Присъда по дело №1522/2009 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ : Районна прокуратура – Ловеч е повдигнала обвинение срещу подсъдимият А.Д.М. *** престъпление по чл.235, ал.1, предл.2-ро, 4-то и 5-то, във връзка с чл.18, ал.1 от НК, за това, че на 10.08.2009 г., около 11.00 часа, в местността „Карлук” в землището на с.Голец, Ловешка област, с редовно позволително за сеч и извоз с № 0006623 и № 0006619, издадени от Държавно горско стопанство – с.Лесидрен, но извън указаните в него места – имот с кад.№ 287013 и имот кад.№ 286015, собственост на Р.А.И. ***, лично и посредством лицата Н.Г.С., ЕГН : **********, А.Н.С., ЕГН : ********** и Е.К.О., ЕГН : **********,***, направил опит да събере, вземе и извози с товарен автомобил „ЗИЛ 157” с рег.№ ОВ 0276 АК, негова собственост, от Държавен горски фонд – имот с кад.№ 287001 /отдели 1180 „т” и отдел 1180 „с”/, собственост на Министерство на земеделието и горите – Държавно горско стопанство – Лесидрен, 23,5 /двадесет и три и половина/ пространствени кубически метра дървесина от дървесния вид явор, габър и дъб, на стойност 1057,50 лева, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

Представителят на Районна прокуратура – Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт. Развива подробни съображения в тази насока. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, като се отчетат смекчаващите вината обстоятелства и му се наложи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, изпълнението на което бъде отложено за срок от три години. Пледира кумулативно да му бъде наложена и глоба в размер на 3 000 лева, а товарния автомобил „ЗИЛ 157”, собственост на подсъдимия, да бъде отнет в полза на държавата, тъй като е послужил за извършване на престъплението. По отношение на предявения от ДГС – Лесидрен граждански иск, счита същия за неоснователен, като сочи, че търсената сума представлява стойността на иззетите 23,5 куб.метра дърва, които са били върнати на ищеца.

Предявен е граждански иск от Държавно горско стопанство – Лесидрен, представлявано от директора П.Л.П. против подсъдимият А.Д.М. за сумата 1057,50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени щети, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 11.08.2009 г. до окончателното й изплащане. Съдът е приел така предявения граждански иск за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство, като е конституирал ДГС – Лесидрен, чрез директора като граждански ищец по делото. В съдебно заседание, когато е даден ход на устните прения по делото, гражданския ищец не изпраща представител и не изразява становище по иска.  

Подсъдимият А.М., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Дава подробни обяснения, като отрича да е извършвал престъплението, в което е обвинен. Твърди, че не са събирали незаконно изсечена дървесина, а са били спрели и поправяли товарния автомобил, който се повредил на това място и поради това били заварени там от служителите на ДГС – Лесидрен и РПУ – Угърчин. В дадената му последна дума моли да бъде оправдан и му бъде върнат камиона. Защитникът му – адвокат М. от ЛАК пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени, гласни и веществени доказателства, от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебна лесотехническа експертиза, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият А.Д.М. ***. Бил безработен, но притежавал няколко товарни автомобили, с които извозвал различни товари, като най.често бил наеман от различни лица да вози добити дърва.

Свидетелите Н.Г.С., А.Н.С. и Е.К.О. *** и били безработни. Били приятели и познати на подсъдимият А.М., като при необходимост той ги викал да му помагат при събирането, товаренето и извозването на дървесина.

На производство в РУ на МВР-Угърчин било досъдебно производство № 87/2009 г., по преписка № 1401/2009 г. на Районна прокуратура – Ловеч, за извършено престъпление по чл.235, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК. В хода на разследването по това производство и в изпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор, следвало да бъдат извършени процесуални действия – оглед на местопроизшествие в землището на с.Голец, Ловешка област, местността „Карлук”. В тази връзка, била сформирана оперативно следствена група, която включвала разследващия полицай по дознанието, НТЛ и две поемни лица, като за оказване съдействие на групата били извикани свидетелят В.С.И. – старши лесничей при ДГС – Лесидрен и свидетелите В.М., Ц.С. и К.П. ***. На 10.08.2009 г., така сформираната група тръгнала около 09.00 часа към землището на с.Голец, като около 11.00 часа пристигнали там. Тъй като нямало възможност да се предвижват повече с автомобилите, те тръгнали пеша по черен горски път и предвижвайки се по него, стигнали до местността „Карлук”. В горски имот отдел № 1180, подотдел „т”, видели паркиран товарен автомобил марка „ЗИЛ 157” с ДК № ОВ 02-76 АК, който бил празен, а двигателят му топъл. На около 20-тина метра от автомобила видели пънове от отсечени дървета, които не били маркирани с контролни горски марки. В съседство около направения в гората път били събрани на купчини /фигури/ дърва, нарязани на по 1 метър и подготвени за товарене. Свидетелите продължили нагоре, където намерили разхвърлян багаж – чанти, брадви, чукове, туби с гориво-смазочни материали, прибори за обслужване на моторни триони, калъфи за шини на трионите и други. При намереният багаж спрели свидетелят В.И. и разследващия полицай с двете поемни лица – свидетелите Р.Х.Р. и П.Н.П., а свидетелите М., П. и С. продължили на горе по пътя.

Свидетелят В.И. се обадил на директора на ДГС – Лесидрен – свидетеля П.Л.П. и го уведомил, че в отдел № 1180 „т”, който бил от държавния горски фонд, е извършена незаконна сеч. От своя страна, дознателят уведомил дежурния при РУ на МВР-Угърчин, че в близост до мястото на огледа е била консатирана незаконна сеч.

В това време свидетелите П., М. и С. продължили да се движат нагоре в гората, като на около 150-200 метра от товарния камион открили още един товарен автомобил марка „ЗИЛ 157”, който бил без регистрационни табели. Автомобила бил празен, а около него имало четири непознати лица, които събирали дърва около пътя. На въпросите какво правят, лицата отговорили, че събират и подготвят дървата за извозване от сечището до временния склад в местността „Пазар дере”. Казали, че били наети за тази работа от свидетеля О.Д.. Свидетелите установили, че пъновете около дърветата, които събирали лицата, не били маркирани с КГМ. Полицейските служители установили самоличността на лицата, а това били : подсъдимият А.Д.М. и свидетелите Е.О., А.С. и Н.С.,***. Бил извършен оглед на местопроизшествието и установено, че четиримата събирали незаконно изсечени дърва, с цел да ги подготвят за извозване от имоти отдел № 1180 „т”, № 1180 „с”, които били ДГФ и се намирали в местността „Карлук”, в землището на с.Голец, Ловешка област. Двата подотдела попадали в имот № 287001, представляващ широколистна гора с площ от 380,412 декара.

Видно от писмо изх.№ 535/03.09.2009 г. на ДГС – Лесидрен, за отдел № 1180, подотдел „т” нямало издавано за 2009 г. позволително за сеч и извоз. В съседство с този имот, в отдел № 1179 „д”, на имот кад.№ 286015 имало издадено позволително за сеч и извоз с № 0006619 от 16.06.2009 г. за строителна дървесина и дърва за огрев с обща кубатура 140 куб.м., което разрешително било със срок от 22.06. до 30.08.2009 година. Имало също така и издадено позволително за сеч и извоз с № 0006623 от 16.06.2009 г. за отдел № 1180 „ф” от имот № 287013, за 89 плътни куб.м. дърва за горене със същия срок.  И двете позволителни били издадени на лицето Р. Асенова И. /Алиева/, като ползвател. И двата имота, за които имало издадени разрешителни имали общи граници с имота ДГФ, откъдето била изсечена незаконно дървесина. На двата имота имало поставени гранични точки и белези, като границата между имот № 287013 и отдел № 1180 „т” на ДГС – Лесидрен била изсечена.

За охранителния участък с.Голец – с.Микре, Ловешка област, който бил към ДГС-Лесидрен, отговарял свидетелят Ц.В.С. – горски надзирател, който за периода от 30.07. до 17.08.2009 г. бил в платен годишен отпуск. Замествал го свидетелят Н.Н. Петков, който обаче по времето на заместване не бил ходил на сечището на Р.И. в отдел 1180 „ф”. Докато замествал С., той само веднъж експедирал 18 пр.куб.метра дърва, които били натоварени от временния склад в местността „Пазар дере”.

От показанията на свидетелката Р.И. се установява, че тя притежавала имотите с номера 287013 и 286015 по наследство. След като получила разрешителните за сеч, тя се разбрала сечта да извърши свидетелят Орлин Д. ***. Същият бил управител на фирма „Алдекс” – Ловеч, в която съдружник бил синът на И. ***. Свидетелката предоставила на Дремански всички документи и разрешителни. Той от своя страна се разбрал с подсъдимият А.М. да осъществи събирането и извозването на дървесината до временния склад в местността „Пазардере”. Д. изпратил свидетеля Б. Алексиев М. да заведе подсъдимия до сечището, за да му покаже границите, което М. сторил, като преди това ходил да маркира дърветата и определи границите.

След приключване на огледа на местопроизшествието, от двата отдела на ДГФ, по нареждане на полицейските служители, подсъдимият и свидетелите О. и Симеонови събрали цялото количество незаконно изсечена дървесина, която била 23,5 пространствени куб.метра дърва за огрев от явор, габър и дъб, натоварили я на товарния автомобил „ЗИЛ 157” с ДК № ОВ 02-76 АК и я откарали и оставили на отговорно пазене в ДГС – Лесидрен. Товарният автомобил „ЗИЛ 157” с ДК № ОВ 02-76 АК останал като веществено доказателство в двора на РУ на МВР-Угърчин.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана в хода на съдебното следствие съдебна лесотехническа експертиза е видно, че стойността на незаконно отсечените дърва, които подсъдимия, заедно със свидетелите О. и Симеонови направили опит да съберат и вземат, възлиза на 1057,50 лева.

Безспорно, от справката на КАТ-Ловеч, се установява, че собствеността върху иззетия като веществено доказателство товарен автомобил, принадлежи на подсъдимият А.М..

На досъдебното производство не било установено кой е извършил сечта в двата процесни имота, нито пък на кого принадлежат намерените в гората и иззети също като веществени доказателства вещи.

С постановление от 26.10.2009 г. на Районна прокуратура – Ловеч, било прекратено досъдебното производство по отношение на Н.С., А.С. и Е.О..   

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият А.Д.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.235, ал.1, предл.2-ро и 4-то, във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като на 10.08.2009 г., около 11.00 часа, в местността „Карлук” в землището на с.Голец, Ловешка област, с редовно позволително за сеч и извоз с № 0006623 и № 0006619, издадени от Държавно горско стопанство – с.Лесидрен, но извън указаните в него места – имот с кад.№ 287013 и имот кад.№ 286015, собственост на Р.А.И. ***, лично и посредством лицата Н.Г.С., ЕГН : **********, А.Н.С., ЕГН : ********** и Е.К.О., ЕГН : **********,***, направил опит да събере и вземе от Държавен горски фонд – имот с кад.№ 287001 /отдели 1180 „т” и отдел 1180 „с”/, собственост на Министерство на земеделието и горите – Държавно горско стопанство – Лесидрен, 23,5 /двадесет и три и половина/ пространствени кубически метра дървесина от дървесния вид явор, габър и дъб, на стойност 1057,50 лева, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

Съдът намира, че подсъдимият М. лично и посредством ангажираните от него свидетели Н.С., А.С. и Е.О. е започнал и частично е осъществил изпълнителното деяние на престъплението в хипотезите на събиране и вземане, които изпълнителни деяния се характеризират с действие, което действие е целяло установяването на фактическата власт върху предмета на престъплението с цел изнасянето им от горския фонд. Изпълнителното деяние не било доведено докрай, поради независещи от подсъдимият и свидетелите Симеонови и О. причини, тъй като пристигналите на място служители на РПУ – Угърчин, а малко след тях и служителите на ДГС – Лесидрен, осуетили довършването му.  

Започнатото и частично осъществено деяние в от подсъдимият М. в хипотезите на събиране и вземане, се квалифицира като недовършен опит по чл.235, ал.1, предл.2-ро и 4-то, във връзка с чл.18, ал.1 от НК. В този смисъл не може да бъде споделено становището на защитата, че е невъзможен недовършен опит в хипотезата на събиране. Престъплението по чл.235, ал.1 от НК, във всичките форми на изпълнителното деяние е резултатно престъпление, като престъпния резултат се изразява в настъпването на немаловажни вреди. В случая вредите са незаконно отсечените дървета в размер на 23,5 куб.метра, които са били на стойност 1 057,50 лева и които подсъдимият е направил опит да събере и вземе. Съгласно правната теория, недовършен опит е възможен както при формалните, така и при резултатните престъпления, за разлика от довършения, който е възможен само при резултатните престъпления.

Безспорно се установи от показанията на свидетелите М., П. и С., че подсъдимият и свидетелите Симеонови и О. са събирали незаконно отсечената от другиго дървесина. Този факт свидетелите са възприели лично и непосредствено, тъй като са пристигнали първи на мястото на произшествието, докато когато са пристигнали останалите свидетели, то естествено подсъдимия и другите трима вече са били преустановили тази си дейност. Само защото са полицейски служители, не е причина да не бъдат кредитирани показанията им, в какъвто смисъл е довода на защитата, при положение, че показанията им са последователни, взаимно подкрепящи се и логически свързани. Не се установиха каквито и да било данни, някои от свидетелите П., С. и М. да е лично пристрастен и предубеден спрямо подсъдимия или О. и Симеонови. А и защитата не е ангажирала такива, нито пък сочи аргументирани доводи, с които да обори показанията им.  

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал да извърши изцяло престъплението, но по независещи от волята му причини то е останало недовършено. Налице е била субективната преценка, че е направил всичко необходимо за настъпване на желания престъпен резултат.

Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.

Причините за извършване на престъплението е стремежът на подсъдимият А.Д.М. за лично облагодетелстване по неправомерен начин и нежеланието да се съобразява със законоустановения ред за събиране и вземане на дървесина от горския фонд.

Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от писмените, гласните и веществени доказателства по делото, заключението на вещото лице, както и от проведените в хода на съдебното следствие очни ставки.

Съдът прие, че подсъдимият А.М. е невиновен, за това, да е направил опит да извози с товарен автомобил „ЗИЛ 157” с рег.№ ОВ 02-76 АК, негова собственост, процесните 23,5 пространствени кубически метра дървесина, като го оправда в частта по обвинението по чл.235, ал.1, предл.5-то, във връзка с чл.18, ал.1 от НК. Извозването, като форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл.235, ал.1 от НК, съставлява дейност по пренасяне предмета на престъплението от мястото на сечта до временния склад или извън територията на горския фонд, където той е добит. В тази му част съдът прие, че обвинението не е доказано по никакъв начин. Обратното, както от показанията на свидетелите, така и от протокола за оглед на местопроизшествие /л.2-4/ и фотоалбума към него /л.5-15/, категорично се установява, че в момента, когато подсъдимият и работещите за него свидетели са били заварени на местопроизшествието да събират дърва, то и двата товарни автомобила „ЗИЛ 157”, собственост на М., са били с празни каросерии и на тях не е имало натоварена каквато и да била дървесина. При липсата на преки и категорични доказателства в това отношение, само може да се предполага намерение у подсъдимия да извози незаконно изсечената дървесина от отдели 1180 „т” и „с”. Единствено факта на наличието на двата товарни автомобила, не може по категоричен и несъмнен начин да обоснове извод за извършване на изпълнителното деяние по чл.235, ал.1 от НК, във формата му на извозване. Още по-малко доказва и от субективна страна подобно намерение.

С оглед на тези съображения, съдът призна за невиновен подсъдимия М. в тази част на обвинението и го оправда по по квалификацията по чл.235, ал.1, предл.5-то от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимият А.Д.М., съдът съобрази от една страна обществената опасност на деянието, а от друга страна – степента на осъществяването му (приключило е във фазата на опита) и обществената опасност на подсъдимият – ниска, с оглед чистото му съдебно минало и липсата на данни за други противообществени прояви. Съобрази също така и факта, че е семеен (живее във фактическо съжителство) и се грижи за три деца, както и младата му възраст. Въпреки това обаче, не може да се обсъжда въпроса за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като освен изброените, други такива по делото не бяха констатирани. С оглед на това и на основание чл.235, ал.1, предл.2-ро и 4-то, във връзка с чл.18, ал.1 и чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът му наложи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца и глоба в размер на 2 000 лева, която следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.  

Тъй като подсъдимият М. е с чисто съдебно минало и с оглед данните по делото, съдът прие, че за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения, не е наложително същият да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на определеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимият А.Д.М. за справедливо и, че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Съдът отхвърли изцяло като неоснователен предявения от ДГС – Лесидрен, представлявано от директора П.Л.П. против подсъдимия А.М., граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 1057,50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Незаконно изсечените от държавния горски фонд, стопанисван от ищеца, 23,5 пространствени кубически метра дърва, чиято стойност вещото лице е определило на 1057,50 лева, са били натоварени на камиона, собственост на ответника, по нареждане на полицейските служители и в последствие разтоварени в двора на ДГС-Лесидрен. Вещото лице е оценило дървесината като дърва за огрев и тъй като на практика тя е във владение на ищеца, то той може да се разпорежда с нея по съответния ред. При това положение, не се доказа вреда у ищеца, която следва да бъде обезщетена с паричната й равностойност и това мотивира съдът да остави без уважение исковата претенция.

Иззетите по делото като веществени доказателства вещи, а именно : 3 броя брадви, 1 брой чук, 1 брой железен клин, брезентова чантичка с инструменти, 1 брой калъф за шина на моторен трион и 2 броя пластмасови туби, с оглед ниската им стойност, съдът разпореди те да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила. Що се отнася до иззетия като веществено доказателство товарен автомобил „ЗИЛ 157”, с рег.№ ОВ 02-76 АК, за който безспорно се установи, че е собственост на подсъдимия А.М., то след влизане на присъдата в сила, същия следва да му бъде върнат. Подсъдимият беше оправдан в частта по обвинението, че е направил опит да извози процесната дървесина с въпросния товарен автомобил, поради което последният не е явява като вещ, послужила за извършване на престъплението по смисъла на чл.53, ал.1, б.”а” от НК.   

При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимият А.Д.М. да заплати на Районен съд - Ловеч сумата 57,00 лева разноски по делото, както и на ОД на МВР-Ловеч сумата 50 лева, също разноски по досъдебното производство.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :