№ 23464
гр. София, 13.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20211110156517 по описа за 2021 година
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Профи Кредит Б” ЕООД против СТ. СЛ. ГР..
След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът приема, че същото е допустимо, но по същество е
частично неоснователно, по следните съображения:
Заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за посочените в
заявлението суми, произтичащи от договор за потребителски кредит №
30041253422/11.12.2019 г.
На основание сключения договор претендира заплащане на незаплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
В заявлението е посочено, че с подписване на договора страните са постигнали
съгласие за предоставяне на допълнителни услуги „....“ и „Флекси“, възнаграждението, за
които е уговорено в договора и става изискуемо с неговото подписване.
От представения по делото договор за кредит се установява, че размерът на
предоставената главница е за сумата от 3000 лв. с лихвен процент на ден от 0, 11 % и
годишен лихвен процент от 49,15 %. Установен е размерът на възнаграждението за
допълнителни услуги, както следва: за услугата „....“- 900 лева, за услугата „Флекси“ -2910
лева.
Съдът намира, че посочените суми не следва да бъдат присъждани, доколкото се
основават на постигнати между страните уговорки, които са нищожни.
Следва да се посочи, че ролята, възложена на националния съд от правото на
Европейския съюз, в областта на защита на потребителите, не се ограничава само до правото
да се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а също
включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите
за това правни и фактически обстоятелства. В този смисъл е практиката на СЕС,
формирана по преюдициални запитвания по прилагането на Директива 93/13/ЕИО - така
Решение от 4 юни 2009 г. по дело ...рещу ...i, C-243/08. Тези изводи са още веднъж
потвърдени с Решение от 18.02.2016 г. по дело ... срещу ... ..., .. ... - C-49/14 на СЕС, с
което категорично се посочва, че ефективна защита на произтичащите от тази директива
права може да бъде гарантирана само при условие че системата на националното
1
процесуално право позволява в рамките на заповедното производство или на това по
изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно
евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания
договор. В Решение от 21.02.2013 г. по дело .... рещу ... - C‑472/11, от друга страна се
приема, че е необходимо националният съд, който е констатирал служебно неравноправния
характер на дадена клауза, да може да изведе всички последици от тази констатация, без да
чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска
отмяна на посочената клауза. В случая в националното законодателство такава възможност
е предвидена с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК, съгласно която съдът следва да даде
указание на заявителя, че може да предяви осъдителен иск, като при условията на
състезателно начало страните могат да обсъдят поставените въпроси от съда, свързани с
евентуалната неравноправност на клаузи в договора с участието и на длъжника.
Така изложеното на още по-голямо основание следва да се приеме за договорните
клаузи, които са нищожни, поради противоречието им със закона или с добрите нрави, за
което разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК задължава съдът да следи служебно в
производството по издаване на заповед за изпълнение. Нещо повече в този смисъл съдът
съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г.
по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, в мотивите, на което изрично е застъпено
становището, че за нищожността на неустойката съдът следи служебно.
Нещо повече с изменението на процесуалния закон с ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от
24.12.2019 г. и приемане на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК се установява служебно
задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, като ако такава се установи или е налице обоснована вероятност за това, съдът
следва отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съдът намира, че клаузите от договора, установяващи, че длъжникът дължи и такса
за допълнителни услуги, са нищожни и не пораждат права и задължения за страните.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която
предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги "...." и "Флекси", кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с
императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и, ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК
налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски
кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се
възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи,
включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им
основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на
потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по
начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги
по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.
Услугата "....", която се изразявала в приоритетно даване на становище по искането за
отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не
би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице
към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за
реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки
кредитоискател, пожелал прироитетно даване на становище по искането му, а не само от
тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че
таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от
вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на
2
искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между
приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и
дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора "приоритетно
даване на становище".
По отношение на услугата "Флекси" е видно, че предварително са разгледани
варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да
преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за
плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за
педоставената "в полза на кредитополучателя" услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата
за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При главница от
450 лева законната лихва за забава на годишна база е в размер на около 45 лева, докато
таксата "Флекси" е в размер на 225 лева. Видно е, че така направената уговорка за
заплащане на такса "Флекси" изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според
която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 50 % от
предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен
на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до
нищожност на клаузата поради неравноправност.
Поради така изложените тези клаузи не пораждат права и задължения за страните,
респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания заявлението
по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на заявителя, че
може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението.
Срокът, установен в посочената разпоредба е едномесечен от връчване на разпореждането,
но доколкото настоящото разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се
укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който започва
да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Профи Кредит Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б“
№ 49, бл. 53 Е, вх. В, против СТ. СЛ. ГР. ЕГН: ********** гр. София, ЖК Д,
бл.18, вх.Е, ет.7, ап.131, в частите, с които се иска да бъде издадена заповед за
изпълнение за сумата от 725 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „....“ и
сумата от 2344,19 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и за
разноски над сумата от 81,60 BGN за държавна такса.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4