№ 3673
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря П.Н.А
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110148332 по
описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от П. М. П. срещу
„О.Б.Б“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни
искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3 716,08 лева – главница,
представляваща невъзстановена сума по неразрешена платежна операция за
извършена на 19.01.2023 г. транзакция от банкова карта на ищеца ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда (30.08.2023 г.) до окончателното
изплащане на сумата и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 272,40 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 21.01.2023 г. до 29.08.2023
г.
В исковата молба се твърди, че на 19.01.2023 г. след „Фишинг атака“ са били
извършени неправомерни плащания от сметката на ищеца чрез неразрешена платежна
операция в Интернет с дебитна карта № 411653хххххх7259. Излага се, че ищецът е
клиент на ответната банка от повече от 10 години, като страните били обвързани по
договор за откриване на разплащателна банкова сметка и по договор за издаване на
дебитна карта за предоставяне на банкови услуги на физически лица, към които са
приложими съответните Общи Условия на банката, публикувани в интернет
страницата на последната. Сочи, че на процесната дата – 19.01.2023 г., около 12 часа,
от наличните към съответния момент средства по банковата сметка на ищеца е
изтеглена сумата в размер на 1900 евро /левовата равностойност на 3716,08 лева/.
1
Транзакцията е осъществена след като ищецът се е опитал да достъпи до акаунта си
чрез своя компютър, зареждайки страницата за онлайн банкиране на банката. Сайтът,
който ползвал на сочения ден бил с лого и наименование, изглеждащи идентично като
тези на обслужващата го банка „О.Б.Б“ АД, поради което и за ищеца нямало
притеснения да продължи нататък операцията. След зареждане на интернет страницата
на банкирането, ищецът въвел парола и потребителско име, като същевременно бил
приканен да въведе и данни за авторизация на банковата карта – номер на карта и
CVV трицифрен код. След попълване на отбелязаните полета, ищецът отново не могъл
да достъпи банкирането си. Последвало уведомление на екрана на компютъра, според
което с оглед безопасността на банкирането било необходимо да се активира UBB
Mobile приложение. Ищецът получил СМС съобщение от банката с код за активиране
на UBB Mobile приложение, който код бил въведен от ищеца на екрана на компютъра.
Последвал втори СМС с втори код за същото. След това ищецът получил СМС с
известие за активиране на UBB Mobile, след което ищецът получил съобщение, че е
направена покупка на стойност 1900 евро чрез неговата банкова карта. Ищецът
веднага се свързал със служител на банката, който му потвърдил реализираното
плащане. Последвали множество разговори с оператор на ответната банка. Макар да
оспорил веднага след транзакцията валидността на същата посредством разговор със
служител на банката, от проверка се установявало, че достъпът до сметката е блокиран
с голямо забавяне (сметката е блокирана едва в 17:59 часа). На следващия ден ищецът
подал жалба, а всички служители от банката му съобщили, че не могат да сторят нищо
преди операцията да бъде осчетоводена. Ищецът подчертава, че макар плащането да е
оспорено веднага с доводи, че е неразрешено, към момент, когато транзакцията все
още не е одобрена, тя не била спряна, като същата е осчетоводена в по-късен момент.
Твърди се, че ищецът е изпълнил всички свои задължения по 75 от ЗПУПС. Акцентира
се върху обстоятелството, че ответното дружество не е спряло осчетоводяването под
предлог, че това не е било възможно, не е основание ищецът да търпи
неблагоприятните последици от механизма на работа, установен между банката и
процесора, доколкото върху тези отношения ищецът не е и няма как да въздейства.
Ищецът се позовава на правилата, разписани в чл. 70 от ЗПУПС, като твърди, че в
настоящият случай операцията очевидно е неразрешена и като такава може да се
оттегли от платеца по всяко време, но не по-късно от момента, в който операцията е
станала неотменима по чл. 85 ЗПУПС. С оглед изложените доводи и развити
аргументи, моли за уважаване на главния иск, като предвид неговата основателност,
счита, че уважен следва да бъде и акцесорният иск за лихва. Претендира разноски,
включително за адвокатски хонорар.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника, като в срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
основателността на предявения иск. Твърди, че блокирането на достъпа до онлайн
2
банкирането не е забавено, а е осъществено на 19.01.2023 г., като сочи, че освен
процесната, други транзакции така и не са последвали по същата банкова сметка на
ищеца. Позовава се на разпоредбата на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, съгласно която
неизпълнението на задълженията по чл. 75 от ЗПУПС – умишлено или при груба
небрежност, като и при неопазване на персонализираните защитни характеристики на
платежния инструмент, влече отговорност на платеца за всички загуби. В този смисъл
възразява, че със своите действия ищецът е проявил груба небрежност във връзка със
спазването на установените в чл. 75 от ЗПУПС задължения, като същите съответстват
и на установените в ОУ на банката. Сочи, че банката е направила щателна проверка,
установяваща, че на 19.01.2023 г. на телефонния номер на ищеца ********* е
изпратено съобщение в 12:24 часа, съдържащо изричен код за активация на О.М.
Впоследствие ищецът е получил втори код за достъп, който е въвел. Обяснява, че
въпросната транзакция е осъществена в 12:44 часа в интернет пространството чрез
коректно въвеждане на всички защитни характеристики на картата, извършен е
успешен вход в мобилното приложение и потвърждение на транзакцията. Твърди, че
банката е извършила установяване идентичността на платеца по смисъла на чл. 100, ал.
4 ЗПУПС и във връзка с това е установила автентичността на операцията, съгласно
законовите изисквания на чл. 78, ал. 3, изр. 1 от ЗПУПС и ОУ на търговеца. Сочи, че
ищецът е въвеждал чувствителни данни, а в получения от него СМС е посочено да
въведе само код за достъп. С оглед тези и други подробно развити аргументи счита
исковите претенции за неоснователни и отправя молба до съда да ги отхвърли.
Претендира сторените в хода на производството разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС ищецът следва да проведе
главно и пълно доказване на следните обстоятелства: сключването с ответника на
договор за платежни услуги; изпълнението от банката на конкретна платежна
операция; уведомяване от ищеца на банката без неоснователно забавяне, след като е
разбрал за операцията.
В тежест на ответника е да установи, че всяка платежна операция е автентична /т.
е. че е изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която
позволява на последния да провери правомерното използване на конкретен платежен
инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност/, както и
че е точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък; че при
иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен
инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба
3
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС, както и всички
други възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Между страните е безспорно, а и от представения като доказателство по делото
договор за разплащателна сметка „Комфорт“ на физически лице от 08.12.2021 г. се
установява, че между ответната банка и ищеца е сключен договор за откриване на
разплащателна сметка с международен номер (IBAN): **************
Между страните бил сключен и договор за електронно банкиране, по силата
който банката приема да осигурява ползването на услугите за електронно банкиране
чрез заявените от клиента канали за посочените в регистрационната карта за
електронно банкиране сметки. Представена е по делото и регистрационна карта за
електронно банкиране заявка номер: *******/29.08.2016 г., от която се установява, че
ищецът е заявил ползването на електронно банкиране именно за горепосочената
разплащателна сметка, като е посочено, че потвърждаването на активните операции
ще се извършва чрез СМС авторизация на следния мобилен номер *******.
Потребителят е удостоверил с подписа си от 29.08.2016 г. получаването на парола за
инсталиране на сертификат като СМС съобщение на посочения от него номер.
Извършването на процесната операция, с която чрез горепосочената сметка на
ищеца е извършено плащане в размер на 1900 евро с левова равностойност на 3716,08
лева не се оспорва по делото.
По делото са представени и Общи условия на „О.Б.Б“ АД за платежни услуги на
физически лица, които са приложими към процесния договор, като в Раздел VII от
Общите условия са посочени условията за ползване на онлайн банкиране, мобилно
приложение и електронни известия. Съгласно разпоредбата на т.7.2. клиентът може да
заяви услугата онлайн банкиране лично или чрез онлайн регистрация през интернет
страницата на банката (www.ubb.bg) или в клоновата мрежа, като при сключване на
договора за онлайн банкиране клиентът подписва „регистрационна карта за онлайн
банкиране“, в която посочва номерата на сметките, за които желае да получава
информация или да извършва банкови операции чрез каналите на онлайн банкиране
(т.7.2.3). За ползването на услугите в онлайн банкиране клиентът трябва да предостави
номер на мобилен телефон, необходим за получаване на SMS пароли/кодове за
активация и верификация.
Съгласно т.7.11. при сключване на договор за онлайн банкиране, клиентът
получава възможност да извършва справки по заявените за достъп през онлайн
банкиране сметки, както и да заявява и ползва всички предлагани услуги и да прави
определени трансакции и да актуализира определен набор свои данни през
специализирано приложение за мобилни устройства, наречено мобилно банкиране за
операционни системи iOS и Android. За активиране на приложението за мобилно
банкиране клиентът се идентифицира с въвеждане на валидните за онлайн банкиране
4
потребител, парола за вход и код, изпратен на мобилния му телефон. За достъп
извършване на справки, регистрация за услуги и подаване на платежни нареждания
към банката, клиентът се идентифицира със зададените за мобилното приложение при
активирането ПИН код за достъп или пръстов отпечатък и вграден софтуер токън
(т.7.14).
От представената към исковата молба жалба от 20.01.2023 г., подписана от ищеца,
формуляр за рекламация №10309/2023 г. и декларация-въпросник от 20.01.2023 г. се
установява, че на посочената дата ищецът е оспорил процесната транзакция пред
ответната банка.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. П.а – съпруга на
ищеца. Свидетелят споделя, че на процесната дата – 19.01.2023 г., ищецът решил да
провери наличността по сметката си. Опитал се да достъпи онлайн банкирането си по
обичайния начин. На компютъра си ищецът имал отметка, от която влизал всеки път.
Направил опит да влезе, като въвел потребителско име и парола, но не успял да влезе.
След това на екрана се появило съобщение, което му указвало, че следва да въведе
допълнителни данни за неговата сигурност. Свидетелят сочи, че тогава ищецът
извадил картата си и започнал да въвежда номера на картата и всичко, което му се
изисквало като информация от сайта, но отново не успял да достъпи банкирането. В
крайна сметка, ищецът въвел данните от съобщението, но не успял да достъпи
банкирането си. Свидетелят споделя, че тя и ищеца останали с впечатлението, че
ищецът комуникира със сайта на банката, тъй като получавал кодове на телефона.
След няколко минути ищецът получил съобщение, че сумата от 1900 евро е изтеглена
от сметката му. Когато получили съобщението, били в паника и започнали да звънят на
банката, като операторът обяснил, че следва да се потвърдят личните данни на
потребителя, тъй като не съвпадали с тези в системата. Тогава ищецът отишъл до най-
близкия офис на банката в „Р.М“. Сочи, че за пръв път при влизане в онлайн
банкирането, се изисква ищецът да попълва посочените данни. Твърди, че ищецът не е
създавал профил в мобилно приложение на банката.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която настоящият съдебен
кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че механизмът на
извършване на процесната платежна операция е следният – инсталирано било мобилно
приложение на неизвестно устройство, чрез мобилното приложение картата на ищеца
е добавена към електронен портфейл от типа на Google wallet, Apple pay, като след
извършване на това действие се използват настройките на електронния портфейл. При
защита на експертизата в открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че в
банката не се съхранява информация за телефонен номер, а се съхранява уникален
идентификатор на устройството, на което е инсталирано приложението. Телефонният
номер не бил важен, тъй като идеята е, ако се копира този софтуер на мобилното
5
банкиране на друго устройство, то да не тръгне, защото идентификаторът на
устройството няма да съвпада. Сочи, че плащането се извършва чрез интернет сайт, в
който е избран начин на плащане Google wallet/Apple pay. На мобилния номер на
ищеца, на 19.01.2023 г. са изпратени 2 съобщения, съдържащи код за активиране на
мобилното приложение О.М, като впоследствие на 19.01.2023 г. в 12:28:22 е изпратено
съобщение за успешно активиране на приложението О.М. В 12:47:31 на 19.01.2023 г.
на ищеца е изпратено съобщение за направена покупка на стойност 1900 евро от
Binance Internet LT. Съгласно заключението на вещото лице, не се установяват
несъответствия и следи от неизправности в работата на системата за разплащане, като
същата е работела по начина, по който е създадена да работи.
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е
наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие платежната
операция е неразрешена.
В ЗПУПС са регламентирани специални процесуални правила относно
разпределянето на тежестта за доказване на това дали една платежна операция е
разрешена, които изключват прилагането на общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в
процеса по разглеждане на иск за ангажиране отговорността на доставчика на
платежни услуги за извършена неразрешена платежна операция. По силата на чл. 78,
ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал
изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна
операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при
установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда
или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. С
оглед на това и доколкото ищецът в качеството си на платец /респ. ползвател на
платежна услуга/ твърди изрично, че не е разрешавал извършване на процесните
платежни операции, тежестта на доказване, че те са разрешени и точно извършени, е
върху ответника.
В чл. 78, ал. 3 ЗПУПС е посочено какво означава установяване на автентичността
- процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери
правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите
персонализирани средства за сигурност. В чл. 78, ал. 4 ЗПУПС е предвидено, че когато
ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция,
регистрираното от доставчика на платежни услуги /включително от доставчика на
услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо/ използване на платежен
инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена
от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.
6
Тълкуването на чл. 78, ал. 1 и, ал. 4 ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от
изпълнение на неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез
договорения платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на платежната
услуга. Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна
операция, която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат
в правната сфера на платеца само при доказване от страна на ответника, че е налице
измама или при умишлено или при груба небрежност от страна на платеца
неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на
платежния инструмент. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 80, ал. 3
ЗПУПС, която предвижда платецът да понася всички загуби, свързани с неразрешени
платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно
или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност.
В случая в приложимите в отношенията между страните общи условия за
платежни услуги за физически лица, които ищецът е декларирал, че ги е получил и се
е запознал с тях /в подадено от него искане за издаване на дебитна карта/, е
предвидено, че разпореждане със средства по сметка се осъществява чрез платежни
документи, изготвени от Банката, платежни документи, съдържащи всички
нормативно изисквани реквизит, както и регламентирани дистанционни способи за
извършване на трансакции чрез банкови карти, онлайн банкиране и мобилно
банкиране, при съобразяване със спецификите на отделните видове сметки.
При съвкупна преценка на така събраните доказателства, настоящата инстанция
намира, че платежната операция от 19.01.2023 г., не е разрешена от потребителя, тъй
като за изпълнението й не е дадено съгласие от ищеца. Съгласно заключението на
вещото лице, мобилното приложение О.М е инсталирано на неизвестно устройство,
което не кореспондира с мобилното устройство на ищеца.
Въз основа на формирания извод, че оспорената от ищеца платежна операция
представлява именно неразрешена такива, е необходимо да се прецени дали за същите
банката е уведомена от ползвателя на платежната сметка без неоснователно забавяне
от узнаването им.
Законът е въвел презумпцията, че ползвателят се счита да е узнал за
неразрешената платежна операция най-късно с получаването на информацията, която
доставчикът е длъжен да му предостави по правилата на ЗПУПС. В случая
изискването за уведомяване на банката без неоснователно забавяне е предвидено в
действащия ЗПУПС. Разпоредбата на чл. 71 от Директива (ЕС) 2015/2366 на ЕП и на
Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар също
предвижда, че ползвателят на платежни услуги получава корекция на неразрешена
платежна операция от доставчика на платежни услуги само ако го уведоми без
неоснователно забавяне, че е узнал за такава операция, която поражда възможност за
7
възникването на претенции и не по-късно от 13 месеца след датата на задължаване на
сметката.
Нормативната уредба не дефинира използвания термин "неоснователно
забавяне". За да е налице забавяне (забава), то следва да е дължимо и обективно
възможно предприемането на съответното поведение, в случая нотифициране на
доставчик на платежни услуги за извършени неразрешени от ползвателя на платежна
сметка операции. Това предполага дължащият активното поведение (уведомяване) да е
узнал за факта на извършване на платежните операции, за да е възможно да прецени
разрешени ли са те или не. От момента на узнаването става дължимо уведомяването на
банката, съответно като извинимо (основателно) забавяне би се считало само това,
което се дължи на проявлението на външни причини, които са препятствали
извършване на дължимото действие и които ескулпират ползвателя на платежната
сметка за проявеното бездействие. Налага се извод, че уведомяването е дължимо
веднага (в разумен срок) от узнаването и всяка забава, за която не се твърдят
уважителни причини, би била неоснователна.
Законът установява презумпция за узнаване на извършването на платежните
операции от момента на получаването на информацията, която доставчикът е длъжен
да предостави на ползвателя във връзка с движението на парични средства по
платежната сметка, т. е. от предоставянето на месечните банкови извлечения на негово
разположение.
В случая е безспорно, че ищецът е узнал за извършената транзакция с
получаването на СМС-а в 12:47 ч. на 19.01.2023 г., като непосредствено след това е
провел телефонен разговор с представител на ответната банка. На 20.01.2023 г. същият
е оспорил и писмено пред банката извършената трансакция, като е подал формуляр за
рекламация №10309/2023 г. и е попълнил декларация-въпросник, поради което съдът
намира, че не е налице неоснователно забавяне при уведомяването на банката от
страна на ищеца.
Отговорността на доставчика (ответник) отпада по правилото на чл. 80, ал. 3 и чл.
75 от ЗПУПС, съгласно които платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени
платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно
или повече от задълженията си по чл. 75 (да използва платежния инструмент в
съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са
обективни, недискриминационни и пропорционални; да уведомява доставчика на
платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване
или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; след
получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за
запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не
записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния
8
инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент
умишлено или поради груба небрежност.
По делото не са наведени твърдения, а и не се установява ищецът умишлено да е
предоставил данните за платежния си инструмент на трети лица.
С оглед на изложеното, трябва да бъде изследван въпросът дали ищецът е
проявил груба небрежност при опазване на персонализираните средства за сигурност.
Определението за груба небрежност, съгласно трайно установената практика,
гласи, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин)
с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност
не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по
степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. Посочва се, че заключението за допусната
груба небрежност се прави при сравнение на конкретното съпричинително поведение
на лицето с абстрактния модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване
на дължимата грижа при положение, че лицето е могло да я съблюдава в конкретната
обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би
могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото неблагоприятните
последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата грижа. Дали
поведението е рисково и до каква степен то е довело до настъпване на вредата се
установява във всеки конкретен случай. (Определение № 315 от 1.03.2023 г. на ВКС по
к. гр. д. № 3559/2022 г., Решение № 510/30.11.2011 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на ВКС,
четвърто г. о, Решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г. на ВКС, четвърто г. о.,
Решение № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, четвърто г. о., Решение №
291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС, четвърто г. о., Решение № 62/2015 г. по гр.
д. № 2798/2014 г. на ВКС, четвърта г. о.). В подкрепа на това разбиране е и даденото
разрешение според дефинитивното определение в чл. 40, ал. 2 от Закона за платежните
услуги и платежните системи /ДВ бр. 23/2009 г./, според което рамковият договор за
платежни услуги е консенсуален, уреждащ бъдещо изпълнение на отделни или на
поредица от платежни операции, който може да определя задълженията и условията за
откриване и водене на платежна сметка, като са установени специални правила за
оспорване на извършени платежни операции в хипотезата на разпореждане със
средства по сметка, предприети от обслужващата банка без нареждане на титуляра,
както и конкретни задължения на ищеца да предприеме всички разумни действия за
запазване на предоставените му персонализирани средства за сигурност при
ползването на платежната услуга, което в случая е извършено при груба небрежност
9
задължения на потребителя на платежни услуги във връзка със сигурността при
ползването на тези услуги.
В настоящия случай, от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че процесната трансакция е извършена чрез интернет сайт на търговец
посредством използване на Google wallet/apple pay. Картата е добавена чрез
инсталирано мобилно приложение на ответната банка на неизвестно устройство чрез
предоставените от ищеца потребителско име и парола и изпратения на телефона на
ищеца код за активиране на мобилното приложение.
В контекста на гореизложеното, съдът намира, че по делото се установява
проявата на груба небрежност от страна на ищеца при запазване на персонализираните
му средства за сигурност в тайна. Това е така, доколкото видно от твърденията на
самия ищец, а и от изслушаните по делото свидетелски показания на св. П.а, при опит
да влезе в интернет банкирането си при ответната банка, от ищеца е изискано да
предостави освен потребителско име и парола, още и данните от физическата му карта
– номер на картата и CVC код, каквито обикновено не се изискват от него при
достъпване на ползваното от него интернет банкиране. Впоследствие същият получава
последователно 2 СМС-а за достъпване на мобилно приложение, каквото същият
твърди, че не е изтеглял и не е опитвал да инсталира, но все пак същият е въвел
данните от посочените текстови съобщения, свързани с инсталирането на мобилно
приложение, в интернет сайта, който е смятал, че е интернет-сайта на ответната банка.
За да достигне до този извод, съдът взе предвид, че от текста на изпратените до
ищеца две текстови съобщения, съдържащи кодове за активиране на мобилно
приложение, изрично е посочено, че кодът следва да бъде въвеждан „само в свалената
апликация на ваше мобилно устройство“, но същият двукратно е въвел кодовете на
интернет сайта. Впоследствие, в 12:28:15 ч. ищецът е получил съобщение за успешно
активиране на мобилното приложение, като в текстовото съобщение от банката
изрично е посочено: „в случай че това действие не е извършено от вас, незабавно се
свържете с ОББ: *********“. Не се спори по делото, че и след получаване на това
съобщение ищецът не е предприел каквито и да било действия по уведомяване
служителите на банката, че не ищецът, а друго лице е инсталирало мобилното
приложение с данните на ищеца.
Едва в 12:47 ч., а именно – почти 20 минути след получаване на съобщението за
инсталирано мобилно приложение, ищецът е получил съобщението за успешно
извършено плащане с неговата банкова карта.
Действията на ищеца представляват нарушение на задълженията по чл. 75, т. 3 от
ЗПУПС да предприеме всички разумни действия за запазване на предоставените й
персонализирани средства за сигурност при ползването на платежната услуга, което в
случая е извършено при груба небрежност, тъй като дори да се приеме, че полученото
10
от ищцата заблуждаващо искане за предоставяне на данните за банковата карта е от
естество дори при полагане на нормално дължимата грижа от потребителя на
платежни услуги, да обуслови въвеждането на данните, то за въвеждането на
двукратно изпратени кодове за активация на мобилно приложение, каквото ищецът не
е изтеглил и не се опитвал да инсталира на мобилния си телефон, в интернет сайт
(който според ищеца е бил идентичен със сайта на банката) липсва логично и
житейски обяснимо основание. Същите не могат да бъдат определени по друг начин,
освен като груба небрежност относно интересите на ищцата във връзка с операциите
по банковата й сметка и в частност относно изпълнение на нормативно
регламентираните в чл. 75, т. 3 ЗПУПС задължения на потребителя на платежни
услуги във връзка със сигурността при ползването им /така и Определение № 315 от
1.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3559/2022 г., IV г. о., ГК/.
Неоснователно е възражението на ищеца, че ответната банка е следвало да спре
извършването на процесната трансакция, доколкото непосредствено след узнаването за
нея ищецът я е оспорил. От заключението на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната трансакция представлява
плащане в сайт на търговец, поради което съдът намира, че същата попада в
приложното поле на чл. 85, ал. 2 ЗПУПС, а именно – платежна операция, извършена
по инициатива на доставчик на услуги по иницииране на плащане или от получателя,
или чрез него. В посочената хипотеза платецът не може да отменя платежното
нареждане, след като е дал съгласие на доставчика на услуги по иницииране на
плащане да инициира платежната операция или след като е дал своето съгласие за
изпълнение на платежната операция в полза на получателя.
В случая от заключението на вещото лице се установява, че плащането е
извършено чрез добавяне на картата на ищеца в електронния портфейл на
неизвестното устройство и извършване на плащането съобразно правилата на
електронния портфейл, то съдът намира, че за банката формално е било налице
изразено съгласие по смисъла на чл. 85, ал. 2 ЗПУПС за извършване на операцията,
поради което същата е станала неотменима по смисъла на закона. Посоченият извод се
потвърждава и от заключението на вещото лице, според което при веднъж направена
оторизация на плащането (т.е. минали са всички проверки по защити на картата,
лимити, автоматизирани системи за детекция на измами и всички други приложими)
банката не е в състояние да спре плащането. Това може да стане само преди
извършена оторизация. Спиране на плащане по блокирана сума може да бъде
извършено от крайния получател (търговец) или неговата банка.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗПУПС се явява неоснователен, поради което и следва да бъдат отхвърлен.
11
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият състав намира, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява акцесорен по
отношение на главния иск по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и доколкото главният иск се явява
неоснователен, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответника. Същият
претендира присъждането на разноски за заплатени депозити за изслушаните по
делото съдебно-счетоводна и съдебно-компютърна техническа експертиза в общ
размер от 700 лева, което искане следва да бъде уважено в пълен размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. М. П., ЕГН: **********, с адрес срещу „О.Б.Б“
АД, ЕИК: ********** искове, както следва: 1) иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗПУПС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3716,08
лева – главница, представляваща невъзстановена сума по неразрешена платежна
операция за извършена на 19.01.2023 г. транзакция от банкова карта на ищеца ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба в съда (30.08.2023 г.) до
окончателното изплащане на сумата и 2) иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 272,40 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
21.01.2023 г. до 29.08.2023 г.
ОСЪЖДА от П. М. П., ЕГН: **********, с адрес на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
да заплати на „О.Б.Б“ АД, ЕИК: ********** сумата в размер на 700 лева – разноски,
сторени в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12