№ 661
гр. Шумен, 25.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500313 по описа за 2022 година
Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, депозирана от адв. Л.Д. от
БсАК в качеството му на пълномощник на Т. Й. ИВ. срещу Определение №
317/13.06.2022 г., постановено по гр. д. № 459/2021 г. по описа на РС – В.
Преслав, с което е оставена без уважение молбата на Т. Й. И. за изменение на
Решение № 70/23.04.2022 г. постановено по гр.д. № 459/2021 г. на ВПРС в
частта за разноските.
Жалбоподателят, ответник по първоинстанционното производство,
излага становище, че атакуваното определение е неправилно, тъй като е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
материалния закон. Сочи, че още с отговора на исковата молба е оспорена
истинността на Договора за правна помощ и съдействие сключен между
ищеца и процесуалния представител на същия на осн. чл. 193 ал. 1 от ГПК по
отношение авторството на подписа на платец, тъй като очевидно подписа не
бил положен от законния представител на ищеца. Излагат се подробни доводи
в тази връзка. Прави се искане за разглеждане на делото в открито съд.
заседание с откриване на производство по чл. 193 ал. 1 от ГПК и назначаване
на съдебно графическа експертиза за установяване автентичността на подписа
на Договора за правна помощ и съдействие. Моли съда да отмени атакуваното
определение и да постанови друго с което да се остави без уважение искането
1
на въззиваемото дружество за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна,
в който намира жалбата за неоснователна. Сочи, че определение №
317/13.06.2022 г. е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди, а частната жалба да се остави без уважение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като
съобрази закона, я намира за неоснователна поради следното:
Производството по гр. д. № 20213610100459 по описа на РС – В.
Преслав е образувано по предявен от „Ралица Експорт“ ЕООД гр. В. Преслав
против Т. Й. ИВ. иск с пр. осн. чл. 221 ал. 1 от КТ. Към исковата са
приложени Договор за правна помощ и съдействие между ищеца „Ралица
Експорт“ ЕООД и адв. В. Б. от САК и пълномощно с което ищеца е
упълномощил адв. Б. за процесуално представителство по делото.
Първоинстанционният съд е изпратил препис от исковата молба на
ответника за отговор, като такъв е постъпил в срока по чл. 131 от ГПК. В
същия ответника И. е оспорила на осн. чл. 193 ал. 1 от ГПК автентичността на
представения Договор за правна защита и съдействие по отношение
авторството на подписа на платец в договора. Изложени са доводи, че това не
е подписа на законния представител на ищеца „Ралица Експорт“ ЕООД. В
съдебно заседание на 24.03.2022 г. първоинстанционния съд е отхвърлил
искането на процесуалния представител на ответника за откриване на
производство по чл. 193 ал. 1 от ГПК, като е съобразил от една страна –
изложените доводи от процесуалния представител на ответника, а от друга –
предмета на настоящото дело, вида и характера на оспорения частен
документ.
С Решение № 70/23.04.2022 г. първоинстанционния съд е приел, че
искането за присъждане на разноските направени от ищеца е основателно, но
прекомерно по размер. Поради това е намалил същото и е осъдил ответника
да заплати на ищеца сумата от 347 лв. разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. Недоволен от решението в частта му за разноските,
процесуалния представител на ответника на осн. чл. 248 ал. 1 от ГПК е
2
депозирал молба с искане за изменение на решението в частта му за
разноските, като се отхвърли искането на ищеца за присъждане на разноски.
Посочил е, че неправилно са присъдени направените от ищеца разноски, тъй
като съобразно представения документ /Договор за правна помощ и
съдействие/ не е извършено реално плащане в брой от законния представител
на ищеца. Сочи, че подписа в представения документ не е положен от
законния представител на ищеца.
С атакуваното в настоящото производство Определение №
317/13.06.2022 г. първоинстанционния съд е приел, че ищеца има право на
разноски. Приел също, че от доказателствата по делото не може да се направи
извод, че не било доказано, че адвокатското възнаграждение е реално
заплатено. На това основание оставил без уважение молбата на ищеца.
Като съобрази изложените по-горе факти, настоящата инстанция
приема, че атакуваното в настоящото производство определение на ВПРС е
правилно и законосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК
заплатените от ищеца разноски за възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В
случая – с решението по гр.д. № 459/2021 г. ВПРС е уважил молбата на
ищеца „Ралица Експрес“ ЕООД и е осъдил ответника Т. Й. И. да заплати
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като
съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК е намалил същото.
Въззивната инстанция не приема доводите на жалбоподателя за
допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон с отказа си да допусне
производство по чл. 193 ал. 1 от ГПК за оспорване автентичността на Договор
за правна помощ и съдействие относно авторството на подписа положен от
платеца по договора. Тук следва да се отговори на въпроса: Следва ли при
своевременно оспорване достоверността на подписа на представения Договор
за правна помощ и съдействие, удостоверяващ сторените от страната
разноски, съдът да открие производство по чл. 193 ГПК? С обвързваща съда
материална доказателствена сила се ползва само официалният свидетелстващ
документ, при оспорване на който следва да се открие производство по чл.
193 ГПК. Разписката /Договорът за правна помощ и съдействие/ за извършено
плащане на адвокатско възнаграждение съставлява частен свидетелстващ
документ, поради което при оспорването и, не се открива производство по чл.
193 ГПК - съдът е свободен да прецени удостоверените с документа
обстоятелства по вътрешно убеждение наред с всички доказателства по
делото. В съответствие с установената практика за преценка истинността на
отразените в частните свидетелстващи документи обстоятелства, съдът е
съобразил, че наред с Договора за правна помощ и съдействие, клиента по
3
договора е упълномощил същия адвокат да завежда и води дело с правно
основание чл. 221 ал. 2 от КТ – Опр. № 607 от 29.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4979/2016 г., IV г. о., ГК. Противоречи на нормалната житейска логика
обстоятелството – адвокат да оказва правна помощ на юридическо лице,
безплатно, т. е. да не му е платено още преди завеждане на едно дело – от
една страна. От друга – съобразно ЗПП правна помощ /безплатна/ се оказва
само на физически лица. Ето защо въззивната инстанция приема, че е
доказано по делото плащането на адвокатското възнаграждение от „Ралица
Експрес“ ЕООД с представения договор за правна помощ и съдействие,
поради което неоснователно и недопустимо е искането за откриване на
производство по чл. 193 ал. 1 от ГПК. От тук и неоснователно е и искането за
отмяна на атакуваното в настоящото производство определение, поради което
определението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА О пределение № 317/13.06.2022 г. по гр. д. №
459/2021 год. по описа на Великопреславският районен съд, с което е оставена
без уважение молбата на Т. Й. ИВ., чрез адв. Д. за отмяна на Решение
70/23.04.2022 г. постановено по г.д. № 459/2021 г. в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4