№ 541
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20223100900301 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул."Московска" №19 срещу М. Т. А., ЕГН **********, с адрес
*****, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК за
установяване вземанията на ищеца "Банка ДСК" ЕАД от ответника в качеството на
съдлъжник по Договор за кредит хибрид за финансиране на инвестиции № **** г., отчитан
по кредитна сметка № BL **********, съгласно издадената по ч.гр.д. № 923/2022 г. по описа
на Районен съд - гр. Варна Заповед за изпълнение, както следва: главница - 11 328,98 евро,
договорна (възнаградителна лихва) - 737,90 евро за периода от 07.03.2019г. до датата на
настъпване на изискуемост 30.10.2019г., обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава)
в общ размер на 2109,61 евро за периода от 30.10.2019г. до 27.01.2022г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.01.2022г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 15.04.2016 г. между кредитора „СОСИЕТЕ
ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД, чийто универсален правоприемник е "Банка ДСК" АД
("Банката") и кредитополучателя "ОРГАНИКАЛ" ЕООД и съдлъжниците
„АГРОАЛЕКСИЕВИНВЕСТ" ЕООД и М. Т. А., ЕГН **********, е сключен Договор за
кредит хибрид за финансиране на инвестиции № **** г., по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя Б. кредит в размер на 45 719,72 евро, с краен срок за
ползване на кредита 29.05.2016г. и срок за погасяване до 30.10.2019г. (съгл. чл. 12.1. от
Договора за кредит). Съгласно погасителния план, неразделна част от Договора за кредит,
кредитът се погасява с шестнадесет вноски, дължими от 30.07.2016 г. до 30.10.2019 г.
включително. Съгласно Анекс № 1 от 09.11.2017г.към Договора за кредит е извършено
предсрочно погасяване, като е уговорено погасяването на остатъка от дължимата главница в
размер на 11 328,98 евро на 8 (осем) погасителни вноски, дължими между 30.07.2018г. и
30.10.2019г.
Твърди се, че между страните е договорена възнаградителна лихва, формирана от
референтен лихвен процент ЗМ EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 4,50 %
годишно съгласно чл. 13. от Договора. По силата на чл. 14. от Договора, при забава в
1
плащането на вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит,
частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка за забава в размер на 3% (три процента). Задължението по
процесния договор за кредит е изискуемо на краен падеж, настъпил на 30.10.2019 г.
съгласно чл. 2 от Анекс № 1 във вр. с чл. 12 от Договора за кредит.
Твърди се, че с предоставяне на кредита по сметка на кредитополучателя,
банката кредитор е изпълнила поетия по договора ангажимент и е изправна страна по него.
Всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от кредитополучателя по посочената в чл.
9 от Договора за кредит негова разплащателна сметка, но след подписването на Анекс № 1
са останали неплатени осем вноски за погасяване на кредита - от 30.07.03.2018г. до
30.10.2019г. включително.
Кредитополучателят и съдлъжниците не са заплатили дължимите към банката
суми и след настъпване на изискуемостта на кредита на краен падеж, поради което
кредиторът е предприел действия за снабдяване с изпълнителен титул и принудително
събиране на вземанията си. На 27.01.2022 г. е подадено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК пред PC - Варна.
По образуваното ч.гр.д. № 923/2022г. по описа на Районен съд - гр. Варна е
издадена заповед № 453/28.01.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 472/28.01.2022г. срещу солидарните
длъжници "ОРГАНИКАЛ" ЕООД, „АГРОАЛЕКСИЕВИНВЕСТ" ЕООД и М. Т. А., по които
е образувано изпълнително дело № 155/2022 по описа на ЧСИ П. И., per. № 883 в КЧСИ.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, на 17.09.2018г. е депозирано от длъжника М. Т.
А. възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, обективирано в жалба с
правно основание чл.414, 419 и 410 от ГПК, поради което и на основание чл. 415 ГПК съдът
е указал на „Банка ДСК“ ЕАД, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск. С
изложеното ищецът обосновава правния си интерес в законоустановения срок да предяви
иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането си срещу
длъжника М. Т. А..
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът М. Т. А., от гр.Варна не е депозирала
писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 923/2022г. на ВРС се
установява, че същото е образувано по подадено от "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, уп. "Московска" №19 заявление срещу
солидарните длъжници "ОРГАНИКАЛ" ЕООД, „АГРОАЛЕКСИЕВИНВЕСТ" ЕООД и М. Т.
А. за следните суми: 11 328,98 евро, договорна (възнаградителна лихва) - 737,90 евро за
периода от 07.03.2019г. до датата на настъпване на изискуемост 30.10.2019г., обезщетение за
забава (лихвена надбавка за забава) в общ размер на 2109,61 евро за периода от 30.10.2019г.
до 27.01.2022г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2022г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 13819/2019 г. по описа на
PC-Варна.
Поканата за доброволно изпълнение по образуваното изп.дело е връчена на
длъжника по издадената заповед М. Т. А. на 04.03.2022г., след което в срока по чл.414 от
ГПК е постъпило възражение и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК заповедният съд е дал
указания на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.
От приетия като доказателство по делото договор за кредит хибрид за
финансиране на инвестиции от 15.04.2016 г. се установява, че страните са се споразумели
ищцовото дружество да предостави на кредитополучателя "ОРГАНИКАЛ" ЕООД
2
ползването на кредит в размер на 45719,72 евро, като страни по договора са и съдлъжниците
„АГРОАЛЕКСИЕВИНВЕСТ" ЕООД и М. Т. А.. Договорени са условията, при които
ползваният кредит се олихвява, както и начина на погасяване на задълженията по договора,
съгласно приложен погасителен план. Към договора са приложени общи условия и
погасителен план, видно от който крайният срок на погасяване е 30.10.2019г.
От заключението по назначената и приета СЧЕ се установява, че на 19.05.2016г.
по сметката на „Органикал“ ЕООД е постъпила сума в размер на 45 719,72 евро с описание
„Усвояване на кредит“, последното постъпило плащане по сметката за погасяване на
задълженията по кредита е на 06.03.2019г., непогасените задължения по кредита са в
следните размери: 11 328,98 евро главница, 140,37 евро редовни месечни вноски за лихва за
периода от 30.03.2019г. - 30.10.2019г., 597,53 евро лихви за просромена главница за периода
от 30.07.2019г. до 30.10.2019г., 2109,61 евро обезщетение за забава за периода от 30.10.2019
до 27.91.2022г. Установява се също, чу по сметка на банката не са постъпвали суми за
погасяване на задълженията по процесния договор за кредит след датата на подаване на
изп.лист, не са постъпвали суми за погасяване на задълженията и по изп.дело за периода от
датата на образуването му до изготвяне на заключението.
При така установените факти и обстоятелства по делото на фактите, съдът
възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1
от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на
сключен между тях договор за жилищен и ипотечен кредит, обстоятелството, че се явява
изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предаде реално
уговорената сума на ответника, както и размера на вземането си. При установяване на
посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.
Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са в
състояние да обусловят безспорния извод, че страните са обвързани по силата на валидно
сключен договор за Б. кредит от 15.04.2016 г. Въз основа на представените писмени
доказателства, при липсата на възражения за нищожност на договора или отделни негови
клаузи, следва да се приеме за установено наличието и действителността на сключения
договор и допълнителното споразумение, както и обстоятелството, че ищецът е изпълнил
задължението си реално да предаде сумата по кредита на кредитополучателя, което се
установява и от заключението на вещото лице. От представения писмен договор от
15.04.2016 г. и приложимите към него Общи условия се установява размера на договорения
кредит, крайния срок за издължаването му, уговорения лихвен процент на осн. чл.13 от
договора, предвидените предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С
допълнителното споразумение от 09.11.201г. е договорено предсрочно частично погасяване
и нов погасителен план.
3
В случая, видно от т.2 от договора, кредитът е предоставен на търговец във
връзка с професионалната/служебната дейност за закупуване на колесен трактор, като
настоящият ответник като управител на дружеството е поела солидарно задължение, поради
което не отговаря на дефиницията за потребител и съответно е неприложима
потребителската защита по смисъла на ЗЗП.
При настъпил краен падеж съгласно погасителния план съдът намира, че е
установено настъпването на изискуемостта на сумите, дължими от ответника по сключения
между тях договор за кредит, по който кредиторът е изправна страна, с което предявените
искове са доказани по основание.
По размер претенциите са установяват от заключението на вещото лице, предвид
и липсата на конкретни възражения от ответниците по претендираните суми. Видно от
заключението на вещото лице, извършило приспадане на погасените суми по кредита,
дължимите суми възлизат на 11 328,98 евро главница, 140,37 евро редовни месечни вноски
за лихва за периода от 30.03.2019г. - 30.10.2019г., 597,53 евро лихви за просромена главница
за периода от 30.07.2019г. до 30.10.2019г., 2109,61 евро обезщетение за забава за периода от
30.10.2019 до 27.01.2022г.
С оглед на изложеното предявените установителни искове относно главница,
договорна лихва и обезщетение за забава се явяват основателни и следва да бъдат уважени в
претендираните размери изцяло. Предвид на акцесорния й характер следва да бъде уважена
претенцията за заплащане на законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода от спора и въз основа на направеното искане на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от 754,54 лв. разноски по делото, включващи
заплатена по исковото производство държавна такса, депозит за вещо лице и 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение съобразно отправеното с исковата молба искане и
приложени по делото платежни нареждания. Съгласно т.12 от ТР №4/2014г. по тълк.дело
№4/2013г. следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното
производство в размер от 604,54 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца "БАНКА ДСК" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, уп. "Московска" №19, че
ответникът М. Т. А., ЕГН **********, с адрес **** ДЪЛЖИ на "БАНКА ДСК" ЕАД
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 28.01.2022г.
по ч.гр.д. № 923/2022 г. по описа на ВPC: 11 328,98 евро главница по Договор за кредит
хибрид за финансиране на инвестиции № **** г., 140,37 евро редовни месечни вноски за
лихва за периода от 30.03.2019г. - 30.10.2019г., 597,53 евро лихви за просромена главница за
4
периода от 30.07.2019г. до 30.10.2019г., 2109,61 евро обезщетение за забава за периода от
30.10.2019 до 27.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.01.2022г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното й изплащане, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Т. А., ЕГН **********, с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на "БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, уп.
"Московска" №19 сумата 754,54 лв. разноски в настоящото производство и сумата 604,54
лева разноски в заповедното производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5