ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ V - 1268 29.06.2018 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, пети въззивен гражданска състав
На: двадесет и девети юни две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 916 по описа за 2018 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивната жалба от Д.С.Ф. ***, подадена чрез пълномощник адв.Р.О., против решение № 555/03.04.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 7719/2017 г. по описа на РС-Бургас.
С
първоинстанционното решение е прието за установено по отношение на ответницата Д.С.Ф.,
че ищцата М.Б.Н. ***, притежава по силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, инкорпориран в Нотариален акт № 165/30.03.1994 г., нот.дело №
2709/1994 г. на нотариус при БРС, ½ ид.ч. от правото на собственост
върху сграда с идентификатор 07079.614.218.1 по КККР на гр.Бургас, с адрес на
сградата гр.Бургас, ул.“Уилям Гладстон“ № 26, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 07079.614.218, със застроена площ от 30 кв.м.,
брой етажи – 1, с предназначение – хангар, депо, гараж. Със същото решение на
основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен като неверен Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 171/ 16.12.2005 г., том V, рег.№ 9124, нот.дело № 836/2005
г. на нотариус Огнян Желев, с който Д.С.Ф. е призната за собственик на няколко
недвижими имота, в частта му, с която е призната за собственик на повече от
½ ид.ч. от гараж, находящ се в северната част на УПИ II-7256,
кв.50 по плана на к-с „Възраждане“, гр.Бургас, който представлява едноетажна
масивна сграда със застроена площ 34.06 кв.м, при граници: изток – двор и
тротоар към ул.“Гладстон“, юг – гараж на сем.Кавалджиеви и наследници на
сем.Тачеви, запад – външен зид към УПИ III-7253,7254, север – външен зид
към УПИ Х-6, който гараж по действащите Кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр.Бургас представлява сграда с идентификатор 07079.614.218.1 с
площ от 30 кв.м. С решението Д.С.Ф. е осъдена да заплати на М.Б.Н. сумата от
946.67 лв. за направените по делото разноски.
Въззивницата изразява недоволство от първоинстанционното
решение в неговата цялост, като счита същото за незаконосъобразно, недопустимо
и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място са изложени
съображения за недопустимост на обжалваното решение, тъй като със същото се
признава за установено право на собственост върху ½ ид.ч. от гараж, а
нотариалният акт се отменя не за ½ ид.ч. от гараж, а в частта му, която е
повече от ½ ид.ч. от гараж, а в тази част се включват и други имоти,
които не са предмет на предявения по делото установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. Предвид това се счита, че районният съд е постановил недопустимо решение,
което следва да бъде обезсилено. На следващо място, във въззивната жалба са
изложени пространни съображения за неправилност на обжалваното решение, като се
сочи, че е налице вътрешна противоречивост на мотивите, както и такава между
мотиви и диспозитив; съдът е игнорирал част от фактите по делото, постановил е
решението въз основа на предположения, в противоречие със събраните по делото
доказателства и при едностранчиво обсъждане на доказателства, обсъждал е тези,
които не са въведени от страните и въз основа на неотносими правни норми. Посочва
се, че ищцата не е установила при условията на главно и пълно доказване правото
си на собственост върху гаража, но въпреки това исковете й за уважени, което
обуславя незаконосъобразност на решението. Счита се за противоречие
едновременното позоваване в решението на хипотезата на чл.55 ЗПИНМ (отм.) и на
тази по § 178 ППЗПИНМ (отм.), тъй като те за различни, втората от тях се отнася
до временни строежи, а първата – само до цялостно застрояване на съсобствен
парцел с жилищна постройка и не касае такива второстепенни постройки като
гаражите, поради което нормата на чл.55 ЗПИНМ (отм.) е неотносима и в този
смисъл решението противоречи на материалния закон. Също в противоречие със
закона (чл.33 ЗС) съдът е игнорирал възраженията на ответницата, че преди
разпореждането с гаража от страна на Радеви в полза на ищцата, същите не са
предложили на съсобствениците си да изкупят идеалните им части от гаража, а
според въззивницата това обстоятелство води до извод, че Радеви са знаели, че
не са съсобственици на гараж заедно с Фенерови, респ. че това не е процесният
северен гараж и ищцата не е собственик на същия. Не е взето предвид от съда и
обстоятелството, че площите на северния и на южния гараж са различни, както на
място, така и в документите за собственост на страните, а площите на
недвижимите имоти са основни кадастрални данни и основни техни индивидуализиращи
признаци. Според въззивницата, съдът неправилно и неоснователно е игнорирал
доводите й за установени нормативи и правила за площ за гариране/паркиране,
като не е взето предвид, че в случая не може да бъде осъществявано безопасно
ползване на северния гараж от два автомобила. Неправилно районният съд е
игнорирал и доводите на ответницата, свързани с площта на гаражите, че
северният гараж не е бил и не е могъл да бъде 36 кв.м., каквато площ е посочена
в нотариалния акт на ищцата, поради което описаният в акта на ищцата гараж не е
процесния с идентификатор 07079.614.218.1, а се отнася до южния гараж с
идентификатор 07079.614.218.3. Неправилно съдът е приел, че ищцата е собственик
на процесния имот, като е основал изводите си на представената „скица-разпределение“
(л.7 от делото), която няма характер на писмено доказателство, като
възраженията на ответницата в този смисъл не са били обсъдени. В заключение се моли въззивния съд да обезсили
като недопустимо първоинстанционното решение в частта му, с която се отменя
нотариалния акт на ответницата, а ако същото се счете за допустимо да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да се отхвърли исковата
претенция. Не са направени нови доказателствени искания. Претендират се
направените по делото разноски.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивницата Д.Ф. на 17.04.2018 г.,
като въззивната жалба е подадена на 30.04.2018 г. С оглед на това, съдът намира
въззивната жалба за допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата М.Б.Н., чрез
пълномощника й адв.С.Ц., в който са изложени съображения за неоснователност на
въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Оспорват се изложените в жалбата възражения за недопустимост
на решението, тъй като БРС е отменил констативния нотариален акт на ответницата
само в частта му, касаеща ½ ид.ч. от гаража в резултат на уважения иск
по чл.124, ал.1 ГПК, без да се засягат останалите описани в акта имоти. Оспорват
се и доводите в жалбата за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, като в тази връзка са изложени пространни съображения за основателност
на исковата претенция. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като
неоснователна и да потвърди решението на БРС като правилно и законосъобразно. Не
са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
въззивната жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 916/2018
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответницата Д.С.Ф., както и постъпилия писмен отговор от въззиваемата-ищца М.Б.Н..
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители – по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.