РЕШЕНИЕ

Номер  4392                                         Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 18.11                                                                                        Година 2019

В публично заседание на 17.10.2019 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 7297 по описа за   2019   година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Енерго-про Енергийни услуги” ЕООД - гр. Варна моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 498 лева – главница, представляваща начислена неустойка по Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група № ***г. и Допълнително споразумение към него № ***г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода 19.09.2016 г. – 21.01.2019 г. в размер на 118, 14 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.01.2019 г. до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № 1581/2019 г. по описа на ПРС - ІХ гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмено становище за съдебното заседание по делото на 17.10.2019 г. съображения. Претендира разноски и ю. възнаграждение – включително и тези в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му а.възнаграждение.

Ответникът „Изидор“ ЕООД - гр. Пловдив оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в писмен отговор на исковата молба съображения. Претендира разноски, включително и тези в заповедното производство. Прави възражение за нищожност на чл.20, ал.1 от Договора и Допълнителното споразумение към него, на които ищецът основава претенциите си, поради противоречия с императивните норми на Закона.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № 1581/2019 г. по описа на ПРС - ІХ гр. състав, е било разпоредено ответното дружество да заплати на дружеството-ищец сумата 498 лева – главница, представляваща начислена неустойка по Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група № ***г. и Допълнително споразумение към него № ***г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода 19.09.2016 г. – 21.01.2019 г. в размер на 118, 14 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева - ю. възнаграждение. Тъй като в срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта в срока по чл.415 от ГПК.  

Както признава самият ответник в отговора на исковата молба и както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително между страните в гр. Пловдив са били сключени Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група № ***г. и Допълнително споразумение към него № ***г. С Уведомление от 12.08.2016 г., получено от ищеца на 16.08.2016 г., ответникът го е уведомил, че прекратява Договора на основание чл.29, ал.1, т.4 от същия, считано от 01.10.2016 г., а с последващо писмо от 16.09.2016 г., получено от ищеца на 17.09.2016 г. – че Договорът е прекратен едностранно на основание чл.29, ал.1, т.5 от него с 45-дневно предизвестие   – във връзка с което на 07.07.2017 г. ищецът е изпратил до ответника Покана за доброволно изпълнение, с която го е поканил в 7-дневен срок да чу заплати неустойка в размер на 498 лева. В чл.20, ал.1, т.1 от Договора и чл.3.7 от Допълнителното споразумение към него страните са уговорили, че при едностранно прекратяване на Договора без основателна причина всяка страна дължи на другата неустойка в размер на 50% от прогнозното средномесечно количество електрическа енергия по договорената с Приложение № 2 към Договора   цена – като от заключението от 14.10.2019 г. на в.л.по ССЕ Д.С. се установява, че дължимият размер на посочената неустойка е 498 лева, със срок на плащане до 19.09.2016 г., а размерът на мораторната лихва върху тази сума за горепосочения период – 118, 14 лева.

Доколкото страните доброволно са уговорили условията по Договора – включително и последиците при еднократното му прекратяване от някоя от страните, съдът намира, че направеното от ответника възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с императивните норми на Закона е неоснователно и следва да се остави без уважение, а с оглед събраните по делото писмени доказателства и посоченото заключение на ССЕ, наведените от ответника доводи за недължимост на сумите по Заповедта поради липса на яснота как се определя размера на неустойката, съдът намира за неоснователни – като до приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че е заплатил на ищеца неустойката и мораторната лихва върху нея.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца суми съвпадат с установените от събраните по делото доказателства (и особено заключението на ССЕ) действително дължими, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето и по частното гр. дело в размер общо на 200 лева – платени държавни такси и депозит за ССЕ, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП – 200 лева полагащо се ю. възнаграждение (50 лева за заповедното и 150 лева за настоящето производство).

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА „Изидор“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, представлявано от У.А.Х.Х., със съдебен адрес:***, ***, а. А.К., ЧЕ ТО ДЪЛЖИ НА „Енерго–про Енергийни услуги” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258 – Варна Тауърс - Г, представлявано от Б.М.К., Я.М.Д. и П.С.С.- У., сумата 498 лева – главница, представляваща начислена неустойка по Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група № ***г. и Допълнително споразумение към него № ***г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода 19.09.2016 г. – 21.01.2019 г. в размер на 118, 14 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.01.2019 г. до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № 1581/2019 г. по описа на ПРС - ІХ гр. състав.

ОСЪЖДА „Изидор“ ЕООД, с посочените седалище, ЕИК, З.п. и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Енерго-про Енергийни услуги” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и З.п., направените разноски за производството по настоящето дело И ПО ч. гр. дело № 1581/2019 г. по описа на  ПРС - ІХ гр. състав, В РАЗМЕР НА 200 лева, КАКТО И ю. възнаграждение за заповедното и за настоящето производство В РАЗМЕР ОБЩО НА 200 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за нищожност на чл.20, ал.1 от Договора за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група № ***г. и Допълнителното споразумение към него № ***г.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ІХ гр. състав ч. гр. дело № 1581/2019 г. ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.

            

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.