Номер 968 Година 2019, 25.04. Град ПЛОВДИВ
Административен Съд – Пловдив, Първо отделение, ІІІ състав
на 26 Март Година 2019
в
открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ КОМСАЛОВА
Секретар:
ВАНЯ ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ
КОМСАЛОВА адм. дело номер 2997 по описа за 2018 година
Производство
пред първа инстанция.
Образувано
е по оспорване, обективирано в Заповед № АК-04-11 от 28.09.2018
г., издадена от Областния управител на Област Пловдив, на Решение № 75 на
Общински съвет - Съединение, прието с Протокол № 14 от заседание, проведено на 30.08.2018г.,
с което: 1. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 8 ал. 1 и чл. 11 ал. 1 и чл.39 ал.
2 и ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 46 ал. 2 и ал. 4 от Наредбата
за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество
/НРПУРОИ/, Общински съвет – Съединение е Учредил безвъзмездно право на ползване
на ЛРС „Съединение – 1906“, гр.Съединение, ЕИК ***, представлявано от Г.Ч., за
срок от 10 /десет/ години на следния общински имот – частна общинска
собственост: ИМОТ № **** местността „К.“, в землището на ****, целият с площ от
15,589 дка, с начин на трайно ползване – изкуствена водна площ, АКТ № 08030/05.05.2005г. на Община Съединение, като имота попада в:
отдел/подотдел-12/6, площ – 1,246 дка вид на горите или вид на подотдела –
поляна; отдел/подотдел-12/7, площ – 13,127 дка, видна горите или вид на подотдела
– язовир; отдел/подотдел-12/9, площ – 1,029 дка, видна горите или вид на
подотдела – поляна; отдел/подотдел-12/т, площ – 0,187 дка, вид на горите или
вид на подотдела – широколистна гора, при граници на имота: имот 000583 –
Гор.стоп.тер., имот № **** – Др.селищна тер. и землищна граница; 2. Постановил ползвателя да
заплаща за своя сметка всички разходи по ползването на имота, както и по
неговото поддържане за срока на ползването и 3. Възложил на Кмета на Община
Съединение да извърши необходимите действия съгласно ЗОС и НРПУРОИ за
изпълнение на решението.
Оспорването
намира правното си основание в чл.32 ал.2 от Закона за администрацията и чл. 45 ал.8 във вр.
с ал.4 от ЗМСМА.
Оспорващият счита, че Решението на
Общински съвет /ОС/ - Съединение е незаконосъобразно по смисъла на ч.146 т.3,
т.4 и т.5 от АПК, като се настоява за неговата отмяна като незаконосъобразно. Изложените
аргументи в акта, с който е сезиран съда, съобразно хронологията на аргументите
на Областния Управител, могат да бъдат обобщени по следния начин: 1. От
приложените доказателства било видно, че се касае до „язовир“ по смисъла на § 1
т.94 от Закона за водите /ЗВ/, поради което и бланкетното
посочване в т.2 от Решение № 72 „ползвателят да заплаща за своя смета всички
разходи по ползването на имота, както и по неговото поддържане“ не гарантира
безопасността на съоръжението за населението на община Съединение, съобразно
изискванията на чл.141 ал.1 т.2 и т.4 и чл.138 ал.4 т.1 от ЗВ, съответно
ЛРС“Съединение – 1906“, гр.Съединение, няма данни да притежава удостоверение за
оператор на язовирна стена, каквото е изискването на закона при експлоатация на
тези водни съоръжения, което според оспорващия съставлява грубо нарушение на
материално правнитеразпоредби и е основание за
незаконосъобразно по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК; 2. Взетото решение е
на основание чл.39 ал.1 и ал.4 от ЗОС, а съгласно чл.7 ал.3 от ЗОС този ред е
приложим единствено ако „в закон не е предвидено друго“, което изключение е на
лице в чл.22 ал.3 от ЗВ, която правна норма според оспорващия предвижда във
всички случаи на разпореждане с водни обекти – независими от това дали се касае
до публична или частна общинска собственост, ЗОС да се прилага единствено и
само ако в ЗВ или в Закона за сруженията за напояване
/ЗСН/ не е предвидено друго, а язовирът като водностопанско
съоръжение подлежи на експлоатация в обществен интерес и се извършва по реда на
Закона за концесиите съгласно чл.47а ал.1 от ЗВ /нов ДВ, бр.36 от 2006г., изм.
с ДВ бр. 96 от 2017г. в сила от 001.01.2018г./, с аргументи и че случая не
попада в приложното поле на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 3 ал.1 от ПЗР на ЗНС –
също самостоятелно основание за незаконосъобразно по смисъла на чл.146 т.3 от АПК; 3. Водната повърхност на язовира, попада в землищата на няколко населени
места, което обуславяло невъзможността за разделянето на водната площ на
идеални части и изключвало частичното разпореждане само с площта, която попада
в имот ****.
Тези
аргументи са допълнени в представената по делото писмена защита от процесуалния
представител на Областния Управител на Област – Пловдив, със следните
аргументи: 1. Производството по издаването на оспорения акт е инициирано
действително по искане на лицето, което представлява ЛРС“Съединение – 1906“,
гр.Съединение – неговия председател, но не било приложено решение на общото му
събрание, съответно на управителния му съвет, което да удостоверява
действителната вола за сезиране на Общински съвет – Съединение за предоставяне
под управление / ползване на процесния поземлен имот;
2. Не била извършена проверка дали ЛРС“Съединение – 1906“, гр.Съединение, дали
това сдружение с нестопанска цел притежава необходимите лицензии и разрешителни
за развъждане и отглеждане на риба, визирани в чл.25 от Закона за рибарството и
аквакултурите, от което се черпят аргументи, че
Общински съвет – Съединение е приел едно необосновано решение, поради
противоречие между фактическите и правни основания, послужили за формиране
волята на органа – основание за незаконосъобразно по смисъла на чл.146 т.2 във вр. с чл.59 ал.2 от АПК; 3. В случая приложената правна
норма на чл.39 ал.4 от ЗОС „несъответства на действително съществуващото
положение“, като се касаело до „ползване на воден ресурс и попада под приложното поле на правната норма на
чл.46 ал.1 т.2 от ЗВ“.
По
тези именно съображения е заявено искане за отмяна на оспореното решение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответника -
Общински съвет - Съединение, чрез
процесуалния си представител адв.Н.П., настоява да се
приеме че оспореното Решение е законосъобразно и не са на лице основанията,
визирани от Областния Управител на Област – Пловдив, които да водят до извод за
неговата незаконосъобразност. Излагат се в тази връзка следните подробни
съображения, вкл. и в депозираната по делото писмена защита: 1. Издаденото
Решение е от компетентен орган, при стриктно спазване на установената в закона
форма и без допуснати нарушения на административно производствените правила,
вкл. и тези по отношение изискванията за кворум и мнозинство; 2. ЗВ допуска
изрично както наличието на публична така и на частна общинска собственост по
отношение на водните обекти – чл.19-24 от ЗВ, като за процесния
обект е съставен Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 08030/05.05.2015г., който не е оспорен по предвидения за това ред,
поради което и се ползва с придадената му от закона доказателствена
сила относно видна на общинската собственост, като неправилно в него е използвана
терминологията и „изкуствен воден обект“ и „язовир“, но от събраните по делото
доказателства безспорно се установявало, че не се касае до „язовир“ по смисъла
на ЗВ; 3. Процесният имот безспорно се установява, че
не попада в землищните граници на няколко населени места, вкл. и в него попада
изцяло самият воден обект; 4. Изложените съображения за нарушение на чл.141
ал.1 т.2 и т.4 от ЗВ във вр. и с чл.138 ал.4 т.1 от
ЗВ са несъотносими, доколкото не се касае до обект,
от вида посочен в същите. По тези аргументи /подробно развити каза се в
депозираните писмени бележки/ се настоява за отхвърляне на оспорването и
присъждане на сторените в процеса разноски.
Заинтересованата
страна – ЛРС“Съединение – 1906“, гр.Съединение, чрез процесуалния си
представител адв. Н.С., също оспорва изложените в
Заповедта на Областния Управител на Област – Пловдив, аргументи и счита
Решението на Общински съвет – Съединение за правилен и законосъобразен акт.
Подробни съображения за това са развити в представената по делото писмена
защита и могат да бъдат обобщение по следния начин: 1. Процесният
имот съставлява имот частна общинска собственост; 2. Не се касае до язовир по
смисъла на ЗВ; 3. Имотът, вкл. и водната площ, не попадат в землищата на
няколко населени места.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства
/административната преписка,приетите писмени доказателства и заключението по
допуснатата СТЕ/ и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Оспорването е допустимо
съобразно нормата на чл.45 ал.8 във вр. с ал.4 от
ЗМСМА във вр. с чл.32 ал.2 от ЗА.
Тук се съобрази и
обстоятелството, че оспореното решение е получено в Областна Администрация –
Пловдив на дата 31.08.2018г. /л.18/, като в срока по чл.45 ал.6 от ЗМСМ същото
е върнато от Областния Управител с акт изх. № АК-01-197 от 07.09.2018г. /л.56,
л.51/, съответно в срока по чл.45 ал.7 ЗМСМА Общински съвет –Съединение не се е
произнесъл, съответно е последвало оспорването пред Административен съд –
Пловдив в срока по чл.45 ал.8 от ЗМСМА.
По същество.
От събраните по делото доказателства
се установява, че на 05.05.2005г. за горепосочения
поземлен имот е съставен Акт № 08030 за частна общинска собственост, вписан в
Служба по вписванията – Пловдив на дата 11.05.2005г. Като правно основание за
съставяне на акта са посочени: чл. 2, ал. 1 т. 1 от ЗОС във връзка с § 7 ал.1 т.2 от ЗМСМА,
чл.22 от ЗВ.
В
същият имотът е описа по идентичен на възприетият в оспореното Решение на ОС –
Съединение начин, а именно като: Им № **** в землището на с.Церетелево с ЕКАТТЕ
78392 с площ 15,589 дка, местност „К.“, начин на трайно ползване „Изкуствена
водна площ“, като имотът попада в: отдел/подотдел-12/6, площ – 1,246 дка вид на
горите или вид на подотдела – поляна; отдел/подотдел-12/7, площ – 13,127 дка,
видна горите или вид на подотдела – язовир; отдел/подотдел-12/9, площ – 1,029
дка, видна горите или вид на подотдела – поляна; отдел/подотдел-12/т, площ –
0,187 дка, вид на горите или вид на подотдела – широколистна гора, с посочени граници
на имота: имот 000583 – Гор.стоп.тер., имот № **** –
Др.селищна тер. и землищна граница.
На 16.05.2018г. в ОС – Съединение е
постъпило Заявление с вх. № 156/16.05.2018г. от името на Сдружение с
нестопанска цел /СНЦ/ „Ловно-рибарско сдружение /ЛРС/ Съединение – 1906“,
гр.Съединение, подадено чрез неговия председател Г. Ч., с което е поискано да
се вземе решение за отдаването му под наем или предоставяне правото на
безвъзмездно ползване върху същия за срок от 10 години в полза на СНЦ, с цел
осъществяване на ловно-стопански мероприятия и поддържането на имота /л.79-80/.
В
тази връзка на 17.08.2018г. в ОС – Съединение е внесено Предложение от Кмета на
Община Съединение с вх. № 207-17.08.2018г. /л.70 и сл./ относно вземане на
решение за отдаване безвъзмездно за срок от 10 години на процесния
невдижим имот на СНЦ ЛРС „Съединение – 1906“,
гр.Съединение, на основание чл.21 ал. 1 т.8 от ЗМСМА, чл.8 ал.1 и чл.11 ал.1 и
чл.39 ал.1 и ал.4 от ЗОС и чл.46 ал.2 и ал.4 от НРПУРОИ, приета с РОС № 145,
взето с протокол № 12/28.01.2009г. и последно изм. и доп. с РОС № 2, взето с
протокол № 1 от 18.01.2018г. на ОС – Съединение, като мотивите за това са
следните: ЛРС „Съединение – 1906“, гр.Съединение, е независима, неполитическа,
неправителствена, доброволческа, автономна организация, която има за цел да
възпроизвежда, обогатява и съхранява екологичното равновесие в дивата флора и фауна,
да развила ловните и риболовните спортове, киноложкото
дело, защита на професионалните интереси на членовете си и човешките права в
гражданското общество, както и на всички привърженици на идеята за развитие на
националните традиции в ловното и риболовното дело и спорт, в съответствие със
съвременните европейски и световни стандарти. Посочено е вкл. и че Сдружението съдейдства за осъществяване на националната и регионалната
политика в природозащитното дело, ловното и рибното стопанство и спорт, има
отношение към опазване на околната природна среда и развитието на ловното и рибното
стопанство, ловния и риболовния спорт. Изтъкнато е, че същото сдружение е
регистрирано като организация за осъществяване на ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЕЗНА ДЕЙНОСТ по
ЗЮРСЦ и е вписано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при ОС –
Пловдив. Именно с оглед постигането на така посочените цели е необходимо на
сдружението да бъде предоставено безвъзмездното ползване на процесния
ПИ, като е изтъкнато и че вкл. и към този момент ЛРС“Съединение – 1906“,
гр.Съединение се грижи на добра вола за този имот, поддържа изкуствената водна
площ, околното пространство и вкл. регулира нивото на водата. В тази връзка и
предвид факта, че Община Съединение е носител на правото на собственост върху имота,
който съставлява имот – частна общинска собственост, съгласно съставения АЧОС №
08030/05.05.2005г., същият е включен в Годишната
програма на Община Съединение за управление и разпореждане с имоти общинска
собственост за 2018г., Раздел III,
точка римско – I(едно),
имоти които общината има намерение да предостави под наем, безвъзмездно или под
друга форма на управление, т.3 Други, незаети имоти, към които бъде проявен
интерес за ползване под № 3.1. Към Предложението са приложени: Скица на имота №
Ф00123 от 10.07.2018г., издадена от Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ - Съединение;
Заявлението на ЛРС“Съединение – 1906“, гр.Съединение; АЧОС № 0830/05.05.2005г.; Доказателства за съществуването и
представителството на ЛРС „Съединение – 1906“, гр.Съединение. Приложена е вкл.
И Заповед № 826 от 25.08.2005г. на Кмета на Община Съединение, с която на
основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА е вменено на същото това сдружение задължението
по охраната на процесния ПИ, вкл. и следенето на
водното ниво на обекта и недопускането на преливането му и създаването на
критични ситуации
На 30.08.2018г. е проведено заседание
на Общински съвет - Съединение, в дневния ред на което - в т. 4, е включено за
разглеждане горепосоченото Предложение на Кмета на Община Съединение, съответно
след проведени обсъждания е прието процесното Решение
№ 72 /така доказателство на л.90-93.
Решението е прието с поименно
гласуване с 12 гласа "За" и 2 гласа "Въздържал се", при общ
брой на общинските светници в ОС – Съединение – 17
/л.13/.
Част
от административната преписка е и влязло в сила съдебно решение с което е
уважен предявеният от Община Съединение против трето лице иска с правно
основание чл.108 от ЗС, вкл. е представена са съда и актуалната редакция на Наредбата
за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на
Община Съединение.
В
хода на съдебния процес от страна на заинтересованата страна – ЛРС “Съединение
– 1906“, гр.Съединение са ангажирани и следните доказателства : представена е
Скица № К****/02.04.2002г. на ОСЗ“Земеделие“ съобразно данните от която въпросният
имот е бил отразен в КВС с начин на трайно ползване: Естествена водна площ, и
като собственост на Държавен поземлен фонд, както и писма изх.№ 26-00-581 от
19.07.2018г. на Зам.Министъра на ОСВ от съдържанието на който (макар и както да
се изтъква от процесуалния представител на оспорващия същото това писмо да е в
отговор по повод запитване за съседен имот) се установява, че в процесния ПИ е на лице воден обект – изкуствена водна площ,
но същият не е квалифициран като „язовир“, както и писмо изх. № ПУ-07-1 от 08.08.2017г. на Директора на БД“ИБР“ – гр.Пловдив, съобразно
съдържанието на което, вкл. и процесния ПИ не попада
под ограничения в ЗВ, но следва да се посочи че това писмо е по-повод взето
Решение от ОС – Съединение за изработвана не проект за ПУП отново за съдения на
процесния ПИ, но и в това писмо водният обект е
описан с начин на трайно ползване: изкуствена водна площ, но не е квалифициран
като „язовир“.
От
страна на ответника във връзка с установяване на релевантия
за спора въпрос относно вида на водния обект бе представено и писмо изх. №
РД-10-420(4) от 17.12.2018г. на Директора на БД“ИБР“ – гр.Пловдив, от
съдържанието на което се установява следното: от наличната информация в КВС
въпросният ПИ е с начин на трайно ползване: изкуствена водна площ, видна на
собствеността Държавна частна и собственик ДПФ
- МЗХ , с писмо изх. № РД-09-185/19.10.2012г.
е изискано информация за язовирите – общинска собственост на територията на
Община Съединение, откъдето е предоставена такава единствено за три броя,
измежду които не е процесния, съответно е посочено,
че за ПИ №**** по КВС на с.Церетелево в регистрите на БД“ИБР“ – гр.Пловдив, не
съществуват данни и документи за язовирна стена, изградени съоръжения и
събирателни деривации по въпросната водна площ.
Отделно
от това за разрешаване на спорните от фактическа страна въпроси бе допусната
СТЕ по искания и на двете страни в процеса, заключението по която бе прието в
проведеното открито съдебно заседание на 26.03.2019г.
Съдът
следва да се посочи, че кредитира изцяло заключението на вещото лице инж.В.Г.,
като компетентно дадено, съответно на фактите установени по делото и събрания доказателтсвен материал. По изложените в писмените бележки
на процесуалния представител на оспорващия възражения следва да се посочи
следното – оспорване на заключението в частта му относно дадените експертни
изводи относно квалифицирането на спорния воден обект, като „язовир“ по смисъла
на легалното определение на това понятие дадено с § 1 т.94 от ДР на ЗВ не бе
заявено при неговото приемане, съответно не бе поисканото събирането на
допълнителни доказателства в тази връзка от оспорващия, вкл. и за твърдяните в писмените бележки обстоятелства, поради което
и съдът не ги възприема. Отделно от това прави впечатление и че в коментираните
писмени бележки се излагат определени твърдения от фактическа страна, но дори и
искане за събиране на доказателства за тяхното установяване не бяха формулирани
на нито един етап от процеса, вкл. и в самата писмена защита, съответно тези
факти не могат да бъдат установени от никой от приложените по делото документи.
Що се касае до заключението дадено относно местонахожданието
на процесния ПИ, то следва да се посочи, че по този
начин ПИ е заснет във влязлата в сила КВС и не може в това производство същата
да бъде оспорвана. Още повече, че предмет на оспореното Решение е поземленият
имот, така както същият е индивидуализиран в КВС, вкл. и посредством посочените
му граници, безспорно собственост на Община Съединение и непопадащ в различни
землищни граници.
От
така приетото и кредитирано заключение на вещото лице по СТЕ, се установява
следното:
1.
При
огледа на място експертът е констатирал, че водната площ е образувана в естествена
вдлъбнатина в теренната форма на м.К., което е онагледено и със съответния
снимков материал от извършеното посещение на място. Установено е съществуването
на място по югозападната граница на водната площ дъга – земнонасипна,
със съществуващ върху нея път, който обслужва постройки в близост до водната
площ. За този път не са представени каквито и да било документи по повод
изграждането му. Последното наред с установените на място характеристики на
самата „дига“ – височината й е максимум 2,5 м. – 3 м., а минималната 1.00 м. в
северозападния ъгъл на водоема, където е реализирана вдлъбнатина /канавка/ на
дигата за оттичане на водата/ дава основание на вещото лице, да посочи че не
може да бъде даден категоричен извод дали същата е изцяло и/или частично
изкуствено създадена.
2.
Посочено
е, че в случая е на лице само воден обект, не може да се твърди че има язовирна
стена, съоръжения към нея и събирателна деривация – не са открити на място деривационни съоръжения като канали, тунели или напорни
тръбопроводи /при разпита си вещото лице посочва, че съоръженията дадени на
снимки 3 и 8 не са част от спорния воден обекта, а са част от главния
напоителен канал на яз.Пасъчник, който преминава
успоредно на обекта, което също не може да даде основание да се смята, че
самата дига е изкуствена, както и че коментираното водно тяло не е преливник на
яз.Пясъчник/, които да довеждат, респ. да отвеждат вода до/от водния обект. В
този аспект е даден и експертен извод, че се касае до воден обект, по смисъла
на § 1 т. 34 от ДР на ЗВ;
3.
Водният
обект не се ползва за напояване, питейни и промишлени нужди, за производство на
ел.енергия, тъй като няма такива съпътстващи дейности и съоръжения;
4.
В
Областна управа – гр.Пловдив и в Община Съединение не е открита документация за
изграждане на язовир в процесния ПИ ****, както междувпрочем не съществува такава и в БД“ИБР“ – гр.Пловдив,
съгласно приложеното писмо /коментирано по-горе бел.моя/;
5.
Няма
данни за назначен оператор на язовирна стена за процесния
воден обект, нито в Областна управа – гр.Пловдив, нито в Община Съединение;
6.
Водоемът
така както е заснет във влязлата в сила КВС попада единствено и само в
землището на с.Церетелево.
Заключението
е онагледено и със съответните скици.
Каза се съдът кредитира така
дадените експертни изводи, относно спорните по делото въпроси – дали въпросният
воден обект съставлява „язовир“ по смисъла на ЗВ, респ. дали същият попада в
землището и на други населени места.
По този повод следва да се има в
предвид следното:
Легалното определение на понятието
„язовир“ е дадено в § 1 т.94 (нова – ДВ, бр. 58 от 2015 г., изм., бр. 55 от
2018 г.) от ДР на ЗВ, съгласно която норма „"язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната
стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са
изградени“.
От
събраните по делото писмени доказателства се потвърждава експертният извод, че процесния воден обект не отговаря на тези характеристики,
поради което и не може да бъде квалифициран като „язовир“ за нуждите на ЗВ,
респ. настоящото производство.
По този въпрос се
съобразиха и Мотивите към ПРОЕКТ на Закон за изменение и допълнение на Закона
за водите (№ 854-01-26 от 26.04.2018 г., 44-то НС), въз основа на които е
предприета и съществена законодателна промяна в ЗВ вкл. и в дефиницията за
понятието „язовир“.
Същите се свеждат до
установеното, че “Собствеността на язовирите, като водностопански
системи е уредена в чл. 13 и чл. 19 от Закона за водите. Към настоящия момент,
в резултат на осъществената контролна дейност от страна на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор е установено наличието на 5700 язовира,
като 4523 от тях са собственост на общините. От влизането в сила на посочените
промени, са извършени проверки на всички съоръжения. При проверките е
установено, че над 2000 бр. от проверяваните обекти не отговарят на критериите
за „язовир", възприети от Международната комисия по големите язовири.“,
че „За спазването на разпоредбите на Закона за водите, общините отделят
сериозен финансов ресурс. Същият е необходим за поддържането на язовирните
стени и съоръженията към тях в такова техническо състояние, което да не
застрашава живота и здравето на хората и отговаря на изискванията на Наредба за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на
язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото
им състояние, приета с ПМС № 262 от 07.10.2016 г. Фактът, че общините не
разполагат с квалифициран персонал, който да притежава образование в областта
на хидрологията, налага разходването средства и за плащания по договори, с
които дейностите по поддържане на язовирните стени в изправно техническо
състояние се възлагат на оператори.“ И най-сетне с това, че „Предвид
обстоятелството, че над 2000 обекта на територията на страната са определени
като язовири, без да отговарят на критериите за такива, и за които се разходват
средства за поддържането им в състояние, отговарящо на изискваиията
на Закона за водите и наредбата по прилагането му, води до извода за
нецелесъобразно разходване и на средства, които биха могли да бъдат насочени
към привеждането на язовирите в изправно техническо състояние.“, което е
довело и до предприемане на съответната законодателна промяна „с цели да се
уточни и конкретизира понятието „язовир", което без да влияе върху
безопасността на тези обекти, които не се класифицират като такива, ще
доведе до по-правилно разходване на ограничения финансов ресурс, с който
разполагат общините. Предложенията в Законопроекта ще позволят човешки и
финансов ресурси, разходвани за поддържането на обекти, които „не са
язовири", да бъдат насочени към ремонти и поддържане на обекти, които са
„язовири" и чието изправно техническо състояние е от съществено значение
за безопасността на населението“.
Или в обобщение ясна
е волята на законодателя с посочените изменения на ЗВ, а и последващите
го промени в съответната подзаконова уредба, ясно да се дефинира понятието
„язовир“ по смисъла на ЗВ, за да не се стигне до разходване на излишен ресурс
от страна на Общините, вкл. и в аспекта на неправилното определяне на голяма
част от водните обекти като „язовир“ по смисъла на ЗВ.
Именно такъв е и процесният случай – очевидно е, че се касае до воден обект
по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено в § 1 т.34 от ДР на
ЗВ, но не и за „язовир“ по смисъла на легалното определение дадено с § 1 т.94
от ДР на ЗВ съобразно изложеното в предходните абзаци и при съобразяване на
конкретно установените факти по делото, като на този извод не може да повлияе и
факта, че е възможно да се касае както е отразено и в КВС и в АЧОС – до
изкуствена водна площ, а обстоятелството че е посочено в последния и „язовир“
намира своето логично обяснение в обстоятелството, че същият АЧОС е съставен
много преди приемането на посочените законодателни изменения, вкл. и
въвеждането на легалното определение на това понятие и последващото
му изменение, именно поради факта че множество водни обекти /около 2 000/
са констатирани като неправилно определени като „язовир“ по смисъла и за
нуждите на ЗВ.
На второ място още
веднъж следва да се посочи, че съдът приема от фактическа страна, че не се
установи процесният воден обект да попада в землището
на повече от едно населено място, вкл. и съобразно представената разпечатка от
ГИС /л.187/, доколкото същата е неясно към коя точно дата отразява фактическото
положение, а и предвид начина на определяне на границите на водните площи,
респ. водохранилищата /ако се касае до такова/ и прочие възприети в ЗВ и
подзаконовите нормативни актове, вкл. и в аспекта на влязлата в сила КВС, в
производството по изработването на която, респ. нейното приемане, респ. последващи изменения, има място разрешаването на този
въпрос, но не и в настоящото.
Въз основа на така установените по
делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Общинският съвет е колективен орган и
за да е валидно взетото от него решение, заседанието следва да е проведено при
участие на определения в ЗМСМА брой общински съветници,
и решението следва да е взето с необходимото мнозинство. В разглеждания случай,
оспореното решение е прието с 12 гласа "за" при общ брой на
общинските съветници - 17. Следователно, заседанието
на Общински съвет - Съединение, на което е прието процесното
решение, е законно /по арг. от чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА/, тъй като на него са присъствали
повече от половината от общия брой на съветниците. Процесното решение е взето и с необходимото квалифицирано
мнозинство - повече от две трети от общия брой на съветниците,
съгласно нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗОС. Решението е прието с поименно
гласуване, отразено в протокола от заседанието, поради което при вземането му е
спазена и нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА. Следователно, оспореният акт е приет
с необходимите кворум и мнозинство. Представлява валиден административен акт,
приет при спазване на установената от закона форма и при липса на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Тук
е мястото да се посочи, че несъстоятелни са възраженията, изложени в
представените писмени бележки, че искането е процедирано
единствено и само въз основа на заявлението подадено от управителя на
ЛРС“Съединение – 1906“, гр.Съединение – именно това е представляващото по закон
лице въпросното СНЦ и за нуждите на това производство не е било необходимо
изискването, а и представянето на каквито и да било допълнителни доказателства,
в изложения в писмените бележки смисъл.
Несъстоятелно
е и възражението, че е нарушено изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК за
мотивираност на тази категория актове – такива мотиви се съдържат в
предложението на Кмета на Община Съединение, към което изрично е препратено с
оспореното Решение.
Отделно
от това дали ЛРС „Съединение 1906“, гр.Съединение притежава или не „лицензии и
разрешителни“ по ЗВ, респ. Закона за рибарството или аквакултурите,
също е не може да бъде аргумент нито за допуснати съществени процесуални
нарушения, нито за противоречие между възприетото от фактическа и правна страна
от ответника, доколкото именно във връзка с издаването на необходимите по
посочените закони разрешителни е предвидено представянето на доказателства за
права на собственост/респ. на ползване по отношение на съответния воден обект, т.е.
поредността на производствата е обратната на това
което се възприема от оспорващия – аргументи от чл.60 от ЗВ, респ. чл.25а ал.2
т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ във
вр. именно с чл.25 от ЗРА на който се позовава
оспорващия.
Оспореното решение е в съответствие и
с материалния закон. Твърденията, заявени в противоположен смисъл, са
неоснователни.
Съгласно чл. 14 от ЗМСМА, общината е юридическо лице и има
право на своя собственост. В правомощията на общинските съвети, като органи на
местно самоуправление, е вземането на решения за придобиване, управление и
разпореждане с общинска собственост, съобразно разпоредбите на чл. 8 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА.
С
оглед нормата на чл. 39, ал. 1 от ЗОС Право на ползване върху имоти и вещи
- частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от
кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, като
съгласна ал. 2 на същата правна норма „Срокът на правото на ползване се
определя от общинския съвет и не може да бъде по-дълъг от 10 години, освен
когато в закон е предвидено друго“. Най-сетне с чл. 39 ал. 4 от ЗОС е
предвидено, че „Безвъзмездно право на ползване се учредява без търг или конкурс
след решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на
съветниците.“.
Член 8, ал. 2 от ЗОС указва, че редът за придобиване на
право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за
управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и
правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на
кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет.
По делото е представена НРПУРОИ на Община Съединение, в който са приети
аналогични на законовите норми – тези на чл.46 и сл. от подзаконовия нормативен
акт.
Оспореното
в настоящото производство решение е прието на основание цитираните по-горе чл. 39, ал. 2 и ал. 4 от ЗОС и чл. 46 ал. 2 и ал.4 от НРПУРОИ,
като процесният имот е частна общинска собственост,
съобразно представения по делото и неоспорен от оспорващия /така изрично
изявление на процесуалния му представител в проведеното открито съдебно
заседание от 06.11.2018г./ АЧОС № 08030 от 05.05.2005г.,
съставен по съответния ред.
Т.е.
актът за частна общинска собственост като официален свидетелстващ документ се
ползва с материална доказателствена сила, която
изрично му придава чл. 5 от ЗОС. Тази сила следва да бъде зачетена,
докато този документ не бъде отменен или по съдебен ред - признат за
неистински.
По
повод поддържаното становище и изложеното в представените писмени бележки от
оспорващия, обосновано с чл.19 ал.1 т.4 б.“в“ от ЗВ, следва още веднъж да се
подчертае, че в случая водният обект не съставлява „язовир“ по смисъла на
легалното определение на това понятие дадено с § 1 т.94 от ДР на ЗВ, също не се
установява да попада и в никоя от останалите хипотези на чл.19 ал.1 от ЗВ, при
зачитане приложените по делото доказателства и неоспореният АЧОС. Съобразяват
се и нормите на чл.18 ал.1 от ЗВ, съгласно която „Собствеността на общината
върху водите, водните обекти, водностопанските
системи и съоръжения е публична и частна общинска собственост“, съответно
нормата на чл.22 ал.1 от ЗВ, съгласно която „Частна общинска собственост са
придобитите от общината имоти, води, водни обекти и водностопански
системи и съоръжения извън имотите, описани в чл. 19“.
Съответно
на изложеното в случая не могат да намерят приложение правилата на чл.47а от
ЗВ, доколкото не се установява да се касае до обект измежду изброените в
същата, а именно „водностопански системи и
съоръжения, включително за хидротехнически, хидроенергийни, хидромелиоративни,
водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения“ чието ползване да се възлага
при условията и по реда на Закона за концесиите.
Тук
е мястото да се съобрази и нормата на чл.22 ал.3 от ЗВ, съобразно която „По
отношение на водите, водните обекти и водностопанските
системи и съоръжения - общинска собственост, се прилага Законът за общинската
собственост, доколкото с този закон и Закона за сдружения за напояване /ЗСН/ не
е предвидено друго“, като съдът приема, че нито със ЗВ, нито със ЗСН е
предвидено друго.
Безспорно
случаят не попада в приложното поле на ЗСН /и по специално новелите на § § 3 и
4 от ПЗР на ЗСН и конкретно §4/ – такива доказателства не са представени, а и
липсват изложени твърдения в тази връзка, а каза се случая не попада и в
приложното поле на чл.47а от ЗВ, като аргументи за това могат се извличат и от
сега действащата редакцията на чл.20 ал.1 от ЗВ /което изменение е в сила от
01.01.2018г. и е сторено с приемането на сега
действащия Закон за концесиите/, която има в предвид единствено „документацията
за концесия за добив на минерална вода, както и за водностопански
системи и водностопански съоръжения – публична
общинска собственост“, какъвто не е процесният воден
обект. Отчита се и фактът, че с това именно изменение на чл.20 ал.1 от ЗВ от
приложното му поле са изключени „водите и водните обекти“/старата редакция има
следното съдържание „При сключване на договор за концесия за води, водни
обекти, водностопански системи и съоръжения –
публична общинска собственост“/.
Предвид
именно на така настъпилите законодателни промени в сила от 01.01. 2018г., при чието действие е инициирано и се е развило
спорното административно производство, вкл. е прието и оспореното Решение на
Общински съвет – Съединение, не може да намери приложение наложилата се до този
момент съдебна практика по аналогични случаи, която от друга страна е
постановявана и при безспорно установен публична общинска собственост, а конкретиката на настоящия казус е различна – касае се до
имот частна общинска собственост, респ. до настъпили междувременно
законодателни изменения.
По
изложените съображения не съставлява закононарушение и факта, че ЛРС
„Съединение – 1906“,гр.Съединение, няма качеството на „оператор на язовирна
стена“ по смисъла на ЗВ, при положение че такова качество в случая не е
предвидено като част от предпоставките за учредяване на процесното
право на ползаване върху имотът частна общинска
собственост.
Изложените
съображения по приложението на Закона за горите, също съдът приема за несъотносими, доколкото в случая приложно поле намира
специалния ЗВ, при положение че се касае до воден обект по смисъла на същия.
Не
се установява и противоречие на оспореното решение с целта на закона.
Действително съобразно действащото законодателство управлението на водите на
територията на страната /в казуса в рамките на съответната Община/, има за цел да
осигури наистина едно интегрирано управление на водите в интерес на обществото
и опазване на здравето на населението, като се създадат условия за: осигуряване
на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води
за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване;
намаляване на замърсяването на водите; предотвратяване или намаляване на
вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство
и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите.
Именно
посочените цели се постигат чрез способи като: насърчаване на устойчивото
използване на водите чрез дългосрочно опазване на наличните водни ресурси;
комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси; прилагане на
мерки за опазване и подобряване на водната среда; намаляване на последиците от
наводнения и засушавания, а също така и чрез принципите на признаване на водите
като жизненоважен ресурс и общо наследство, което се опазва и защитава;
определяне на правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови
цели като основна жизнена потребност е приоритет на държавната политика и на
политиката, осъществявана от органите на местно самоуправление.
Или
от изложеното може да се направи извод, че законодателят чрез повелителни норми
от публичен ред е създал ясни и правила за собствеността и управлението на
водите на територията на Държавата, но с посочените изменения на закона е
изключил концесионирането като основен способ за
ползването на водите в случаи като процесния, и е
постановил тези отношения да се развиват по реда на ЗОС /разбира се при липсата
на основания за прилагане и на ЗСН/, явно отчитайки, че именно по този начин се
гарантира най–пълно и целесъобразно, но преди всичко законосъобразно
постигането на изложените по–горе задачи и цели.
Ето защо настоящата съдебна инстанция
приема, че в процесния случай твърденията на
оспорващия за незаконосъобразност на административния акт не могат да бъдат
споделени.
По изложените съображения, оспореното
решение е законосъобразно, а подаденото срещу решението оспорване е
неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора, претенцията
на оспорващия за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и другите сторени
в процеса разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК, претенцията на ответния административен
орган за присъждане на сторените в процеса разноски би била основателна при
представянето на доказателства за реално изплащане на уговорения адвокатски
хонорар по договор за правна защита и съдействие на л. 147. Такива не са
ангажирана по делото – изрично е посочено, че уговореното възнаграждение следва
да бъде изплатено по банков път, с посочена банкова сметка, *** от ответника.
Или тази претенция следва да бъде отхвърлена.
На
основание чл.143 ал.3 от АПК заинтересованата страна, за която актът е
благоприятен, има право на сторените в процеса разноски. Същите се установиха в
общ размер на 900 лева /така списък на разноските по чл.80 от ГПК, л.189,
договор за правна защита и съдействие и разписка за изплатен адвокатски
хонорар, л.170 и 188, както и внесен депозит за вещо лице в размер на 400 лева,
л.156-158/. В този смисъл и Областна Администрация - Пловдив /съгласно § 1 т.6
от ДР на АПК във вр. с чл.57 ал.2 от ЗА/ следва да
бъде осъдена да заплати на ЛРС“Съединение – 1906“, гр.Съединение, сторените по
делото разноски в размер на 900 лева.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Областния управител на
Област Пловдив, обективирано в Заповед № АК-04-11 от 28.09.2019г.,
издадена от Областния управител на Област Пловдив, на Решение № 72 на Общински
съвет - Съединение, прието с Протокол № 14 от заседание, проведено на 30.08.2018г.,
с което: 1. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация , чл. 8 ал. 1 и чл. 11 ал. 1 и чл.39
ал. 2 и ал. 4 от Закона за общинската собственост и чл. 46 ал. 2 и ал. 4 от
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество, е Учредено безвъзмездно право на ползване на ЛРС „Съединение –
1906“, гр.Съединение, ЕИК ***, представлявано от Г.Ч., за срок от 10 /десет/
години на следния общински имот – частна общинска собственост: ИМОТ № ****
местността „К.“, в землището на ****, целият с площ от 15,589 дка, с начин на
трайно ползване – изкуствена водна площ, АКТ № 08030/05.05.2005г.
на Община Съединение, като имота попада в: отдел/подотдел-12/6, площ – 1,246
дка вид на горите или вид на подотдела – поляна; отдел/подотдел-12/7, площ –
13,127 дка, видна горите или вид на подотдела – язовир; отдел/подотдел-12/9,
площ – 1,029 дка, видна горите или вид на подотдела – поляна;
отдел/подотдел-12/т, площ – 0,187 дка, вид на горите или вид на подотдела –
широколистна гора, при граници на имота: имот 000583 – Гор.стоп.тер., имот № **** – Др.селищна тер.
и землищна граница; 2. Постановено е ползвателя да заплаща за своя сметка
всички разходи по ползването на имота, както и по неговото поддържане за срока
на ползването и 3. Е възложено на Кмета на Община Съединение да извърши
необходимите действия съгласно ЗОС и НРПУРОИ за изпълнение на решението, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА Областна администрация - Пловдив,
гр.Пловдив, пл.“Никола Мушанов“№1, да заплати на „Ловно-рибарско
сдружение Съединение – 1906“, със седалище и адрес на управление гр.Съединение,
общ.Съединение, обл.Пловдив, пл.Съединение № 2, ЕИК ***,
представлявано от Г.Ч., сумата от 900 /деветстотин/ лева, разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Общински съвет –
Съединение за заплащане на сторени по делото разноски в размер на 500
/петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.