Решение по дело №147/2022 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 68
Дата: 30 юни 2022 г. (в сила от 16 юли 2022 г.)
Съдия: Ивета Павлова Такова
Дело: 20221730200147
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Радомир, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря В.М. К.
в присъствието на прокурора Ст. Д. Г.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20221730200147 по описа за 2022 година

РЕШИ:
Признава обвиняемия ИВ. АЛ. СТ., роден на 09.10.1985 г. в гр.С., обл.С., българин,
български гражданин, с висше образование, разведен, работещ във „В. Д. М.“ ЕООД-
шлосер, с постоянен и настоящ адрес: с.В., ул.“Б. б.“ №4, общ.С., обл.С., неосъждан, с ЕГН:
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 04.07.2022 г. около 10.45 ч. в гр.Р., общ.Р., обл.П.,
по ул.“Г.“, с посока на движение от ул.“И. В.“ към кръстовището с ул.“В.“, управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил марка „С.“, модел „И.“, с рег. № РК.ВК, в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № ./17.06.2021 г. и с № ./17.06.2021 г. по
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на младши автоконтрольор, упълномощен със заповед №./2018 г.
на Директора на СДВР, връчена на 17.06.2021 г.– престъпление по чл.343в, ал.3, във вр. с ал.
1 от НК,


като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. с чл.78а от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА от
1
наказателна отговорност и му налага административно наказание “глоба” в размер на 1000
лева.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ПкОС в 15-дневен срок,
считано от днес.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Постъпило е предложение по реда на чл.375 и сл. от НПК от Териториално отделение-Р. към
Районна прокуратура-П. против обвиняемия ИВ. АЛ. СТ., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: с.В., ул. “Б. б.“ №., общ. С., обл.С., за извършено от него престъпно деяние
по чл.343, ал.3, вр. ал.1 НК за това, че на 04.07.2021 г., около 10,45 часа, в гр. Р., общ. Р.,
обл.П., по ул.„Г.“, с посока на движение от ул.„И. В.“ към кръстовището с ул. „В.“,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “С.”, модел „И.“, с рег.
№РК.ВК, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена му със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №./17.06.2021 г. и с №
./17.06.2021 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на „младши автоконтрольор“, упълномощен
със заповед №./2018 г. на Директора на СДВР, връчена на 17.06.2021 г.
Представителят на ТО-Р.към Районна прокуратура гр.П. излага доводи за доказаност на
обвинението и моли съда да признае обвиняемия С. за виновен по повдигнатото обвинение
като го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
„глоба” в минималния предвиден от законодателя размер.
Обвиняемия А. С. редовно призован за съдебно заседание се явява лично. Същия
признава вината си, не оспорва фактическата обстановка изложена в постановлението на
ТО-Радомир при Районна прокуратура гр.П. и моли за минимално наказание.


Радомирският районен съд след като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК намери
следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият ИВ. АЛ. СТ., с ЕГН: **********, е роден на 09.10.1985 г. в гр. София,
обл., с постоянен и настоящ адрес: с. В., ул. “Б. б.г“ №., общ. С. обл. С. и е
неосъждан.Същият се води на отчет, като водач на правоспособен водач. На обвиняемия С.
е било издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № .на
дата 22.10.2018 г., валидно до дата 22.10.2028 г.
На дата 17.06.2021 г. на. С. бил съставен Акт за установено административно
нарушение , серия GA, №., за извършено от него адм. нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от
Закона за движение по пътищата , с който му били иззети от контролните органи СУМПС
№., и контролен талон №., издадени на името на обвиняемия, както и СРМПС №.и два броя
рег. табели с №СВ.. Във връзка с установеното адм. нарушение спрямо обвиняемия С. била
издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№./17.06.2021 г. и с № ./17.06.2021 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на „младши
автоконтрольор“ упълномощен със заповед №./2018 г. на Директора на СДВР. С така
издадената заповед на обвиняемия И.С. била наложена принудителна административна
мярка – „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“ до решаване на въпроса с отговорността му, но не повече от 18 месеца. Същата
заповед била връчена лично на С. на дата 17.06.2021 г., като не е обжалвана от него. Във
връзка с така установеното адм.нарушение и въз основа на съставения АУАН на 25.06.2021
г., било издадено от АНО НП №./ 25.06.2021 г., с което на обвиняемия И.С. било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява
1
моторно превозно средство за срок от 6 месеца. На 07.10.2021 г. така издаденото
наказателно постановление било връчено лично на С., като същото не било обжалвано и
влязло в законна сила на 15.10.2021 г.
Междувременно, преди горецитираното наказателно постановление да бъде му връчено
докато обвиняемият все още изтърпявал наложена му принудителна административна мярка
– „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса с отговорността му“, но не повече от 18 месеца, която била в сила, на
дата 04.07.2021 г., около 10.45 часа, обвиняемият се намирал на територията на гр. Р.,
общ.Радомир, обл. П., като по ул. „Г.“, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка “С.”, модел „И.“, с рег. №РК . ВК, с посока на движение от ул. „И. В.“ към
кръстовището с ул. „В.“ като бил спрян за проверка от контролните органи на РУ-Радомир -
свидетелите П. Й. Ц. и Б. И. К., и двамата полицейски служители в РУ-Р.. В хода на
проверката полицейските служители поискали документите на автомобила и на водача, като
последният представил лична карта и документи за автомобила. От представените
документи св. Ц.и К. установили самоличността на водача, а именно това бил обвиняемият
И.С., който не представил СУМПС и контролен талон към него, като обяснил, че същите му
били отнети. Във връзка с установеното те поискали и им било оказано съдействие от
служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – П., а именно от свидетеля Д. Л. В.
и негов колега, които също извършили проверка на обвиняемия, при която било установено,
че С. има наложена принудителна административна мярка – „Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса с
отговорността му, но не повече от 18 месеца“, със ЗППАМ №./17.06.2021 г. и с №
./17.06.2021 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на „младши автоконтрольор“, упълномощен
със заповед №./2018 г. на Директора на СДВР, връчена му на 17.06.2021 г. Във връзка с
установеното нарушение, а именно, че С. управлява МПС, след като е лишен от това право,
против обвиняемия свидетелят Владимиров съставил АУАН №., серия GA от дата
04.07.2021 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, като
впоследствие било образувано и настоящото наказателно производство.
С Постановление за привличане на обвиняем от 09.05.2022 г. в качеството на обвиняем
е привичен ИВ. АЛ. СТ. за извършено престъпление по чл.343в, ал.3, във вр.ал. 1 от
Наказателния кодекс.

От правна страна:

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена от
приложените по делото писмени и гласни доказателствени средства, всички приобщени по
реда на чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал.2 от НПК. Всички доказателства
са логични, взаимно непротиворечиви, напълно кореспондиращи си и последователни,
относно установяване на факта, че обвиняемият на инкриминираната дата е управлявал
МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена му със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. Л. В., П.Йорданов Ц. и Б.И. К.,
и самопризнанието на обвиняемия като логични, обективни, взаимно допълващи се и
съответстващи на останалата доказателствена съвкупност, както и приобщените по
предвидения в НПК ред писмени доказателства – АУАН серия GA, №./17.06.2021г., НП №./
25.06.2021 г., АУАН №., серия GA от 04.07.2021 г, Справка за нарушител/водач на ИВ. АЛ.
СТ. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№./17.06.2021 г. и с № ./17.06.2021 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на „младши
2
автоконтрольор“ упълномощен със заповед №./2018 г. на Директора на СДВР, като
кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намери, че с деянието си
обвиняемия С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК-същият на 04.07.2021 г., около 10,45 часа, в гр. Р., общ. Р.,
обл.П., по ул. „Г.“, с посока на движение от ул. „И. В.“ към кръстовището с ул. „В.“,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “С.”, модел „И.“, с рег. №РК.
ВК, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №.-./17.06.2021 г. и с № ./17.06.2021 г.
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на „младши автоконтрольор“, упълномощен със заповед
№./2018 г. на Директора на СДВР, връчена на 17.06.2021г.
От обективна страна инкириминираното деяние е извършено чрез действие –управление
на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство.
От субективна страна престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, е
осъществено при форма на вината – пряк умисъл. Т.е. обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
Съдът индивидуализира наказателната отговорност на подсъдимия като съобрази
предвидените в закона наказания за извършеното от него престъпление и отчете
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и съдебното минало на С., същият е
неосъждан.
С оглед приложимата правна квалификация за извършеното от подсъдимия С. деяние,
съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагането на административно наказание – „ глоба“. На първо
място, за посоченото престъпление по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода" до три години и „глоба" от двеста до хиляда лева. На
следващо място, от приложената по делото справка съдимост се установи, че същият не е
осъждан. От престъплението няма причинени имуществени вреди, като не са налице и
изключващите института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание ограничения по чл.78а, ал. 7 НК.
Като се съобрази с гореизложеното, съдът наложи на С. административно наказание
глоба в размер на 1500 лева, като намери, че същото наказание най-точно би отговорило на
целите предвидени в чл.36, ал.1 от НК да поправи и превъзпита подсъдимия към спазване
на законите и добрите нрави и на принципа на справедливост залегнал в чл.35, ал.3 НК. При
определяне размера на наказанието съдът съобрази, чистото съдебно минало на подсъдимия
и съдействието на разследването.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.


3