М О Т И В И по НОХД № 1643/2011 г. по описа на СтРС
Подсъдимият А.И.Е.
е обвинен в това, че през периода от
край на м. ноември 2010г. до 05.01.2011г. в с. .. , общ. .., в условията на
продължавано престъпление, чрез използване на моторно превозно средство –
товарен автомобил марка .. с рег. № .., отнел чужд движими вещи – 13 350 кг
амониева силитра на стойност 6020,85 лева от владението на собственика – Г.А.Ф.,
без негова съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив
– престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК.
На основание
чл. 60 и сл. от НПК бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск от Г.А.Ф. ***, ЕГН **********
против подсъдимия А.И.Е. с п.а. и ЕГН сумата от
6020,85 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2011г. до окончателното
изплащане.
Представителят
на Районна прокуратура .. поддържа изцяло предявеното обвинение по отношение на
подсъдимия Е.. Пледира на същия да бъде наложено наказание при условията на чл. 58а от НК, окжлж средния
размер, предвиден в закона.
Гражданският
ищец- Г.А.Ф., поддържа предявения иск.
Моли съда да го уважи.
Подсъдимият Е. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, както и да не се
провеждат разпити на свидетелите и вещото лице. Изразява съгласие да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертното заключение в досъдебното
производство при постановяване на присъдата. Признава се за виновен . Съжалява за
извършеното. Моли, съда за минимално наказание.
Защитата на подсъдимия пледира също за
минимално наказание. Не оспорва основателността на гр.иск.
От събраните
в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Свидетелят Г.А.Ф. бил регистриран като
земеделски производител и обработвал земя в землището на с. .., общ. ... На
30.09.2010 г. той закупил 50 тона амониева селитра, в чували по 50 кг – за нуждите на
дейността си. Тъй като не разполагал със собствена складова база, той оставил
амониевата селитра в наето от него помещение в бивша складова база на
„Гражданска защита”, която била стопанисвана от св. ... Тази складова база се
намирала в североизточната част на с. .., общ. .. и била оградена с метална
мрежа и врата, която се заключвала с катинар. В самата база имало общо четири
помещения /складове/, представляващи масивни постройки с площ по около 300 кв. м. Всяко от тези
помещения било снабдено с метална врата, която също се заключвала с катинар. С
ключове за базата разполагал св. .., който в останалите три помещения отглеждал
гъби.
През есента на 2010 г., без трудов договор,
работа при него започнал подсъдимия А.Е.. Работата му се изразявала в търговия
със зеленчуци. За целта св. .. му предоставил собствения си товарен автомобил
„Мерцедес 814”
с временен рег. № 531 Н 394, както и ключове за складовата база, тъй като
понякога обвиняемия се прибирал късно и оставал да нощува в базата.
Подсъдимият Е. знаел, че в единия от складовете се съхранявала
амониева селитра в чували по 50
кг и решил да открадне част от нея и да я продаде. В
изпълнение на намисленото, една вечер в края на месец ноември 2010 г., с предоставените му
ключове той отключил наетия от постр. Ф. склад и взел 100 чувала от
складираните там чували с амониева селитра, които натоварил в товарния
автомобил „Мерцедес 814”.
Всеки от чувалите съдържал по 50
кг амониева селитра. През следващите дни продал
амониевата селитра на неустановени лица по пазарите в страната, за сумата от
1500 лева. Получените пари похарчил за поддръжка на автомобила, за храна и за
лични нужди.
На 22.12.2010 г. подсъдимият отново
решил да открадне от амониевата селитра. Вечерта на посочената дата, по същия
начин той отключил склада и натоварил в товарния автомобил 100 чувала,
съдържащи по 50 кг
амониева селитра, която през следващите дни продал по пазарите в страната, за
което получил сумата от 1500 лева. Получените пари похарчил за лични нужди.
На 05.01.2011 г. подсъдимият за трети
път решил да открадне от амониевата селитра, за да се снабди с пари. Този път
помолил за помощ св. Росен Валентинов Велев, на който обяснил, че амониевата
селитра била на „гъбарите”, на които той бил „съдружник”. Велев се съгласил и
около 22.00 часа на посочената дата, двамата отишли до складовата база в с. ..,
като се придвижвали с товарния автомобил „Мерцедес 814”, управляван от подсъдимия.
Той отключил склада с амониевата селитра и двамата започнали да товарят от
складираните вътре чували в автомобила. Така те натоварили 67 чувала, съдържащи
по 50 кг
амониева селитра, след което подсъдимия заключил катинарите и двамата си
тръгнали с автомобила. На св. Велев му направило впечатление, че в базата имало
голямо каракачанско куче, което очевидно познавало Е., поради което повярвал,
че същия бил съдружник в базата.
През следващите два дни подсъдимият
продал и това количество амониева селитра по пазарите из страната, като
получените пари похарчил за лични нужди. С част от получените пари на
07.01.2011 г. /И.ден/ почерпил св. Росен Велев, като го завел на ресторант и
стриптийз бар.
На 11.01.2011 г. подсъдимият Е. бил
заловен на местопрестъплението, при опит за четвърти път да открадне част от
складираната амониева селитра. За това деяние в РП –.. е образувано отделно
досъдебно производство.
Впоследствие постр. Г.Ф. установил
липсата на 267 чувала от по 50
кг амониева селитра или общо 13 350 кг, за
което уведомил органите на полицията.
Видно от заключението на назначената по
делото съдебно – икономическа експертиза /л.19-20 от ДП/, пазарната стойност на
отнетите 13 350
кг амониева селитра, към процесния период е 6020.85
лева.
Горната фактическа обстановка се
възприе за безспорно установена на основание чл.373, ал.3 от НПК, от справка за
съдимост на обвиняемия; заключение на икономическа експертиза; протоколи за
разпит на свидетели от лист 22 до лист 28 от ДП; протокол за разпит на свидетел
на лист 37 от ДП; протокол за разпит на обвиняем; декларация за СИС на
обвиняемия.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид
гореизложеното, съдът счита за безспорно установено, че подсъдимият Е. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като през периода от край на м. ноември 2010г. до
05.01.2011г. в с. .. , общ. .., в условията на продължавано престъпление, чрез
използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка .. с рег. № ..,
отнел чужд движими вещи – 13 350 кг амониева силитра на стойност
6020,85 лева от владението на собственика – Г.А.Ф., без негова съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
Видно от
приложеното по делото свидетелство за съдимост, с присъда по НОХД №715
/2004г.на ХРС, НОХД №665 /2005г.на ДимитровградскиРС, НОХД №830/2005г.на ДимитровградскиРС,
НОХД №1218 /2006г.на ХРС и НОХД
№4197/2007г.на ВРС, подсъдимият Е. е осъждан за тежко умишлено престъпление на
наказание “лишаване от свобода” повече от една година, чието изпълнение не е
отложено по чл.66 от НК. По отношение на посочените по-горе присъди са налице
,словията на чл.25, вр. чл.23 от НК.
Подсъдимият е изтърпял определеното общо наказание на 04.06.09г. Същият
е извършил престъплението-предмет на настоящото производство преди изтичане на
визирания в разпоредбата на чл.30 от НК петгодишен срок, считано от датата на
изтърпяване на наказанието.
Ето защо,
съдът намира, че Е. е извършил деянието в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б. “а” от НК.
Съдът, след
като взе предвид съдебното минало на подсъдимия, счете, че извършеното
престъпление по чл.196 от НК е с висока степен на обществена опасност, поради
което не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
От субективна
страна деянията са извършени виновно - под формата на пряк умисъл.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателно-правната
ни система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на
наказанието.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от три до петнадесет години .
Съгласно
втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са направените
самопризнания, изразената критичност, оказаното съдействие на разследването. В
хода на наказателното производство не са ангажирани надлежни доказателства за
влошено здравословно и материално състояние. Ето защо, съдът не отчете същите
като смекчаващи отговорността обстоятелства.
Отегчаващи
такива са предишните осъждания на подсъдимия, извън тези, обусловили
квалифицирането на деянието, като извършено в условията на опасен рецидив,
както и сравнително високата стойност на отнетото имущество.
При съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства, съдът прие, че не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото
предвидено в закона наказание да е съразмерно тежко. Ето защо, прие, че следва
да определи наказание при условията на чл.58а
от НК.
На подсъдимия следва да наложи
наказание при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от шест години. Предвид
императивното изискване на чл. 373, ал.2 НПК, вр. чл.58 а НК, съдът намали така
определеното наказание с една трета и наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което следва
да се изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит
тип.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
На основание
чл. 60 и сл. от НПК бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск от Г.А.Ф. ***, ЕГН **********
против подсъдимия А.И.Е. с п.а. и ЕГН сумата от
6020,85 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2011г. до окончателното
изплащане.
Правното
основание на предявения граждански иск е чл.45 ЗЗД. Налице са всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние, деец, вреда,вина и
причинна връзка.
Видно
от заключението на съдебно оценителната експертиза, стойността на нанесените
имуществени вреди на възлиза на 6020,85
лева.
С
оглед събраните доказателства по делото, съдът счита за безспорно доказано, че
подсъдимият А.И.ЕВРЙНОВ е извършил виновно престъпното деяние и е причинил
имотна вреда на Г.А.Ф. в размер на 6020,85 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Ето защо, съдът счита, че предявения от Г.А.Ф. граждански иск
е основателен и доказан по отношение на подсъдимия А.ИВАНОВ Ф. и следва да бъде
уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2011г.
На основание чл.189 от НПК, съдът осъди
подсъдимия, да заплати направените съдебни и деловодни разноски в размер на 40
лева, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 241,00
лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за извършване на престъпното деяние е ниското правно съзнание на
подсъдимия Е. и стремежът му да се облагодетелства по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: