Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
гр.Русе, 03.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на 14 септември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: СПАС СПАСОВ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното
от съдия Басарболиева к.а.н.д. № 312 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Русе, представлявана
от Директора на ДИТ, против Решение № 411/27.04.2022 г., постановено по анд №2090/2021
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление
№ 18-001682/30.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе, с което за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и на основание същата
разпоредба, на ППК "Надежда-Ряхово", със седалище:с.Ряхово, общ.Сливо
поле е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500 лева. В
касационната жалба се излагат доводи за нарушение на материалния закон. Иска се
отмяна на решението на въззивната инстанция и постановяване на решение по
съществото на спора, с което да се потвърди издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба – ППК "Надежда-Ряхово",
чрез процесуалния си представител – адв.Е.М., в депозирано писмено становище с
вх.№3573 от 07.09.2022 г. по описа на АС-Русе, навежда доводи за
неоснователност на жалбата и моли решението на Районен съд – Русе да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане
на разноски за касационната инстанция, за които представя списък /л.13 от
делото/.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните във
въззивното производство доказателства, районният съд е приел от фактическа
страна, че в резултат на извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство от служители на ДИТ - Русе на ППК "Надежда-Ряхово" с
протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. на основание чл. 404, ал.
1, т. 1 от КТ били
дадени предписания за изплащане на начислени трудови възнаграждения и други
вземания по трудови правоотношения за различни периоди на работници и служители
на кооперацията. Предписанието под №182
от цитирания протокол се отнася до това „работодателят да изплати обезщетение
за неизползван платен отпуск на Р. Т. С., на длъжност „отчетник счетоводство“.
Бил определен срок за изпълнение на предписанието – до 04.02.2021 г.
На 21.01.2021 г. работодателят
депозирал молба с вх.№ 21005051 от същата дата по описа на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Русе, с която направил искане за продължаване до 28.02.2022 г. на срока за
изпълнение на дадените му предписания. Това искане било уважено, като с писмо с
изх.№ 21003270/22.01.2021 г. определеният срок за изпълнение на предписанията
от № 1 до № 191 включително бил продължен до 25.02.2022 г. На 24.02.2021 г., с
вх.№ 21015750, касаторът депозирал последваща молба, с която поискал срокът за
изпълнение да бъде продължен с още един месец. С писмо изх.№ 21009990/26.02.201
г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, това искане не било уважено.
С оспореното пред РРС наказателно
постановление на ППК "Надежда-Ряхово" е наложена имуществена санкция
за неизпълнение на даденото предписание – нарушение по чл.415,ал.1 от КТ, което
съдът е отменил като незаконосъобразно.
Развитите от касатора доводи в
жалбата се отнасят до същността на дадените от ДИТ-Русе предписания и до това,
че недопустимо въззивният съд е извършил инцидентен съдебен контрол на тези
предписания в административно-наказателното производство. Доводите са
неоснователни. В обжалваното решение контролираната съдебна инстанция не е
извършила инцидентен контрол за
законосъобразност на влезлия в сила административен акт – предписанието. Точно
обратното – съдът е развил съображения, че даденото задължително предписание е
индивидуален административен акт, който като необжалван е влязъл в законна сила
и е породил своите правни последици, които следва да се зачетат в
производството по ЗАНН. Съображенията на РРС относно правната природа и
последиците на дадените от контролните органи на ДИТ предписания по спазване на
трудовото законодателство напълно съответстват на материалния и процесуалния
закон.
Изводът на РРС, че съставът на вмененото
административно нарушение не е осъществен от обективна страна от работодателя,
се споделят в пълнота от настоящата инстанция. Съдът е събрал гласни
доказателства чрез разпита на Р. С. - служителката, за чието обезщетение за неизползван
платен отпуск се отнася процесното предписание. Свидетелката категорично е
потвърдила изплащане на дължимото й обезщетение, който факт се потвърждава и от
приобщените от въззивната инстанция писмени доказателства – извлечения от ведомости
от 06.03.2020 г. и от 07.02.2020 г. /л.121-л.124 от делото на РРС/. Обосновано,
въз основа на оценката на доказателствения материал, съдът е заключил, че работодателят
е изпълнил своето задължение за изплащане на обезщетението и не е налице
неизпълнение на даденото предписание. При тези установявания се явява правилен
направеният извод за липсата на основание за ангажиране на отговорността на
ответника по касацията. Като е отменил оспореното пред него НП като
незаконосъобразно, РРС е постановил правилно решение. То следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.143 от АПК
вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в тежест на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, следва да бъдат възложени претендираните от ответника по касацията
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платени в брой по
договор за правна защита и съдействие от 05.09.2022 г., за процесуалното му представителство
пред настоящата инстанция /л.12, лице и гръб от настоящото дело/.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК вр.
чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№411/27.04.2022 г., постановено по анд №2090/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 18-001682/30.08.2021 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, със седалище в гр.София, бул."Княз Александър
Дондуков" № 3, представлявана от изпълнителния директор да заплати на Производствено производителна кооперация
„Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Ряхово,
общ.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Искър“ № 1, представлявана от председателя С. Г.
Г., сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: