№ 114
гр. Варна, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000359 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна жалба от В. Р. С. против решение №
260041/26.03.2021 г. на Окръжен съд – Добрич по т.д. № 50/2020 г. в частта, с
която съдът е отхвърлил предявените от нея искове за сумите, както следва:
по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД за претърпени от същата
неимуществени вреди, вследствие на претърпяно на 02.06.2019 г. ПТП, над
присъдената сума 49 000 лв. до претендираната сума от 100 000 лева, по иска
по чл. 86 ЗЗД над присъдената сума от 2909.36 лв., представляваща лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди до претендирания
размер от 4944.84 лв.; по иска за имуществени вреди над уважения размер от
1797,60 лв. до претендирания размер от 2568 лв. и по иска за лихва за забава
върху претендираното обезщетение за имуществени вреди над уваженият
размер от 88.39 лв. до претендираният размер от 126.98 лв. Моли за отмяна на
решението и за постановяване на ново, с което се уважат исковите претенции
в пълния претендиран размер, ведно с присъждане на разноски, вкл. и
адвокатско възнаграждение. Въззивницата моли с жалбата и в с.з. чрез
упълномощения си представител за отмяна решението в обжалваните части и
1
за уважаване на претенциите изцяло, ведно с присъждане на сторените
разноски - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.3 от ЗА.
Ответникът по жалбата - ЗД "Бул инс" АД - гр.София с писмен отговор и с
писмена молба моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка
на събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Фактическата обстановка е установена с обжалваното решение много пълно
и точно, затова въззивният съд препраща по отношение на нея изцяло към
първоинстанционното решение. Спорни по делото са два въпроса - относно
справедливия размер на определеното от ДОС обезщетение за неимуществени
вреди и относно конкретния принос на пострадалата за настъпилите вреди.
Определеният от съда размер от 70000 лева на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ищцата като пътник на предната
дясна седалка в ударилия се в крайпътно дърво автомобил следствие
изгубване на управлението му от водача на същия при ПТП на 02.06.2019 г.,
не е занижен. От събраните по делото доказателства - писмени и устни и от
заключението на комплексната САТМЕ се установява следното: Ищцата
действително е понесла силни и продължителни болки и страдания следствие
получените травматични увреждания - основно травма на гръбначия стълб с
многофрагментно счупване на пети поясен прешлен и на спинозния израстък
на дъгата на същия, а така също счупване на раменната кост на дясната ръка в
областта на шийката и на лъчевата кост на дясната ръка, на двете оперативни
интервенции, първата - за наместване и фиксация на счупения прешлен, а
втората - за отстраняване на дъгата на петия поясен прешлен, гипсова
имобилизация на горния десен крайник, наложилия се болничен престой от
един месец и още един месец продължило домашно лечение за
възстановяване, при които е била на силни обезболяващи лекарства,
обездвижена на легло с подлога, като през следващите 4-5 месеца е успявала
да се придвижва извън дома само с инвалидна количка. И до сега ищцата
изпитва болки и неудобства при движение, поради което върви приведена.
2
Остеосинтезният материал в областта на гръбнака не е изваден. В
продължение на месеци е била нетрудоспособна, като не е могла да се справя
и с домакинската работа, а освен това е била депресирана, плачела, срамувала
се от себе си, психиката й е била подтисната. Същевременно обаче към
момента костите на местата на счупването са зараснали, движенията в
областта на снагата и дясната ръка са възстановени, ищцата се оплаква от
болки в кръста при по-продължително ходене и натоварване на ръката,
периодично се появява и спонтанна болка в засегнатите области, нуждае се от
рехабилитационни процедури и физиотерапия за отзвучаване на болевите
усещания, които е възможно да затихват с години, установено от
заключението на комплексната САТМЕ. Предвид обективно подобреното
състояние по възстановяване на пострадалата и при липса на негативна
прогноза относно същото обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди съобразно вида, силата, продължителността и
интензитета им, както и за тези, които тепърва ще търпи, следва да се
определи в размер на 70000 лева.
Няма спор, че е налице принос на ищцата за претърпените вреди поради
неползване от нея като пътник в автомобила на предпазен колан, като спорът
е относно размера на този принос. Доколкото вида и тежестта на вредите са
сериозни, именно защото ищцата е била без поставен предпазен колан
следствие на неограниченото движение на тялото й при удара в предно -
задна посока, установено от заключението на САТМЕ, приносът й не е
незначителен, каквото е оплакването в жалбата. Напротив, той в значителна
степен е допринесъл за характера и степента на увреждането й, като при
ползване на предпазен колан при фронтален удар травмите й не биха били
толкова сериозни - на гръбначния стълб, придружени със счупвания на поясен
прешлен. Съдебната практика приема, че приносът на пострадалия в случай
на непоставен предпазен колан при рязко спиране поради фронтален удар
следва да се определи около 30 %, като това разбиране се споделя и от
настоящия съдебен състав.
Като след приспадане на приноса на ищцата, ДОС й е определил
окончателно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 49000 лева,
както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1797.60 лева, и е
намалил съразмерно присъдените лихви върху двете главници, съдът е
3
постановил правилно решение и същото следва да се потвърди в обжалваната
му част. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното
решение на основание чл.272 – ГПК.
Съобразно изхода на спора съдебните разноски в полза на ответника не се
присъждат, тъй като не са искани и понасянето им не е доказано.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260041/26.03.2021 г. на Окръжен съд –
Добрич по т.д. № 50/2020 г. в обжалваната му част.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4