БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателен състав,
на двадесет и девети декември две хиляди
и двадесета година,
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
като разгледа докладваното
от съдия
ГОСПОДИНОВА
ВЧНД № 1378 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.249 ал.1 вр.чл.248 ал.2 т.3
С
протоколно определение постановено по ЧНД №4100/2020г.,Районен съд Бургас в хода на разпоредително заседание и обсъждане въпросите по чл.248 ал.1 НПК ,на
основание чл.249 ал.1 НПК е прекратил
съдебното производство и върнал делото на прокуратурата за отстраняване на
посочени нередности в обвинителния акт,довели до ограничаване процесуалните
права на подсъдимия Г.А..Съдът се е аргументирал,че липсва посочен конкретен
период на извършеното продължено престъпление,в което е обвинен А.,което
обстоятелство е пречка същия да организира адекватно защитата си .От друга
страна задължителен реквизит в обвинителния акт е посочване времето,мястото и
участието на обвиняемия в инкриминираното деяние,които факти задължително следва
да бъдат конкретно отразени в обвинителния акт.
Недоволен от постановения съдебен акт е
останал представителят на РП-Бургас,който в законооустановеният срок протестира
определението на съда,като излага съображения за неоснователност и
незаконосъобразност на определението на съда.Излагат се доводи,че обвинителният
акт съдържал всички факти и обстоятелства,касаещи съставомерността на деянието и нямало пречка
подсъдимия да организира защитата си.
Съдът след като се запозна с протестът и
материалите по делото,констатира следното:
Съдебното производство е образувано пред
първостепенният съд с внасяне на обвинителен акт срещу Г.А. за извършено
престъпление по чл.191 ал.1 НК,затова,че от края на месец май 2019г в гр.Бургас
като пълнолетно лице ,без да е сключил граждански брак заживял съпружески с
лице от женски пол ,ненавършило 16 години-К. М. П. ЕГН:********** от гр.С..
Деянието
по чл. 191 ал. 1 от НК по своята същност спада към категорията на продължените
престъпления – не се осъществява чрез еднократно действие от страна на дееца, а
представлява поддържане от него на едно трайно престъпно състояние за период от
поне месец, като непълнолетната заживява доброволно на съпружески начала с
дееца, без да бъде принуждавана по никакъв начин.
На
първо място съдът констатира,че е налице неяснота и противоречие между
обстоятелствената част и диспозитива на
обвинителният акт относно инкриминирания начален момент на извършеното
деяние.В обвинителният акт в обстоятелствената част изрично е посочено,
конкретно ,че „На 30.05.2019г К. М. се преместила при Г.А. ,където заживяла с
него в гр.Бургас …..“ Неясно защо при изложени конкретна дата за начало на
изпълнителното деяние в диспозитива прокуратурата
не е посочила конкретната дата,а е отразила като начало на деянието „от края на
месец май 2019….“.Това несъответствие не е констатирано от първоинстанционният
съд, но то следва да се отстрани от прокуратурата,тъй като води до
несъответствие и противоречие между
диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт ,което е съществено
процесуално нарушение.След като са налице изложени конкретни факти за конкретна
дата от кога започва извършването на престъплението,непосочването на тази дата
в диспозитива на обвинителния акт нарушава правото на защита на
подсъдимия,защото края на месец май предполага няколко дати ,но точно на коя
дата е заживял с непълнолетната не става ясно ,което безспорно е пречка да организира защитата си в пълнота.
На
следващо място настоящата инстанция споделя доводите на БРС,че не е посочено
до кой точно момент е продължило
изпълнителното деяние,предвид обстоятелството,че то е от категорията на
продължените престъпления и следва това съжителство да е продължило поне един
месец,за да се направи преценка,че същото е продължено такова.
Посочването
на началният и краен момент на извършване на едно продължено
престъпление,действително е съществено обстоятелство, което от една страна е
необходимо на подсъдимия да узнае конкретно и ясно в какво е обвинен,а от друга
страна посочването на времето и мястото на извършеното деяние в обвинителния са
задължителни реквизити за обвинителния акт ,още повече,че към настоящия момент К.
М.вече е навършила 16 години,дори и към момента на внасяне на обвинителния акт
в съда,което е пречка съдът да направи обоснована преценка ,деянието в
инкриминирания период престъпно ли е или не,тъй като при навършени 16 години на
лицето деянието на подсъдимия не е престъпно. При липса на посочен краен момент на извършване на изпълнителното деяние
съдът ще бъдат затруднен да направи правилен и обоснован извод досежно
съставомерността на инкриминираното деяние,като ще бъде неясно за кой конкретно
период следва да се съблюдава било ли е
налице съставомерно изпълнителното деяние.
Относно
възраженията на прокуратурата,че крайната дата на съжителство не била
посочена,защото към момента на привличане на обвиняемия А. съжителството му с ненавършилото
16 години момиче не било приключило , не може да бъде основателен и обоснован
довод ,който да внесе яснота ,тъй като никъде в обстоятелствената част на
обвинителния акт не е посочено,че това съжителство е налице и към този момент и изобщо към момента продължава ли,а съдът не
може да постанови присъда на базата на предположения ,за които няма изложени
факти и обстоятелства,съответно доказателства.В тази фаза на наказателния
процес,посочването на всички факти релевантни към съставомерността на деянието
следва да бъдат отразени ясно,точно и конкретно,в противен случай на този етап
се ограничава правото на защита на подсъдимия,както правилно е посочил Районен
съд Бургас.
Основателно
е възражение на прокуратурата,че нито в Постановлението за привличане,нито в обвинителният
акт е посочен като краен момент „до настоящия момент“ ,както е посочил съдът в
атакуваното определение,факт е обаче,че обвинението не е конкретизирало точно и
ясно крайният момент на извършване на
това продължено престъпление.В този смисъл това обстоятелство не може да
промени изводите на въззивният съд досежно непълнотата на обвинителния акт и
неоснователността на протеста на БРП.
С
оглед гореизложеното,въззивната инстанция следва да потвърди атакуваното
определение на БРС като правилно и
обосновано.
Предвид
горното,на основание чл.345 ал.2 НПК Бургаски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.12.2020г. по ЧНД
№4100/2020г. по описа на Районен съд Бургас,постановено на основание чл.249
ал.1,вр.ал.4 т.1, вр.чл.248 ал.2 т.3 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: