Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 15.11.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ Х.
при участието на секретаря Ваня Кирилова, като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 24 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно
постановление № 11-0000664 от 01.12.2017 г. на Директор на Дирекция “Инспекция
по труда” – гр.Ловеч е наложено на В.С.П. ***, ЕГН : **********, административно
наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ – глоба в
размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят П., който чрез процесуалния си представител адвокат С.Д.
*** го е обжалвал, като незаконосъобразно издадено. В жалбата се изтъква, че В.П.
не е извършил вмененото му с обжалваното постановление нарушение, като се
позовава на факта, че постановлението с което е било обявено наличието на
трудово правоотношение между жалбоподателя, като работодател и лицето Б.Е.Б. е
било обжалвано пред Административен съд гр.Ловеч и делото все още е висящо. Счита,
че НП е било издадено в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като наказващият
орган не е изпълнил задълженията си да провери АУАН относно неговата
обоснованост и законосъобразност, както и че не е изследвал спорните
обстоятелства по случая. Счита и че в НП липсва задължителното съдържание по
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Подробно са развити съображения относно застъпваната
от жалбоподателя теза, че нормата на чл.405а, ал.1 от КТ не може да се прилага
за съществували в миналото правоотношения, а само за такива, които са
съществували към момента на установяването им. Изтъкнато е в жалбата, че в
обекта, в който се е извършвал дърводобив е би собственост на С.И.К. и че В.П.
е бил включен само в списъка на лицата, които са имали достъп до имота. Твърди,
че П. не фигурира в документите за сеч в имота нито в качеството на възложител,
нито пък като организатор на възложената от собственика на обекта работа. Сочи,
че жалбоподателят е включен в списъка като резервен шофьор за извозване на
дървесина, но на практика не е взел участие като такъв и не е присъствал на
обекта.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят П. не се явява. Представлява от адвокат С.Д. ***,
която поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Акцентира на обстоятелството, че от събраните доказателства
не се е установило по никакъв начин, че П. е имал качеството на работодател,
нито пък са били установени елементи на трудово правоотношение между него и
останалите работили на обекта лица. Единствено жалбоподателят е посещавал
няколко пъти сечището, но в качеството си на лице, което е било включено в
списъка на лицата, на които е бил разрешен достъп до обекта. Сочи, че за друго
лице се е установило, че е събирало работниците в дните когато е била извършвана
сеч в имота, като се позовава и на решението постановено от състав на ВАС,
постановено по жалбата на П. срещу издаденото му от органите на ДИТ Ловеч
предписание по чл.405а, ал.1 от КТ. Акцентира и на обстоятелството, че снетите
от органите на инспекцията писмени обяснения от работниците в обекта са дадени
от слабограмотни лица и такива, които са имали интерес от подобни обяснения,
предвид факта, че е починал техен близък. Твърди, че след случилата се
злополука на сечището, тези лица многократно са се обаждали на жалбоподателя,
като са го изнудвали за пари и едва след като са видели, че той няма да се
подаде на натиск са сигнализирали инспекцията по труда. В тази връзка се
позовава на разликата във времето от случилото се до снемане на писмените
обяснения от лицата.
Въззиваемата
страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д., който пледира жалбата
да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление, като
законосъобразно издадено. Счита, че от събраните по делото доказателства по
безспорен и категоричен начин се установява наличието на трудово правоотношение
между жалбоподателя П. и лицето А. Ш и в този смисъл осъществен състав на
вмененото с наказателното постановление нарушение, тъй като е липсвал писмено
сключен трудов договор между двамата. Оспорва доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя относно твърдението, че е бил вписан в списъка на
лицата с достъп до имота, като изтъква, че в този списък не е задължително и не
е визирано качеството на лицата, които могат да пребивават на сечището и в този
смисъл фактът, че е вписан не опровергава извода, че П. е имал качеството на
работодател.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Е.Н.И.,
И.Д.Б., Г. Т. П., Б.Е.Б., М.М.Щ., П.В.К., С. В. К. и Б.М.Б., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът установи следната
фактическа обстановка :
На 23.03.2017 г., по
време на извършване на дърводобив в обект "Имот горска територия с
идентификатор № ************", намиращ се в землището на село К., област
Ловеч, настъпила злополука с лицето А. М. Ш, ЕГН : **********.
Във
връзка с така настъпилия инцидент от ДИТ Ловеч изискали писмени обяснения от Б.Е.Б.
/л.14/, Д. Х. В. /л.15/, М. М. Ф. /л.16/, М.М.Щ. /л.17/, С.И.К. /л.19/, Х. Г. Х.в
/л.20/, както и от жалбоподателя В.С.П. /л.18/.
Въз
основа на така снетите обяснения, на 06.06.2017 г. до В.С.П. била изпратена
покана изх.№ изх.17218463/06.06.2017 г. /л.22/, да се яви в ДИТ Ловеч за
съставянето на АУАН. Видно от собственоръчно писмено обяснение от В.П. /л.24/,
същият се явил на указаната дата в ДИТ Ловеч, но поради неотложен ангажимент не
останал при изписването на АУАН, като декларирал, че ще се яви да го получи на
19.06.2017 година.
Същият
ден - 16.06.2017 г. свидетелят Е.И. съставил акт за установяване на административно нарушение
№ 11-0000664 /л.10-12/ на В.С.П. ***. В акта свидетелят И. се позовал на
писмените пояснения дадени от свидетеля Б.Е.Б. и тези на жалбоподателя П.,
които описал в обстоятелствената му част и от тези пояснения приел, че на 23.03.2017 г., в
деня на злополуката с лицето А. М. Ш, Б.Е.Б. е полагал труд на работна
площадка, която била осигурена от В.С.П., с негово знание, под негов контрол, с
осигурени от него средства и уговорено работно място. Посочил, че с оглед на
това са налице условия за съществуването на трудово правоотношение и е следвало
за предоставяната от Б.Б. работна сила с него да бъде сключен писмен трудов
договор. Отразено е
също така в акта, че на 06.04.2017 г. в ДИТ Ловеч е било изискано от В.П. да
представи писмен трудов договор сключен с Б.Е.Б., но такъв не е бил представен.
Актосъставителят И. квалифицирал описаното като нарушение на разпоредбата на
чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
Като свидетел при установяване
на нарушението и съставянето на акта се подписала И.Б..
Така съставеният му АУАН
жалбоподателят В.П. получил на 19.06.2017 г., като го и подписал. Не е вписал в
него обяснения или възражения.
Няма данни по делото, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят да е представил писмени възражения.
На 01.12.2017 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление № 11-0000664, в което наказващият орган
изцяло възприел описаните от актосъставителя обстоятелства по случая и приел,
че нарушението на трудовото законодателство се състои в това, че в качеството
си на работодател, В.С.П. е извършил виновно нарушение на трудовото законодателство,
като не е сключил писмен трудов договор с Б.Е.Б. с ЕГН : **********, преди
датата на постъпване на работа на лицето -23.03.2017 г., за предоставяната от
него работна сила като "работник в дърводобива", в обект "Имот
горска територия с идентификатор № ************", в землището на село К.,
община Ловеч.
Наказващият орган също
квалифицирал нарушението по чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от Кодекса на
труда и на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ наложил на В.С.П.
санкция «глоба» в размер на 1500 лева.
В наказателното постановление
било отразено и че нарушението е от изрично посочените в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от
Кодекса на труда, поради което то не може да бъде квалифицирано като маловажно.
В хода на съдебното следствие по
делото беше установено и се събраха доказателства в тази насока, че във връзка
с проверката от ДИТ Ловеч на случилата се на 23.03.2017 г. злополука с лицето А.
М. Ш на обект "Имот горска територия с идентификатор № ************",
намиращ се в землището на село К., област Ловеч, от инспекцията са издали
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх.№
ИЗХ1720269/11.05.2017 г. /л.9 от изисканото за послужване адм.дело № 199/2017
г. по описа на Административен съд гр.Ловеч/. С това постановление, на
основание чл.405а, ал.1 от КТ органите на ДИТ са обявили съществуването на
трудово правоотношение между В.С.П., в качеството му на работодател по смисъла
на чл.§ 1, т.1 от КТ и Б.Е.Б., в качеството му на работник в дърводобива. От
обстоятелствената част на същото е видно, че е абсолютно идентично с описаните
в АУАН и НП факти и обстоятелства по случая и приемайки, че е налице трудово
правоотношение между П. и Б., свидетелите Е.И. и И.Б. са се позовали на същите
доказателства, въз основа на които е бил съставен АУАН и обжалваното в
настоящето производство НП. Издадено е
било и предписание по чл.405а, ал.4 от КТ с изх.№ ИЗХ17210271/11.05.2017 г.
/л.8 от адм.дело № 199/2017 г. по описа на АС Ловеч/, с което е предписано на В.П.,
в качеството му на работодател да предложи сключването на трудов договор на Б.Е.
Борисов, като «работник в дърводобива» в експлоатирания от В. П. обект "Имот
горска територия с идентификатор № ************", намиращ се в землището
на село К., община Ловеч, считано от 23.03.2017 година.
Тези актове на ДИТ Ловеч са били
обжалвани пред Административен съд гр.Ловеч, като с решение № 17 от 14.02.2018
г. по адм.дело № 199/2017 г. състав на съда е отхвърлил оспорването им.
Решението е било обжалвано пред ВАС, като с решение № 2425 от 19.02.2019 г. по
адм.дело № 4410/2018 г. по описа на ВАС състав на съда е отменил решението на
АС Ловеч и е постановил отмяна на постановлението за обявяване съществуването
на трудово правоотношение между В.С.П. и Б.Е.Б. изх.№ 1720269/11.05.2017 г. и
на предписанието по чл.405а, ал.4 от КТ с изх.№ 17210271 от 11.05.2017 година. Решението
на Върховния административен съд е окончателно. В мотивите на същото е
посочено, че по случая липсват доказателства, които да установяват, че П. е
експлоятирал имота, представляващ горска территория с идентификатор № ************
в землището на с.К., община Ловеч, както и че не е било изяснено при какви
условия работниците са били наети да работят на обекта, за какъв период от
време, при каква организация на труда и работно време, при какви трудови
възнаграждания и от кого са били изплащани.
От така установената фактическа
обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган и въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице.
След внимателна преценка на
ангажираните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
наказателно постановление е необосновано и недоказано.
За да е налице неизпълнение на
задължението за сключване на писмен трудов договор съгласно разпоредбата на чл.62,
ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, то между жалбоподателя П. от една страна
и свидетеля Б.Б. от друга, следва да е налице възникнало трудово правоотношение.
Наличието на такова предпоставя безспорната установеност на необходимите
елементи от същото, т.е. тези, без определянето на които правоотношението не
може да възникне. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от КТ, необходимите
(задължителни) елементи на трудовото правоотношение са три на брой :
- характер на работата (трудова
функция), която определя вида дейност, която ще се изпълнява по трудовото правоотношение,
предметното съдържание на правоотношението, т.е. какви са задълженията на
работника по правоотношението или иначе казано – дължимата от работника
престация.
- място на работа – определя
къде трябва да се предоставя дължимата престация и
- трудово възнаграждение –
насрещната престация, която работодателят дължи срещу използването на работната
сила на работника.
Това именно са трите
задължителни елемента, без които трудово правоотношение не може да възникне.
Всички останали елементи са от категорията допълнително договорно съдържание
(факултативно) и включват елементи, които се установяват по волята на страните,
но не са задължителни.
В разглеждания случай,
наказващият орган е посочил в издаденото НП, че са били налице условия за
съществуването на трудово правоотношение между П., в качеството му на
работодател и свидетеля Б., като работник, тъй като било установено, че на 23.03.2017 г., в
деня на злополуката с лицето А. Ш, Б.Б. е полагал труд на работна площадка, която
била осигурена от В.С.П., със знанието на последния, под негов контрол, с
осигурени от него средства и уговорено работно място. Като доказателства в
постановлението са посочени писмените пояснения от Б.Е.Б., Д. Х. В., М.М.Щ., М.
М. Ф., В.С.П., С.И.К. и Х. Г. Г., както и договор за възлагане на дейности в
горски имоти от 05.08.2016 г., сключен между С.И.К. и инж. Х. Г. Г.. Видно от
обстоятелствената част на обжалваното НП обаче, изводите си за наличието на
условия за съществуването на трудово правоотношение наказващият орган е извел
единственно от писмените пояснения на свидетеля Б.Б. и жалбоподателя П., а
останалите така цитирани по-горе доказателства явно въобще не са били обсъдени.
На практика фактическата обосновка на постановлението се крепи единственно на
писмените пояснения на свидетеля Б., тъй като в своите жалбоподателят П. е
отрекъл той да е организирал лицата, които са извършвали дейност по дърводобив
в горския имот, единственно твърди, че са го уведомили за случилото се
произшествие с А. Ш и той е помогнал да го откарат в болницата. Анализ на
останалите посочени в НП доказателства липсва, както обоснован извод въз основа
на какво наказващият орган е приел, че жалбоподателят П. е имал качеството „работодател”
по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, респективно Б. да се е намирал на 23.03.2107
г. на „работно място” по смисъла на легалната дефиниция на §1, т.4 от ДР на КТ.
Макар и необсъдени в НП, от доказателствата по административнонаказателната
преписка, а и от събраните в хода на съдебното следствие по делото, не се
установи по безспорен и категоричен начин, че между В.П. и Б.Б. са били налице
основни елементи, характеризиращи правоотношението им като трудово, а именно :
престиране на работна сила, работно място, уговорено трудово възнаграждение,
работно време, за което да е било необходимо сключване между тях на писмен
трудов договор. Основание за такъв извод дава на първо място писмените
пояснения дадени и подписани от самия Б. /л.14/, в които единствено е посочил,
че на 23.03.2017 г. П. му се е обадил да върви на работа, заедно с други три
лица. В останалата си част поясненията му касаят основно случилото се на обекта
с А. Ш. В показанията си в хода на съдебното следствие Б. сочи, че П. им е
плащал когато са изкарвали дърва на рампата и са ги товарели на камиона, но
само тези твърдения са недостатъчни да обосноват извод, че между тях е бил
налице елемент на уговорено трудово възнаграждение. Друг от присъствалите на
сечището - свидетелят М.Щ. също сочи, че след като натоварели дървата на
камиона П. им е давал пари, но накуп, които те впоследствие разпределяли
помежду си, кой колкото си е изкарал. Уточнява, че пари са им давани само
когато дървата се продадели, в зависимост от това какво количества са,
предварително не имало договорка за фиксирано възнаграждение. Сочи също така,
че не са имали определено работно време. В този смисъл показанията им
кореспондират с тези на свидетеля Б.Б.. Същият заявява, че работещите на сечището
не са имали определено работно време, а са работели толкова, колкото те
преценят. Твърди, че парите от изкараната дървесина ги е давал П. (свидетелят П.К.)
на П. и съответно последният им ги е давал на тях. Твърди също така, че именно
свидетелят К. им е показал границите на имота, в който да секат дървесина.
От писмените доказателства по
делото се установява, че имота с идентификатор № ************ в землището на с.К.,
община Ловеч е бил собственост на свидетелката С.И.К., която с договор за
възлагане на дейности в горски имот от 05.08.2016 г. /л.21/ е възложила на
лицензирания лесовъд Х. Г. Г. да осъществи дейностите по т.1 от договора. В
показанията си пред съда обаче, свидетелката потвърждава, че гората е нейна,
получена по наследство, но че цялата дейност по извършването на дърводобив от
нея е движел съпругът й – свидетелят П.К.. Последният заявява, че П. му е
съдействал да се задейства процедурата за извършване на сеч в имота, но цялата дейност
по документите, оценки и др. подобни ги е движел „горския”, явно визирайки
лицензирания лесовъд Х. Г.. По никакъв начин обаче, от показанията на тези
свидетели не се установява жалбоподателят П. да е имал отношения с лицата
извършвали фактически сечта в имота, в т.ч. и с Б., които да ги характеризират,
като трудови.
От цялостния анализ на така
цитираните писмени и гласни доказателства са крайно оскъдни данните, от които
по някакъв начин могат да се установяват елементи на трудово правоотношение
между жалбоподателят П. и Б.Б.. Не се установява последният да е имал място на
работа посочено му от П., да е престирал работна сила под формата на заемана от
него конкретна длъжност. Не се установява също така и да е получавал трудово
възнаграждение с постоянен характер, нито пък периодичност на заплащането му,
още по-малко пък е определена продължителност на работния ден.
Поради така изложените
съображения съдът счита, че от обективна страна не се установява по несъмнен и
категоричен начин, че Б.Б. е полагал труд за В.П. в качеството му на
работодател и при наличието на основни елементи от трудово правоотношение, като
работно място, уговорено трудово възнаграждение и работно време. Не се установи,
че Б. е престирал работна сила в полза на П., за да е било необходимо
сключването на писмен трудов договор между тях.
В тази връзка не може да бъде
пренебрегнат установения в хода на съдебното следствие факт, че с влязло в сила
на 19.02.2019 г. решение, състав на Върховният административен съд е отменил постановлението за
обявяване съществуването на трудово правоотношение между В.С.П. и Б.Е.Б. изх.№
1720269/11.05.2017 г. и на предписанието по чл.405а, ал.4 от КТ с изх.№
17210271 от 11.05.2017 година. Този факт е от съществено значение за настоящето
производство независимо, че към момента на издаване на обжалваното НП
(01.12.2017 г.) производството по оспорването на предписанието и
постановлението за обявяване на съществуването на трудово правоотношение е било
висящо. Както се изложи по-горе в установената фактическа обстановка по случая,
ВАС е приел, че наличните доказателства не обуславят съществуването на трудово
правоотношение между В.С.П. и Б.Е.Б.. От прегледа на двете приложени за
послужване административни дела на АдмС Ловеч и ВАС следва да се отбележи, че в
при оспорването на предписанието и постановлението за обявяване на съществуването
на трудово правоотношение пред двете инстанции са били ангажирани в доста
по-голям обем доказателства (отколкото в настоящето дело по оспорване на
издаденото НП) относно спорният въпрос – съществувало ли е трудово
правоотношение между В.П. и Б.Б. и обсъждайки и анализирайки ги, състава на ВАС
е достигнал до категоричния извод, че същите не обуславят налието на такова
правоотношение между тях.
Няма как при това положение,
настоящият съдебен състав да не се съобрази с влязлото в сила решение на ВАС,
още повече, че касае разрешаването на въпрос пряко касаещ приложението на
материалния закон от наказващия орган по тук разглеждания случай, респективно
законосъобразността на издаденото от него наказателно постановление. Още веднъж
следва да се подчертае, че при развилото се съдебно административно
производство по оспорването на предписанието и постановлението за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение, съдебните състави на двете инстанции са
имали възможност да стъпят на много по-богата доказателствена база и съответно
да обосноват крайните си изводи на нея.
Предвид на тези съображения
съдът счита, че жалбата срещу наказателното постановление е основателна и са
налице основания за отмяната му като необосновано и издадено в нарушение на
материалния закон.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0000664 от 01.12.2017 г. на Директор на Дирекция “Инспекция
по труда” гр.Ловеч, с което е наложено на В.С.П. ***, ЕГН : **********, административно
наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ – глоба в
размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :