Р Е Ш Е Н И Е
№ 260344
14.04.2021 г., гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, в публично
заседание на 12.03.2021 г.,
22. наказателен състав състоящ се от:
Председател: Николай Гемеджиев
секретар Милица
Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 1099 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда
жалба, подадена от еднолично дружество с ограничена
отговорност с фирма (наименование) „З…. К… К…. П… …“, ЕИК ……… със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, квартал „П….“, улица „Ч….“ №…, представяно от
управителя Г…. В…. Х…, ЕГН **********.
Жалбата
е подадена против Наказателно постановление №552830-F582191/19.01.2021
г., издадено от Д…… Т… В….. – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас
в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със
заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
С това Наказателно
постановление (НП) на основание чл.53, ал.1
от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.31, ал.4 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
(издадена от министъра на финансите (Наредбата) във
връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно
наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 1 000.00 лева.
С жалбата се иска отмяна
на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно, недоказано и
неправилно. Отрича се наличието на извършено нарушение. Отправя се алтернативно
искане за намаляване размера на наложеното административно наказание на 500.00
лева.
Административнонаказващия
орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който
моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е получено на 22.01.2021
г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила
при наказващия орган на 29.01.2021 г. с вх.№ИТ-00-803/29.01.2021 г. Ето защо
съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в
седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка
с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 30.11.2019 г. в 17:45 часа в търговски обект, представляващ заложна къща,
намиращ се на
адрес: гр.Бургас, улица Ч…. №.., стопанисван от жалбоподателя, била извършена оперативна
проверка от Т. Л…и С…. П…. – инспектори по приходите в Сектор „Оперативни
дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите. Извършена
била още една проверка на 08.12.2020 г. по документи в сградата на наказващия
орган.
В хода на проверките било установено,
че обекта разполага с ФУ марка „Daisy Espert SX” с индивидуален №….. и фискална памет №…., което било в
изправност, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към
този момент. Било установено също така, че за извършена операторска грешка при
маркиране на сума за плащане в брой, не била документирана сторно операция.
Касае се за плащане в брой, чрез ФУ в обекта на сумата от 39 765.18 лева и
издаден ФКБ с № 046259/17/17.06.2020 г. Липсата на това сторниране не била
извършена до 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е извършена
посочената операторска грешка, т.е. до 07.07.2020 г. Била генерирана справка за
периода 17.06.2020 г. – 07.07.2020 г., от която било видно, че няма регистриран
сторно оборот. За двете проверки (на място в обекта и по документи) били съставени
Протоколи за извършена проверка (ПИП) с №0050778/30.11.2020 г. и
№0053407/08.12.2020 г.
В резултат на
посоченото и на 21.07.2019 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен[1]
срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Т.Л. съставила против дружеството-жалбоподател
Акт №F5821920/08.12.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН)
със свидетели С…..Д…. и П…. А…...
Конкретно отразеното
в акта нарушение било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.118,
ал.4 ЗДДС във връзка с чл.31, ал.4 от Наредбата.
На същата дата и срещу подпис, на управителя на
дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН.
В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не било
депозирано възражение срещу съставения АУАН или поне такова не е приложено към
административната преписка, изпратена на съда.
На 19.01.2021 г., извън
рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2]
шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Д….Т…. В…. –
Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на
Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно
постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е
идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.
На 22.01.2021 г.
на жалбоподателя бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките
на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183,
ал.3 и ал.4 НПК – на 29.01.2021 г., при наказващия орган била подадена
процесната жалба с вх.№ИТ-00-803/29.01.2021 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при
издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да
сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
От събраните пред настоящия съд доказателства, състава
приема за установено по несъмнен начин, че вмененото нарушение е извършено.
Съгласно чл.31, ал.4, изр.1 от Наредбата, сторно операцията при операторска грешка се извършва до 7-о
число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. Такава сторно
операция безспорно не е извършена до 07.07.2020 г., което всъщност е и същината
на извършеното нарушение.
Доколкото административното нарушение е извършено от юридическо
лице наложената имуществена санкция е с минимален размер от 500.00 лева и
максимален от 2 000.00 лева, поради което съществува възможност за намаляването
му. По същество обаче в случая се касае за липса на сторно операция за грешка
по отношение на сумата от 39 765.18 лева, т.е. за висока сума, което от
своя страна оправдава решението на наказващия орган наложената имуществена санкция
да е в размер, различен от минимално предвидения. Този размер е под средния и е
балансиран в случая.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН,
нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се
касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам и
до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху добавената
стойност.
С оглед очерталия се
завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане
на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към
момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване
на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата
препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния
случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва
дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната помощ.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №552830-F582192/19.01.2021
г., издадено от Д…. Т…. В… – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас
в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед
№ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,
с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН
и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.31, ал.4 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност,
на еднолично дружество с ограничена
отговорност с фирма (наименование) „З….. К….К…. ….“, ЕИК …… със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, квартал „Победа“, улица „Ч….“ №…., представяно
от управителя Г… В.. Х….., ЕГН **********,
е наложено административно наказание
по вид „имуществена санкция” в размер от 1 000.00 лева;
На основание
чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма
(наименование) „З.. К… К…. ….“, ЕИК …… със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, квартал „Победа“, улица „Ч….“ №…., представяно от управителя Г…. В…..
Х…., ЕГН ********** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението,
съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия:___________________
Вярно с оригинала!
М.Д.
[1] Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и
Първа и Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и
Първа и Втора колегия на Върховен административен съд