№ 9518
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110146171 по описа за 2021 година
Ищецът “У. Б. К.“ ЕООД твърди, че сключил договор за извършване на строително-
монтажни работи „Преработка с подово отопление и автоматични задвижки на колекторите,
комплект със стайни термостати на еднофамилна жилищна сграда, гр. София, вилна зона .“ с
ответника „Н.“ ЕООД. Срокът на изпълнение бил фиксиран на 30 работни дни, считано от
датата на плащане на аванс по договора. Сумата на аванса била преведена от ищеца на два
пъти – 8000 лв. на 21.02.2019 г. и 3646.11 лв. на 08.03.2019 г., съответно срокът за
изпълнение изтичал на 19.04.2019 г. На 11.06.2019 г. ищецът заплатил и втората част от
договорената сума, въпреки че тя трябвало да се заплати след достигане определен етап на
завършеност на работата, който не е бил достигнат. Ответникът не изпълнил работата в
срок. На 09.04.2020 г. ищецът получил по ел.поща проект за приемане на работата, но
описаното в актовете не съответствало на изпълненото. Твърди се, че в договора е налице
клауза за неустойка, дължима от неизправната страна, в размер на 0,5 % от цената за
изпълнение – 32 350.30 лв. за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %. Тъй като дните на
забава били повече от 20, с което се достигал максимално уговореният размер, дължимата
неустойка се определя в размер на 10 % от сумата за изпълнение. Предвид забавеното
изпълнение, ищецът претендира осъждане на ответника за заплащане на неустойка в размер
на 3235.03 лв., за периода 20.4.2019 г. до 9.4.2020 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
иска. Оспорва периодът на изпълнението. Твърди, че плащането от 11.06.2019 г. било с
повече от 40 дни забава. Посочва, че актовете за подписване били изпратени на ищеца по
електронна поща на 26.03.2019 г. и на 28.03.2019 г., тъй като бил канен многократно да ги
подпише, но той отказвал. Предвид тези обстоятелства ответникът счита, че не е в забава, че
е изпълнил възложената работа в договорените срокове, по уговорения начин и с грижата на
добър търговец. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Приет е за разглеждане по делото предявеният от „Н.“ ЕООД срещу “У. Б. К.“ ЕООД
насрещен иск. В него се твърди, че съгласно договора първото плащане от възложителя
трябвало да бъде извършено в срок от пет работни дни от датата на сключването му –
19.02.2019 г., като плащането било извършено на 08.03.2019 г. – с 8 работни дни забава. Акт
1
обр. 19 е бил изпратен на електронната поща на ищеца на 23.03.2019 г., а плащане било
извършено на 11.06.2019 г., като забавата е повече от 40 дни. Твърди се, че в договора е
налице клауза за неустойка, дължима от неизправната страна, в размер на 0,5 % от цената за
изпълнение – 32 350.30 лв. за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %. Тъй като дните на
забава били повече от 40, с което се достигал максимално уговореният размер, дължимата
неустойка се определяла в размер на 10 % от сумата за изпълнение. Предвид забавеното
изпълнение, ответникът и ищец по насрещния иск претендира заплащане на неустойка в
размер на 3235.03 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ответникът по насрещния иск го оспорва по основание и размер. Оспорва да е налице
забава в плащането на сумите. Твърди, че не е получил акт обр. 19 на 23.03.2019 г. на
електронната си поща. Оспорва приложените към насрещния иск документи. Твърди, че акт
за разплащане обр. 19 № 1/26.03.2019 г. и КСС за изпълнените видове СМР не са му
изпращани на 23.03.2019 г., като същите били изготвени едностранно от ищеца по
насрещния иск единствено за целите на настоящото производство и съдържанието им не
отговаря на действителността. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В тежест на всеки от
ищците е да докаже наличие на облигационни отношения между страните по договор за
СМР и наличие на валидна неустоечна клауза за обезщетяване на вредите от забавеното
изпълнение, съответно в тежест на насрещната страна е да установи, че е изпълнила точно
задълженията си по договора.
Безспорно е по делото, че между ищеца като възложител и ответника като изпълнител е
възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за извършване на
строително-монтажни работи „Преработка с подово отопление и автоматични задвижки на
колекторите, комплект със стайни термостати на еднофамилна жилищна сграда, гр. София,
вилна зона ., по който ищецът платил аванс на два пъти – 8000 лв. на 21.02.2019 г. и 3646.11
лв. на 08.03.2019 г., а на 11.06.2019 г. платил втората част от уговорената сума. Съгласно чл.
2 от договора, изпълнителят се задължава да извърши услугата в срок 30 работни дни от
датата на плащане на аванс по договора. Цената на изпълнение на договора е 32350.30 лв.
без включен ДДС. Първото авансово плащане от 9705.09 лв. се заплаща от възложителя в
срок от 5 дни от подписване на договора; второто плащане – на сумата от 12940.12 лв. без
ДДС – се извършва след изпълнение на тръбните трасета, доставка, монтаж и оборудване на
етажните колекторни табла; третото плащане на сумата от 5727 лв. – след получаване на
задание за проект по част газоснабдяване с включена точка на присъединяване;
окончателното плащане – след подписване на приемо-предавателен протокол за изпълнение
на поръчката. Според чл. 14 от договора, окончателното завършване на услугата се
установява със съставяне и подписване на примо-предавателен протокол. В чл. 31 от
договора е предвидена неустойка при забавено изпълнение на някое от задълженията по
договора в размер на 0.5% от цената по чл.11 за всеки просрочен ден, но не повече от 10%. В
чл. 36 са посочени имейл-адресите за кореспонденция между страните. В приложение към
договора са описани СМР, които следва да се извършат, с цена и количество.
С платежни нареждания от 21.2.2019 г. и 8.3.2019 г. ищецът платил съответно 8000 лв. и
3646.11 лв., първо авансово плащане по договора. На 11.6.2019 г. ищецът платил на
ответника 15 528.14 лв. с ДДС, второ авансово плащане по договора.
Според приложена към исковата молба разпечатка на ел.писмо от ответника към ищеца
от 9.4.2020 г., неоспорена от ответника, с него той изпратил количествени сметки и
направените по тях Актове обр.19 за обекта в Малинова долина.
От своя страна ответникът е представил разпечатка на ел. писма от неговия имейл адрес
2
до имейл адреса на ищеца от 26.3.2019 г. и 28.3.2019 г. /коригиращ/ с приложени три акта
обр.19. Ищецът е оспорил получаването на тези писма на своята ел. поща. Ответникът не
ангажира годни доказателствени средства, с които да установи истинността на електронните
съобщения /а приложенията към тях - сметки и актове обр.19 не са ел.документи, а преписи
на частни свидетелстващи документи, неподписани от ищеца/. Отделно от това същите не
касаят изпълнение на процесния договор за СМР. Сметката на л.34 от делото касае договор
от 13.2.2019 г. /съответно тази на л.39/., на л.34 – договор от 2018 г., а на л.36-37 обект в кв.
Бояна.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Чернев и
Георгиев. От показанията на първия се установява, че между страните липсвала добра
комуникация, ответникът извършвал работата с голяма забава, но искал по-рано да му се
плаща, защото имал затруднения с парите, дори не довършил работата, което наложило
ищецът да ангажира друг изпълнител за довършване на дейностите преди отоплителния
сезон 2020 г. Свидетелят Георгиев твърди, че работил в ответното дружество на обект в
Малинова долина на ищеца и приключил работата си там март 2019 г., като всичко било
извършено както трябва и по чертеж.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Фактическият състав на задължението за неустойка включва кумулативното
наличие на три елемента: облигационно правоотношение, от което произтича едно валидно
възникнало главно задължение; неизпълнение на главното задължение, за което длъжникът
отговаря; уговорена между страните неустойка, дължима за неизпълнението на това
задължение.
В конкретната хипотеза изпълнението на задължението на първоначалния ответник е
обусловено от изпълнение от страна на ищеца по главния иск на задължението за плащане
на аванса – в срок от тридесет работни дни след изплащането му. Т.е. ответникът е следвало
да изпълни възложените СМР в срок до 22.4.2019 г.
Сключеният между страните договор е за изработка. По така сключения договор
основните задължения за ответника като изпълнител са да извърши точно в качествено,
количествено и времево отношение възложената работа и да я предаде на възложителя, а за
възложителя са да приеме изработената работа и да заплати уговореното възнаграждение -
арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
За изпълнение на задълженията си по договора ответникът не ангажира никакви
надлежни доказателства, след като се установи , че представените сметки и актове
касаят други обекти и договори. Всъщност единственото доказателство за изпълнение на
договора от ответника е представеното от ищеца ел. писмо от 09.4.2020 г. с приложени
актове за изпълнение на обекта. Действително, поръчващият има не само право, но и
задължения да приеме поръчката /което може да е изрично или мълчалива/, като отказът му
да приеме изпълнението на възложената поръчка не влияе на правата на изпълнителя по
договора, но всичко това е предпоставено от изпълнението на задълженията на изпълнителя
да извърши работата и да я предаде на възложителя. Именно това не доказа ответникът да е
станало по-рано от 9.4.2020 г.
Т.е. установиха се по делото валидна неустоечна клауза и забава изпълнението на
задълженията на ответника по договора, за която се дължи обезщетение в максимално
допустимия размер от 10 % от стойността на договора /тъй като забавата е повече от 20 дни/.
В полза на ищеца се е породило правото да получи уговорената неустойка в размер на
3235.03 лв. Главният иск следва да се уважи в цялост.
Относно насрещния иск:
3
Ищецът по насрещния иск твърди забава на първо и второ авансови плащания по
договора от страна на възложителя.
Неустойката обезпечава изпълнението на договора и обезщетява вредите от
неизпълнението му. Т.е. тя не е приложима по отношение на първото авансово плащане, тъй
като началото на изпълнението на договора е предпоставено от плащането му и правата на
изпълнителя са гарантирани по друг начин, включително чрез предвиденото в чл. 27
разваляне на договора. По отношение на второто плащане, предвид гореизложените
съображения не се установява по делото забава от страна на възложителя, тъй като
ответникът изпълнител не доказа визираното в чл. 12, ал.2 от договора изпълнение, което
обуславя изискуемостта на второто плащане, по-рано от 9.4.2020 г., към който момент
плащането е било извършено /още през 2019 г./. С оглед липсата на забава, неустойка не се
дължи. Насрещния иск следва да се отхвърли в цялост.
Относно разноските:
При този изход на делото разноски и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, право на разноски има
ищеца и следва да му се присъдят направените такива за държавна такса 129.40 лв.,
адвокатско възнаграждение 460 лв., адвокатско възнаграждение за защита по насрещния иск
460 лв. и разноските по обезпечението - 40 лв. държавна такса и 340 лв. адв.възн.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, ., да
заплати на “У. Б. К.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, ., на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3 235.03 лв., представляваща неустойка за забава по
договор от 19.2.2019 г. за извършване на строително-монтажни работи „Преработка с
подово отопление и автоматични задвижки на колекторите, комплект със стайни термостати
на еднофамилна жилищна сграда, гр. София, вилна зона .“, ведно със законната лихва от
5.8.2021 г. до изплащането й.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Н.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.
София, ., срещу “У. Б. К.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, .,
насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3253.03 лв.
неустойка за забавено плащане по договора от 19.2.2019 г.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, ., да
заплати на “У. Б. К.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, ., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1049.40 лв. разноски по делото и сумата от 380 лв.
разноски по обезпечението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4