РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Монтана, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500212 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 141 от 15.04.2022 г. по гр. д. № 2217/2021 г. по описа на
Районен съд – Монтана, на основание чл.432 от КЗ във вр. чл.45 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, ЗАД „ОЗК-“ АД, гр. *, с ЕИК *е осъдено да заплати на С. Р. с ЕГН
*от гр.*сумата от 10000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените
й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
причинени й от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.12.2017 г.
по вина на водача на л. а. “*”, с ДК № *, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 17.05.2018 г. – датата на предявяване на писмената застрахователна
претенция до окончателното й изплащане. Ответното дружество е осъдено да
заплати на потърпевшата също и сумата от 305,84 лв., представляваща
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медицински
консумативи, прегледи и лечение, заедно със законната лихва от 17.05.2018 г.
- датата на предявяване на писмената застрахователна претенция до
окончателното й изплащане. Също така, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ЗАД
„ОЗК-З.“ е осъдено да заплати направените по делото разноски, както и
1
адвокатско възнаграждение.
Решението се обжалва от ответника ЗАД „ОЗК-З.“ АД, чрез юрк. С. Х.,
в частта, с която искът е уважен за претърпените неимуществени вреди за
разликата над 4000,00 лв. до присъдените 10000,00 лв., както и за
присъдените имуществени вреди над 158,79 лв. до присъдените 305,84 лв.
Също така, решението се оспорва в частта, с която е присъдена законна лихва
върху главницата, считано от 17.05.2018 г. до 16.09.2018 г., както и в частта за
разноските.
Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. В тази връзка се изтъкват доводи, че
първостепенният съд не е обсъдил всички доказателства в тяхната
съвкупност, както и че е налице несъответствие между приетите по делото
доказателства и направените от съда изводи. Жалбоподателят счита, че
определеният от районния съд размер на обезщетението е прекомерно
завишен, като при определянето му не са посочени критериите, въз основа на
които той е определен. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил
направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
законната лихва за периода от 17.05.2018 г. до 16.09.2018 г. По отношение на
частта за присъдените имуществени вреди, счита че същите са неправилно
определени, тъй като не е посочено какви лекарства са закупени и дали
същите се намират в причинно-следствена връзка с ПТП-то. Твърди се, че
неправилно е определена началната дата, от която тече законна лихва, като
релевира доводи, че е изпаднал в забава от 17.08.2018 г. Предвид горното,
моли съда да отмени обжалването решение. Също така, претендира разноски
и пред двете инстанции, както и моли да се намали размера на присъдените
разноски за адвокатски хонорар пред първата инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от С. Р., чрез своя пълномощник адв. Х. З., с който същата се оспорва
като неоснователна. Акцентира се, че първоинстанционният съд е събрал и
обсъдил всички относими доказателства по делото. Навеждат се доводи, че
застрахователното обезщетение е справедливо и законосъобразно определено
от районния съд. Оспорва се твърдението на въззивника, че съдът не е взел
2
отношение по направеното възражение за изтекла давност досежно законната
лихва за забава. В тази връзка се моли съда да отхвърли въззивната жалба
като неоснователна, респ. да се потвърди решението на Районен съд-Монтана.
Също така, се прави и искане за присъждане за разноски.
Въззивникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Изпраща писмена молба за даване ход на делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебно
заседание. Вместо нея се явява нейният процесуален представител адв. Х. З.,
който излага доводи за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение.
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е частично основателна. Съображенията за това са
следните:
Предмет на разглеждане в производството e иск за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП,
предявен срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на
виновния водач – чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо който
делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване
на вредите направо спрямо застрахователя по договора за „гражданска
отговорност“ на делинквента. Предпоставки на тази претенция са: валиден
към момента на деликта договор за гражданската отговорност на
делинквента, настъпване на деликта - застрахователното събитие, за което
застрахованият е отговорен, както и вредите, чието обезщетяване се иска, да
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
Ответникът /въззивник пред настоящата инстанция/ не е оспорвал, че за
л.а марка „*“, с ДК № * е налице валидна застраховка „гражданска
отговорност“ към датата на ПТП и това обстоятелство е признато като
3
безспорно.
Не са спорни и фактите за настъпилото ПТП на 10.12.2017 г., неговият
механизъм, както и вината на водача на автомобила.
Безспорен е и фактът, че на 17.05.2018 г. пострадалата е предявила
претенция към застрахователя за заплащане на претърпените вреди от
процесното ПТП.
По делото не се спори и относно това, че на 08.06.2018 г.
застрахователното дружество е отправило предложение за сключване на
извънсъдебно споразумение, като е предложено дружеството да заплати
сумата от 8000,00 лв. на пострадалата. Такова споразумение не е сключено, но
следва да се отбележи, че на 21.10.2019 г. дружеството е превело по сметката
на пострадалата сумата от 8000,00 лв., който факт също е безспорен по
делото.
По отношение на претърпените имуществени вреди застрахователното
дружество не оспорва претенцията на пострадалата в размер на 158,79 лв.
Това което се оспорва са видът и характерът на вредите, претърпени от
виззиваемата С. Р., респ. и размера на определеното обезщетение от
първоинстанционния съд.
На първо място, МОС намира за важно да уточни, при иска по чл.432 от
КЗ във вр. чл.45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже претърпените вреди,
обстоятелството, че вредите са причинени от застрахованото при ответника
лице, както и наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност“
между причинителя на вредите и ответника. Доколкото последните две са
доказани по безспорен начин и предвид релевираните във въззивната жалба
оплаквания, настоящата инстанция следва да прецени характера на
доказаните от пострадалата вреди, след което да се направи преценка дали
определеното от първоинстанционния съд обезщетение е определено
правилно и съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД.
На следващо място, по отношение на характера на претърпените вреди и
предвид доказателствения материал по делото окръжният съд намира от
фактическа страна следното:
След процесното ПТП пострадалата е откарана в МБАЛ „Д-р С.И.“ гр.*,
където е хоспитализирана в хирургичното отделение на болницата с цел
лечение и наблюдение. Установено е, че вследствие на инцидента
пострадалата е получила контузия на главата, сътресение на мозъка и
компресионна фрактура на първи лумбален прешлен.
Седмица по-късно същата е изписана от болницата, като от
приложената по делото епикриза е видно, че при изписването състоянието на
пострадалата било подобрено, същата нямала съществени оплаквания, а освен
това, нямало настъпили усложнения.
Видно от приложените копия на рецепти пострадалата, впоследствие, е
4
посещавала неврологичен и ортопедичен кабинет, за което са изписвани
медикаменти, който били закупени от нея. След изписването от болницата
пострадалата си закупила и лумбален корсет, който носила в продължение на
6 месеца. През първия месец пострадалата Р. не могла сама да се обслужва,
като през този период нейната дъщеря св.Р.Б. се грижела за нея, като й
помагала при осъществяването на ежедневните й нужди. След първия месец
пострадалата започнала да се придвижва сама. Вследствие на инцидента Р. е
претърпяла и психически травми – душевни и емоционални страдания,
изразяващи се в изпитване на страх и несигурност при пресичане на улица.
Горното се установява от показанията на св. Б., които съдът кредитира в тази
им част. Съдът не кредитира показанията на свидетелката относно
твърденията за наличие на болки в гръдния кош и главоболие на пострадалата
към настоящия момент. Тези твърдения не се подкрепят нито от писмените
доказателства по делото, нито от съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/. За
пълнота следва да се отбележи, че пострадалата не се е явила на преглед при
вещото лице във връзка с изготвянето на СМЕ.
По отношение на травмите и периода на възстановяване на
пострадалата, съдът черпи сведения от съдебно-медицинската експертиза. От
нея се установява, че по отношение на компресионната фрактура на първи
лумбален прешлен периодът на възстановяване трае от 4 до 6 месеца.
Действително, пострадалата не се е явила при вещото лице, но последното е
категорично, че щом на пострадалата й е предписано да носи лумбален
корсет, може да се направи извод, че деформацията е незначителна. Още
повече, че няма данни да се е наложило оперативно лечение. От СМЕ става
ясно, че периода на възстановяване и лечение при такъв тип леки фрактури,
които се лекуват с корсетно лечение, трае от 4 до 6 месеца. В съдебно
заседание вещото лице допълва, че след поставянето на корсет през първия
един месец болката значително намалява по интензитет. В тази част
заключението напълно кореспондира с дадените от св. Радослава Боянова
показания, поради което следва да се кредитира от съда.
По отношение на черепно-мозъчната травма вещото лице заявява, че
само компетентен хирург може да даде точна информация за периода на
възстановяване и нанесените травми върху здравословното и психическото
състояние на пострадалата. От изслушването на вещото лице в съдебно
заседание се установява, че комоцио е най-леката степен на черепно-мозъчна
5
травма. Освен това се твърди, че за пострадалата няма сериозни последици,
тъй като последната няма престой в хирургичното отделение, а от
изследванията на мозъка й по време на първоначалния й престой в болницата
и медицинските резултати става ясно, че няма наличие на огнищни лезии,
което от своя страна води до извода, че не са налице сериозни последици за
пострадалата. Също така, при изписването от болницата и придружаващата го
документация е видно, че няма данни да има влошаване на състоянието й.
По делото несъмнено е установено, че пострадалата е получила и
контузия на главата с кратка загуба на съзнание, вследствие на процесното
ПТП.
От СМЕ се установява по категоричен начин, че има причинно-
следствена връзка между гореописаните травми и настъпилото ПТП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Предвид гореописания фактически състав на разпоредбата на чл. 432,
ал.1 от КЗ във вр. чл.45 от ЗЗД съдът намира за доказано, че към момента на
осъщественото ПТП е налице валиден договор за гражданската отговорност
на деликвента, а за настъпилото ПТП е виновен водачът на л.а. „*“ с ДК № *,
който е застрахован при ответното дружество. Доказа се, че вследствие на
процесното ПТП пострадалата Р. е претърпяла както имуществени, така и
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с инцидента. От
горното следва, че е осъществен и съставът на чл. 45 от ЗЗД.
Предвид, че основните оплаквания в жалбата са по отношение на
установените вреди и размера за тяхното обезщетение, окръжният съд намира
за необходимо на първо място да вземе становище относно
неимуществените вреди, за които намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на цитираната норма обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства при претърпени телесни увреждания, причинени от деликт са:
6
характерът и тежестта на увреждането, възрастта на пострадалия,
интензитетът и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, както и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането. За
надлежното обосноваване на размера на обезщетението е необходимо не само
изброяване на релевантните факти, а извършване на задълбочен анализ и
оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за
справедливост.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че
вследствие на процесното ПТП пострадалата Р. е получила компресионната
фрактура на първи лумбален прешлен, за която травма се доказа от СМЕ по
категоричен начин, че периодът на възстановяване трае от 4 до 6 месеца.
Вещото лице обосновава своите изводи, въз основа на факта, че пострадалата
е носила корсет, който се предписва на пациенти при незначителни
деформации, за които не се налага оперативно лечение. Това води до извода,
че причинената травма не е от тежките при този тип увреждане. От
заключението на вещото лице се установи, че при фрактура на лумбален
прешлен с ниско степенна депресия болковия синдром продължава до 5 дни,
като постепенно намалява по интензитет, като след поставянето на корсет
през първия един месец болката значително намалява по интензитет. Това
кореспондира напълно както с факта, че след седмица пострадалата е
изписана за домашно лечение, така и с показанията на св. Р.Б., видно от които
става ясно,че първоначално след изписването от болницата пострадалата не е
могла самостоятелно да се обслужва, а след месец време е започнала да се
предвижва сама. Освен това от показанията е видно, че Р. е носила корсета 6
месеца, което кореспондира със заключението на вещото лице по СМЕ, че
такъв тип увреждане се лекува от 4 до 6 месеца.
Във връзка с гореизложеното, МОС намира, че първоинстанционният
съд необосновано е приел, че периодът на лечение на компресионната
фрактура на първи лумбален прешлен е продължил от 6 до 9 месеца. По
делото не е доказано продължителността на възстановяването да е
продължило до 9 месеца. Писмените доказателства, показания на св. Б. и
СМЕ доказват период на възстановяване 6 месеца, а не до 9, както
необосновано е приел районният съд. Продължителността на даден период
оказва влияние върху определяне на размера на обезщетението. В случая,
7
предвид горното, това ще доведе до редуциране на определеното
обезщетение.
По делото несъмнено е доказано също, че пострадалата е получила
контузия на главата и сътресение на мозъка.
По отношение на сътресението в мозъка /комоцио/ вещото лице по СМЕ
заявява в съдебно заседание, че тази травма е най-леката форма на черепно-
мозъчна травма и същата е от компетентността на хирург, а от данните по
делото може да се съди косвено, че в случая от комоциото няма сериозни
последици, тъй като в мозъка на пострадалата няма наличие на огнищни
лезии. Не без значение е и фактът, че пострадалата няма престой в
хирургично отделение, който да е обусловен от влошаващо се състояние на
последната. От горното може да се направи извод, че при пострадалата не са
настъпили усложнения, които да окажат влияние върху завишаване на
размера на обезщетението. В тази връзка районният съд необосновано е
определил периода на възстановяване на „около месец“, тъй като няма
доказателства, които несъмнено да установят този факт.
По отношение на контузията в главата също няма категорични данни за
определения от първостепенният съд период на възстановяване от 3 до 5
седмици. Единствено от приложените по делото писмени доказателства от
досъдебното производство, без последните да се третират като „експертиза на
вещо лице“ по смисъла на ГПК, може да се направи извод, че такава травма
има оздравителен период от 1 до 2 седмици.
На следващо място, МОС приема за доказано, че пострадалата Р. е
търпяла неудобства през първия месец след изписването от болницата, тъй
като последната не е могла да се обслужва сама и е било нужно да й се оказва
помощ. Вследствие на процесното ПТП пострадалата е претърпяла душевни и
емоционални страдания, изразяващи се в изпитване на страх и несигурност
при пресичане на улици. Тези факти се установяват от показанията на св.
Боянова, които съдът кредитира в тази им част.
Това, което остана недоказано са твърденията, че към настоящия
момент пострадалата изпитва болки в гръдния кош и ежедневно главоболие.
Показанията на св. Б., в тази им част, не се подкрепят от останалия
доказателствен материал по делото. Дори от съдебно-медицинската
експертиза не могат да се черпят данни в тази насока. Доколкото тези
8
твърдения следва да се докажат от ищцата, съдът следва да приеме, че така
твърдените обстоятелства не са се осъществили, тъй като останаха
недоказани в процеса.
МОС като взе предвид гореизложеното, намира, че справедливото
обезщетение за изцяло претърпените неимуществени вреди, което ответното
дружество следва да заплати по настоящото дело е сумата от 13000,00 лв.
Пострадалата е получила от застрахователното дружество извънсъдебно
сумата от 8000,00 лв., и до размер от 4000лева от претендираното
обезщетение от 10000лева за неимуществени вреди решението не е
обжалвано и е влязло в сила и сумата е внесена по сметка на ищцата, видно
от приложеното платежно нареждане на л.31 от делото.Ето защо въззивната
жалба се явява частично основателна над размер от 5000лева от
присъденото с обжалваното решение обезщетение, като решението в тази
частта за присъденото обезщетение от 4000лева до 5000лева следва да бъде
потвърдено, а над този размер се отмени като неправилно и исковата
претенция се отхвърли като неоснователна.
По отношение на претърпените имуществени вреди МОС намира
въззивната жалба за частично основателна, тъй видно от приложените по
делото писмени доказателства /фискални бонове и фактури/ имуществените
вреди са на стойност 272,38 лв., а не както е посочил първоинстанционния
съд 305.84лева.Ето защо за решението в частта с признатата сума от 158,79
до сумата от 272,38 лв. жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.Същата е основателна над размера от 272.38лева и до уважения
размер от 305.84лева следва да се отмени решението като неправилно до този
размер, като се отхвърли в тази част исковата претенция
По отношение на възражението за началната дата, от която се
претендира законна лихва въззивният съд намира следното:
По смисъла на чл.498,ал. 1 във вр. чл.380 от КЗ пострадалата е
отправила застрахователна претенция на 17.05.2018 г. към ответното
застрахователно дружество . След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ
за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.
496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1,
т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и с
9
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно нормата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Предвид разпоредбата на чл. 496, ал.1 от КЗ срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Предвид датата на предявената претенция - 17.05.2018 г., следва да се
счита, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение от 17.08.2018 г.
По отношение на възражението за изтекла 3-годишна давност по
отношение на законната лихва за периода от 17.05.2018 г. до 16.09.2018 г,
предвид гореописаното, съдът намира следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Ответното дружество е изпаднало в забава от
17.08.2018 г. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на
длъжника в забава. Когато искът за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва е предявен след изтичане на три години от
изискуемостта на главното вземане, се погасяват лихвите, които са били
дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Исковата молба е
входирана на 17.09.2021 г. пред районния съд, поради което съдът намира, че
възражението за погасена давност по отношение на законната лихва следва да
се уважи само за периода от 17.08.2018 г. до 16.09.2018 г.
С оглед горното МОС намира жалбата за частично основателно, като
атакуваното решение следва да се отмени в частта за присъдено обезщетение
за неимуществени вреди в размер над 5000.00лева, за имуществени вреди над
сумата от 272,38лева и за дължимата лихва считано от 17.09.2018година
При този изход на делото първоинстанционното решение следва да се
10
измени и в частта за разноските, като се отмени в частта, в която в полза на
РС Монтана са присъдени да се заплатят от ЗАД ОЗК З. разноски и държавна
такса над сумата от 363.89/210.89лева д.такса и 153 разноски
пропорционално на уважената част/ и в полза на адв.Х. З. адвокатско
възнаграждение над сумата от 593.61лева/ чл.7ал.2,т.3 от наредбата
/580+5%272.38лева/ и в полза на жалбоподателя се присъдят разноски за
двете инстанции размер на 470лева от които 223лева за въззивната
инстанция/123лева д.такса и 100лева юрисконсултско възнаграждение/ и
247лева за първата инстанция/100лева юрисконсултско възнаграждение и
147лева разноски/, както и в полза ана адв.З.-300лева адв.възнаграждение
почл.38 от Закона за адвокатурата..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 141 от 15.04.2022 г. по гр. д. № 2217/2021 г.
по описа на Районен съд – Монтана, в ЧАСТТА в която ЗАД „ОЗК-.“ АД, гр.
*, с ЕИК *е осъдено да заплати на С. Р. с ЕГН *от гр.*за претърпените
неимуществени вреди над сумата от 5000,00 лв. до 10000.00лева , като до
сумата от 4000лева решението е влязло в сила и е изпълнено и в ЧАСТТА ЗА
присъдено обезщетение е имуществени вреди над сумата от 272.38лева до
уважения размер от 305.84лева, като до размер от 158.79лева решението е
влязло в исла и е изпълнено , ведно със законната лихва върху тези суми
считано от 17.09.2018година до окончателното изплащане, КАКТО И В
частта, в която ЗАД ОЗК З. е осъдено да заплати по сметки на съдебната
власт разноски над сумата от 363,89лева и в полза на адв.Х. З. над сумата
от 93.61лева вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Р. с ЕГН *от гр.*иск срещу ЗАД „ОЗК-
З.“ АД, гр. София, с ЕИК *за сумата над 5000,00 лева до предявения и уважен
размер от 10000.00лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 17.12.2017 г. около 10:10 ч. в гр.*, на кръстовището, образувано
11
от бул. „*“ с бул. „*“, както и над сумата от 272,38лева представляваща
обезщетение за имуществените вреди от горното деяния до уважения размер
от 305.84лева.
ОСЪЖДА С.Р. с ЕГН *от гр.*ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, гр.
*, с ЕИК *сумата от 470лева разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, гр. *, с ЕИК *на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата да заплати на адв.Х. З. с ЕГН ********** сумата от
300лева адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12