Решение по дело №78/2021 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ III – 37                                                          20.04.2021г.                           град Бургас

 

                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав

На девети март през две хиляди и двадесет и първа година,

В публично заседание, в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МАЙСКА

                                                                                                      РАДОСТИНА ПЕТКОВА

 

Секретар Жанета Граматикова

като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова

въззивно гражданско дело  номер 78 по описа за 2021 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба от ищеца Х.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. **, ет. *, ап. **, подадена чрез упълномощения му по делото процесуален представител адв. Маргарита Георгиева- БАК против решение № 2071 от 12.11.2020 г., постановено по гр. дело № 4796/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от ищеца искове с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, че поради изтекла погасителна давност през периода 27.04.2012г.-28.04.2017 г.. ищецът не му дължи следните задължения: сумата от 4484.18 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №2732/CL  от 28.05.2007г. и анекс към него от 24.06.2009г., сумата от 2108 лв. – договорна лихва за периода 28.09.2009г. -24.04.2012г., сумата от 464.26 лв.– наказателна лихва за периода 01.03.2010г.-24.04.2012 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 4484.18 лв., считано от образуване на заповедното производство по чл. 417от ГПК - 25.04.2012 год. до окончателното й изплащане, както и присъдените съдебно-деловодни разноски в размер на 141.13 лв.,  за които вземания е издаден изпълнителен лист от 12.10.2012 г. въз основа заповед за изпълнение № 2493/27.04.2012 г., поправена с разпореждане № 21893/11.10.2012 г., двете по ч. гр. д. № 3688/2012 год. на БРС, като същите са предмет на висящото изп. д. № 20138030401209г. на ЧСИ рег. 803, район на действие БОС, в т.ч. и в частта, с която са отхвърлени и предявените при условията на евентуалност искове за приемане за установено на същото правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът- въззивник не дължи на ответното въззиваемо дружество същите горепосочени вземания поради погасяването им вследствие изтекла погасителна давност през периода 25.04.2013г.-26.04.2018г.

В подадената въззивна жалба, въззивникът е изразил недоволство от обжалваното решение, като твърди, че същото е неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необосновано. Изложени са съображения, че изводите на съда са изведени при неправилна оценка на доказателствения материал и безспорните факти по делото и неправилно прилагане на материалния закон. Въззивникът счита за неправилен решаващия извод на съда, че към датата на образуване на третото изпълнително дело не е изтекла петгодишната погасителна давност, както и, че неправилно съдът не е зачел, че някои от вземанията –за договорна, наказателна и законна лихва се погасяват с кратката тригодишна давност, изтекла на 26.04.2016г. По подробно изложените във въззивната жалба доводи моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание въззивникът, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа въззивната си жалба, моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноските във въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемия ответник „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД редовно уведомен не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание, редовно призован не изпраща представител. Депозира писмено становище с искане съдът да потвърди изцяло обжалваното първоинстанционно решение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството пред районният съд е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, от които като главни искове са предявени претенциите за приемане за установено между страните, че с оглед настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК ищецът не дължи на ответното дружество вземанията по издадената заповед за изпълнение № 2493/27.04.2012 г., поправена с разпореждане № 21893/11.10.2012 г., двете по ч. гр. д. № 3688/2012 год. на БРС, които са предмет на висящото изп. д. № 20138030401209г. на ЧСИ рег. 803, район на действие БОС, поради изтекла погасителна давност за периода за 27.04.2012г.-28.04.2017г., а при условията на евентуалност, че същите суми не се дължат поради изтекла погасителна давност за периода от 25.04.2013г.-26.04.2018г.

С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил изцяло предявените искове, като е приел, че задълженията на ищеца не са погасени по давност, както за заявения петгодишния период по главните искове, така и за последващия петгодишен период по евентуалните искове.

При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното решение въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По съществото на спора, с оглед изложените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 439 от ГПК.

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството.

В процесния случай с предявените искове ищеца -длъжник по изпълнителното дело претендира приемане за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми по издадения изпълнителен лист, позовавайки се на изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД за петгодишен период, а именно от 27.04.2012г.-28.04.2017г., а при условията на евентуалност –за 25.04.2013г.-26.04.2018г., поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК., която е предвидена в закона като основание за прекратяване на изпълнителното производство поради неизвършване на изпълнителни действия по искане на взискателя за двугодишен срок. 

 Видно от данните по делото, въз основа на заповед № 2493 от 27.04.2012 г. за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, поправена с разпореждане № 21893 от 11.10.2012 г. по същото дело в полза на кредитора „Банка Пиреос България“ АД е издаден изпълнителен лист от 12.10.2012г. по ч. гр. д. № 3688/2012г. на РС-Бургас за осъждане на ищеца да заплати на банката следните задължения: сумата от 4484,18 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит от 28.05.2007г., сумата от 2108 лв. – договорна лихва за периода 28.09.2009-24.04.2012г., сумата от 464.26 лв. – наказателна лихва за периода 01.03.2010-24.04.2012 г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 25.04.2012 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски от 141,13 лв.

По молба на банката, на 18.12.2012г. е образувано изп. д. № 20128380411799 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с рег. № 838 за принудителното събиране на посочените вземания от длъжника. Действително молбата за образуване на изпълнителното дело не е подписана от представител на взискателя, но тъй като това обстоятелство представлява нередовност на молбата, въпреки която делото все пак е било образувано и по него са извършени исканите от взискателя действия, в случая този пропуск на ЧСИ няма правно значение за настоящия правен спор, тъй като съгласно Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС само по себе си образуването на изпълнително дело не е от категорията действия, които прекъсват давността. Видно е от данните по делото, че считано от 18.01.2013г. ЧСИ е изпращал множество запорни съобщения до трети лица, като последното запорно съобщение е изпратено на 18.04.2013г. до АВ- Бургас и е получено, видно от приложената  обратна разписка на 25.04.2013г. По делото се установява, че освен множество изпратените покани за доброволно изпълнение до длъжника, които не представляват действия по принудително изпълнение, след датата 18.04.2013г. други действия по принудително изпълнение не са извършвани в рамките на следващите две години.

Това означава, че поради бездействие от взискателя в рамките на двугодишен период от последното изпълнително действие, изразяващо се в наложен запор, извършен на 25.04.2013г. следва, че на 26.04.2015г. е настъпило основанието на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция. Тъй като прекратяването на това основание - чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва по силата на закона автоматично след изтичане на горепосочения двугодишен период, без правно значение е обстоятелството, че в случая съдебният изпълнител не е постановил изричен акт за обявяване на настъпилото прекратяване на принудителното изпълнение на посоченото основание.

Напротив, видно от данните по делото съдебният изпълнител не е продължил изпълнението, като е приел постъпилата молба от 27.05.2016г., депозирана на ответното дружество, с която е посочено, че с договор от 14.01.2016г. в негова полза е цедирано вземането на банката по изпълнителния лист срещу длъжника, конституирал е дружеството –цесионер като взискател и е продължил незаконосъобразно исканите от  него изпълнителни действия по събиране на вземането. Такива действия са извършени за периода от 29.08.2016г. до 04.06.2019г. Впоследствие с молба от 09.09.2019г. на основание чл. 427, ал. 5 от ГПК поради необходимост от извършване на изпълнителни действия в Бургаска област взискателят е поискал прехвърляне на делото при ЧСИ Таня Маджарова с рег. 803- БОС. С протокол от 25.09.2019г. ЧСИ Милен Бъзински е изпратил изпълнителното дело на  ЧСИ Таня Маджарова, с рег. № 803, като на 02.10.2019г. същото е продължило под нов номер № 20198030401649. По продълженото изпълнително производство са извършвани нови изпълнителни действия до датата на прекратяването му по искане на длъжника на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което е обявено с постановление от 22.01.2020г. на ЧСИ Таня Маджарова, с рег. № 803- БОС.

Следва  да се отбележи, че независимо, че ЧСИ Таня Маджарова, с рег. № 803 е прекратила формално изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, без да посочва последното изпълнително действие, считано от което взискателят е бездействал в рамките на две години, с оглед данните по делото, както бе установено по-горе, настоящата съдебна инстанция приема, че това е наложения запор от 25.04.2013г.

Тъй като съгласно задължителните указания в т. 10 горепосоченото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие - в случая това е запорът, наложен на 25.04.2013г., а не от заявения от ищеца по-ранен момент -  27.04.2012г., исковете за установяване на недължимост на вземанията по издадения изпълнителен лист поради изтекла петгодишна давност за периода от 27.04.2012г. до 27.04.2017г. се явяват неоснователни. Затова поради съвпадане на изводите на двете инстанции за неоснователността на главните искове,  обжалваното решение в тази част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на евентуалните искове:

Поради неоснователност на главните искове, се е сбъднало условието за разглеждане на евентуалните искове, по отношение на които настоящата съдебна инстанция намира за основателни оплакванията, изложени в жалбата за неправилност на първоинстанционното решение, по следните съображения:

Както бе отбелязано по-горе последното по време валидно изпълнително действие е запорът, наложен на 25.04.2013г., след който в рамките на двугодишен срок първоначалният взискател не е извършвал каквито и да е изпълнителни действия. Това означава, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се счита за прекратено по право на 25.04.2015г. и този факт не се променя от последващите действия. В тази връзка следва да се отбележи, че образуваното през 2019г. под нов номер на основание чл. 427, ал. 5 от ГПК изпълнително производство по описа на ЧСИ Таня Маджарова не представлява ново изпълнително производство, а продължение на вече образуваното такова през 2012г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински. Затова както извършените от ЧСИ Милен Бъзински действия по изпълнението след 25.04.2015г., така и предприетите впоследствие от ЧСИ Таня Маджарова изпълнителни действия нямат правна стойност, защото прекъсващи давността действия по изпълнението могат да се извършват само в хода на валидно изпълнително производство, а такова в случая след прекратяването на 25.04.2013г. не е било образувано.

 От гореизложеното следва, че вземането на взискателя-цесионер, произтичащо от изпълнителен лист от 12.10.2012г., издаден въз основа на горепосочената влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК /т.е. вземанията са установени като дължими със сила на пресъдено нещо на основание чл. 416 от ГПК с оглед липсата на данни за проведено производство по чл. 422 от ГПК/ са погасени с изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, който е започнал да тече от 25.04.2013г. и е изтекъл на 25.04.2018г.  Това означава, че евентуалните искове са основателни и следва да се уважат изцяло, което налага отмяна на обжалваното решение в тази част и постановяване на ново, с което евентуалните искове бъдат уважени изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените пред двете инстанции, възлизащи в общ размер на 1252.52 лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от НЗПП пред въззивната инстанция, което съдът определя в размер на 100 лв. По отношение на присъденото в първата инстанция юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че с оглед изхода на спора, същото не следва да бъде променяно.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 2071 от 12.11.2020 г., постановено по гр. дело № 4796/2020 г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени  евентуалните установителни искове по  чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че Х.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. **, ет. *, ап. ** не дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев поради изтекла погасителна давност през периода 25.04.2013г.-26.04.2018г. следните задължения, а именно: сумата от 4484.18 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № 2732/CL  от 28.05.2007г. и анекс към него от 24.06.2009г., сумата от 2108 лв. – договорна лихва за периода 28.09.2009г. -24.04.2012г., сумата от 464.26 лв.– наказателна лихва за периода 01.03.2010г.-24.04.2012 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 4484.18 лв., считано от образуване на заповедното производство по чл. 417от ГПК - 25.04.2012 год. до окончателното й изплащане, както и присъдените съдебно-деловодни разноски в размер на 141.13лв.,  за които вземания е издаден изпълнителен лист от 12.10.2012 г. въз основа заповед за изпълнение № 2493/27.04.2012 г., поправена с разпореждане № 21893/11.10.2012г., двете по ч. гр. д. № 3688/2012 год. на БРС, като същите са предмет на висящото изп. д. № 20138030401209г. на ЧСИ рег. 803, район на действие БОС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, че ищецът Х.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. **, ет. *, ап. **, не му дължи поради  изтекла погасителна давност  за периода 25.04.2013г.-26.04.2018г. следните парични задължения, а именно : сумата от 4484.18 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №2732/CL  от 28.05.2007г. и анекс към него от 24.06.2009г., сумата от 2108 лв. – договорна лихва за периода 28.09.2009г. -24.04.2012г., сумата от 464.26 лв.– наказателна лихва за периода 01.03.2010г.-24.04.2012 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 4484.18 лв., считано от образуване на заповедното производство по чл. 417от ГПК - 25.04.2012 год. до окончателното й изплащане, както и присъдените съдебно-деловодни разноски в размер на 141.13 лв.,  за които вземания е издаден изпълнителен лист от 12.10.2012 г. въз основа заповед за изпълнение № 2493/27.04.2012 г., поправена с разпореждане № 21893/11.10.2012 г., двете по ч. гр. д. № 3688/2012 год. на БРС, като същите са предмет на висящото изп. д. № 20138030401209г. на ЧСИ рег. 803, район на действие БОС.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев ДА ЗАПЛАТИ на  Х.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. **, ет. *, ап. ** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените пред двете съдебни инстанция разноски в общ размер от 1252.52 лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Х.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. **, ет. *, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение по НЗПП за въззивната инстанция, възлизащо в размер на 100 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.               

            

       2.