане: „счупване на тялото на 1-ви
лумбален (поясен) прешлен”. Доколкото предвидената от закона
чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина при деликтната отговорност не бе оборена от
ответника, съдът намира че предпоставките на непозволено увреждане /чл.45 ЗЗД/
бяха установени.
При настъпване на ПТП водачът на лекия автомобил се е движел със скорост по
висока от ограничението – около 48 км/ч., с което е нарушил правилата на чл.21,
ал.2 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП, доколкото се е движел със скорост над посоченото
ограничение със знак В.26 за въвеждане на забрана- над 40 км/ч и съответно е
следвало при избиране скоростта за движение да се съобрази с атмосферните
условия, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението и
с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. В случая, водачът на автомобила не е съобразил, че на
кръстовището има предупредителен пътен знак за възможна поява на деца с оглед
района на местопроизшествието – училище „Христо Ботев“, не е съобразил правилата
на чл.5, ал.2, т.1, пр.2 от ЗДвП, че следва да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. Изводът не се
променя от установеното, чрез събраните писмени документи /обсъдени по-горе/ и
заключението по АТЕ, че кръстовището е било неурегулирано, т.е. и двамата
участници са се движели по равнозначни пътища и според указаните в чл.48 ЗДвП
правила с предимство е бил водачът на лекия автомобил, а не велосипедиста.
Поведението на последния към момента на настъпване на ПТП ще бъде обсъдено с
оглед релевираното в срока за писмен отговор възражение за съпричиняване
Освен това с разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП се вменява в задължение на
водача да намали скоростта при обстоятелства, създаващи опасност за движението.
Поради това, съдът намира, че в производството се установи виновно поведение от
страна на водача на лекия автомобил при избиране на съобразената с пътната
обстановка скорост за движение. За определянето й водачът следва да се съобрази
атмосферните условия, състоянието на пътя, характера и интензивността на
движението и конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие. В този смисъл, според съда е налице разлика
между разрешената скорост и съобразената скорост по чл.20, ал.2 ЗДвП. Както бе
посочено по-горе застрахователното събитие е станало през деня, на
неурегулирано кръстовище пред входа на училище. Според настоящата инстанция скоростта
на движение от 48 км/ч, в случая не е била разрешена и същевременно не е била съобразена
със състоянието на пътя /стръмна улица/, с характера и интензивността на
движението /в района на училище и пътна маркировка за пешеходни пътеки/. Поради
конкретните условия водачът на автомобила е бил длъжен да намали скоростта и да
управлява лекия автомобил със скорост, която да му позволява да следи
движението по пътното платно, включително и движението на неправомерно
пресичащите пешеходци и/или велосипедисти.
Със задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на застрахования срещу
риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към
друго лице, а предназначението и е да репарира, в рамките на застрахователната
сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува
основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования
делинквент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент от фактическия
състав на застрахователното събитие и последното ще е налице само дотолкова,
доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от
04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на самия застрахован.
Предвид гореизложеното, и доколкото
между страните е безспорно установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че
ответното дружество отговаря по предявените искове.
По отношение на претенцията за
неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са последиците
от засягането на блага, които са предмет на субективни права, в това число и права
върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението
следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи
точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен
еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Както бе посочено, чрез
констатациите на СМЕ се установи, че пострадалият е изпитвал болки и страдания
във връзка с причиненото му травматично увреждане за период около шест месеца,
през което време същите са били с по-интензивен характер през първите 2-3
месеца и 30 дни в началото на рехабилитацията. Общо лечебният и възстановителен период (с рехабилитацията)
при пострадалия приключил за срок от 6 месеца, според СМЕ. Във връзка с травматичното
увреждане, провежданото лечение и показанията на лекуващите лекари същият е бил
ограничен в свободното си придвижване и в ежедневното си обслужване, като е
имал необходимост от чужда помощ – на пострадалия е бил определен строг постелен
режим, без възможности за движение и стъпване на долните крайници.
Предвид възрастта на пострадалия към момента на ПТП – 71
навършени години при съобразяване с обстоятелството, че към настоящия момент
пострадалия от ПТП е починал и не следва да бъде извършвана преценка за
бъдещото му здравословно състояние и възстановяване след причинената травма в
резултат на ПТП, съдът намира,
че следва да определи справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, причинени от увреждането, предмет на разглеждане по настоящото дело, съгласно
чл. 52 от ЗЗД – сумата от 17000.00 лв. При определяне размера на обезщетението
следва да се вземе предвид и възникналата нужда от чужда помощ в периода на
възстановяването. За разликата до предявения размер от 50 000 лв. претенцията
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 73 от
27.05.2014 Г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият
състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо
от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на ищеца следва да бъде изследван въпросът дали със
своето поведение на пътя пострадалият, като участник в движението, е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съдът намира за основателно
възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия на
вредоносния резултат, поради нарушение в качеството му на участник в движението
/велосипедист/ правилата за движение /чл.48 ЗДвП/, изразяващо се в отнемане на
предимство на ППС, което се намирало и приближавало от дясната му страна на
неурегулираното кръстовище – в случая лек автомобил Дачия Логан с рег.№
СА *******, управляван от И.Д.Ц..
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпИ.вредоносен резултат,
но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва
да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. В случая, чрез констатациите на САТЕ /основна и
допълнителна/ се установи, че ПТП не би настъпило, ако велосипедистът беше
спрял и бе дал предимство на приближаващия се от дясната му страна лек
автомобил. От своя страна ударът е бил непредотвратим за автомобила и чрез
аварийно спиране на автомобила, доколкото водача е управлявал със скорост около
48 км/ч., опасната зона за спиране на автомобила е определена на 33.42 м., а
отстоянието му от мястото на удара на 19.20 м., като в момента на възприемане
на велосипедиста от водача на лекия автомобил
първият се е намирал на разстояние 4.26 м. от кръстовището. Водачът на
лекия автомобил е следвало да управлява МПС със скорост не по – висока от 14
км/ч.
С оглед това, съдът намира че се установи по
категоричен път в производството, че пострадалия е допринесъл с поведението си
за настъпване на вредоносния резултат, поради това че е нарушил правилата на
чл.48 от ЗДвП. В този смисъл, съдът намира направеното от
ответника-застраховател възражение за съпричиняване за основателно и доказано в
размер на 50%. Последното е основание за намаляване на дължимото се на ищеца,
заместен от своите правоприемници обезщетение на сумата 8500.00 лв. За разликата до предявеният размер
от 50000.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Върху
присъдената сума се следва законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 15.02.2013 г. до окончателно погасяване на сумите /становище от първо
с.з. на 04.12.2013 г.
По отношение
на разноските:
Ищецът е сторил разноски за държавна такса и за депозити
за назначените експертизи в общ размер на 2455.00 лева. На основание чл.78,
ал.1 ГПК с оглед изхода на спора в негова полза се следват разноски в размер на
417.00 лв.
Ответникът е сторил разноски за експертиза
в размер на 355.00 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер. Съобразно
отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъде
присъдена сумата от 294.00 лева – разноски за съдебни експертизи и сумата
1684.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
51Д, да заплати на първоначалния ищец А.В.М., поч. на 25.12.2013 г. и заместен
в хода на процеса от своите правоприемници ищци И.В.М., ЕГН **********, Ц.Т.Г.,
ЕГН **********, И.Т.И., ЕГН ********** всички с адрес *** Т.П., 89 и Ж.Г.В.,
ЕГН ********** с адрес ***, действаща чрез адв.С. от САК, /определение за
конституиране от 22.05.2015 г./, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 8500.00 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпени от пострадалия А.В.М. неимуществени вреди - болки и
страдания от травматично увреждане: счупване
на тялото на 1-ви лумбален (поясен) прешлен”, настъпило вследствие на пътно
– транспортно произшествие станало на 30.12.2012 г., около 10.00 часа в гр. В. на кръстовището на ул.“*******“ по вина на И.Д.Ц.
при управление на лек автомобил Дачия Логан с рег.№ СА *******, чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управлението на лек автомобил Дачия Логан
с рег.№ СА ******* е била застрахована при ЗК Л.И. АД съгласно полица № 22112000270313/04.01.2012
г. валидна за времето от 06.01.2012 г. до 05.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2013 г. /съобразно отправеното
искане/ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над
сумата 8500.00 лв. до пълния предявен размер от 50000.00 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, 51Д, да заплати на първоначалния ищец А.В.М., поч. на
25.12.2013 г. и заместен в хода на процеса от своите правоприемници ищци И.В.М.,
ЕГН **********, Ц.Т.Г., ЕГН **********, И.Т.И., ЕГН ********** всички с адрес ***
Т.П., 89 и Ж.Г.В., ЕГН ********** с адрес ***, действаща чрез адв.С. от САК, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
417.00 лв. – разноски за тази
инстанция.
ОСЪЖДА правоприемниците на първоначалния ищец А.В.М., поч. на 25.12.2013 г.: И.В.М., ЕГН **********,
Ц.Т.Г., ЕГН **********, И.Т.И., ЕГН ********** всички с адрес *** Т.П., 89 и Ж.Г.В.,
ЕГН ********** с адрес ***, действаща чрез адв.С. от САК, да заплатят на ЗК Л.И.
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, 51Д, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 294.00 лева – разноски за съдебни експертизи и сумата
1684.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт, представляващи разноски по делото за
тази инстанция.
Решението е
постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ответника Илия Д.Ц.,
ЕГН ********** с адрес *** *******.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: