МОТИВИ към присъда №16, постановена на 11.04.2019г. по
НОХД №181/2019г. по описа на Районен съд - Търговище
Подсъдимият Р.С.А. е предаден на съд за това, че на 20.09.2018г.,
в гр. Т., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение:
у Е.М.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер
на 65.00 лева; и
у Х.К.С. *** и с това й причинил имотна вреда в размер
на 30.00 лева;
като общата стойност на причинената на пострадалите
имотна вреда е в размер на 95.00 лева – престъпление по чл. 211 във вр. е чл. 209, ал. 1 във вр. с
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ във вр. с чл. 26 от НК.
В съдебно заседание представителят на публичното
обвинение поддържа обвинението срещу подсъдимият, така както е повдигнато, като
пледира за налагане на наказание две години „лишаване от свобода“.
Пострадалите не предявиха граждански искове и искане
да бъдат коституирани като частни обвинители.
Подсъдимият се признава за виновен, признава фактите
по обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК, изказва съжаление за
извършеното. Неговият защитник пледира за минимално наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Р.С.А. с адрес: ***, неженен, с начално
образование, безработен е осъждан многократно, като от всичките му осъждания
значение за квалификацията на деянието по настоящото производство имат следните
осъждания:
С влязло в сила на 03.07.2013г. определение по ч.н. д.
№218/2013г. на Районен съд – Л., с което на подс.А. е
определено общо наказание за извършени от него престъпления по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а” и „б” във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК по
НОХД № 1944/2012г. по описа на РС – В. Т., НОХД № 5486/2012г. по описа на РС –
В., НОХД №17/2013г. по описа на РС – С., НОХД №628/2012 по описа на РС – С. и
НОХД №19/2013г. по описа на РС – Л., е именно наказание „лишаване от свобода”
за срок от 2 години при „строг” режим на изтърпяване, което е изтърпяно на
30.01.2015г.;
С влязло в сила на 16.07.2015г. определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 1596/2015г. на Районен съд – В. Т., за
извършено от него на 26.05.2015г. престъпление по чл. 211, вр.
чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а” и „б” във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК , наложено наказание: „лишаване
от свобода” за срок от 1 година и 9 месеца, при „строг” режим на изтърпяване,
което е изтърпяно на 07.03.2017г.
Тези осъждания обуславят факта, че при осъществяване
престъплението по настоящото наказателно производство на 20.09.2018г. подсъдимият
А. е действал при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.
”а” и б. ”б” от НК. Повод за тази квалификация са горецитираните
осъждания, тъй като извършителят е бил ефективно осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по- малко от една година и от изтърпяването на всяко
едно от посочените наказания „Лишаване от свобода” към момента на извършване на
деянията по настоящото наказателно производство не е изтекъл 5-годишният срок,
визиран в чл. 30, ал. 1 от НК.
На 20.09.2018г.подсъдимият Р.С.А.,***, но нямал
постоянно местоживеене и често обикалял из различни градове в страната, посетил
гр. Търговище, за да се види със свой приятел на име Али. Оказало се, обаче, че
приятелят му го нямало и плануваната среща не могла да се осъществи, поради
което подсъдимият решил да се разходи из гр. Търговище.
Около 17.00 часа подс.А.
влязъл в магазин за мебели, находящ се на ул. „Г. “ №4
в гр. Т., където продавала св. Е.М.Г.. Той се представил на св. Г. с името Х. и й казал, че му трябват мебели за офис.
Обяснил й, че бил турски гражданин, който работил в Германия и в България се
оженил за българка. Подсъдимият разгледал каталога с мебели, които се
предлагат, след което излязъл от магазина. След около двадесет минути се върнал
и предложил на св.Г. да си купи месо на много изгодна цена - казал й, че имал
познат, който бил дистрибутор на месо и щял да докара на пазара в гр. Т. с
микробус месо - пилешко и телешко, което той можел да й купи на много ниска
цена. Подс. А. казал още, че за да поръча мебелите,
които бил харесал, трябвало да изчака счетоводителката си да дойде. Докато той
разговарял със св. Г. в магазина влязла нейна приятелка - св. Х.К.С.. Подс.А. обяснил на св.Г., че може да и предостави пилешкото
и телешкото месо на цена от по 4.00 лева за един килограм. Това не било вярно и
в действителност той не можел да й предостави никакво месо, а целял единствено
и само да я заблуди и да получи от нея някакви парични средства, предадени му
за закупуване на такова. Тъй като цената, която бил посочил подсъдимият действително
била изгодна, св. Г. се съгласила да си купи от предлаганото от него месо. В
този момент, обаче, в магазина влязъл клиент и св. Г. се заела да го обслужва.
Тогава подс.А. със същата цел за получаване на
парични средства решил да предложи месо и на св. С.. На нея обяснил, че ще
уреди и още по-ниска цена на телешкото и пилешкото месо - 3.00 лева за един
килограм, като й казал, че месото му предоставял един мъж, от когото той вземал
за счетоводителката си и можел да вземе и за нея и за св.Г.. Св.С. също се
съгласила да си купи месо, като си обяснила предложената ниска цена с факта, че
подсъдимия щял да бъде клиент на магазина за мебели на приятелката й. Тя
поискала да отиде с подс.А. до неговия познат, който
продавал месото. За да затвърди представата й за съществуването на такъв човек
и на обещаното от него месо на изгодна цена, подсъдимият решил да заведе св.С.
донякъде, като по пътя тя да си мисли, че отиват към микробуса, откъдето ще
купят месо. Двамата излезли от магазина, пресекли улицата и отишли на отсрещния
тротоар. Тогава подс.А. казал на св. С., че е по -
добре неговият познат, който продава месото, да не я вижда, а да мисли, че той
го купува за себе си, и затова поискал тя да му даде парите, с които иска да й
купи месо. Тя му дала 30.00 лева за 10 кг. месо общо пилешко и телешко, като не
уточнила от кое колко килограма иска. След като взел парите подсъдимият отишъл
до магазина при св.Г., за да поиска пари и от нея, тъй като тя също била
изявила желание да си купи месо на изгодна цена. Подс.А.
казал на св.Г., че двамата със св.С. са тръгнали да купуват месо, с което
затвърдил вече съществуващото у нея заблуждение, че действително може да си
купи месо на изгодна цена от него, и й предложил, ако иска и тя, да му даде
пари. Тя извадила от портфейла си 65.00 лева. Още преди св.Г. да уточни колко и
какво месо иска подсъдимият бързо взел парите й и излязъл от магазина. Върнал
се при св.С. и двамата повървели още малко заедно, преминавайки през
кооперативния пазар на гр.Търговище. В един момент подс.А.
спрял и казал на св.С. да го изчака до един от магазините на пазара, тъй като
той трябвало сам да отиде при своя познат, от когото щял да купи месото и той
не трябвало да я вижда. Тя го послушала и останала да го чака. Тогава подсъдимият
побягнал напред и завил надясно, като св. С. го изгубила от поглед. Тя почакала
две - три минути и, тъй като подс.А. не се върнал, се
усъмнила, че може той да е измамил и нея и приятелката й. После написала
съобщение на св.Г., в което й споделила съмненията си. Тя я посъветвала да
потърси подсъдимият наоколо. Св.С. обиколила района, но не видяла никъде подс.А. и се върнала в магазина за мебели при св.Г.. Малко
след това св.Г. сигнализирала за случилото се в РУ - Търговище. Впоследствие за
извършената спрямо св.С. и св.Г. измама било образувано досъдебно производство.
Като извършител на престъплението бил установен именно подс.А.,
който бил многократно осъждан за извършени по идентичен начин измами.
Всяко от двете описани по - горе престъпни деяния на подс. А. само по себе си осъществява състав на
престъплението измама - той възбудил заблуждение първо у св.Г., а после и у св.С.,
като им казал, че може да им предостави месо на изгодна цена /пилешко и телешко
месо на цена от 4.00лв./3.00лв. за килограм/, като след това и след като вече
бил провокирал у тях желание да си купят от него такова месо, и поддържал вече
съществуващото заблуждение и у двете, като тръгнал със св. С. към мястото,
откъдето щял да вземе месото. Имотната вреда в резултат от едното от деянията
била 30.00 лева, а от другото - 65.00 лева, като общата стойност на предмета на
престъплението възлиза на 95.00 лева. Предвид факта, че двете деяния са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, то в своята
съвкупност те обосновават наличието на едно продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26 от НК.
Горната фактическа обстановка се доказа категорично от
самопризнанието на подсъдимият по реда на чл.371 от НПК, показанията на
свидетелите, експертизата и останалите писмени доказателства по делото.
Предвид горната фактическа обстановка се налага
извода, че подс.Р.А. осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 211 във вр.
е чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и
„б“ във вр. с чл. 26 от НК, като :
На 20.09.2018г., в гр. Т., при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил и поддържал заблуждение:
у Е.М.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер
на 65.00 лева; и
у Х.К.С. *** и с това й причинил имотна вреда в размер
на 30.00 лева; като общата стойност на причинената на пострадалите имотна вреда
е в размер на 95.00 лева.
От
субективна страна престъплението е извършено виновно - с пряк умисъл, като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици, действайки със специалната, характерна за престъплението
измама, користна цел - за да набави за себе си имотна облага.
За това престъпление законът предвижда наказание „лишаване
от свобода“ за срок от три до десет години. Съдът намери, че наказание от три
години „лишаване от свобода“ е справедлив размер на наказание. За да определи
този размер съдът отчете смекчаващите обстоятелства - ниската стойност на
предмета на престъпно посегателство, активното съдействие на подсъдимият за
разкриване на обективната истина, изказаното съжаление за извършеното. Като
отегчаващи обстоятелства съдът прие предходните осъждания извън настоящата квалификация,
както и факта, че предходните осъждания на подсъдимия са отново за престъпления
„измама“. При задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, съдът наложи
наказание две години „лишаване от свобода“. Предвид съдебното минало на
подсъдимият съдът постанови ефективното изтърпяване на това наказание при
съответен първоначален режим. Съдът намери, че така определеното наказание
съответства на тежестта и обществената опасност на деянието и дееца, като по
този начин ще бъдат постигнати целите на наказателната превенция и репресия –
индивидуална и генерална.
На основание чл.189 от НПК, подсъдимият бе осъден да
заплати по сметка на РБюджет направените на
досъдебното производство разноски.
Съдът се разпореди и относно вещественото доказателство
по делото като постанови същото да се върне на собственика.
Това бяха мотивите водили съда при постановяване на
присъдата.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :