Присъда по дело №1428/2015 на Специализиран наказателен съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр. София, 21.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 3 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.И.

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. С.Б. 

2. Л.Л.

при участието на секретаря А.С. и в присъствието на прокурор К.Г., като разгледа, докладваното от СЪДИЯТА, н.о.х.д. № 1428 по описа за 2015 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.С.Г., със снета по делото самоличност и ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН за това, че за периода от края на месец март 2014г. до 29.07.2014г. на територията на ***е участвал в ОПГ, ръководена от Н.С.Т. и участници Г.Г.М. и Н.Ц.Ц., като групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 НК, поради което и на осн. чл.304 НПК СЪДЪТ го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал. 2 НК.

На осн. чл.354 ал. 6 НК ОТНЕМА в полза на държавата, като предмет на престъплението, следните наркотични вещества: марихуана с общо нетно тегло 1301.65гр., разпределено по пакети, както следва: 6.06гр., със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 3,8%; 1.55гр. със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 4,09%; 360.00 гр. със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 3,32%; 196.47 гр. със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 4,01%; 321.24гр. със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 1,87% и 416.33гр., със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 3,92% на обща стойност 7809.90 лв.

ВРЪЩА на лицето Г.К.С. с ЕГН ********** един бр. мобилен телефон марка LG, един бр. мобилен телефон Нокиа със СИМ карта и батерия

ВРЪЩА на Г.Г.М. с ЕГН ********* следните движими вещи: четири броя мобилни телефони Нокиа, иззети с протокол находящ се в том 1, л. 65 и л. 75 ДП, две банкноти по 200 евро, една банкнота от 100 евро, една банкнота от 50 евро и осем броя банкноти по 50 лева.

ВРЪЩА на Н.С.Т. с ЕГН **********, един мобилен телефон Нокиа със СИМ карта и батерия, подробно описани в протокол – том 1, л. 71 от ДП.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред АСпНС в петнадесетдневен срок от днес.

 

Съдът обявява на процесните страни, че мотивите на съда ще бъдат изготвени в законния срок, съгласно чл. 308, ал. 2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

2.

 

МОТИВИ към присъда № /10.12.2012г., постановена по НОХД № 1428/15год. по описа на СпНС

 

             Подсъдимият И.С.Г. е предаден на съд по внесен от СП обвинителен акт за извършено престъпление по чл.321 ал.3 пр.2, пр.3 т.2 вр.ал.2 НК, а именно за това, че за периода края на м.03.2014г. - **.**.**** в гр.В. участвал в  организирана престъпна група с ръководител Н.С.Т. и участници Г.Г.М. и Н.Ц.Ц., създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 НК.Така депозирания обвинителен акт съдържа както подробно фактологическо описание на конкретната престъпна деятелност на подс.Г., свързана с участието му в процесното организирано престъпно сдружение, така и подробни правни доводи в  подкрепа на повдигнатото обвинение.Същото се поддържа в с.з. от участващия по делото прокурор, според който в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно безспорни и категорични доказателства касателно реализирана престъпна дейност от страна на подсъдимия и поради това отправя искане за постановяване на осъдителна присъда относно повдигнатото обвинение и налагане на наказание ЛСВ по вид и около средния законов размер с ефективно изтърпяване.

             Защитникът на подсъдимия – адв.Т. ангажира мнение за постановяване на оправдателна присъда, като в тази насока излага изчерпателни съображения за липса на доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК и анализира наличните по делото доказателства, които според защитата, пресъздават обстоятелства, свързани с дейността на лицата Н.Т., Н.Ц. и Г.М., но не и тази на подс.Г..Горните факти, които според защитата се доказват от всички събрани доказателства, включая и СРС, навеждат на единствения възможен извод за липса на осъществено престъпно посегателство от подсъдимия против реда и общественото спокойствие.

             Самият подсъдим в хода на съдебните прения и в предоставената му последна дума не се признава за виновен.

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

             Съдът, след като взе предвид доводите на процесните страни и след като обсъди заедно и по отделно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

             Подсъдимият И.С.Г. е роден на ***г***, български гражданин, грамотен, неженен.Същият е неколкократно осъждан - последното му осъждане е по НОХД № 3946/08г. по описа на РС-В., като за извършено престъпление по чл.131а пр.1 вр.чл.131 ал.1 т.5 вр.чл.128 НК му е наложено наказание ЛСВ за срок от четири години и 11 месеца и на осн.чл.70 ал.7 НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 322/11г., а именно ЛСВ за срок от една година и 8 месеца.В последствие с определение на РС-В. по ЧНД № 2918/09г. и на осн.чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК по отношение на подсъдимия са групирани наложените му по НОХД с № № 278/09г. и 3946/08г. наказания и е определено да се изтърпи най-тежкото от тях, в случая ЛСВ за срок от 4 години и 11 месеца.Наказанието е изтърпяно от подс.Г. на 23.09.13г. и след освобождаването му същият продължил да живее в гр.В..

            Свидетелят Н.Т., по прякор Ч., също живеел в гр.В. и започнал да се занимава с разпространение на наркотични вещества от преди инкриминирания период. Тази дейност той започнал да извършвал на територията на гр.В. от неустановена дата през 2004г., като в течение на времето след този период бил пряко подпомаган в дейността си от лицата Н. Ж. И., П. Б., А. К.  и Н. П. Всички тези лица набирали дилъри, на които предавали за продан наркотичните вещества и в последствие получавали набавяните по този начин парични средства.В този ранен времеви момент, но преди инкриминирания период един от дилърите бил и св.М.М. по прякор М., който отговарял за продажбата на наркотици на територията на кв. А. в гр.В. и в тази връзка той самият си набирал отделни дилъри на улично ниво за разпространение на марихуана и хероин.Самото предаване на наркотичните вещества ставало по различен, предварително уговорен начин – имало случаи на пряко, лично предаване на св.М.М. на наркотиците от лица-доставчици от други градове или от някои от лицата Н. И., П. Б., А. К. или Н.П. или предаването на наркотиците се извършвало чрез оставянето им на точно определени места, от където свидетелят следвало да ги вземе.При неизпълнение на поетите от св.М.М. задължения за продажба на наротични вещества и неотчитане на събраната в резултат на тази дейност парична сума на същия бил налаган побой.   

            През 2005г. към дейността по продажба на наркотични вещества била принудена да се включи и Е. И. Я. – лица с прякори „П.“, Н. „М.“, „Ч.“- св.Н.Ц., С. „Ч.“ и св.Н.Т. я посетили и изрично й казали, че ако не продава наркотични вещества за тях, нейният син св.Ал.А. ще бъде наръган с нож.Поради тази причина Е. Я. се съгласила и от 2005г. до неустановена дата през 2008г. извършвала дейност по продажба на наркотици.След нейното задържане горепосочените лица, между които и свидетелите Н.Т. и Н.Ц., посетили св.Ал. А. и лично му предложили той също да продава наркотични вещества за тях, но свидетелят отхвърлил категорично предложението им, поради което му бил нанесен побой.

С подобна деятелност, свързана с разпорстранение на наркотични вещества, се занимавал и Г.М. - Ж. и то отново от преди инкриминирания времеви период.Той също познавал свидетелите Н.Т., Н.Ц., Д.М., М.М. и лицата Н.-„М.“ и „П.“.През 2007г. Г.М. посетил св.Д.М. по прякор „Б.“ и поискал от него да продава наркотични вещества в гр.В., като по този начин можел да изплати паричното задължение на своя брат – св.М.М.. Свидетелят Д.М. първоначално отказал, но след продължилите в рамките на 2-3 седмици настоявания на Г.М., се съгласил, като свидетелят трябвало само да зарежда конкретните дилъри.Той вземал от Г.М. хероин и след това го занасял и предавал на дилъри, които в рамките на една – две седмици следвало да продадат наркотичното вещество и да отчетат получените пари на свидетеля, а той вече от своя страна ги предавал на Г.М..По този начин св.Д.М. работел известно време, като в течение на същото това време св.Н.Т. изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 1937/06г. на ОС-В. и изтърпяно на **.**.**. Именно в периода на изтърпяване на наказанието по горното дело св.Н.Т. *** с подс.Г..На неустановена дата след освобождаването от затвора на св.Н.Т. в бар „Б.“, находящ се в гр.В. кв.А., се провела среща между него и лицата Г.М., Н. И., П. Б. и св.Д.М., който именно на тази среща се запознал със св.Н.Т., узнал, че той е шеф на групата, и получил указания за бъдещо разпространение на марихуана и амфетамини, като с разпространението на хероин трябвало да се занимава лицето Н. Х..Свидетелят Д.М. получил горните нареждания за разпространение на наркотици на територията на кв.А., като за другите квартали в гр.В. отговаряли други лица.След това преразпределение на задачите дейността на св.Д.М. продължила по идентичен на гореописания начин, но вече разпространявал марихуана и амфетамини – с доставката и съхранението на тези наркотични вещества се занимавал Г.М., който ги предавал на свидетеля,  а той вече от своя страна ги занасял на лицето Е. Б. за пакетиране в отделни найлонови пликчета от по 1 гр. и 5 гр.В последствие именно лицето Е. Б. лично извършвал дейност както по продажба на така дозирания наркотик, така и по зареждане на други дилъри.Изградената схема за предаване на получените от продажбата на наркотични вещества парични суми била следната – дилърите отчитали парите на Е. Б., който ги предава на св.Д.М., а той ги отчитал на Г.М..При възникнал проблем с отчитането на парите от страна на съответния дилър Е. Б. уведомявал за това св.Д.М., а той предавал тази информация на Г.М., Н. И. или П. Б., които първоначално разговаряли със съответното лице и му налагали глоба за закъснението, а след това при продължаващо неиздължаване му нанасяли и побой.Свидетелят Д.М. работел по този начин в рамките на около едногодишен период, а именно до неустановена дата в началото на лятото на 2009г., когато бил задържан, заедно с всички горепосочени лица и им било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 НК.Свидетелите Д. М. и Н.Т. и лицата П. Б. и Н. И. били осъдени за горното престъпление и всички заедно изтърпели наложените им наказания „Лишаване от свобода“ в Затвора – гр.В..Именно в Затвора – В. св.Д.М. се запознал с подс. Г., който по същото време изтърпявал определеното му по НОХД с №№ 278/09г. и 3946/08г. едно общо наказание ЛСВ за срок от 4 години и 11 месеца.

Докато пребивавали в Затвора, свидетелите Н.Т. и Д.М. и лицата П. Б. и Н. И. продължили да развиват дейност по разпространение на наркотични вещества.В този период те разполагали с мобилни телефони и по този начин поддържали връзка със семействата си и с приятели.Посредством мобилни телефони горепосочените лица поддържали връзка и с Г.М., който по това време живеел в гр.В. и своевременно уведомявал св.Н.Т. за дейността по продажба на наркотици. Дори на територията на Затвора – В. св.Н.Т. и лицето Н.И. разпространявали наркотици и в тази връзка нанасяли и побой на отделни дилъри, което довело до отделянето им и преместването в друг затвор, в частност св.Н.Т. бил преместен в Затвора – гр.Б. д.      

Свидетелят Д.М. изтърпял наложеното му наказание през 2011г. и след това имал няколко срещи с Г.М., а така също и със св.Н.Т. след неговото освобождаване на **.**.**., като те го убеждавали отново да започне да разпространява наркотични вещества за тях, но той категорично отказал.Свидетелят Н.Т. отправил и искане към св.Д.М. да го запознае с лицето С. с прякор „Ч.“, който произвеждал наркотичното вещество „пико“.Свидетелят Н.Т. отправил и друго искане – на неустановена по делото дата след **.**.**. той провел телефонен разговор със св.Д.М. и поискал от него да му намери половин или един килограм червен фосфор.Отново на неустановена по делото дата, но след провеждане на горния телефонен разговор, св.Д.М. разговарял по телефон и с подс.Г., като обсъжданата тематика отново било веществото червен фосфор.

През периода м.03.14г.-м.07.14г. св.Н.Т. продължил да се занимава с разпространение на наркотични вещества и в тази си деятелност бил активно подпомаган от Г.М..Двамата продължили лично да продават наркотици в гр.В. и да набират дилъри.През м.07.14г. св.Н.Т. договорил с лицето Г.С. и доставка на 1301,65 гр. марихуана, която доставка била реализирана на **.**.**** и при пристигането си в гр.В. лицето Г.С. било посрещнато от св.Н.Т. и Г.М.. Непосредствено преди предаване на наркотичното вещество горепосочените три лица били задържани от полицейските служители.

От своя страна през горепосочения времеви период подс.Г. провел няколко телефонни разговора и няколко срещи със св.Н.Т..По време на личните си срещи те обсъждали възможността подсъдимият да паркира АТВ на паркинг, находящ се в гр.В. в близост до лятно кино Т., а телефонните разговори били изключително кратки и лаконични.        

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.

Гласните доказателства, които съдът анализира и които се преценяват за валиден доказателствен източник са показанията на явните свидетели Н.Т., Н.Ц., Д. М., М.М., Б.Ц., Ал.А., Св.С., К.Т., Д.И. и Р. Н. и на свидетелите с идент.№№ 103, 104 и 96.

Доколкото свидетелите Н.Т. и Н.Ц. са включени от държавното обвинение във вмененото на подс.Г. престъпление, съответно първият от тях, като ръководител на престъпната група, а вторият като участник в същата, съдът приема показанията им за съществени такива.Свидетелят Н.Т. признава факта на познанство с подсъдимия и то от преди инкриминирания времеви период – „познавам подс.Г. от затвора ... от 2007-2008г.“.Съпоставяйки данните от свидетелствата за съдимост за предходни осъждания касателно подсъдимия и свидетеля и то с ефективно изтърпяване на наложеното наказание, съдът приема горните факти за истинни и достоверни.На следващо място св.Н.Т. излага и факти относно техните взаимоотношения в рамките на инкриминирания период.В тази вр. той прави едно обобщително изявление „просто сме познати от затвора, нищо повече“, като пояснява „аз излязох от затвора в началото на 2014г., по-скоро март месец и тогава най-много И. съм го виждал един-два пъти ...имам един приятел, който държи паркинг до лятно кино Т. и в тази връзка И. ме помоли да говоря с този мой познат да паркира АТВ там ... чували сме се и по телефона в този период – март-юли 2014г. ... не помня на какви теми сме разговаряли ... но категорично заявявам, че с него за наркотици не съм разговарял“.Свидетелят признава обстоятелството на провеждана лична среща с подс.Г. и обстоятелството на поддържана телефонна комуникация, макар и не зачестена такава, като в показанията му се съдържа и описание на конкретна ситуация, станала повод за техните разговори, а именно желанието на подсъдимия за ползване на определен паркинг.Тази конкретика в показанията не може да бъде пренебрегната от страна на съда, доколкото конкретиката подсилва достоверността.Показанията в горецитираната им част също така се припокриват и с изготвените по делото ВДС – същите ще бъдат подробно анализирани по-долу в настоящите мотиви, като тук само се отбелязва, че в тях действително са отразени само няколко телефонни разговора между подсъдимия и свидетеля и тези разговори датират от края на м.06.14г. и в тях не се коментират наркотични вещества.Т.е. налице са два отделни доказателствени източника, съдържащи идентична фактическа информация. Във вр. със заявения от свидетеля отрицателен факт на липса на провеждани разговори с обсъждана тематика „наркотични вещества“, се отбелязва и направеното от него пояснение „заповеди, указания или нареждания във връзка с наркотици не съм давал на И. ... не зная И.Г. през този период да е разпространявал наркотични вещества или да се е занимавал с тази дейност съвместно с други лица.Поне по мой лични разпореждания той не е вършил такава дейност.Аз не съм му давал наркотици на него за разпространение“.Тук на първо място следва да се подчертае, че св.Н.Т. е сочен за ръководител на процесната ОПГ и именно в това си качество той дава показания от първо лице – показанията му са резултат на неговите лични възприятия, респ. представляват преки доказателства, които като такива се ползват с висока степен на доказателствена стойност.На второ място отново се касае за изложени отрицателни факти, досежно които се разпростира възприетия в правната теория принцип, че отрицателни факти не се доказват, а е достатъчно простото им твърдение.В същото време и съгл. разп. на чл.103 ал. 1 НПК доказателствената тежест принадлежи на прокурора, който обаче в хода на проведеното съдебно следствие не успя да обори горецитираните свидетелски показания и поради това, съдът дава вяра и кредитира същите.Нещо повече – изводът за достоверност на показанията на св.Н.Т. се подкрепя не само от други събрани по делото доказателства (включая и ВДС), но и от обстоятелството, че към момента на провеждане на неговия разпит той вече е признал вината си за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр.ал.1 НК, сключил е споразумение и същото е одобрено по реда на гл.29 НПК, респ. липсва каквато и да е лична заинтересованост от изхода на делото.Дори и пред настоящия съдебен състав свидетелят отново прави признание за извършено престъпление против обществения ред и спокойствие, твърдейки „въпреки че съм се признал за ръководител на ОПГ, заявявам, че И. не е участвал в това ОПГ“ и в тази насока уточнява „за наркотици ... с Г. сме си обсъждали тази тема, работили сме заедно“.Т.е. изявлението „И. не е участвал в това ОПГ“ е съпроводено с конкретен факт от обективната действителност, касаещ развиваната от свидетеля и лицето Г.М. съвместна деятелност по разпространение на наркотични вещества в гр.В..Свидетелят Н.Т. навежда и данни относно взаимотношенията на подс.Г. и Г.М., който също е сочен за член на престъпната група и по отношение на който е одобрено споразумение по реда на гл.29 НПК.В тази вр. св.Н.Т. заявява „Г. не ми е казвал да се познава с Г. ... в периода м.03.2014г.-м.07.2014г. аз не съм ги виждал заедно Г. и И.“. Т.е. макар и много пестеливо и лаконично свидетелят излага факта на липса на поддържани взаимоотношения между подсъдимия и лицето Г.М., като така заявеният факт се базира както на неговите лични впечатления („аз не съм ги виждал ...“), така и на липсата на получена информация от лицето Г.М. („не ми е казвал ...“). Тук следва да се посочи, че по доказателствата липсва проконтролиран телефонен разговор между Г.М. и подс.Г., което от своя страна подкрепя горните показцания на св.Н.Т..От друга страна във ВДС-те се съдържат както данни за проведен на **.**.**. разговор, по време на който св.Н.Т. уведомява лицето Г. М. за тел.№ ********, ползван от подс.Г., и коментират възникнала авария на АТВ, така и данни за изпратено след тази дата съобщение с текст „****“, какъвто е прякорът на подсъдимия.Т.е. налице е определена комуникация между св.Н.Т. и лицето Г.М. по повод подсъдимия, но тази комуникация е изключително инцидентна (поводът е авария на АТВ, а и в нито един друг разговор между тях не се споменава подсъдимия) и не касае наркотични вещества, респ. именно поради инцидентния характер на пресъздадения по-горе телефонен разговор, съдът приема за достоверни дадените от св.Н.Т. показания за взаимоотношенията между подсъдимия и лицето Г.М.. Дори и при едно буквално тълкуване на думите „не съм ги виждал заедно Г. и И.“ в аспект на данните от ВДС, не може да се заключи за наличие на противоречие – свидетелят изпраща лицето Г.М. да помогне за АТВ на подсъдимия и не присъства лично на тази им среща, респ. „не съм ги виждал заедно“.При горните доводи съдът дава вяра и кредитира показанията на св.Н.Т..       

Свидетелят Н.Ц., подобно на настоящия подсъдим и на лицето Г.М., също е включен в процесната ОПГ.В своите показания той описва взаимоотношенията си с тях и тези със св.Н.Т..Касателно подс.Г., свидетелят заявява „не познавам И.Г. *** не съм го виждал.Не съм чувал и името му ... не знам Н. да е давал указания на И. във връзка с наркотици ... Н.Т. не съм го чувал да говори с лице по прякор Ч. и пред мен той никога не е споменавал такова лице“.В контекстта на тези показания съдът подчерта, че прякорът на подс.Г. е „Ч.“ и това се извлича от други доказателствени източници (напр. показанията на св.Св.С.), които ще бъдат коментирани по-долу в настоящите мотиви.След направата на това уточнение и във вр. с цитираните показания на св.Н. Ц., съдът гради от една страна фактическите изводи, че самият свидетел не познава лично подсъдимия, никога не го е виждал и не е контактувал с него било то директно или индиректно, а от друга страна познава св.Н.Т., но последният никога не е споменавал името на подс.Г. и дори не е провеждал телефонни разговарял с него пред свидетеля. Тук съдът отбелязва, че изложените от св.Н.Ц. факти за липса на поддържани между него и подсъдимия взаимоотношения не се обориха в хода на съдебното дирене от страна на държавното обвинение – такива факти не могат да бъдат извлечени от нито един друг доказателствен източник и именно поради това съдът приема същите за достоверни и истинни.Както вече се подчерта по-горе, св.Н.Ц. признава факта на познанството си със св.Н.Т., като разказвайки за същия, споменава и името на Г.М. – „Н.С. ... го познавам отдавна, от преди 2014г.Г.М. само съм виждал, но не го познавам лично.Март 2014г.-юли 2014г. с Н. сме се чували по телефона ... не сме си говорили за наркотици по телефона ... нямам телефонен номер на Г. ... нямам идея дали Г. разпространява или употребява наркотици“.Свидетелят изяснява взаимоотношенията си с горепосочените лица –разказва за поддържани отношения със св.Н.Т., но не в насока разпространение на наркотични вещества, и изразява липсата си на информираност относно извършвана от лицето Г.М. деятелност по разпространение на наркотични вещества.Единственият друг факт, описан от св.Н. Ц. касателно лицето Г.М., е следният: „имаше един случай, не помня точно кога, Н. ми звънна и каза, че негов приятел има проблем в една дискотека във В..Ставаше дума за Г..Тъй като аз познавам охраните в тази дискотека „Час пик“, Н. ме помоли да отида заедно с него ... за да не бият Г. ... отидохме в дискотеката ... на място установихме, че ... Г. имал пререкания с едно момче ... Г. вече го нямаше там“.Описва се един конкретен факт от обективната действителност, който кореспондира и с приложените по делото ВДС, изготвени в резултат на експлоатирани СРС. В конкретния случай от значение е да се отчете както обективираното от св.Н.Т. желание да помогне на Г.М., което е показател за изградени между тях близки, приятелски отношения, а и точно по този начин е пресъздадена от свидетеля ситуацията, „Н. ... каза, че негов приятел ...“, така и следва да се отчете използваната терминология относно осъщественото в този момент от св.Н.Т. поведение, „Н. ме помоли да отида ...“.Т.е. към св.Н.Ц. е отправена молба, оставено му е право на избор, като той дава логично обяснения защо точно към него е отправена тази молба, „аз познавам охраните в тази дискотека“.Тук прави впечатление и обстоятелството, че се говори само за възникнали „проблеми ... пререкания с едно момче“, като не се споменава, че произходът на тези проблеми е свързан с наркотични вещества. Отчитайки житейската логика на пресъздадените от свидетеля събития, а така също и пълната еднопосочност на показанията и изготвените по делото ВДС, от които се извлича факта на поддържани приятелски отношения между свидетелите Н.Т. и Н.Ц. (но не и такива на св.Н.Ц. с Г.М. или с подс.Г.), съдът дава вяра на горецитираните показания.         

 Свидетелят Н.Ц. излага и още няколко обстоятелства в показанията си – „Б.Ц., Д.Й., К.Л., А.А., М.М., Д. М. – не познавам такива лица.Този М. ... и брат му ... виждал съм ги покрай Н., но никога не съм имал нещо общо с тях, нито съм поддържал връзка с тях“.Споменават се имената на няколко лица, с които св.Н.Ц. не поддържа никакви отношения, като за част от тези лица, а именно за свидетелите Д.М. и М. М. се твърди обстоятелството на познанството им със св.Н.Т., който факт не се отрича и от свидетелите Д.М. и М.М..

Показанията на явните свидетели Д.М., М.М. и Ал.А. и тези на свидетелите с идент.№№ 104 и 103 са приобщени към доказателствената съвкупност по процесуалния ред на чл.281 ал.1 т.5 НПК и поради това се ползват с доказателствена годност.По същество тези показания се преценяват за значими такива, доколкото всеки един от горните свидетели разполага с лични впечатления за разпространението на наркотични вещества на територията на гр.В..

Свидетелите Д.М. и М.М. *** определен времеви момент всеки един от тях лично извършва дейност по разпространение на наркотични вещества под ръководството на св.Н.Т. и навеждат данни относно механизма и начина на организиране на дейността в този момент. Свидетелят М.М. заявява „тогава съм разпространявал наркотици ... относно това кой ми е давал наркотиците – срещал съм се с хора, които са били от други градове, не ги познавам, вземал съм и от участници от групата ... отговарях за кв.А..Имах няколко дилъра ... разпространявах марихуана и хероин ... случай на упражнено насилие върху мен – имаше такъв случай, защото по каналния път беше оставено нещо на едно място, трябваше да отида да го взема, но то изчезна и трябваше да ходя да го плащам“ (т. 2, л.457-458).Свидетелят М.М. внася уточнение и относно самоличността на лицата, с които извършва горната дейност – „Н.Т. ... разбрах, че е лидерът на тази група ... Н. Ж. И., П. Б., А. К. , Н. П. ... участници, които бяхме осъдени по въпросната група“.Т.е. свидетелят уточнява самоличността на конкретни лица, с които съвместно осъществява дейност по разпространение на наркотични вещества, но той не споменава името на нито един от участниците в процесната престъпна група, така както е формолиран числения състав по настоящото обвинение, изключая св.Н.Т., сочен за „лидер“ и на двете групи.В показанията на св.М.М. не се конкретизира изрично и времевия момент на описаните събития, но макар и същият да не може да бъде изведен с точност, поради объркания изказ на свидетеля, то с категоричност се заключава, че не касае инкриминирания по делото период, а именно края на м.03.2014г. - **.**.****В тази вр. съдът ползва изложените от свидетеля факти на постановена по отношение на него осъдителна присъда с наложено му наказание ЛСВ с ефективно изтърпяване и уточнението за крайния момент на изтърпяване на това наказание „излязох от затвора на **.**.**** ... условно предсрочно“.След излизането си от затвора св.М.М. не продължава да извършва дейност по разпространение на наркотични вещества и   преустановява всякакви контакти с лицата, с които е работел преди това – „относно това дали знам дали групата е продължила да работи – не мога да ви кажа ... след като излязох 2013г., аз прекратих всякакви отношения с въпросните хора“.НеобхоД. е на последно място да се подчертае направеното от свидетеля признание за лично познанство с подс. Г., което познанство датира от преди инкриминирания период – „познавам И.Г. от както изтърпявах присъда ... той си изтърпяваше присъда по съвсем друго дело и просто сме се виждали“ (т.2, л.458).Т.е. показанията на св.М.М. са изключително лаконични, не касаят периода на процесното престъпление и не съдържат никакви конкретни фактически данни за поведението на подс.Г..

Показанията на св.Д.М. са сравнително по-подробни и чисто хронологически той описва факти от обективната действителност, реализирани след тези, описани от св.М. М., чието място на дилър на наркотични вещества заема.Свидетелят Д.М. също познава подс.Г. ***.Познава и св.Н.Т. и лицето Г.М. с прякор Ж., също сочен за член на престъпната група, като излага конкретни обстоятелства за тяхната деятелност – „в края на 2007г. дойдоха при мен Г.М., Н. И. с прякор М., и П. ... за да искат да работя за тях ... тогава дойде само Ж. ... другите бяха задържани ... казаха, че аз трябва да започна да работя ... трябваше да застана на брат ми на мястото и да разпространявам наркотици“ (л.375).Тук прави впечатление объркания изказ на свидетеля, който въпреки уточнението „дойде само Ж.“, използва множествено число в своето описание, „искат да работя“, „казаха“ и т.н. Това объркване не представлява съществено такова и според съда, не влияе върху достоверността на дадените показания, а се дължи на личната способност на свидетеля да пресъздава и описва минали събития.В случая от значение се явява соченото с категоричност обстоятелство, че изложените факти са реализирани през 2007г., т.е. много преди инкриминирания период, като от израза „трябваше да застана на брат ми на мястото“ се заключава, че в случая не се касае за сформиране на нова група, а за обновяване на състава на вече съществуваща такава.От друга страна е необхоД. изрично да се наблегне и на факта, че именно лицето Г.М., което лице въобще не се споменава от св.М.М., отправя горното предложение към св.Д.М., уведомявайки го „трябваше да застана на брат ми на мястото и да разпространявам наркотици“ – т.е. лицето Г.М. през 2007г. не е задържано и не е осъдено за участие в ОПГ, но явно притежава знание за извършваната от тази група дейност по разпространение на наркотични вещества, което знание съдът смята, че се дължи на близките му и доверени отношения с някой от членовете на тази група, в случая със св.Н. Т., тъй като именно той е „лидер“ по думите на свидетелите.

  Свидетелят Д.М. приема отправеното му предложение за разпространение на наркотични вещества; „аз се съгласих“ и подробно разказва за извършваната от него дейност.Тъй като същата отново предхожда значително датата на процесното престъпление, то съдът ще я пресъздаде съвсем лаконично – свидетелят разказва за начина на получаване на наркотичните вещества, за тяхното предаване на конкретни дилъри и за последващото събиране и отчитане на получените в тази вр. парични суми, като твърди „дилъри си имаше, трябваше само да почна да ги зареждам ... Г. ... ми оставяше на определено място, всеки път различно, наркотик ... уговорката беше да го предам на момчето – дилъра Д. ... парите за наркотика те си ги определят ... 5 гр.хероин струваше 250лв.Това ми го каза Г.М. ... отивам с количеството наркотик при Д., аз му го давам и му казвам: „Вие си имате уговорка, когато си готов, 250лв. дължиш на Г.М. чрез мен“ (л.375 гръб).Показанията са изключително конкретни относно време, място и самоличност на лицата, чието поведение се описва, като дебело се подчертава липсата на описание на деятелност на настоящия подсъдим И.Г..Тук е от значение също така да се подчертае и направеното от св.Д.М. уточнение „контактувах само с Г.М..Докато не излязоха Н.Т., П. Б. от ареста.Те излязоха, ако не се лъжа 2008г. ... докато бяха задържани всички, Г.М. отговаряше за работата.Иначе Н.Т. беше шеф на групата“.Т.е. налага се фактическият извод, че в периода 2007г.-2008г. ръководител на групата продължава да е св.Н.Т., чиито указания се изпълняват от лицето Г.М. и той „отговаряше за работата“ – за периода на изтърпяване на МН „Задържане под стража“ и на наложеното наказание ЛСВ св.Н.Т. е делегирал правомощията си по практическото ръководство на дейността по разпространение на наркотични вещества на Г.М..Този фактически извод намира подкрепа и в заявеното от св.Д.М. обстоятелство, че в този период продължават да се използват същите дилъри („дилъри си имаше“) и продължава да се използва изградената вече схема на действие (свързана с начина на предаване на наркотика и с начина на отчитане на събираните парични суми – конкретният механизъм е идентичен с този, описан от св.М.М.).Т.е. въпреки фактическото задържане и въпреки последващото осъждане на лицата от групата, то тя продължава да съществува (макар и с променен състав) и продължава да развива същата дейност.

Проследявайки хронологията на събитията в показанията на св.Д.М. следва да се отбележи и следното: „при излизането им от арестта, аз тогава се запознах с Н.Т., събрахме се ... в кв.А., в бар „Б.“ ... всички бяхме в бара – Г., Н. И., П. Б. ... те ми казаха, че Н. е шефът на групата ... в кафето се запознах с Н..И тогава ми казаха, че почвам да се занимавам с трева и амфетамини“ (л.376).Тук отново е налице изискуемата конкретика – изрично се уточнява мястото и тематиката на проведената среща и самоличността на присъстващите лица, между които не присъства подс.Г..Свидетелят Д.М. признава факта „от 2008г. до 2009г. разпространявах наркотици“(л.376 гръб), като подробно описва начина на действие в рамките на този времеви период и тъй като същият не е включен в инкриминирания такъв по настоящото дело, то съдът приема за безпредметно да излага и съответно да анализира тези показания.Касателно същите само се отбелязва, че поради личното участие на свидетеля в изградената схема за разпространение на наркотични вещества, то той поддържа близки отношения и лично контактува със св.Н.Т. и лицето Г.М., включени в състава на процесната престъпна група, а тези близки лични отношения предполагат наличие на непосредствени впечатления и възприятия, поради което съдът дава вяра и кредитира неговите показания.Свидетелят Д.М. разполага с такива непосредствени лични възприятия за поведението на св.Н.Т. дори и след тяхното осъждане –„аз, П. Б., Н. И. и Н.Т. бяхме осъдени.В затвора бяхме заедно ... знам, че дейността на групата продължи и след това.След като ни задържаха, в групата остана само Г.М. и други хора, които не познавам.И той се занимаваше.Имаше телефони, по които се чуваха ... въпреки че бяха в затвора, пак се занимаваха с наркотици.Това го знам от тях ... от Н.Т. го знам ... излязох от затвора в началото на 2011г. ... след като излязох от затвора с Г.М. сме се виждали няколко пъти по повод това да започна работа – пак да продавам, но аз отказах ... с Н.Т. след затвора сме имали среща ... той също ми предложи да започна да се занимавам с трева“.Т.е. св.Н.Т. както по време на изтърпяване на наложено му наказание „Лишаване от свобода“, така и след това продължава да развива дейност по разпространение на наркотични вещества и в тази си дейност е активно подпомаган от лицето Г.М., който набира дилъри.В същото време и на база ползвания израз „в групата остана само Г.М. и други хора, които не познавам“ се гради извод за продължаване съществуването на тази група, но с променен състав (подобно и на първото им задържане през 2007г.).

Разказвайки за контактите си със св.Н.Т. в периода след излизането му от затвора (но без да уточнява конкретна дата), св.Д.М. описва едно конкретно събитие, което следва изрично да бъде отбелязано, доколкото държавното обвинение акцентира върху него.Тук съдът има предвид следните показания: „Н.Т. искаше да го свържа с определен човек, който да готви наркотиците – с лице на име С. с прякор Ч. ... става въпрос за пико ... звънна ми Т., каза ми, че иска да му намеря червен фосфор, която ... е съставка в пикото ... след това ми се обади И.Г. ... той ми звънна да се срещнем на едно пазарче ... и да говорим за червения фосфор ... казах, че ще видя какво може да се направи, и така приключи разговорът ... той повече не ми се е обаждал“ (л.377 гръб).На първо място тук съдът подчертава, че дава вяра и кредитира показанията на св.Д.М. – свидетелят лично участва в описаните събития и поради това показанията му се оценяват за преки доказателства, които като такива се ползват с висока степен на доказателствена стойност.На второ място и от фактическа страна в показанията се съдържат данни както за поведението на св.Н.Т., така и за това на подс.Г., като прави впечатление абсолютната идентичност и еднопосочност в действията им – и двамата проявяват интерес към веществото червен фосфор.В случая обаче стои въпросът дали горната деятелност на подсъдимия и на свидетеля е самостоятелна такава (всеки по отделно и независимо един от друг се интересува от едно и също нещо) или се касае за обвързаност между поведението на подсъдимия и това на св. Н.Т..Отговор на този въпрос не се съдържа в цитираните по-горе свидетелски показания, които са изключително лаконични в тази насока, респ. не може да изведе с категоричност заключението, че подс.Г. се интересува от веществото червен фосфор по нареждане на св.Н.Т..Разбира се, съдът подчертава и липсата на конкретна дата на провеждане и на двата описани от свидетеля телефонни разговора – в показанията е налице само определен времеви ориентир, а именно събитията са осъществени след излизането на св.Н.Т. от затвора, като са налице и данни за тяхната последователност, а именно „звънна ми Т. ... след това ми се обади И.Г.“.Тази конкретика обаче не е достатъчна, с оглед въведените с процесния ОА времеви параметри „края на м.03.2014г. - **.**.****“.Именно за този времеви период показанията на св.Д.М. са изключително бегли и пестеливи – направено е единствено и само изявлението „след като отказах да участвам, групата продължи да извършва дейност, но го разбрах постфактум“, като липсва уточнение кои лица са включени в тази „група“, респ. свидетелят не притежава знание относно обстоятелството дали подс.Г. развива определена съвместна деятелност с останалите лица, включени в процесната ОПГ, в случая св.Н.Т. и лицето Г.М..Този последен фактически извод се потвърждава и от показанията „подс.Г. ... не е участвал в тази група.Това, че си търсил хероин, ми го каза Н.Т..Ти не си участвал в тази група, не си се занимавал с наркотици“ (л. 378).Тук свидетелят говори за „тази група“, без повече пояснения и поради това не може да се изведе заключението дали се касае за групата, ръководена от св.Н.Т. след неговото излизане от затвора през м.03.14г. и за която група свидетелят разбира „постфактум“, или се касае за групата, ръководена отново от св.Н.Т. и действала преди това, като в тази група участва и самият свидетел и дори сочи поименно останалите участници П. Б., Н. И., Г.М. и Н.Т..В контекстта на горецитираните показания на св.Д.М. следва да се отдели внимание и изявлението му „това, че си търсил хероин, ми го каза Н.Т.“.Тук съвсем лаконично се отбелязва един конкретен факт от обективната действителност, а именно проведен разговор между свидетелите Н.Т. и Д.М., по време на който разговор първият свидетел уведомява втория, че подс.Г. е „търсил хероин“.В тези показания обаче отново липсва подробно описание и изчерпателна конкретика.Липсва изрично упомената дата, респ. не може да се установи дали горното обстоятелство се развива в рамките на процесния инкриминиран период.Липсва и изрично уточнение за какво точно „търси хероин“ подсъдимия (за лична употреба или за разпространение, което е от значение, с оглед визираните в ОА целени от групата престъпления).Съдът приема за необхоД. да отбележи, че тези показания на св.Д.М. са противопоставими на показанията на св.Н.Т., посредством които в известна степен се запълват определени фактически неясноти и празноти.В тази вр. съдът отново припомня показанията на св.Н. Т., който говорейки за деятелността на подс.Г. заявява „с него за наркотици не съм разговарял“ и „аз не съм му давал наркотици на него за разпространение“.Съдът вече анализира по-горе в мотивите си показанията на св.Н.Т. и подчерта, че дава вяра на същите.Този извод остава непроменен, въпреки известната противоречивост в показанията на свидетелите Н.Т. и Д.М..Установеното противоречие е свързано с твърдението на св.Н.Т. „с него за наркотици не съм разговарял“ (визирайки подс. Г.) и описания от св.Д.М. (но невъзприет лично) факт на проведен разговор между подсъдимия и св.Н.Т. с обсъждана тематика наркотични вещества („това, че си търсил хероин, ми го каза Н.Т.“).Т.е. или действително е провеждан подобен разговор между св.Н.Т. и подсъД.то лице или не е провеждан такъв разговор, като съответно това рефлектира върху достоверността на показанията на двамата горепосочени свидетели.Възможни са обаче и още две хипотези – съответно въобще не е провеждан такъв разговор между подс.Г. и св.Н.Т., като обаче последният в разговор със св. Д.М. пресъздава едно неистинно обстоятелство, заблуждавайки го, че подсъдимият е „търсил хероин“ или самият св.Н.Т. изначално е получил от трето неизвестно на процеса лице една невярна информация за желанието на подсъдимия да се снабди с хероин и приемайки го за истинно, го споделя със св.Д.М..Наличието на няколко различни житейски възможни хипотези в случая не е за пренебрегване.В същото време и след като съдът отчита липсата на други доказателства, внасящи яснота и допълнителни подробности относно изложеното от свидетелите Н.Т. и Д.М. обстоятелство, се заключава, че единствената хипотеза, ползваща се с логичност при създадената ситуация е тази, че подсъдимият действително в един неустановен времеви момент (но след излизането от затвора на св.Н.Т.) обективира пред трети на процеса лица желанието си за снабдяване с хероин, като това му желание е известно и на св.Н.Т. и той го споделя със св.Д.М..Липсват обаче доказателства за формирано намерение у подсъдимия за продажба на това наркотично вещество – в хода на проведеното съдебно следствие не са събрани преки доказателства в тази вр., като дори не са събрани и косвени такива, напр. относно количеството хероин (доколкото по-голямото количество в известна степен презумира извода за разпространение).

Както вече се отбеляза по-горе в настоящите мотиви, показанията на св.Ал. А. се ползват с процесуална доказателствена годност, доколкото са приобщени към доказателствената съвкупност по реда и условията на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 НПК (т.е. със съгласието и на двете процесни страни).Наличието на процесуална годност на доказателствения източник предопределя задължението на решаващия съдебен състав за направа на преценка за достоверност и съотносимост към процесния спор.Свидетелят Ал. А. с категоричност заявява редица фактически обстоятелства – т. напр. „познавам Н. от 2005г. ... прякорът му е „Ч.“.От 2005г. до към 2008г. майка ми ... продаваше хероин за него ... когато през 2008г. задържаха майка ми, тогава от нея разбрах, че е била изнудвана от „Ч.“, „П.“, „М.“ и „Ч.“ ... както и от С. „Ч.“ да продава за тях“ (т.3, л.405-л.406).Тук веднага прави впечатление сочения от свидетеля времеви момент, а именно 2005г.-2008г., който значително предхожда инкриминирания период, респ. показанията в тази им част са несъотносими към предмета на доказване.Прави впечатление също така и известното припокриване и съответствие между горните показания и показанията на свидетелите М.М. и Д.М. досежно деятелността на посочените лица – всеки един от тези свидетели описва поведението във вр. с разпространение на наркотични вещества на св.Н.Т. и на лицата Н. И. с прякор „М.“ и П. Б. с прякор „П.“.Тази еднопосочност в гласните доказателства е признак за достоверност на същите.Свидетелят Ал.А. дава показания и за събития, реализирани след задържането на неговата майка през 2008г. и тъй като отново тези показания са несъотносими по делото, то същите ще бъдат съвсем схематично маркирани.Свидетелят заявява „след като нея я задържаха ... тези пет човека дойдоха в къщи и ми казаха ... че аз трябва да продавам ... всички говореха с мен и ми казаха, че трябва да продавам ... аз реших, че не искам да продавам наркотици за тях ... една сутрин ... в един „Н. М.“ видях „Ч.“, „П.“, „М.“ и С. мисля.Те се запътиха към мен с бухалки и аз побягнах ... не мога да кажа датата ... две седмици след това пак петимата ме хванаха ... „Ч.т“ започна да ме удря ... а останалите му правеха параван ... след това Ч. го задържаха и другите не са ме закачали повече“.В цитираните показания не се сочи точна дата, но е даден времеви ориентир, служещ за отправна точка, уточнява се последователността на събитията и крайния момент на реализиране на същите, а именно през 2008г. посочените лица посещават свидетеля и отправят към него искане за продажба на хероин, като след това „една сутрин“ е направен опит за физически натиск върху свидетеля и после след „две седмици“ му е нанесен побой, като след задържането на св.Н.Т. „другите повече не са ме закачали“.Т.е. тук отново се излагат факти, реализирани преди инкриминирания период и поради това, същите се явяват несъотносими по настоящото дело.В контекстта на описаните събития св.Ал.А. излага и следното твърдение: „по това време, според мен, всичко се ръководеше от Ч., а Ч.т му беше нещо като дясна ръка“.Въпреки че се споменават имената на свидетелите Н.Т. и Н.Ц. (включени в процесната ОПГ), то тези показания отново се приемат за ирелевантни такива, доколкото не обхващат периода на престъплението по настоящото дело и показател за това е ползвания от свидетеля израз „по това време“.От друга страна горните показания не носят описание на конкретен факт от обективната действителност, а представляват словесен израз на личните умозаключения и изводи на самия свидетел (показател за което дори е и употребеното словосъчетание „според мен“), респ. в тази част свидетелските показания не представляват такива по см.на чл.117 НПК и не могат да се ползват за годна доказателствена основа.На последно място в показанията на св.Ал.А. се съдържа и още едно обстоятелство – „по-миналата година ... чух от познати ... че Ч.т пак е ходел в махалата да кара хората да продават ... принуждавал едно момче ... О.“.Тук свидетелят не пресъздава свои лични възприятия, а преразказва такива с неясен източник („чух от познати“), като отново изложеният факт относно деятелността на „Ч.“ е времево обвързан с момент, извън инкриминирания период по делото – свидетелят е разпитан през 2015г. и говори за „по-миналата година“, респ. за 2013г.Т.е. с оглед всичко гореизложено и в заключение съдът отбелязва, че показанията на св.Ал.А. не допринасят за разкриване на обективната истина по делото, тъй като не касаят факти, включени в предмета на доказване съгл. чл.102 НПК.

В хода на съдебното следствие е разпитан и св.Б.Ц., чийто показания също се ползват с процесуална допустимост, но по същество не съдържат факти относно съставомерните престъпни елементи.Свидетелят е категоричен, че познава подс.Г., но познанството им не датира от инкриминирания времеви период – „познавам И.Г. ... от делото.През 2014г. не съм го познавал“ (л.823).Свидетелят не познава и останалите лица, включени в процесната престъпна група- „лицата Н.Т., Г.М. и Н. Ц. не ги познавам.През 2014г. също не съм ги познавал“.Тази категоричност на свидетеля не е за пренебрегване, като тук следва да се подчертае и изложеното от него обстоятелство „П. М., Б., Д. М. – не съм чувал за такива хора“. Т.е. свидетелят не само не познава настоящия подсъдим и останалите лица, сочени за членове на ОПГ, но не познава и няма никакъв контакт с други лица, които са от близкото обкръжение на св.Н.Т. и лицето Г.М..Следва да се отбележи, че горните заявени от св.Б.Ц. факти са отрицателни такива, като в същото време държавното обвинение, чиято е доказателствената тежест в процеса съгл. чл.103 ал.1 НПК, не успя да ги обори.Свидетелят също така добавя „ползвах наркотици – кокаин, купувах си го от М. ... аз съм разпространявал наркотици ... през м.03.2016г.-кокаин.Взимах кокаина от М. и го разпространявах във В.“.Тук е налице едно признание за факта на употреба и разпространение на наркотични вещества, но през м.03.16г. и то посредством съдействието на лице със собствено име М., респ. касае се отново за деятелност извън инкриминирания времеви период и за деятелност, осъществявана без участието на настоящия подсъдим или на някое друго лице от състава на процесната престъпна група. При всичките гореизложени данни съдът приема показанията на св.Б.Ц. за несъотносими към процесния спор и поради това дори е безпредметно да бъдат подлагани на детайлна преценка за достоверност.Въпреки това е необхоД. да се изтъкне, че името на св.Б.Ц. се споменава и от св.Св.С. и от свидетели с идент.№№ 96 и 104 и то в контекстта на описана от тях деятелност по разпространение на наркотични вещества от св.Б.Ц. посредством прякото участие на подс.Г..Т.е. горните трима свидетели сочат различни факти в сравнение с тези, изложени от св.Б.Ц..Показанията на св.Св. С. и на свидетели с идент.№№ 96 и 104 ще бъдат подробно анализирани по-долу в мотивите, но тук е наложително да се подчертае на първо място, че свидетел с идент.№ 104 само и единствено заявява факта „Б.Ц. той разпространява кокаин по заведенията на гр.В.“ (т.2, л.305), без повече уточнения и конкретика за време и начин, включая и без уточнение за осъществяване на горната дейност от св.Б.Ц. с активното участие на подс.Г..На второ място и относно поведението на св.Б.Ц., показания дава и св.Св.С., според когото „от постъпилата информация, установихме, че Г. е предавал наркотичните вещества за разпространение на дилър на име Б.“ – като се вземе предвид, разбира се, липсата на пълна конкретизация на самоличността на „дилъра Б.“, тук съдът отдава най-голямо значение на израза „от постъпилата информация, установихме ...“, т.е. касае се за придобита от свидетеля оперативна информация, която не представлява доказателство по смисъла на НПК (и поради това за такива не могат да се приемат и свидетелските показания, преразказващи оперативна информация). Оперативната информация е с неизяснен произход и поради това съдът не може да й даде приоритет пред показанията на самия св.Б.Ц., който разказва за своето лично поведение и дори прави признание за извършено престъпление, респ. показанията му представляват преки доказателства и се ползват с висока доказателствена стойност.Нещо повече – в горецитираните показания на св.Св.С. дори не се изяснява обстоятелството на извършване от подс.Г. на дейността по предаване на наркотични вещества на „дилър на име Б.“ по нареждане на св.Н.Т., сочен за ръководител на ОПГ, респ. не може с категоричност да се установи дали се касае за самостоятелна деятелност на подсъдимия или за съвместна такава с останалите лица, включени в числения състав на процесната група.На последно място във вр. с преценката за достоверност на показанията на св.Б.Ц. съдът, както вече подчерта, следва да вземе предвид и показанията на свидетел с идент.№ 96, според когото „Б.Ц. е дилър на И.Г., но взима и от Г.“, като за изясняване източника на тази информация свидетелят заявява „не съм виждал лично.Така съм чувал“.Т.е. отново от една страна са показанията на св.Б.Ц., съдържащи факти от първо лице единствено число, и от друга страна са показанията на свидетел с идент.№ 96, който излага непроверени обстоятелства с неясен източник.При горните съображения съдът дава вяра и кредитира показанията на св.Б.Ц., а не и тези на св.Св.С. и свидетели с идент.№№ 96 и 104.

По настоящото дело е разпитана и св.Р.Н., чийто показания не се ползват с фактическа изчерпателност в контекстта на процесното престъпление и в тази насока не допринасят за изясняване на обективната истина.За подс.Г. тя твърди „подсъдимият ми е известен от делото, но аз не го познавам лично“, а за св.Н.Т. и за лицето Г.М. заявява „Г.М. го познавам ... за известен период съжителствахме заедно ... Г. познава Н.Т..Не знам дали Г. познава Ц. и Г..Г. съм го виждала с Н. и поддържаше контакти с него, но не помня дали е било 2014г.“, като се прави уточнението „в деня, в който го задържаха ... вечеряхме всички заедно – аз, Н., Г. и още един мъж“ (л.760).На база тези показания се установява с категоричност само обстоятелството на познанство на лицето Г.М. със св.Н. Т. и то през 2014г., но не и познанството му със св.Н.Ц. и с подс.Г..Фактът на познанство между св.Н.Т. и лицето Г.М. и то в рамките на инкриминирания период е единственият релевантен факт, съдържащ се в показанията на св.Р.Н., която обаче не излага конкретни факти за изградените между тях взаимоотношения. Свидетелката също така изразява генералното твърдение „не ми е известно Г. да се е занимавал с наркотици, пред мен не е говорил такива неща“, като за конкретната дата на задържане на св.Н.Т. и на лицето Г.М., а именно **.**.**** заявява „Г. пуши цигари „Давидов“ ... не съм виждала да вади наркотик, не съм виждала „трева“ да вади от кутията си с цигари“.Т.е. изхождайки от използвания израз „не ми е известно“, се заключава за липса на знание от страна на свидетелката относно извършвана от лицето Г. М. деятелност по разпространение и/или употреба на наркотични вещества.Съдът съвсем целенасочено отрази по-горе показанията на св.Р.Н. относно употребяваните на датата **.**.**** цигари от Г.М., доколкото в тази насока са налични по делото и други доказателствени източници – има се предвид Протокол за обиск на Г.М., който като писмено доказателствено средство ще бъде анализиран по-долу в настоящите мотиви, а тук само и единствено ще бъде подчертано обстоятелството на открит наркотик в кутията цигари „Давидов“.В тази вр. и в контекстта на цитираните свидетелски показания „не съм виждала „трева“ да вади от кутията с цигари“ в хода на проведеното съдебно следствие не се събраха данни, които да дискредитират показанията на св.Р.Н. – същата се позовава на житейски възможна ситуация, в случая на липса на лични зрителни възприятия за съдържанието на кутията от цигари „Давидов“, поради което съдът приема показанията й в тяхната цялост за достоверни.

Показанията на анонимните свидетели с идент. №№ 103, 104 и 96 също се ползват с доказателствена годност – показанията на първите двама свидетели са приобщени към доказателствената съвкупност по процесуалния ред на чл.281 ал.1 т.5 НПК, а свидетел с идент.№ 96 е разпитан лично от настоящия съдебен състав.

Свидетел с идент.№ 103 излага следните данни : „ аз говорих с „Ч.“ ... негов приятел ми даде негов телефонен номер и каза, че има „бяло“ ... и аз купих от него за 120лв. за грам ... и той ми предложи за напред да продавам кокаин в махалата за него.Аз отговорих, че ... не искам да се занимавам с такива неща ... това е единствената среща, която съм провел с Ч..Мисля, че тази среща беше преди около една година“. Показанията на анонимния свидетел носят изключително кратко обстоятелствено описание на поведението и то самостоятелно такова на св.Н.Т., реализирано на неустановена дата – в тази насока се констатира фактът, че св.Н.Т. лично продава на свидетеля наркотик и лично му отправя предложение за бъдеща съвместна деятелност, изразена в разпространение на наркотични вещества на територията на гр.В.. Доколкото така пресъздадените факти лично са възприети от свидетеля, то показанията му се преценяват за пряко доказателствено средство, ползващо се с висока степен на доказателствена стойност, а по същество и то отново при горните съображения за непосредствено участие на свидетеля в описаните събития, съдът дава вяра и кредитира същите.НеобхоД. е обаче изрично да се подчертае, че в цитираните показания не се упоменава конкретна дата и в тази вр. ползваният изказ „мисля, че тази среща беше преди около една година“ не внася яснота, тъй като не носи неободимата увереност, респ. касателно времевите параметри показанията не се ползват с изискуемата категоричност. Нещо повече – дори и да се абстрахираме от тази липса на увереност досежна датата, то следва да се отчете, че самият разпит е проведен през 2016г. и с оглед горното, свидетелят говори за факт, реализиран през 2015г., който момент не е включен в периода на процесното престъпление.При тези съображения съдът приема цитираните по-горе показания за несъотносими в процесния спор, респ. недоказан остава факта на извършване от страна на св.Н.Т. на горната деятелност в рамките на инкриминирания времеви период.Следва също така да се добави, че показанията съдържат описание само на една единствена среща между св.Н.Т. и свидетел с идент.№ 103, поради което на тази фактическа база не може да се направи извод за трайност и продължителност в поведението по продажба на наркотични вещества на св.Н.Т., а дори не може да се направи и извод за развивана от този свидетел съвместна обща деятелност с други лица.В тази вр. съдът следва да вземе предвид и следните твърдения на свидетел с идент.№ 103, а именно „не познавам други да продават от името на Ч..За Ч. и неговата банда съм чувал от други хора, които лично не познавам ... чувал съм, че палят къщи, коли, хвърлят бомби на хората, които са работили за Ч., конкретен случай обаче не мога да посоча“.Тук самият свидетел прави признание за липса на непосредствени възприятия относно това дали дейността на св.Н.Т. по разпространение на наркотични вещества е самостоятелна или съместна такава с други лица – „не познавам други да продават от името на Ч.“.В същото време обаче анонимният свидетел навежда данни за придобита от него информация за „Ч. и неговата банда“, като конкретизира дейността им, „палят къщи, коли, хвърлят бомби“ и то по отношение на „хората, които са работили за Ч.“.Т.е. налице е определено знание у свидетеля както за извършвани задружни общи действия от св.Н.Т. и други лица, така и за всеобхватността на тези общи действия, обективирани посредством палежи и хвърляне на бомби.Това знание обаче не е достатъчно – говори се за „бандата“ на св.Н.Т., но не се споменават конкретни имена и дори не се уточнява числения състав на същата, като отново липса всякаква друга съпътстваща конкретика (място, време, начин, пострадало лице и т.н.).Липсва и фактическа мотивировка на употребения от свидетеля израз „неговата банда“ – използва се притежателното местоимение „неговата“ при описание на дейността на св.Н.Т., но без повече пояснения.Анонимният свидетел не излага никакви конкретни факти нито за извършвана ръководна деятелност от св.Н.Т., нито за лицата, включени в „неговата банда“, като съдът дебело подчертава, че този свидетел дори не споменава името на подс.Г..На последно място във вр. с анализа на показанията на свидетел с идент.№ 103 се отбелязва, че заявената дейност по извършване на „палежи и хвърляне на бомби“ не попада в кръга на визираната по настоящото дело вторична престъпна деятелност по чл.354а ал.1 и ал.2 НК. Разбира се, в тази връзка се вземат предвид и показанията „чувал съм, че тази група на Ч. се занимава с продажба на „бяло“ (л.304) – тук най-вероятно под термина „бяло“ свидетелят има предвид наркотично вещество, но тази хипотетична възможност е лишена от доказателствена стойност, а в същото време самият свидетел не пояснява вложеното в термина съдържание.В същото време горните твърдения са с неизяснен източник – свидетелят не описва факти от първо лице, а досежно дейността на „групата на Ч.“ заявява „чувал съм, че ...“, респ. не се сочи източника на информацията и поради това съдът не може да изгради извод дали се касае за факт от обективната действителност или за местно разпространение на слухови данни.Т.е. липсва увереност и категоричност и отново липсва конкретика за време, място, поименен или поне числен състав на групата.При всичко гореизложено, решаващият съд приема, че показанията на свидетел с идент.№ 103 носят определена епизодична фактическа информация за дейността на св.Н.Т., но не и за тази на подс.Г..

Показанията на свидетел с идент.№ 104 са по-подробни в сравнение с тези на свидетел с идент.№ 103.Свидетел с идент.№ 104 заявява „Н.Т. – Ч. ... води организирана престъпна група с цел наркоразпространение, проституция, рекет сплашване, пребиване, рязане на пръсти, на уши в област В..Тази група се занимава с престъпна дейност от 2006г. насам и до момента на задържането им“.В тези начални встъпителни показания, като се изключи личния извод на свидетеля, че групата, „водена от Н.Т.“ е „организирана престъпна група“, се съдържат както териториални и времеви данни, така и данни за целта на същата.Сочи се изрично, че групата извършва дейност на територията на гр.В. и именно това населено място е въздигнато в инкриминирано такова.Сочи се също така, че целта на групата е „наркоразпространение, проституция, рекет сплашване, пребиване, рязане на пръсти, на уши“ – т.е. целта от една страна е много по-всеобхватна, в сравнение с тази по процесното обвинение, визиращо само и единствено целени от групата престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 НК, а от друга страна въобще не се упоменава желание на участниците в групата за имотна облага, запълващо квалифициращия елемент „користна цел“ по чл.321 ал.3 НК.Тук съдът следва да отбележи, че в нито един друг доказателствен източник не се съдържат факти относно тази всеобхватна цел (повечето свидетели по делото говорят преимуществено за наркоразпространение), респ. в тази част показанията на свидетел с идент. № 104 се явяват един изолиран доказателствен източник.Да, действително свидетел с идент.№ 103 визира за дейност на групата това, че „палят къщи, коли, хвърлят бомби“, която дейност на първо място не се припокрива с тази, изложена от свидетел с идент.№ 104 и на второ място дейността по палеж на къщи и коли и хвърляне на бомби се заявява за реално извършвана такава, а показанията на свидетел с идент.№ 104 са съсредоточени само и единствено върху целта на групата.Тук обаче отново съдът следва да отчете липсата на данни за източника на тази информация, което значително намалява тяхната достоверност и категоричност, без да я изключва.

В горецитираните свидетелски показания изрично се упоменава за начален момент на отпочване на деятелност на групата 2006г. – после свидетелят отново потвърждава това и пояснява „в момента, в който излезнат на свобода, се събират веднага и продължават да се занимават със същата дейност.Това продължава повече от 10 години“.Т.е. излагат се факти за извършвана една продължителна и трайна деятелност, надхвърляща времево 2016г. и развивана постоянно, но с известни прекъсвания в периодите на задържане на лицата – тези факти се разминават с описаните от св.Д.М. обстоятелства „въпреки че бяха в затвора, пак се занимаваха с наркотици.Това го знам от тях ... от Н.Т. го знам“.Това разминаване съдът отдава на различната степен на информираност на двамата свидетели – приема се за достоверна описаната от св.Д.М. фактология, тъй като източник на същата е именно св.Н.Т., а източникът на изложените от анонимния свидетел данни е неустановен.

В контекстта на горецитираните показания прави впечатление също така и заявеното обстоятелство „в момента, в който излезнат на свобода, се събират“, респ. свидетелят навежда данни за това, че се касае за едни и същи лица, без да ги уточнява поименно и без да уточнява тяхната численост, което намира потвърждение и в показанията на свидетелите Д.М. и М.М., изброяващи едни и същи имена на лица, включени в престъпната група.Установява се и еднопосочност между тези гласни доказателства и касателно началния момент на отпочване на деятелност на групата – проследявайки хронологията на събитията, в частност обстоятелството на първоначално включване в групата на св.М.М. и едва след това и на св.Д.М., който обвързва този момент с „края на 2007г.“, и пояснява „трябваше да застана на брат ми на мястото и да разпространявам наркотици“, се заключава, че самата група е сформирана преди 2007г., което се припокрива с твърденията на свидетел с идент.№ 104 за сформиране на групата през 2006г.На следващо място се подчертава, че в показанията на анонимния свидетел и в тези на горните двама явни свидетели се наблюдават съответствия и относно заявения факт на времево дълготрайна дейност на лицата, включени в групата, „водена от Ч.“, но свидетелите М.М. и Д.М. (за разлика от свидетел с идент.№ 104) не излагат данни за прекъсвания на дейността в моментите на изтърпяване на наложени наказания – според тях, дори и на територията на затвора лицата продължават да разпространяват наркотични вещества, като същевременно други лица, които в тези моменти не са задържани, продължават да развиват идентична дейност в гр.В. и то контролирана от св.Н.Т..Т.е. показанията на свидетел с идент.№ 104 кореспондират с тези на свидетелите М.М. и Д.М. касателно генералния факт на развивана трайна и продължителна деятелност и се разминават само и единствено относно обстоятелството на известно прекъсване на тази дейност в определени моменти. Това обстоятелствено разминаване обаче не е съществено такова и съдът го отдава, както се посочи по-горе, на различната степен на информираност и на липсата на знание от страна на свидетел с идент.№ 104 за подобни факти, докато свидетелите М.М. и Д.М. реално изтърпяват наказание „лишаване от свобода“ заедно с лица, приближени на св.Н. Т. и осъществяващи с него обща дейност по разпространение на наркотични вещества и поради това притежават непосредствена информираност и знание за това.     

На следващо място в контекстта на анализираните показания на свидетел с идент. № 104, който говори за „група ... водена от Н.Т.“ се подчертава и следното негово пояснение „то е очевидно ... като видиш 7-8-10 яки мъже да се движат заедно и всеки казва това е групата на Ч., той е шефа ...те разпределят наркотиците, дават на всички дилъри в града“.В първата част на показанията се излагат факти досежно числеността на групата, а във втората част се излагат факти досежно начина на реализиране на дейността й по разпространение на наркотични вещества, в случая посредством предоставянето им на дилъри.Изявлението обаче, че „Ч.т … е шефа“ се преценява за го***ловно такова, тъй като не е подкрепено с конкретни факти – не се описват никакви конкретни обстоятелства на давани от страна на св.Н.Т. нареждания и указания във връзка с разпространение на наркотични вещества.В хода на своето изложение свидетелят описва и начина на набиране на дилъри – „вербуването на дилъри ... става по насилствен начин – физически и психически ... става като ги търсят по улиците и по заведения, откриват ги и им казват или работите за нас или ви пребиваваме“. Тук свидетелят описва факти от обективната действителност, но отново не излага данни за източника на тази информация, а това съдът приема за значимо, с оглед преценката за достоверност и обективност на неговите показания.В случая дори липсва и нужната конкретика – кой точно дилър е „вербуван“ по описания принудителен начин, кога, къде и от кой.Съдът разбира се, отчита спецификата на тези показания – касае се за разпит на анонимен свидетел, чиято самоличност следва да се запази в тайна и това рефлектира и се отразява на фактическата изчерпателност в показанията му, но въпреки това конкретиката във обстоятелственото описание в определени минимални параметри е необходима не само за преценката за достоверност, но и относно преценката за релевантност на фактите в процесния спор, например „вербуването на дилъри“ дали се осъществява от св.Н.Т. или по негово изрично указание „вербуването“ се извършва от друг участник в групата или от съвсем трето странично на процесната група лице, дали „вербуването на дилъри“ се осъществява в периода м.03.14г. – **.**.**** и т.н.Именно поради липсата на такава конкретика, съдът подчертава, че приема горните показания за истинни и достоверни, но не и за съотносими по делото.Този извод остава непроменен дори и от следните показания на свидетел с идент.№ 104: „на мен също са ми предлагали да продавам наркотици за тази група ... тези предложения ми ги направиха лично Ч.т, като ръководител на групата и Ж. – Г.М., който е дясната ръка на Ч.“.В случая се излагат факти, лично възприети от свидетеля и поради това, съдът дава вяра на тези показания, респ. приема за безспорно доказано обстоятелството на отправено лично от св. Н.Т. и лицето Г.М. предложение към анонимния свидетел за извършване на дейност по разпространение на наркотични вещества, но остава неизяснен факта кога е отправено това предложение и защо свидетелят заявява, че предложението е отправено от св.Н.Т. „като ръководител на групата“ – дали самият св.Н.Т. се представя по този начин в момента на отправяне на предложението, дали лицето Г.М. представя св.Н. Т. за ръководител на групата, дали е използван от тях друг израз или е извършено друго действие, показателно за ръководител на групата или се касае за лично умозаключение на свидетеля.При липсата на допълнителна и то детайлна фактическа информация съдът не може да приеме за доказан факта, че горното предложение е отправено от св.Н.Т. „като ръководител на групата“.

Свидетел с идент.№ 104 навежда данни не само за числеността на групата („7-8-10 яки мъже“), но и такива относно самоличността на лицата, които според него, са включени в „групата, водена от Ч.“.Както вече се изложи по-горе, той споменава името на Г.М. и излага данни за реализирана от него деятелност – освен поведението по лично присъствие и лично отправено към свидетеля предложение за продажба на наркотични вещества, се твърди, че Г.М. е „дясна ръка на Ч. и негов шофьор“ и в подкрепа на това дори се описват конкретните използвани автомобили, а именно „БМВ-5- с рег.№ **** и Ауди А8, черно на цвят, от старите“.Т.е. показанията за използваните автомобили са изключително конкретни и поради това съдът приема за безспорно доказан факта на действително извършвана дейност от Г.М. по управление на същите, но не се доказва фактът на осъществяване на тази му дейност по изричното нареждане на св.Н.Т..За лицето Г.М. също така се излагат и фактите „умее да борави с различни видове оръжия ... знам за един случай, в който Ж. е намушкал едно момче посред бял ден в магазина за мобифони на П. ... аз не съм присъствал на случая, но така ми разказаха мой познати“. Тук съдът приема наличието на данни за източника на горната информация, в случая „мой познати“, но остава неизяснен въпросът дали тези „мои познати“ лично присъстват на описаното събитие или са го узнали от трето лице и след това го преразказват и то дословно на свидетеля.Остава неизяснен и въпросът дали Г.М. извършва тази дейност по указание на св.Н.Т., сочен за ръководител на групата, и доколко това му поведение е свързано с дейността на групата по разпространение на наркотични вещества или е пР.ктувано от друга причина от личен характер.При тези съображения съдът приема горните показания, описващи обективирано от Г.М. поведение, за достоверни, но за несъотносими. Свидетелят изрично упоменава и имената на свидетелите Н.Ц., Б.Ц., М.М. и Д.М..Той заявява „познавам Н. М., П. Б. – П., М. и Б., които са братя.М.М. е М., а Д. М. е Б. ... има още един Н.Ц. с прякор Ч., с когото Ч.т е на едно ниво ... под нивото на Ч. и Ч. ... е Ж. – Г.М..Б.Ц. той разпространява кокаин по заведенията на гр.В. …друг дилър на групата е П.“.Тук свидетелят сочи имена на конкретни лица и техните прякори, изразява твърдение за лично познанство с лицата и дори в хода на своето изложение дава описание на св.Н.Ц., което е признак не само за осведоменост и информираност, но и за достоверност.Този извод се подкрепя и от обстоятелството на пълно съответствие между горните показания (в частта им относно самоличността на лицата) и тези на свидетелите Н.Т., Н. Ц., Д.М. и М.М., които също потвърждават своите прякори.Показанията на свидетел с идент.№ 104 кореспондират и с тези на св.Б. Ц., който признава факта на извършвана дейност по разпространение на наркотични вещества в гр.В., но с пояснението за получаване на същите от лице със собствено име М., като досежно тази последна част следва да се подчертае, че анонимният свидетел само и единствено изтъква факта „Б.Ц. … разпространява кокаин по заведенията на гр.В.“, но не прави уточнението за тяхното получаване от св.Н.Т. и то с цел разпространение.Т.е. и в тази част показанията са истинни, но несъотносими в процесния спор, още повече св.Б. Ц. не е включен от държавното обвинение в престъпната група.Според процесното обвинение, в групата не са включени и други лица, чиито имена само се споменават от свидетеля и в случая това са „Н. М., П. Б. – П. … М.М. … Д. М. … К. „К.“, като за някои от тях не се уточнява реализираната деятелност.В тази връзка по-подробни са показанията само за лицата П. Б. и К. „К.“, за които се твърди „друг дилър на групата е П. … К. К. също е техен дилър на наркотици, който след като отказа да работи за тях, му запалиха колата“.Показанията са ясни и отразяват развиваната от горните две лица дейност по разпространение на наркотични вещества, но отново досежно конкретния времеви период тук липсва изрично уточнение, поради което съдът прави препратка и отчита първоначалното обобщаващо изявление „тази група се занимава  … от 2006г. … това продължава вече повече от 10 години“.Тук е необхоД. да се подчертае, че посочените от анонимния свидетел имена в по-голямата си част се съдържат и в показанията на свидетелите Д.М., М.М. и Ал. А. и поради това съответствие, съдът дава вяра и кредитира показанията на тези свидетели досежно състава на групата.Името обаче „К. К.“ се излага само от свидетел с идент.№ 104 и доколкото наведените в тази насока обстоятелства са сравнително конкретни, то съдът приема същите за достоверни.Неизяснен обаче остава фактът за какъв период от време лицето К. К. е „дилър на групата“, с оглед твърдението за обективиран от същия отказ „да работи за тях“, но тази фактологическа празнота съдът не приема за значима такава, тъй като горното лице не е включено в процесната престъпна група.

Коментирайки показанията на свидетел с идент.№ 104 в частта им касателно поименния и числен състав на групата, впечатление прави и твърдението „има още един Н.Ц. с прякор Ч., с когото Ч.т е на едно ниво ... под нивото на Ч. и Ч. ... е Ж. – Г.М.“ – тук свидетелят не описва никакъв конкретен факт, от който би могъл да се изведе изводът, че свидетелите Н.Т. и Н. Ц. са „на едно ниво“ (а това противоречи и на обвинителната теза) и съответно че „под нивото на Ч. и Ч. … е Ж.“.Именно поради липсата на конкретно обстоятелствено изложение, съдът приема горните показания за личен извод и лично умозаключение на самия свидетел, респ. тези показания не носят характеристиките на такива по см.на чл.117 НПК и поради това следва да се изключат от доказателствената маса.

Свидетелят с идент.№ 104 дава и следните показания: „друг от тази група, на нивото на Ж., е лице с прякор Ч..Той събира парите от продажба на наркотици и ги отчита на Ч. ... и се движи с АТВ из града“(л.305), а в последствие свидетелят разширява кръга от дейности, твърдейки „Ч. ... не съм го виждал лично да продава наркотик.В началото Ж. снабдяваше с наркотици Б., след това се завъртяха и започна Ч. да снабдява с наркотици Б.“.Тук свидетелят разказва, макар и много лаконично, за деятелността на лице с прякор „Ч.“, какъвто е прякорът на подс.Г., според св.Н.Ц..Описаната конкретна дейност се изразява в предаване на наркотични вещества на св.Б.Ц., събиране на пари от тяхната продажба и последващото им отчитане на св.Н.Т., респ. тази дейност е свързана с целените от групата вторични престъпления и е показателна за преследваната цел по набавяне на имотна облага.В същото време в горните показания се съдържа и още един значим детайл, а именно парите от продажба на наркотици се отчитат на св.Н.Т., респ. последният осъществява контрол върху тази дейност.От значение е обаче да се отчете липсата на упоменат конкретен времеви момент – не е уточнено нито кога подс.Г. извършва дейността по събиране на парични суми и отчитането им на св.Н.Т., нито се сочи дата на предаване на наркотичните вещества на св.Б.Ц..В тази връзка би могло да се заключи, че свидетелят има предвид целия посочен в началото на неговите показания период, започващ през 2006г. и продължаващ „повече от 10 години“, но тъй като липсва изрично уточнение в тази насока, то това е само предположение, лишено от доказателствена стойност и противоречащо на останалите събрани по делото доказателства, в частност показанията на свидетелите М.М. и Д.М., изброяващи състава на групата и неупоменаващи името на подс.Г..Касателно преценката за достоверност на горните показания съдът отново изтъква липсата на данни за източника на същите, като е необхоД. да се отбележи и обобщаващото изявление на свидетеля „това, което разказвам ... това ми е станало известно от улицата“ – доколкото и тук не се визира конкретен източник, то съдът по-скоро приема, че цялоста изнесена от свидетеля информация (изключая лично възприетите данни) представлява своеобразен „местен фолклор“.В подкрепа на този извод е необхоД. изрично да се изтъкнат и показанията „Ч. е на по-високо ниво в йерархията и не съм го виждал лично да продава наркотик“, като свидетелят отрича и да е виждал лично и непосредствено подсъдимият да купува наркотични вещества.От друга страна заявеното от свидетел с идент.№ 104 обстоятелство на осъществяване от подс.Г. на дейност по събиране на парични суми от различни дилъри и предаването им на св.Н.Т. не се съдържа в показанията на нито един друг разпитан по делото свидетел, нито се установява от другите доказателствени средства, включая и от приложените ВДС. Нещо повече – тези показания противоречат на показанията на свидетел с идент.№ 96, според когото „Г. събира парите от дилърите и след това ги предава на Н.“. Касателно това обстоятелство и двамата свидетели не визират конкретен времеви период и липсват всякакви други уточнения – напр. възможно е тази дейност да се осъществява едновременно и от подс.Г. и от Г.М., като функциите им са разпределени, с оглед определена територия или определени дилъри, а е възможно в един момент подсъдимият да е събирал парите от дилърите, а едва в последващ момент тази дейност да се е извършвала от Г.М. или обратно.Липсва и уточнение за реализиране на горната деятелност по изрично нареждане на св.Н.Т..Т.е. от една страна е налице „фактическа празнота“ при всички тези възможни фактически ситуации, неуточнени от разпитаните свидетели, а от друга страна - са налице два отделни доказателствени източника, съдържащи различна информация и това противоречие отнема достоверността на всеки един от тях.Отчитайки както горното несъответствие в гласните доказателства, така и изявлението на свидетел с идент.№ 104 „това ми е станало известно от улицата“, без да се упоменава конкретен източник, съдът приема в тази им част показанията на анонимния свидетел за го***ловни твърдения, а не за доказан факт от обективната действителност.Тук също така следва дебело да се подчертае, че показанията на свидетел с идент.№ 104 в частта им „Ж. снабдяваше с наркотици Б., след това се завъртяха и започна Ч. да снабдява с наркотици Б.“ противоречат на показанията на свидетел с идент.№ 96, който твърди „Б.Ц. е дилър на И.Г., но взима и от Г.“, респ. първият анонимен свидетел описва деятелност по снабдяване с наркотици на св.Б.Ц. и заявява, че тази деятелност се извършва последователно от Г.М. и от подс.Г., а според втория анонимен свидетел, горната деятелност е съвместна от подсъдимия и от Г.М..Разминаването във фактите не е съществено, но следва да бъде отчетено, тъй като горните  показания на двамата анонимни свидетели изцялостиворечат на тези на самия св.Б.Ц. – той отрича факта на лично познанство с подсъдимия и с всички други лица, включени в престъпната група, като уточнява „през 2014г. също не съм ги познавал“ и признава обстоятелството на получаване на продаваните наркотични вещества от лице със собствено име М..Т.е. тук от една страна са налице преки доказателствени средства (показанията на св.Б.Ц.) и от друга страна – показанията на свидетели с идент.№№ 104 и 96 с неизяснен произход на изложените факти.Преките доказателства, в случая заявените от св.Б.Ц. обстоятелства, се ползват с много по-голяма тежест пред тези на анонимните свидетели, поради което съдът дава приоритет на първите и не дава кредит на доверие на вторите.

  Свидетел с идент.№ 96 е разпитан лично и непосредствено от настоящия съдебен състав и в показанията му се съдържат редица факти, извън гореанализираните такива за извършвана от Г.М. деятелност по събиране на парични суми от дилърите и снабдяване на св.Б.Ц. с наркотици.Свидетелят заявява „Н.Т., Г.М., И.Г., Н.Ц. с прякор Ч. ги познавам.Те се занимават с разпространение на наркотици в гр.В. и тази дейност извършват от много години насам – не мога да уточня началния момент, но горните лица се занимаваха с разпространение на наркотици до 2013г.-2014г., със сигурност до лятото на 2014г.“.Тези показания съдържат данни за поименния и числен състав на групата, за извършваната дейност по разпространение на наркотични вещества и за мястото на реализиране на същата, а именно гр.В..Касателно периода на действие на групата свидетелят също излага определени факти, но същите са категорични само и единствено относно крайния времеви момент, в случая „до лятото на 2014г.“, а относно началния такъв показанията не се ползват с нужната конкретика.В контекстта на времевия период на действие на групата е необхоД. да се имат предвид и показанията „зная, че групата винаги е работила и е продавала наркотици, дори и докато Н.Т. е бил в затвора … докато той е бил в затвора, е водел много разговори с други негови хора, които не са били в затвора и които все още са продължавали да се занимават с разпространение на наркотици“.Т.е. навеждат се данни за съществуване на групата и към момент на изтърпяване от страна на св.Н. Т. на наказание „лишаване от свобода“, което обстоятелство напълно кореспондира с изявлението на св.Д.М. „въпреки че бяха в затвора, пак се занимаваха с наркотици“ и с описаната от него фактическа обстановка на поддържан контакт във връзка с дейността по разпространение на наркотични вещества само с лицето Г.М., „докато не излязоха Н.Т., П. Б. от ареста ... докато бяха задържани всички, Г.М. отговаряше за работата“.

Както вече се посочи по-горе, свидетел с идент.№ 96 дава показания за числения и поименен състав на групата, като изброява имената на всички, сочени от държавното обвинение лица, но също така навежда данни и за други лица, които също извършват с тях съвместна дейност по разпространение на наркотични вещества.Такива данни са изложени за свидетелите Д.М. и М.М. – „М.М. и Д.М. са братя …те работеха за Н.Т., разпространяваха наркотични вещества.Взимаха ги директно от Н.“.Тези показания частично съответстват на показанията на свидетелите М.М. и Д.М., които признават генералния факт на разпространение на наркотични вещества, но поетапно (първоначално тази дейност се осъществява от св.М.М., а едва след това от св.Д.М.), като нито един от тези свидетели обаче не получава наркотичните вещества директно от св.Н.Т..При това разминаване в заявените факти и доколкото показанията на свидетелите М.М. и Д. М. се базират на техните лични и непосредствени впечатления, то съдът дава вяра на същите, а не на показанията на анонимния свидетел.Т.е. последният действително притежава информираност за извършваната дейност по продажба на наркотици в ***, но тази информираност не е пълна и детайлна.В подкрепа на този извод са и фактически непълните показания „групата си има някакви момчета (имена не мога да уточня), които им готвят „пико“ – тук не се конкретизират нито имената на тези „момчета“, нито се визира точен начин на осъществяване на деятелността по „готвене на пико“.Свидетел с идент.№ 96 сочи и други лица, които разпространяват наркотични вещества – „Г.М. дава наркотик на едно момче – П. (П.) … за да ги продава вътре в дискотеката.Има едно момче на име П. с прякор П. „Телефоните“. Той … помага и на Г.М. със събирането на парите от крайните дилъри … дилъри, които работят директно с Г.М. са едно момченце с прякор „Б.“ и едно момче Ж.“.Тук се сочат достатъчно конкретни обстоятелства, но не се уточнява конкретен времеви период, поради което съдът не приема за съотносими горните доказателства.  

Свидетелят разказва и за механизма на действие на групата – „с наркотика се снабдяват от Р. К. с прякор Ч. Р., но не съм сигурен.Наркотикът, който разпространяват, е кокаин, хероин, марихуана и синтетични наркотици.Групата си има момчета, които са дилъри … Н.Т. взима наркотика от Р., след това го дава на И. и на Г., които го дават на дилърите на по-малки количества … Б. е дилър … Ч. извършва действия във връзка с физическа саморазправа върху дилъри, които не отчитат парите, но също си делят и парите от печалбата с Н. в резултат на продажбата с наркотици“.Тези показания са категорични досежно повечето описани факти – досежно вида на разпространявания наркотик, досежно начина на разпространение (в случая продажба), досежно осъществяваните от подс.Г. и от лицето Г.М. действия по снабдяване на дилърите, досежно обективираното от св.Н.Ц. поведение по „физическа саморазправа“ и досежно подялбата на „парите от печалбата“ само между свидетелите Н. Т. и Н.Ц..В контекстта на този последен факт и в хода на своето изложение свидетелят, след като отново изброява имената на всички лица, включени в процесната престъпна група, дава показанията „те продават наркотика и си вземат парите за себе си, като отчитат на Р. определена сума“, респ. не само свидетелите Н.Т. и Н.Ц. получават определена парична облага, а също и подс.Г. и лицето Г.М., като тези две отделни изявления представляват вътрешно несъответствие в показанията на свидетел с идент.№ 96.Следва да се подчертае също така, че първоначално свидетелят изразява несигурност относно обстоятелството „с наркотика се снабдяват от Р. К. с прякор Ч. Р., но не съм сигурен“, а след това казва с убеденост „Н.Т. взима наркотика от Р.“.Т.е. отново се установява вътрешно противоречие в свидетелските показания, което противоречие обаче не се оценява за значимо такова, тъй като касае начина на придобиване на наркотичните вещества от св.Н.Т. и това е обвързано с дейността на трето на настоящото производство лице, а именно Р. К., а не с поведението на подс.Г..Въпреки това, горното вътрешно противоречие в свидетелските показания и то за два отделни факта се явява показателно при преценката за достоверност на същите в тяхната цялост.В тази насока и досежно горните факти, свързани с описаната деятелност на свидетелите Н.Т. и Н.Ц., съдът подчертава, че първият от тези двама свидетели въобще не навежда данни за получаване на наркотичните вещества от лицето Р. К., а вторият не признава обстоятелстово на извършвана „физическа саморазправа с дилъри“, като подобни факти не се извличат и от другите събрани в хода на съдебното следствие доказателства, включая и от ВДС, поради което съдът не приема тези факти за безспорно доказани.

В горецитираните показания на свидетел с идент.№ 96 персонално за подс.Г. се сочи факта на получаване на наркотика от св.Н.Т. и последващото му предаване на дилърите, като напълно идентична деятелност се описва за осъществявана и от Г.М.. Въпреки употребата обаче на множествено число относно визираните „дилъри“, за такъв и то в аспект на настоящия подсъдим се сочи само и единствено името на св.Б.Ц..В тази част показанията на свидетел с идент.№ 96 противоречат изцялостези на свидетелите Н.Т. и Б.Ц. – първият от тях заявява с категоричност „не зная И.Г. през този период да е разпространявал наркотични вещества или да се е занимавал с тази дейност съвместно с други лица ... аз не съм му давал наркотици на него за разпространение“, а вторият признава факта на разпространение на наркотични вещества и то през м.03.16г., като обаче наркотичните вещества взема от лице на име М..Т.е. показанията на свидетел с идент.№ 96 са изцялостивопоставими на тези на свидетелите Н.Т. и Б.Ц., поради което съдът, позовавайки се на количествения принцип, дава приоритет на последните.Нещо повече – показанията на свидетел с идент.№ 96 в тази им част, а и в частта „доколкото знам, Г. събира парите от дилърите и след това ги предава на Н.“ не кореспондират напълно и с тези на свидетел с идент.№ 104, които са анализирани по-горе в мотивите и съдът приема за излишно да преповтаря изложените съображения, а само препраща към тях.Поради това, се налага крайният извод за недостоверост на една значителна част от показанията на свидетел с идент.№ 96 и най-вече в частта относно описаната деятелност за подс.Г..Този извод се подкрепя и от категоричното изявление на свидетеля „не съм виждал лично.Така съм чувал“, направено в отговор на въпроса дали е виждал лично подсъдимият да продава наркотици и да дава наркотици на св.Б.Ц., респ. в тази част показанията му не се базират на лични впечатления.Разбира се, следва да се има предвид и изказването „всички тези факти аз ги знам от познати, които работят с тях, но не искам да им казвам имената, за да не се разкрие моята самоличност“.Тук свидетелят прави известно уточнение на източниците си на информация, но с оглед редицата констатирани фактически непълноти и противоречия (детайлно посочени по-горе), това не е достатъчно и поради това, съдът не може да даде приоритет на неговите показания пред тези, представляващи преки доказателствени средства и дадени от свидетелите Н.Т., Н.Ц., Б.Ц., Д.М. и М.М.. От фактическа страна съдът следва да изтъкне и следните показания – „не съм чувал никой от лицата, ца които ви разказах до сега, да дава заповеди или нареждания на другите участници в групата – не съм чувал нито Н. да дава заповеди на Недялков, Г. и И., не съм чувал и Г. да дава заповеди“.Тук свидетелят говори за своите лични възприятия и излага един отрицателен по своята същност факт на недаване на заповеди във връзка с дейността по разпространение на наркотични вещества.Горните твърдения съответстват на показанията на св.Н.Т. „заповеди, указания или нареждания във връзка с наркотици не съм давал на И.“, които показания не се обориха от страна на държавното обвинение.

На последно място в кръга на гласните доказателства са включени и показанията на свидетелите Св.С., К.Т. и Д.И., които са полицейски служители и показанията на които са обединени от признака на описание на факти, станали им известни при и по повод изпълнение на служебните им задължения.Свидетелят Св. С. е изключително прям – „започнаха да се получават оперативни сведения, според които в началото на м.04.14г. Н.Т. (Ч.т) заедно с Г.М. … са се снабдили с наркотично вещество … част от веществото е оставено при лице с прякор Д. – Г. В. … до мястото на съхранение на наркотиците достъп имат Ч.т и Г.М. и те го взимат от там и след това се предава на дилърите“. Тук на първо място прави впечатление описание на дейността на лицето Г.В. (Д.), за което име не се споменава в нито един друг доказателствен източник, включая и изготвените ВДС, а на второ място се касае за „получени оперативни сведения“, които сами по себе си не представляват годно събрано доказателство, а поради това за такова не се приемат и свидетелските показания, преразказващи оперативната информация.В хода на своето изложение св.Св.С. описва и някои други факти, които са установени „по оперативен път и по данни от СРС“ и съвсем лаконично пресъздадени тези факти са свързани с механизма на разпространение на наркотични вещества, а именно „дилърите се обаждаха на Ч., който се свързваше с М. по телефон или кратък СМС“, с последващото отчитане на паричните суми, като „парите от дилърите се събират от М. и след това се предават на Ч.“, с вида на разпространяваните наркотици „хероин, кокаин, марихуана и амфетамин“, с начина на вербуване на дилърите „определени лица са привиквани от Т., М. и Ц. и им казват, че ако не започнат да разпространяват наркотик за тях, ще им бъдат нанесени телесни повреди“ и т.н.Свидетелят Т. също преразказва фактическа информация, станала му известна в резултат на експлоатираните СРС -„в хода на разследването се установиха контакти между Т. и Г. във връзка с разпространението на наркотични вещества … имам предвид телефонни разговори, които анализирахме и така разбрахме, че става дума за наркотици“, респ. свидетелят не описва факт от обективната действителност, а пресъздава направен „анализ“ на прослушани телефонни разговори, който анализ по същество представлява дължима от съда дейност и тази дейност по тълкуване и анализ на събраните доказателства не може да бъде заменена или изместена от друг орган.Подробно всички посочени от свидетелите Св.С. и Т. данни ще бъдат обсъдени при доказателствения анализ на ВДС, но тук съдът отбелязва, че в тях не се съдържат подобни на горните факти – не е отразен нито един проведен телефонен разговор с пряко и директно направена поръчка за наркотични вещества и поради това, съдът приема гореизложеното за личен извод на самите свидетели.Свидетелят Св.С. излага определени данни и лично за подс.Г. – „по оперативни данни и СРС бяха установени част от дилърите и един от тях е И.Г. … с прякор Ч. … установихме, че Г. е предавал наркотични вещества за разпространение на дилър на име Б. … и на И. „Д.“.При горните съображения за липса на доказателствена стойност на т.нар. оперативна информация, а от там и на свидетелските показания, пресъздаващи такава информация, съдът изцялостези показания на св.Св.С..В частта им, съдържаща данни за ползвани СРС и за факти, узнати в резултат на експлоатираните СРС, като вид доказателствен способ, показанията на този свидетел се оценяват за вторично доказателствено средство по отношение на първичното такова, в частност ВДС, изготвени при използваните СРС. При наличие по делото на самите ВДС, респ. при наличие на първичното доказателствено средство, вторичното такова следва да бъде изключено от доказателствената съвкупност.Нещо повече – нито един от свидетелите С. и Т. не преразказват дословно фактите, узнати от СРС, а пресъздават една своя интерпретация на същите.Т.напр. св.Св.С. твърди „например Г. се обажда на Т., използва кодова дума за поръчка на наркотици, после Т. се свързва по телефон с М. или със СМС … и след това М. отива и се среща с дилъра, където става предаването“.Тук не се сочи конкретна дата, не се цитира дословно проконтролирания телефонен разговор с направена поръчка за наркотици и не се преразказва пълно, точно и ясно проведения разговор, а свидетелят прави свои изводи, че се касае за поръчка за наркотични вещества.В същото време от ползвания от свидетеля изказ не може да се установи с категоричност дали се касае за реална ситуация или за хипотетична такава.Т.е. показанията на свидетелите Св.С. и Т. само и единствено пресъздават доказателства, установени посредством други доказателствени способи, като изготвените в тази вр. доказателствени средства, в случая ВДС, са налични по делото и поради това тяхното заместване със свидетелски показания е недопустимо. Единствените твърдения на св.Св.С., оценени от настоящия съдебен състав за свидетелски показания по см.на чл.117 НПК и то съотносими по делото, са „не съм виждал заедно Б. и И. … не знам дали Г. е събирал пари от дилъри и дали ги е отчитал на М. … Г. … е свидетел по едно друго дело срещу лице, от което е купувал марихуана.Номерът на телефона на Г. … е на Виваком, като последните цифри са 505“.Свидетелят Т. също потвърждава „телефонният № на Г. завършваше на 505“ и „не съм виждал Г. да продава или купува наркотични вещества“, като добавя и още един щрих във фактическата обстановка „не сме установили опити да купуват съставки за производство на амфетамин“.Горните показания в своята цялост носят определена фактическа информация, която е отрицателна в частта относно липса на възприети от свидетелите срещи между подсъдимия и св.Б.Ц. и относно липса на възприети действия на подс.Г. по събиране на парични суми от дилъри и която информация е положителна в частта относно ползвания от подсъдимия телефонен номер и относно неговото процесуално качество на свидетел по друго дело, водено срещу лице с неустановена самоличност.Този последен факт обаче е изключително показателен – твърди се, че подс.Г. си закупува марихуана от лице, извън процесната престъпна група, като в същото време тази група, а в това число и самият подсъдим, според държавното обвинение, също се занимава с разпространение на наркотични вещества, което не е невъзможно, но се оценява за малко вероятно и за недоказано.

Последният разпитан по делото свидетел е Д.И., който твърди „през м.07.14г. постъпих на работа в групата по наркотици в МВР“, разказва за задържането на св.Н. Т. и на лицата Г.М. и Г.С. и навежда данни за извършените в този момент действия по разследването, които са вписани в съставените за целта нарочни протоколи и поради това дадените в тази връзка показания е излишно да  бъдат обсъждани.Не следва да бъдат обсъждани и показанията, свързани с деятелността на настоящия подсъдим, а именно „Г. … се снабдявал с наркотични вещества от Т. и М., които в последствие ги продава“, тъй като свидетелят признава „това го знам от оперативна информация“, респ. горните показания пресъздават данни, получени по оперативен път и поради това са лишени от доказателствена стойност.С доказателствена годност обаче се ползват както показанията „не съм ставал лично свидетел на това подсъдимият да взима наркотици от Т. или М., или да ги предава на други“, така и тези, съдържащи данни за поведението на св.Б.Ц. в момента на задържане на св.Т. - „на място … дойде лице, познато ми, като Б.Ц. … премина покрай задържаните лица … първо влезе в паркинга, после излезе, застана до входа на МОЛ-а и снимаше с телефона си.“Тук вече свидетелят разказва за свои лични и непосредствени впечатления и то реализирани на датата **.**.****, включена в инкриминирания период, като изразява липсата на преки възприятия относно дейност на подс.Г. по получаване и разпространение на наркотични вещества и описва обективираното от св.Б.Ц. поведение в момента на задържане на св.Т..Това поведение обаче съдът не го приема за необичайно такова, тъй като „имаше и други лица, които снимаха с телефоните си“, респ. извършваната от св. Б.Ц. дейност е абсолютно идентична с тази на други лица и поради това, тази му деятелност не се приема за показателна такава относно обвързаността му със задържаните лица, в случая св.Н.Т. и лицето Г.М..   

Събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства изцялост с писмените такива и с писмените доказателствени средства.Последните са приобщени по делото по реда и условията на чл.283 НПК и могат да се ползват за доказателствен източник.В кръга на писмените доказателства, ценени от съда са включени редица Протоколи за извършени претърсвания и изземвания,Протоколи за разпознаване и протоколи за доброволно предаване.Една значителна част от тези писмени доказателствени средства се ползват с доказателствена годност – не само са предявени на осн. чл.283 НПК на процесните страни, но са и съставени от оправомощени длъжностни лица, притежаващи качеството на разследващ орган, и съдържат всички законноизискуеми реквизити.Доказателствената годност на самите писмени доказателствени средства предопределя и доказателствената годност на ВД, иззети в резултат на описаното в тези протоколи действие по разследването.

В кръга на доказателствено годните писмени доказателствени средства са включени протоколите от **.**.**** за обиск на лицата Г.С., Г.М. и св.Н.Т. (т.1, л.61 и 65), които протоколи съдържат данни за намерените в тези лица движими вещи – съответно в лицето Г.С. е намерен и иззет 1 бр. мобилен телефон Нокиа, ведно със СИМ карта и батерия, в лицето Г.М. са намерени и иззети 1 бр. мобилен телефон Нокиа, ведно със СИМ карта и батерия, еврови банкноти в общ размер от 550 евро, 8 бр. банкноти от 50 лв. и 1 кутия от цигари марка Давидов, съдържаща 1 бр. полиетиленово пликче с бяло прахообразно вещество, а от св.Н.Т. също е иззет един мобилен телефон.Отразените в тези протоколи следствени действия на осн.чл.161 ал.2 НПК са одобрени от компетентния първоинстанционен съд.Съобразно съдържанието на съставените протоколи, съдът приема за доказано, че всяка една от описаните вещи е притежавана към **.**.**** от съответното лице.

            С доказателствена стойност относно вписаните в него обстоятелства се ползва и протокол от **.**.**** за претърсване на управлявания от Г.М. л.а.БМВ с ДК № ****(т.1, л.75) и изземване на 3 бр. мобилни телефони, 11 бр. карирани листа с изписани имена и лични данни на различни лица.Самият автомобил също е иззет по делото, като това действие изрично е отразено в самостоятелен нарочен протокол от същата дата (т.1, л.85).Следва да се посочи, че и двете горепосочени ПСД са осъществени при последващо съдебно одобрение по реда на чл.161 ал.2 НПК.   

Обект на претърсване в хода на образуваното ДП е и л.а. Ауди с ДК №  ****, управляван на датата **.**.**** от лицето Г.С., като ПСД е одобрено по реда на чл.161 ал.2 НПК.В съставения за целта нарочен протокол (т.1, л.86-89) е посочен факта на намиране и изземване на редица вещи, в случая 1 СИМ карта, 2 бр. мобилни телефони с батерия и отделни СИМ карти, 12 бр. листа с изписани на тях имена и телефонни номера, 1 бр. картонче с изписан на него текст „Ч. *******“ и няколко отделни пакета с трева.Тук съдът отбелязва, че изрично в протокола е отразен и фактът на извършено от самото лице Г.С. уведомяване на разследващия орган за точното местонахождение на намерените пакети с трева, в случая под капака на двигателния отсек, в процепа на десния калник и канала на филтъра на климатика, във фабрично оформени две кухини на багажното отделение, което е показател за положени умения и усилия за укриване на превозваните вещи, в случая наркотично вещество.С оглед намерените и иззети по делото движими вещи, съдът приема за безспорно доказано и обстоятелството на ползване от страна на св.Н.Т. на тел.№ ********.В протокол от 30.07.14г. е вписано и обстоятелството на доброволно предаване от страна на лицето Г.С. на горепосоченият л.а. Ауди с ДК № ****.

В нарочен отделен протокол от 31.07.14г. е отразено и ПСД по доброволно предаване на диск със записи от охранителни камери пред МОЛ В.

В материалите по делото са приложени и няколко Протокола от 17.11.14г., съдържащи данни за извършено от свидетел с идент.№ 96 разпознаване на св.Н.Т. и на лицето Г.М..Самото ПСД е извършено от компетентен разследващ орган по см. на чл.411в НПК, а и изготвените за целта протоколи притежават всички изискуеми реквизити и в хода на проведеното съдебно следствие са предявени на процесните страни по реда на чл.283 НПК.Въпреки това същите следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, тъй като при тяното съставяне, респ. при извършеното следствено действие е допуснато нарушение на императивна законова разпоредба.В частност съдът приема за неспазена процедурата по чл.170 НПК, предвиждаща даване от свидетеля, извършващ разпознаването, на предварително физическо описание на лицето, чието разпознаване се цели.В конкретния случай протоколи за разпит, предхождащ действието по разпознаване, са налични по делото, но в тези два протокола (т.3, л.345 и л. 351) се съдържа само едно единствено и то абсолютно идентично изявление на свидетеля – в началото на всеки един от проведените два отделни разпита анонимният свидетел твърди, че познава св.Н.Т. и лицето Г.М. и ги е „виждал много пъти.Няма как да не го позная, ако го видя на живо или на снимка.Ще го позная по формата и чертите на лицето“.Т.е. тези показания съдържат едно лично изявление на свидетеля в частта на познанство със св.Н.Т. и с лицето Г.М. и то „отдавна“ и в частта относно изразена увереност на възможността за разпознаване на същия и то „по формата и чертите на лицето“.Подобен е и подходът на разследващия орган при реализиране на процедурата по разпознаване от страна на свидетел с идент.№ 104 на св.Н.Т. (т.3, л.374) и на лицето Г.М. (т.3, л.380).Тук също е налице предварителен разпит - анонимният свидетел дава показания, непосредствено предхождащи ПСД по разпознаване, но отново само и единствено се излага факта на познанство с лицата, които може да разпознае „по чертите на лицето“.Изрично уточнение обаче и описание на „формата и чертите на лицето“ или описание на някакви други физически белези на св.Н.Т. и на лицето Г. М. липсва, поради което съдът приема, че липсва описание на особеностите на лицето, по които същото би могло да бъде разпознато – така, както изисква нормата на чл.170 НПК.Това законово изискване не е самоцелно и намира своето практическо изражение в разп.на чл.171 ал.2 НПК, изискваща представяне на лицето за разпознаване, заедно със сходни на него други лица.При липсата на изрично предварително посочване на физическите белези на лицето, което следва да бъде разпознато, то самият разследващ орган се е поставил в ситуация на невъзможност да предостави за разпознаване лица, които притежават сходни физически белези.При тези съображения съдът приема за неизпълнено изискването на чл.170 НПК, което от своя страна рефлектира и на процедурата по чл.171 ал.2 НПК.Приема за допуснато нарушение на процесуалната норма на чл.170 НПК. Същата е императивна по своя характер и неспазването на законово предвидената процедура, свързана с разпознаване на лица, опорочава в цялост извършеното ПСД. Т.е. независимо, че протоколите за разпознаване са формално издържани и независимо, че същите са предявени на процесните страни по реда на чл.283 НПК, то те следва да бъде изключени от доказателствената маса и поради това, и посочените в тях обстоятелства се приемат за недоказани, респ. съдът приема за недоказан факта на разпознаване от страна на свидетели с идент.№№ 104 и 96 на св.Н.Т. и на лицето Г.М..Въпреки обаче липсата на разпознаване относно св.Н.Т., следва да се посочи, че в своите показания горните двама анонимни свидетели заявяват с нужната убеденост и категоричност неговия прякор (Ч.т), поради което съдът приема, че в случая те описват именно неговото поведение.

По делото са налице и други протоколи за извършено разпознаване - протоколи от 28.01.15г. (т.3, л.359, л.366, л.387, л.394) за извършено съответно от свидетели с идент. № № 96 и 104 разпознаване на подс.Г. и на св.Н.Ц..В тази вр. процедурата по чл. 170 НПК е спазена и в съставените за целта протоколи, предхождащи самото ПСД по разпознаване, съдържат показания на горните анонимни свидетел за конкретните физически данни на подсъдимия и на св.Н.Ц..Поради това, съдът приема за доказателствено годни изготвените протоколи за разпознаване и приема за доказан факта на извършено разпознаване.

На последно място относно обсъжданите писмените доказателствени средства съдът подчертава и съставения протокол за претърсване на недвижим имот, обитаван от св.Н.Т., като в протокола е вписан отрицателния факт на неоткриване и съответно на неизземване на вещи, съотносими в процесния спор.

За годно писмено доказателство се ценят и приетите и приложени по делото множество писмени документи, в частност такива, предоставени от мобилните оператори и носещи информация за мобилни телефонни номера и трафични данни за инкриминирания период и изискани от разследващия орган документи, свързани с личността на подсъдимия - свидетелство за съД.ст, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.НеобхоД. е специално внимание да се отдели на свидетелстово за съД.ст на св.Н.Т., който не отрича факта на постановени против него предходни осъждания във вр. с престъпление по чл.321 ал.3 НК, а и това обстоятелство се заявява от свидетелите М.М. и Д.М., но никой от тях не уточнява периода на престъплението, което се приема за значимо по настоящото дело, най-малкото с оглед преценката за времева обвързаност на обстоятелствата, описани от горните двама свидетели.В свидетелството за съД.ст на св.Н.Т. фигурират няколко постановени осъдителни присъди за извършено престъпление по чл.321 ал.3 НК – по НОХД с №№ 1937/04, 1773/09г. и 1332/08г., всичките на ОС-В. и с посочен инкриминиран период съответно **.**.**. – **.**.**., м.02.09г. - **.**.**. и м.05.07г. - **.**.**.Фактът на доказано осъждане на св.Н.Т. подкрепя и дадените в тази насока показания от свидетелите М.М., Д.М. и свидетели с идент.№№ 104 и 96.

Изготвените веществени доказателствени средства, получени при използването на специални разузнавателни средства също притежават годна доказателствена сила, предопределена от спазване на законовата процедура, свързана с искането и получаването на нарочно разрешение за това – исканията за разрешения за използване на СРС са изготвени от прокурор при образувано вече ДП, а съответните разрешения са дадени от Председателя на ОС-В., доколкото към този момент е водено разследване за престъпление по чл.354а НК и едва с нарочно Постановление на СП от 24.10.14г. същото е прието по компетентност от СП и са обединени двете отделни ДП (т.1, л.1).В изготвените и предявени на процесните страни ВДС се съдържат данни за поддържана зачестена телефонна комуникация между св.Н.Т. и лицето Г.М. и то в рамките на инкриминирания времеви период.Видно от съдържанието на проведените разговори и от това на изпратени текстови съобщения, св.Н.Т. просто изпраща на Г.М. телефонни номера и/или имена на различни лица (напр.т.1, р-ри с №№ 22, 30, 31, 36, 83, 94, 98, 103, 107, 111, 112, 113 и 120, т.2 - №№ 100, 106 и 252 ) или си уговарят лична среща (напр. т.1 - р-ри с №№ 7, 43,44, 49, 53, 66, 78, 81, т.2 – р-ри с №№ 7, 8, 9, 18, 19, 103, 207, 214, 226 и 273, а в т.3 някои разговори се преповтарят).НеобхоД. е да се отбележи изрично, че разговорите са кратки и съдържат данни за местонахождението на лицата на територията на гр.В., но не може да се установи с категоричност причината за уговаряната среща, респ. не може да се приеме, че личните срещи между св.Н.Т. и лицето Г.М. са свързани с наркотични вещества.Не се установи и причината за множеството отразени във ВДС текстови съобщения между тези две лица.Тук съдът например отбелязва два разговора от **.**.**, по време на които св.Н.Т. уведомява лицето Г.М. за възникнал проблем в насока „Ицо ми звънна ... нападнали го“ и дава указания „айде идвай тука ... карай направо към Ицо“, като дори добавя „ние не отиваме кафе да пием, бе“ (т.1, р-ри с №№ 43 и 44).Т.е. при тези данни се установява, че целта на срещата не е развлечение, но отново не може с категоричност да се установи нейната обвързаност с наркотични вещества.

При проконтролираната телефонната комуникация между св.Н.Т. и лицето Г. М. прави впечатление и следната схема: първоначално св.Н.Т. разговаря с друго трето лице, което директно го уведомява за желанието си да се види с „Ж.“ или използва израза „твойто приятелче“, като веднага след това свидетелят се обажда на Г. М. и му предава, че следва да се срещне с това неустановено лице, или му изпраща текстово съобщение с името/прякора на лицето.С подобно съдържание например са разговори с №№ 32-33, 35-36 и 41-42 (т.3) – на **.**.**. неизвестно на процеса лице казва на св.Н.Т. „прати ми Ж. да дойде до Д.“ и непосредствено след това свидетелят се свързва с лицето Г.М. и му предава „абе тоз Калмука ми звъни ... на Лукойла на бензиностанцията в Д.“; на **.**.**. лице, ползващо тел.№ ******, отправя към св.Н.Т. въпрос „Н., абе може ли да се видя аз с онуй твойто приятелче“, като веднага свидетелят изпраща на Г.М. съобщение „Vij bagera“.В проведената комуникация лицата употребяват термини, като „въжета“ и „акумулатори“, но проследявайки цялосто съдържание на горните разговори, не може да се установи, че вложеното в термините съдържание е буквално такова – съответно в р-ри с №№ 32-33, т.3 се определя място на среща „Д., на Лукойл на бензиностанцията“ с уточнението при пристигане на Г.М. на това място „да ми звънне, като е там“, като св.Н.Т. препредавайки тази информация на Г.М. казва „закъсал бил там на Лукойла ... виж го ... ако има нужда нещо – въжета-мъжета“, а в р-ри с №№ 41 и 42 неустановено лице само и единствено уведомява св.Н.Т. „онуй твойто момче му е изключен телефона“, което провокира последният при разговор с Г.М. да заяви „ам, тоя със, а, със гаража ми звъня.Ти там ли си оставил акумулатора“.Т.е. в първите разговори св.Н.Т. споменава, че лицето е „закъсало на бензиностанцията“, което не съответства на проведения преди това разговор и дори лицето не се намира на това място, а ще се придвижи до там по-късно, казвайки „да ми звънне, като е там“, а във вторите разговори с №№ 41-42 неизвестното лице, което говори със св.Н.Т., нищо не споменава за „акумулатори“, но въпреки това самият свидетел препредава на Г.М., че разговорът е бил на тази тема. Идентично е и положението с разговори с №№ 44 и 45 (т.3) – лице с тел.№ ****** казва на св.Н.Т. „сме седнали да пийваме“ и отправя искане към него да му уреди среща с „Ж.“, след което в разговор с Г.М. свидетелят заявява „сега ми звънна Р. ... бутнал нещо полуоската ... вика, моля ти са, кажи му само да дойде да ме дръпне“, респ. изключая основния факт на обективирано желание от съответното лице за лична среща с Г.М., се препредава и съпътстваща невярна информация.При това положение се заключава, че св.Н.Т., говорейки с Г. М., не му предава дословно получената непосредствено преди това информация, а влага не само определена своя интерпретация, но и различно съдържание, като от реакцията на Г.М. се установява, че същият притежава яснота за това вложено различно съдържание, което им поведение граничи с предварително уговорена кодова терминология и това е показател за нежеланието им други лица да узнаят за истинската им воля при провеждане на телефонните разговори. Въпреки обаче горния категоричен извод и с оглед събраните доказателства, не се установява реалното съдържание на ползваната кодова терминология, не се установява вложения смисъл в термините „акумулатор“, „въжета“, „полуоска“, респ. недоказан остава факта на провеждане на разговори за наркотични вещества   

 Приложените по делото ВДС изобилстват и от кратки съобщения, изпратени от св. Н.Т. до Г.М. и съдържащи само определено име.Фактът, че липсват други пояснения и уточнения в тези съобщения, налага извода, че между двете горепосочени лица е налице определена предварителна уговорка за вложеното в съобщенията значение. Възможно е действително тези съобщения да носят информация за името на лица, желаещи да закупят наркотични вещества (както твърди св.Св.С.) и по този начин св.Н.Т. ги препредава на Г.М. с цел реално изпълнение на поетата поръчка, но подобен извод е лишен от доказателствена опора – по делото няма нито едно доказателство за тази изградена схема на действие, а дадените в тази насока показания от св.Св.С. са лишени от доказателствена годност при изложените по-горе съображения.Тук съдът следва да отбележи и обстоятелството на изпратени няколко съобщения от св.Н.Т. до Г.М. с текст „****“ или „4up“ (т.1, № 95, 100 и 112), като първият текст е идентичен с прякора на настоящия подсъдим, а за втория няма данни за вложено съдържание.В тази вр. на първо място съдът подчертава датите на съобщенията, а именно **.**.** и **.**.**., които са в края на инкриминирания период, а на второ място отново се позовава на липсата на доказателства касателно смисъла, значението и евентуално обвързващите съобщението последици.Тук се отваря и една скоба - ако се приеме, че по този начин, посредством текстови съобщения св.Н.Т. препредава на Г.М. информация за лицата, желаещи да си закупят наркотични вещества, то следва да се приеме, че едно от тези лица е и подс.Г..Това обаче е една хипотетична възможност, неподкрепена със събраните по делото доказателства.       

Както вече се изтъкна по-горе в настоящите мотиви, по делото са събрани гласни доказателства за възникнал определен проблем в заведение „Час пик“ в гр.В. и по този повод Г.М. търси съдействие от свидетелите Н.Т. и Н.Ц..Направеният по-горе извод за категорична доказаност на този факт се подкрепя и от съдържанието на проконтролираните телефонни разговори (т.1, р-ри с №№ 88 - 93) – от същите се установява датата на описаното събитие, в случая **.**.**, установява се фактът на действително възникнал проблем в заведението, изразен в извършени по отношение на Г.М. действия „ме бутна, бе човек“ и се установява и обстоятелството на намеса на полицейски служители, което провокира Г.М. да посъветва лице, ползващо тел.№ *******, „недей да влизаш ... че има много ченгета“.Т.е. от проведените телефонни разговори не се извличат данни за обвързаност на проблема с наркотични вещества.

В приложените ВДС се съдържат и данни за осъществявана съвместна дейност между свидетелите Н.Т. и Н.Ц., която дейност обаче е свързана със спорта, а не с наркотични вещества – в р-р № 263 (т.2) св.Н.Т. заявява на трето неизвестно по делото лице „Ч. е добре ... тренираме ... самбо ... преди бокс играехме, сега самбо“, респ. липсва комуникация в насока търсене на съдействие от страна на св.Н.Ц. за „физическа саморазправа с дилъри“, както твърди свидетел с идент.№ 96.

Доколкото свидетел с идент.№ 104 наведе данни за придвижване от страна на подс. Г. посредством АТВ, което съответства и на показанията на св.Н.Т., съдът подчертава и два телефонни разговора от **.**.**., по време на които св.Н.Т. само и единствено уведомява Г.М. „тоя приятел му се счупило АТВ-то, бе ... виж го там, моля ти се, направо ми наду главата“ (т.1 , р-ри 64 и 65).При тези два разговора прави впечатление и обстоятелството, че към този момент Г.М. дори не притежава телефонния номер на подс.Г., казва „кажи номера, викам, бе“ и го узнава в последствие от св.Н.Т..Т.е. тези данни са красноречив показател за взаимотношенията между подсъдимия и лицето Г.М. – явно тези взаимоотношения и то към датата **.**.**. не са близки такива и двамата не поддържат връзка, което обяснява липсата на знание у Г.М. за ползвания от подсъдимия телефонен номер и обяснява защо последният търси помощ за своето АТВ от св.Н.Т., а не от Г.М..НеобхоД. е да се посочи също така, че едва след горната дата, св.Н.Т. започва да изпраща на лицето Г.М. текстови съобщения с прякора на подсъдимия (т.1, № 95 – „Ч.“), респ. лицето Г.М. едва след **.**.**., която дата е в края на инкриминирания времеви период, узнава дори прякора на подс.Г..     

Проконтролирани са и няколко лични разговора, проведени между подс.Г. и св.Н.Т. (т.2 - р-ри с №№ 22, 54, 58,87,108, 219, 220, 222 и 267, т.3 – р-ри с №№ 1, 2, 5), като всички тези разговори са изключително лаконични и двамата просто си уговарят лична среща.В един от разговорите и във вр. с исканата среща подсъдимият уведомява свидетеля „готов съм, викам, айде.На нашто място след колко време“ (т.2, р-р № 22) – липсват повече пояснения и съдът не може да изведе данни за повода на срещата.Разговор № 87 е по-продължителен, като подсъдимият и св.Н.Т. си разменят следните реплики:

подс.Г. „ей сега събирам момечта тука и ще ... отидем да говорим да чуем какви са условията и ако такова почваме ... аз за туй бе, да те питам ... дали да се хващам на туй хоро, бе.Ама то и ти, и ти си на туй хоро ...

св.Н.Т.: не съм, да знаеш ... аз там нямам общо като ... бизнес отношения ... и съм му казал, че не искам да имам нищо общо ... нямам интерес ...

подс.Г.: Добре.Разбрах“.

От горния разговор се извличат данни за обективирано от подсъдимия желание за отпочване на определена деятелност с неизяснен произход, като към тази деятелност св. Н.Т. няма никакъв интерес и „не искам да имам нищо общо“, респ. не се касае за съвместна дейност между тях.В същото време на база на разменените реплики се установява желанието на подс.Г. за получаване на съвет от свидетеля („да те питам … дали да се хващам на туй хоро“), но само толкова, съдържанието на разговора не е достатъчно, за установяване на определена и то йерархична зависимост в поведението на подсъдимия от волята на св.Н.Т..

Фактът на развивана от подсъдимия и св.Н.Т. различна деятелност се извлича и от друг разговор (т.2, № 108):

св.Н.Т.: „Кво става?Не се обаждаш, нищо.Забравихме се.

Подс.Г.: бачкам бе.Всеки ден съм горе, бе човек

Св.Н.Т.: Разбрах аз ... се хванал на Златните охрана ли, какво си се хванал

Подс.Г.: Да бе, човек“  

В този разговор се съдържат както известни данни за осъществяваната от подс. Г. дейност, като охранител в КК „З. П.“, така и за обстоятелството, че за тази му дейност св.Т. узнава от съвсем трети на процеса лица, а не от самия подсъдим, а това е показател за техните взаимоотношения – да, те се познават, но не се виждат често, не поддържат честа и ежедневна телефонна комуникация и не си споделят определени факти.     

Показателен е разговор от **.**.** (т.2, р-р 222), по време на който подс.Г. казва: Слушай бе, гугутке, в пет часа имам среща, човекът ме чака, веднага ше такова так-так, бе.Дай, дай да свършим работата“.В последващ разговор между двамата подс.Г. заявява „аз съм се оправил.После ще се видим, ще се видим да ти таковам, да ти дам ... всичко е точно“.На тази доказателствена база се установяват следните факти: на горната дата подсъдимият има уговорена среща с лице с неустановена самоличност, провеждането на тази среща по определен начин е обвързано и от поведението на св.Н.Т., срещата е проведена и „всичко е точно“, като след нея подсъдимият уведомява свидетеля, че трябва да се видят, за да му предаде нещо.Разговорът обаче е непълен и неясен - липсва изрично уточнение относно повода на уговорената между подс.Г. и третото лице среща, липсват данни каква точно „работа“ трябва да свършат и липсва конкретика досежно това какво точно той трябва „да ти таковам, да ти дам“ на св.Н.Т..Възможно е да се касае за предаване на наркотични вещества и последващо отчитане на получената парична сума, но това е само едно предположение, неподкрепено по категоричен начин от събраните по делото доказателства.Тук съдът целенасочено подчертава и ползваното от подсъдимия към свидетеля обръщение „гугутке“ и проявената настоятелност „Дай, дай да свършим работата“.Т.е. подс.Г. търси св.Н.Т. и именно той е инициатор да се „върши работа“, като дори не проявява определено уважително отношение, използвайки обръщението „гугутке“.Тези обстоятелства се оценяват за такива, които не са характерни за взаимоотношенията ръководител – участник в ОПГ.     

В приобщените към доказателствената съвкупност ВДС са отразени и няколко телефонни разговора между Г.М. и лице със собствено име М. (напр. т.1, р-р № 32).При тези разговори за значимо се преценява само и единствено името М. на комуникатора, доколкото с оглед показанията на св.Б.Ц., той взема наркотични вещества за продажба именно от лице на име М..По делото обаче липсват доказателства за идентичност на тези лица, респ. съдът не може да направи извод, че лицето М., с което разговаря Г.М. е едно и също с лицето М., снабдяващо св.Б.Ц. с наркотици.В същото време дори и от съдържанието на проконтролирания разговор, по време на който двете лица само и единствено си уговарят среща, не може да се установи причината за тази среща, а именно дали същата е свързана с наркотични вещества или е по друг повод.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Анализът на събраните по делото годни доказателства, мотивира изводите на съда касателно конкретно възприети факти, изчерпателно посочени по-горе и включени в предмета на доказване, съгласно нормата на чл.102 НПК. С оглед на гореизложеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

           Събраните доказателства не доказват по изискуемия категоричен и безспорен начин факта на осъществяване от страна на подсъдимия на престъпния състав по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК.Съгласно тази разпоредба наказателно-отговорно е всяко едно лице, осъществило признаците на състава и респ. реализирало действия по участие в престъпна група.С оглед показанията на разпитаните свидетели и с оглед съдържанието на приложените ВДС,съдът приема за недоказано авторството на визираното по-горе престъпление против реда и общественото спокойствие, предмет на повдигнатото обвинение, а авторството е неразривно свързано с изпълнителното деяние, изхождайки от нормата на чл.20 ал.2 НК.

За да се установи извършването на този вид престъпление, което съобразно систематичното му място в особената част на НК е насочено към засягане на правно защитени обществени отношения, свързани с нормалния обществен живот, тъй като създава предпоставки за престъпна дейност, е необхоД. да се обоснове осъществяването на предвидената в чл.321 ал.2 НК форма на изпълнително деяние, а така също и да се докаже функционирането на престъпно сдружение съобразно легалната дефиниция на чл.93 т.20 НК.При преценката за наличие на трайно структурирано сдружение от три или повече лица с цел съгласувано извършване на престъпления, наказуеми с ЛСВ повече от три години съдебният състав съобрази направените фактически изводи, очерпени от валидната доказателствена съвкупност.Следва изрично да се посочи, че престъплението по чл.321 НК се ползва със специфики, свързани с наличие на предварителна престъпна дейност, осъществявана при необхоД. съучастие.В тази вр. се подчертава изграденото вътрешно убеждение на съдебния състав за неизвършване от страна на подсъдимия на съставомерното изпълнително деяние по чл.321 ал.2 НК, заключено в действието “участие” в ОПГ.Изпълнителното деяние представлява такова на формално извършване и не изисква настъпването на определен престъпен резултат.Също така характерно за изпълнителното деяние „участие в ОПГ“ е, че законът не го конкретизира в детайли, с оглед обективираните действия на дееца, а по-скоро насочва към постигането на определен резултат.Т.е. с всяко едно действие на субекта на престъплението, водещо до включването му в една организационно-стройна структура, формирана с цел съгласувано и съвместно извършване на определени предварително дефинирани по вид престъпления, наказуеми с повече от три години лишаване от свобода, се обективира изпълнителното деяние по чл.321 ал.2 НК. НеобхоД. е деецът да направи информиран избор и да се съгласи да се включи в развиваната дейност, насочена към постигане на търсената престъпна цел, в конкретния случай набавяне на имотна облага и разпространение на НВ без разрешение.

            Изпълнителното деяние „участие в ОПГ“ изисква осъществяването на активно поведение, било то вербално изразено чрез изрично волеизявление на дееца за включване в групата, било то чрез едно мълчаливо съгласие, обективирано посредством недвусмислени конглудентни действия, насочени към подпомагане на групата в предварително набелязаната цел.В конкретния случай и с оглед приетото от съда за доказано от фактическа страна, се налага изводът за нереализиране от страна на подс. Г. на действия в горния смисъл.Липсват доказателства както за отправено от св.Н. Т. в качеството му на ръководител или от друго лице предложение към подсъдимия за включване в състава на групата, така и за дадено от него съгласие – нито един свидетел не описа подобни факти.В хода на съдебното следствие не са събрани и доказателства за поддържани устойчиви връзки и за осъществявани съвместни действия от подсъдимия и другите лица, включени в процесната престъпна група и то в рамките на инкриминирания времеви период – в нито един доказателствен източник не се съдържат данни за провеждани разговори между подс.Г., лицето Г.М. и свидетелите Н.Ц. и Н. Т. и координиране на действията им.Дори липсва липсват доказателства за препредаване на определена информация между тях посредством други лица и то в насока разпространение на наркотични вещества.Горните правни изводи намират своята доказателствена опора в показанията на свидетелите Н.Ц. и Н.Т., първият от които заявява „не познавам И.Г. *** не съм го виждал“, а вторият твърди „Г. не ми е казвал да се познава с Г. ... в периода м.03.2014г.-м.07.2014г. аз не съм ги виждал заедно Г. и И.“.Т.е. подсъдимият познава само и единствено св. Н.Т., но не познава лицето Г.М. и св.Н.Ц., сочени за членове на групата. Разбира се, съставомерното деяние по участие в ОПГ не изисква задължително лично познанство между всички участници, но изисква наличие на знание у всеки един от тях за извършване на съвместна задружна деятелност с други лица и съпричастност на същите, а според доказателствата по делото, такова съзнание у подс.Г. не е формирано.Тук следва да се отвори една скоба и да се отбележи, че според събраните доказателства, подсъдимият се запознава с Г. М., но едва в края на инкриминирания времеви период, а именно на **.**.**., като поводът за тяхното запознанство не са наркотичните вещества, а възникнал проблем с ползваното от него АТВ. Това обстоятелство се извлича от съдържанието на приобщените към доказателствената съвкупност ВДС – до датата **.**.**. няма нито един отразен телефонен разговор между подс.Г. и Г.М. и на горната дата последният отправя към св.Н.Т. изрично питане за телефонния номер на подсъдимия, като тези две обстоятелства, доказани по категоричен и безспорен начин, са показател не само за непритежаване от страна на Г.М. на телефонния номер на подсъдимия, но и за липса на всякакви изградени и поддържани между тях взаимоотношения.Следва да се изтъкне, че дори и след датата **.**.**. между горните лица не се провеждат телефонни разговори, а и няма доказани проведени лични срещи.Да, действително св.Н.Т. изпраща кратки телефонни съобщения на Г.М. с ползвания от подсъдимия прякор „Ч.“, но както вече се отбеляза по-горе (в частта за доказателствения анализ), не се установява причината за това.Т.е. не са ангажирани доказателства за наличие на организационни, трайни и устойчиви връзки между всички лица, включени в състава на процесната група.

Не се установява и осъществяването на действия от подс.Г. по реално подпомагане на основната дейност на престъпното сдружение по разпространение на наркотични вещества.В тази вр. обвинителната теза, съобразно обстоятелствената част на депозирания ОА, се гради на факта на обективирано поведение от подсъдимия по предаване на наркотици на св.Б.Ц. за разпространение и по събиране от дилърите на парични суми от продажбата на наркотици с последстващото им предаване на ръководителя Н.Т..Подобни факти не се доказаха по изискуемия безспорен и категоричен начин.В тази вр. съдът препраща към показанията на св.Б.Ц. „И.Г. ... през 2014г. не съм го познавал ... аз съм разпространявал наркотици ... през м.03.2016г.-кокаин.Взимах кокаина от М. и го разпространявах във В.“.Името на св.Б.Ц. се споменава нееднократно от различни свидетели по делото (от анонимните свидетели и от свидетелите Св.С. и К.Т.) и то в аспект на получаване на наркотични вещества именно от подсъдимия, като съдът не възприе за достоверен този факт – показанията на двамата горепосочени явни свидетели не се ползват с доказателствена годност, тъй като пресъздават получена оперативна информация, а тези на анонимните свидетели не се подкрепят от всички останали доказателствени източници, подробно анализирани по-горе.        

Отрицателният факт на липса на извършвана от подс.Г. деятелност по см.на чл. 321 ал.2 НК се извлича дори и от показанията на свидетелите М.М. и Д.М., които изброяват имената на лица, участващи в група за разпространение на наркотични вещества, но не споменават името на подсъдимия, разбира се, с уговорката, че описаната от тези двама свидетели фактология е времево съотносима към период, предхождащ инкриминирания такъв.Нещо повече – св.Д.М. е категоричен „подс.Г. ... не е участвал в тази група“.

            Участието в ОПГ, като изпълнително деяние, изисква и подчиненост на поведението на дееца на волята на ръководителя на групата.Тук отново липсват категорични доказателства, като съдът не може да не се позове на показанията на св.Н. Т. „заповеди, указания или нареждания във връзка с наркотици не съм давал на И. ... по мой лични разпореждания той не е вършил такава дейност.Аз не съм му давал наркотици на него за разпространение“.Съдът не може да не се позове и на показанията на св.Н.Ц. в частта им „Н.Т. не съм го чувал да говори с лице по прякор Ч.“, които показания, макар и косвени в аспект на ръководната роля на св.Н.Т., подкрепят извода за липса на подчиненост на неговата воля от страна на подсъдимия.Идентично съдържание носят всички останали събрани по делото доказателства, включая и приобщените към доказателствената съвкупност ВДС, в които не е отразена нито една дадена определена заповед на подсъдимия от ръководителя Н. Т..Да, двамата поддържат определена телефонна комуникация (видно от ВДС), но в отношенията им не се наблюдава характерната за ОПГ йерархичност.

            Единствените гласни доказателства, съдържащи определени данни в подкрепа на вмененото на подс.Г. обвинение по участие в ОПГ, са показанията на свидетели с идент.№№ 104 и 96.Тук на първо място се отбелязва известното фактическо разминаване в показанията на тези двама свидетели и липсата на категоричност относно времевия момент на описаните събития.Т.напр. според свидетел с идент.№ 104, „друг от тази група … е лице с прякор Ч..Той събира парите от продажба на наркотици и ги отчита на Ч. ... в началото Ж. снабдяваше с наркотици Б., след това се завъртяха и започна Ч. да снабдява с наркотици Б.“, а според св.№ 96, „Н.Т. взима наркотика от Р., след това го дава на И. и на Г., които го дават на дилърите на по-малки количества … Б. е дилър“.Т.е. дейността на подсъдимия по събиране на парите от дилърите и последващото им отчитане на св.Н.Т. се заявява само и единствено от свидетел с идент.№ 104 и тази дейност носи белезите на такава по см. на чл.321 ал.2 НК – реално е обвързана от поведението на други лица, свързана е с целената от групата вторична деятелност и с преследваната користна цел, като в същото време е и контролирана от ръководителя Н.Т., получаващ събраните парични суми. Свидетелят обаче не сочи никакъв времеви период, а в предмета на доказване съгл. нормата на чл.102 НПК е включена само и единствено деятелността на подсъдимия в рамките на инкриминирания период от м.03.14г. до **.**.****Самият период не е дълготраен, а показанията на свидетеля са изключително лаконични – „в началото Ж. снабдяваше … след това се завъртяха и започна Ч. …“, респ. стои въпросът кога точно е „началото“ и кога е „след това“ и дали в „началото“ въобще подсъдимият участва в групата, поради което тази дейност се осъществява само от Г.М..От своя страна свидетел с идент.№ 96 излага определени времеви параметри, но само за крайния момент – „не мога да уточня началния момент, но горните лица се занимаваха с разпространение на наркотици до 2013г.-2014г., със сигурност до лятото на 2014г“.Тук отново прави впечатление липсата на доказателства за началната дата „м.03.14г.“, но относно крайната такава анонимният свидетел е категоричен.Той обаче описва съвсем различен аспект от деятелността на подсъдимия, изразена само в снабдяване на дилърите с наркотични вещества, твърдейки че едновременно идентична деятелност се извършва и от Г.М.. Единственият обаче дилър, сочен и от двамата анонимни свидетели, е св.Б.Ц., но той отрича факта на получавани от подс.Г. наркотични вещества за разпространение и съобразно изложените при доказателствения анализ доводи, съдът дава вяра на неговите показания в сравнение с тези на анонимните свидетели, респ. липсват доказателства за извършвана от подсъдимия дейност по снабдяване на дилърите с наркотични вещества.  Съдът отново дебело подчертава, че свидетели с идент.№№ 104 и 96 са единствените, които излагат определени факти в насока обективиране от подс.Г. на реално поведение по см. на чл.321 ал.2 НК, като обаче показанията на първия от тях са несъотносими, доколкото не се сочи конкретен времеви момент, а показанията на втория от тях не намират фактическа опора в останалите доказателствени източници.Въпреки това и за по-голяма изчерпателност на настоящото изложение, следва да се изтъкне, че дори и показанията на двамата анонимни свидетели да се ползваха с фактическа пълнота и да бяха взаимоподдържащи се, то по отношение на същите намира приложение законовата забрана на чл.124 НПК.Разпитът на анонимните свидетели в съдебната фаза на развитие на наказателното производство е извършен по реда и усл. на чл.141 НПК, която норма създава редица ограничения за подсъдимия и затруднения при доказване на защитната му теза.Предвидената процедура в разп. на чл.141 НПК дава законодателен отговор на необходимостта от отчитане на баланса на интереси – тези на подсъдимите лица и тези на останалите участници в процеса, каквито са анонимните свидетели. Подсъдимите действително възприемат лично, но само зрително, дадените от анонимния свидетел показания, което произтича от разп.на чл.141 ал.2 НПК, но в същото време и в значителна степен са затруднени в оспорване надеждността на свидетеля и достоверността на изложените от него факти.Процесуалният закон отчита това и въвежда определени компенсации на създадените законови ограничения и в частност касателно показанията на анонимните свидетели такава представлява нормата на чл.124 НПК, която е гаранция за запазване на равнопоставеността на процесните страни.Разпоредбата е императивна и забранява основаването на осъдителна присъда само и единствено на показанията на свидетели, дадени по процесуалния ред на чл.141 НПК. В тази вр. съдебната практика е категорична – на такава доказателствена база не могат да се формират никакви решаващи изводи, било то фактически или правни, относно обстоятелства, включени в предмета на доказване и именно поради това, съдът не изложи подобни изводи в обстоятелственото си изложение и не може да направи и правни такива относно инкриминираното място, инкриминираната дата, изпълнително деяние и авторство на процесното престъпление. Тези гласни доказателства се явяват недостатъчни и то по силата на самия закон. Законовата забрана по чл.124 НПК не може да бъде преодоляна дори и посредством количествено натрупване – в случая става дума за няколко на брой анонимни свидетели, но техните показания са събрани по един и същ процесуален ред и представляват идентичен вид доказателствено средство.

            На последно място в своя правен анализ от обективна страна за процесното престъпление  съдът намира за необоД. да изложи и следните изводи касателно характеристиките на ОПГ: Съгласно легалната дефиниция на чл.93 т.20 НК, ОПГ представлява  не само група от хора, но следва те да са организационно обвързани и да изградят и поддържат взаимна връзка, възникнала на базата на общо съгласие за бъдещо извършване на престъпления.В конкретния случай са събрани доказателства за формиране на ОПГ и извършване на дейност от същата по наркоразпространение на територията на гр.В. още преди началната дата на инкриминирания времеви период и то в момент, значително предхождащ тази дата.Касателно това обстоятелство всички разпитани по делото свидетели са единодушни, като дори някои от тях правят изричното уточнение за продължаване на развиваната дейност по разпространение на наркотични вещества дори и в момента на изтърпяване от страна на лицата на наказание „лишаване от свобода“. В тази вр. първата, визирана в гласните доказателства, дата е 2005г. (св.Ал.А.), но видно от свидетелството за съД.ст на св.Н.Т., първото му осъждане за извършено престъпление по чл.321 ал.3 НК касае периода **.**.**.-**.**.**.Проследявайки хронологията на събитията, се установява обстоятелството на продължаване от страна на св.Н.Т. дори и след горния период на извършване на деятелност по създаване на организация за разпространение на наркотични вещества на територията на гр.В..В тази си деятелност той е активно подпомаган от редица лица, включая и Г.М., като прави впечатление пълната еднопосочност в показанията на свидетелите М.М. и Д. М. относно поименния състав на създадената група, а именно „Н.Т. ... е лидерът на тази група ... Н. Ж. И., П. Б., А. К. , Н. П. ... участници“, а св.Д.М. описва и конкретно осъществявана от Г.М. деятелност по набиране на дилъри и снабдяването им с наркотични вещества в периода 2008г.-2009г.За участие в групата от страна на св.Н.Ц. и подс.Г. говорят само и единствено свидетели с идент.№№ 104 и 96, но тъй като показанията в тази им част са изолирани и не се подкрепят от други доказателствени източници, то съдът, както се отбеляза нееднократно по-горе в мотивите, не приема този факт за безспорно доказан.При това положение и отчитайки само посочения от свидетелите Д.М. и М.М. поименен състав на групата, е необхоД. да се подчертае, че групата в точно този поименен състав извършва една трайна във времето и еднотипна по съдържание дейност, изразена в разпространение на наркотични вещества дори и в моментите на изтърпяване на мерки за процесуална принуда и наложено наказание „лишаване свобода“.Този извод се налага най-вече от показанията на св.Д.М. и от тези на свидетел с идент.№ 104. Първият от тези двама свидетели, разказвайки за времевия момент на своето включване в групата, описва конкретно обективираното в тази вр. поведение на Г.М. и ползване при продажбата на наркотици на същата изградена вече схема на действие и същите дилъри – свидетелят е категоричен „дилъри си имаше“ и „докато бяха задържани всички, Г.М. отговаряше за работата.Иначе Н.Т. беше шеф на групата“. Показателни са и следните, наведени факти от св.Д.М.: „дейността на групата продължи и след това.След като ни задържаха, в групата остана само Г.М. и други хора, които не познавам.И той се занимаваше.Имаше телефони, по които се чуваха ... въпреки че бяха в затвора, пак се занимаваха с наркотици“.От своя страна свидетел с идент.№ 104 твърди „в момента, в който излезнат на свобода, се събират веднага и продължават да се занимават със същата дейност.Това продължава повече от 10 години“. Т.е. като се изключат известните разминавания в горните показания (за това дали дейността на групата прекъсва в момент на изтърпяване на наказание ЛСВ, като тук съдът дава вяра на показанията на св.Д.М. и в тази насока препреща към изложените в доказателствения анализ мотиви) се заключава, че групата с ръководител Н.Т. и горепосочения поименен състав осъществява една изключително продължителна дейност, начиная от 2004г.и „въпреки че бяха в затвора, пак се занимаваха с наркотици“.Дори и свидетел с идент.№ 104 потвърждава неизменността на състава на групата, без да упоменава имена и твърдейки само „в момента, в който излезнат на свобода, се събират“, респ. касае се за едни и същи лица.Тук съдът не може да не подчертае отново приетия за доказан факт, съдържащ се в цитираните вече показания на св.Д.М., а именно „след като ни задържаха, в групата остана само Г.М. и други хора, които не познавам“, което налага извода за неизменност на състава на групата до 2009г. и съответно след този момент е направена промяна чрез включването на „други лица“, но със запазване участието на Г.М. и св.Н.Т..Т.е. съставът на групата е променен значително, но „ядрото“ остава, остава и същата развиваната деятелност по разпространение на наркотични вещества, а това е израз само и единствено за внасяне на известна промяна във вече съществуваща група.

Горните показания внасят яснота досежно начина на реализиране на ръководните функции на св.Н.Т. в моментите на изтърпяване на наказание „ЛСВ“, „имаше телефони, по които се чуваха ... въпреки че бяха в затвора, пак се занимаваха с наркотици“ – т.е. посредством поддържана телефонна комуникация св.Н. Т. продължава да дава указания и делегира своите ръководни функции на Г.М.. 

            При всичко гореизложено се заключава, че по делото са събрани категорични доказателства за активно извършвана през инкприминирания период трайна съвместна деятелност по разпространение на наркотични вещества от св.Н.Т. и Г.М., които според св.Д. М., са подпомагани и от „други лица“ с неустановена самоличност, но досежно подс.Г. липсват събрани в хода на проведеното съдебно следствие доказателства.Съдът приема за недоказан нито един от съставомерните елементи на вмененото му престъпление, поради което и на осн.чл.304 НПК призна същия за невиновен в извършване на престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК.

            На последно място решаващият съдебен състав се произнесе и относно приобщените по делото ВД. В случая и доколкото по отношение на подс.Г. е повдигнато обвинение само и единствено за престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК, което е такова на формално извършване и доколкото всички приобщени към доказателстгвената съвкупност ВД касаят св.Н.Т. и лицата Г.М. и Г.С., по отношение на които наказателното производство е прекратено по реда и условията на чл.24 ал.3 НПК, то съдът прие, че следва всички техни лични вещи да им бъдат върнати, изключая наркотичните вещества, предмет на вменено на Н.Т. и Г.С. престъпление по чл.354а НК.Поради това и на осн. чл.354 ал. 6 НК съдът отне в полза на държавата, като предмет на престъплението, следните наркотични вещества: марихуана с общо нетно тегло 1301.65гр., разпределено по пакети, както следва: 6.06гр., със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 3,8%; 1.55гр. със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 4,09%; 360.00 гр. със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 3,32%; 196.47 гр. със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 4,01%; 321.24гр. със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 1,87% и 416.33гр., със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 3,92% на обща стойност 7809.90 лв.

При гореизложените мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

         

 

                                         

                                                                                        СЪДИЯ :