№ 191
гр. Плевен , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Ас. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
като разгледа докладваното от Светла Й. Димитрова Ковачева Въззивно
гражданско дело № 20214400500441 по описа за 2021 година
С решение №260307 от 16.04.2021 г. по гр.д. №5562/2020 г. Плевенски
Районен съд е:
ПРИЗНАЛ на основание чл. 422 във вр. с чл. 124 от ГПК по отношение
на ответника ЕВГ. М. Ф., с ЕГН: **********, че ДЪЛЖИ на ищеца СТ. ХР.
Б., с ЕГН: *** сумата 1 170 лв. като неустойка по чл.16, ал.2 от договор за
изработка, сключен между страните на 13.03.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на заявлението – 15.07.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение
№1596/16.07.2020 г. по ч.гр.д. №3064/2020 г. по описа на Плевенски Районен
съд, като за разликата до претендираните 2 340лв. е ОТХВЪРЛИЛ
предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.2 от ГПК СТ. ХР. Б., с ЕГН: *** ДА
ЗАПЛАТИ на ЕВГ. М. Ф., с ЕГН: ********** сумата 35 лв., явяваща се
направени деловодни разноски по настоящето дело, по компенсация.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЕВГ. М. Ф., с ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ХР. Б., с ЕГН: *** сумата 23,40 лв.
– разноски по ч.гр.д. №3064/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд,
съобразно уважените претенции.
1
ОСЪДИЛ ЕВГ. М. Ф., с ЕГН: ********** на основание чл.38 от Закона
за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ на ХР. СТ. Б. от Плевнска Адвокатска
колегия, като процесуален представител на СТ. ХР. Б., с ЕГН: *** сумата 100
лв., представляваща адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№№3064/2020 г. по
описа на Плевенски Районен съд.
ОСЪДИЛ ЕВГ. М. Ф., с ЕГН: ********** на основание чл.38 от Закона
за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ на ХР. СТ. Б. от Плевенска Адвокатска
колегия, като процесуален представител на СТ. ХР. Б., с ЕГН: *** сумата
311.90 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по настоящето дело.
Недоволен от решението в осъдителната му част е останал ЕВГ. М. Ф. и
е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени като
неоснователни претенциите на СТ. ХР. Б. и да бъдат присъдени разноските за
двете инстанции.
ЕВГ. М. Ф. твърди, че в рамките на срока за извършване на процесните
СМР, т.е. до 02.04.2020 г., а и след това – до 29.05.2020 г., когато е напуснал
обекта, никой не е правил възражения относно посочените в исковата молба
недостатъци. Като приложим в т.вр. сочи предвидения в чл.11, ал.4 от
договора ред.
ЕВГ. М. Ф. счита, че причината да не се довършат в срок договорените
СМР е забавянето от страна на СТ. ХР. Б. да достави необходимите за
довършване на терасата още 10 кв.м. гранитогрес. Моли в тази насока да се
съобрази, че фактурата за този гранитогрес е от 19.05.2020 г.
Според въззивника, СТ. ХР. Б. не е изправна страна по договора, поради
което не е имал право да го развали, респ. няма основание да претендира
неустойката по чл.16, ал.2 от договора.
Препис от въззивната жалба е връчен на СТ. ХР. Б. на 31.05.2021 г. и на
07.06.2021 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено
обжалваното решение и да бъдат присъдени разноските във вр. с въззивното
обжаване.
Въззиваемият твърди, че няма нужната квалификация да следи текущо
работата на ЕВГ. М. Ф., но въпреки това е правил възражения за качеството й.
Счита, че едва след извършване на всички възложени СМР и приключване на
работата на обекта, изпълнителят е следвало да го покани писмено да приеме
изработеното. Твърди, че ЕВГ. М. Ф. не е сторил това, поради което не е
имало как да се състави приемо-предавателен протокол по чл.11, ал.4 от
договора и в него да се отразят надлежно възраженията на възложителя
относно качеството на работата.
СТ. ХР. Б. счита за доказано по делото, че 20 кв.м. гранитогрес са били
2
предадени на ЕВГ. М. Ф. на 13.03.2020 г. и че 5 кв.м. от гранитогреса са
изчезнали от обекта, което наложило да бъдат закупени и предадени на
18.05.2020 г. на ЕВГ. М. Ф. още 5 кв.м. от гранитогреса. Твърди, че фактурата
за общо закупеното количество гранитогрес – 25 кв.м. била взета по-късно –
на 19.05.2020 г.
Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е
изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на
10.06.2021 г.
С определение №805 от 11.06.2021 г. Плевенски Окръжен съд е приел
въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил делото в о.с.з.
В о.с.з. на 08.07.2021 г. процесуалният представител на СТ. ХР. Б. – адв.
Б. е заявил, че договора е развален, защото ЕВГ. М. Ф. не е изпълнил
договорените СМР качествено и в срок.
ЕВГ. М. Ф. е заявил, че гранитогрес е следвало да се положи на две
тераси – голяма и малка, общо 20 кв.м. Твърди, че сам е измерил тази
квадратура, както и че при сключването на договора не е установил лошото
състояние на замазката на терасите. Счита, че първо е трябвало да се положи
гранитогреса и след това оградата.
ЕВГ. М. Ф. е заявил, че само един път – към 20.05.2020 г. е получил
гранитогрес от СТ. ХР. Б.. Втори път той не е получавал още гранитогрес.
Процесуалният представител на въззивника – адв. И. е пледирал за
уважаване на въззивната жалба и присъждане на разноските за двете
инстанции. Представил е списък по чл.80 от ГПК.
Адв. Б. е представил писмена защита с подробни аргументи за
потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от договор за извършване на ремонтни дейности, сключен на
13.03.2020 г. между СТ. ХР. Б. като „възложител“ и ЕВГ. М. Ф. като
„изпълнител“, в срок от 20 дни от сключване на договора /което според съда
означава до 01.04.2020 г. вкл./ е следвало да се извършат срещу
възнаграждение от 3 900 лв. следните СМР: поставяне на покрив с нови
керемиди на терасата; поставяне на дървена ограда – 11 л.м. на терасата;
поставяне на прозорец в коридора на третия етаж; ремонтни дейности по
комин: излепване и поставяне на ламарина. В сумата от 3 900 лв. се включва
и цената на материалите и средствата, като изпълнителят е следвало сам да ги
купи и да представи съответен документ. В срок до 10 дни от сключване на
договора /което според съда означава до 22.03.2020 г. вкл./ възложителят е
3
следвало да плати на изпълнителя авансово 30 % от 3 900 лв., т.е. 1 170 лв.
Остатъкът е бил дължим веднага след приемане на работата.
Видно от разписка на стр.12 от делото на РС, СТ. ХР. Б. е платил на
ЕВГ. М. Ф. по-късно от договореното – на 27.03.2020 г. по-голям от
уговорения аванс, а именно – сумата от 1 950 лв., както и 50 % от
възнаграждението за полагането на гранитогреса, а именно – сумата от 250
лв., въпреки, че подобна уговорка в договора няма. В чл.4 от договора има
препращане към предходния член, а той се отнася само за възнаграждението
от 3 900 лв. В чл.1, ал.1 от договора изрично е посочено, че възнаграждението
за полагане на гранитогреса се заплаща отделно от възнаграждението по
договора, като липсва клауза за авансово плащане на част от сумата от 500 лв.
Видно от разписка на стр.13 от делото на РС, на 12.04.2020 г. СТ. ХР.
Б. е платил на ЕВГ. М. Ф. още 680 лв. по процесния договор от 13.03.2020 г.
Разписките на стр.14 и стр.15 от делото на РС удостоверяват
плащането на по 500 лв., общо още 1 000 лв. по процесния договор от
13.03.2020 г.
В същия срок от 20 дни от сключване на договора – до 01.04.2020 г. вкл.
изпълнителят е следвало да постави и гранитогрес на пода на терасата /без
посочена квадратура/ срещу отделно възнаграждение от 500 лв.
Възложителят е следвало да предаде на изпълнителя гранитогреса за терасата.
Във връзка с предаването на гранитогреса като свидетел е
разпитана съпругата на СТ. ХР. Б. – Е. Б. . Тя твърди, че още на 13.03.2020
г. ЕВГ. е дошъл в Луковит, за да вземе закупените от магазин в града
„плочки“. Те били 20 кв.м. по усмотрение на ЕВГ.. Натоварили ги в колата му
и той заминал за с. ***, където се намира недвижимия имот – обект на
процесните СМР. След 10 дни свидетелката и съпругът й ходили до имота и
тогава се установило, че липсват 5 кв.м. от плочките. ЕВГ. казал, че е носил
част от плочките в Плевен, за да ги реже, но не могъл да даде обяснение за
липсата им. Обещал да потърси такива плочки. Свидетелката твърди, че със
съпруга си потърсили и те в Плевен, но не намерили от плочките. В началото
на май 2020 г. била сложена една част от плочките на терасата и като станало
ясно, че няма да се намерят липсващите плочки, свидетелката отишла с ЕВГ.
в Луковит и купила 5 кв.м. плочки. Натоварили ги в колата на ЕВГ. и отишли
при С. Тогава ЕВГ. заявил, че няма да работи докато не му се дадат всичките
пари. Мотивирани от поведението на ЕВГ., свидетелката и съпругът й
решили да поискат фактура за общото количество от 25 кв.м. гранитогрес и
такава им била издадена.
В потвърждение на показанията на Е. Б. е представена фактура №3 от
19.05.2020 г. за сумата от 475 лв. – стойност на 25 кв.м. гранитогрес. За
сумата от 475 лв. изпълнителят по фактурата – „***“ЕООД е издал и
4
фискален бон от 19.05.2020 г., който също е ангажиран като доказателство.
Като свидетел е разпитан и А.А. – работил с ЕВГ. на процесния обект.
Той твърди, че плочките били докарани от ЕВГ. /Г./ с неговата кола „още в
началото“. Наредили колкото има, но не стигнали. Общо за двете тераси
„излизали“ 30 кв.м.
Разпитана е и съпругата на ЕВГ. М. Ф. – И.Г. . Тя твърди, че е
участвала в ремонта. Плочките си били докарани и ги започнали, но не
стигнали.
Видно от приетото по делото писмено заключение, общата площ на
терасата е 16.55 км.м. и върху само 12.67 кв.м. от тях е поставен гранитогрес.
В чл.15, ал.1 от договора е предвидено, че възложителят може да го
развали при условията на чл.10, ал.2 и на чл.13, ал.2. Според чл.16, ал.2 от
договора, при развалянето му съгласно чл.10, ал.2 и чл.13, ал.2, изпълнителят
дължи неустойка в размер на 30 % от възнаграждението по чл.3, ал.1, а
именно – сумата от 1 170 лв.
Възложителят има право да развали с писмено уведомление договора
съгласно чл.10, ал.2, ако установи, че изпълнителят се отклонява съществено
от уговореното в предмета на договора и няма да изпълни работата съгласно
уговореното или че ще забави завършването на работата с повече от 15 дни
/което според съда означава, че работата няма да бъде завършена до
16.04.2020 г. вкл./.
В хипотезата на чл.13, ал.2 от договора развалянето му е възможно, ако
отклонението от уговореното в договора или недостатъците са толкова
съществени, че изработеното е негодно за уговореното или обикновеното му
предназначение.
Видно от уведомление от 29.05.2020 г., изходящо от СТ. ХР. Б.,
изпратено по пощата на ЕВГ. М. Ф., възложителят по договора от 13.03.2020
г. е развалил същия на основание чл.15, ал.1 и претендира неустойката по
чл.16, ал.2 – поради това, че към изработеното до 29.05.2020 г. не отговаря на
изискванията за качество и защото към същата дата все още не са изпълнени
всички уговорени СМР.
ВЛ инж. С. е установила, че:
1. частично поставения на терасата гранитогрес е без необходимия
наклон и има издутина в декоративното пано.
2.покрива на терасата е изпълнен частично – без 18 керемиди и
водосточна тръба;
5
3.изпълнения покрив е с променена конфигурация и че конструкцията
му не отговаря на товарите, които трябва да носи; поддържащите дървени
колони не са закотвени; липсват колони с необходимото сечение, подкоси и
клещи; връзката между хоризонтални и вертикални елементи не е надеждна –
липсват скоби и планки.
4. от 11 л.м. ограда на терасата са поставени само 4 л.м.; в о.с.з. на
08.04.2021 г. ВЛ е заявило, че оградата може да се постави и преди, и след
полагането на гранитогреса – зависи от захващането й.
5. не е монтиран прозореца;
6. не са измазани комините; не са поставени ламаринените обшивки.
При така установената фактическа обстановка, правилно
Плевенски Районен съд е приел, че са налице условия за разваляне на
договора –поради неизпълнението му от ЕВГ. М. Ф. и че на СТ. ХР. Б. се
дължи претендираната на основание чл.16, ал.2 от договора неустойка.
Въззивната инстанция споделя този краен извод и в негова подкрепа
добавя следното:
Възложителят не е имал задължение по договора да плаща аванс на
изпълнителя във връзка с поставянето на гранитогреса на терасата, но
въпреки това е платил на 27.03.2020 г. такъв аванс в размер на 50 % от
възнаграждението за изпълнението на тези СМР – сумата от 250 лв. За да е
изправна страна, възложителят е следвало съгласно чл.1, ал.2, изр.3 от
договора само да предаде на изпълнителя гранитогреса. Съдът намира за
доказана тази изправност на СТ. ХР. Б.. От събраните гласни и писмени
доказателства се установи, че на 13.03.2020 г., „още в началото“, на ЕВГ. М.
Ф. са били предадени 20 кв.м. гранитогрес. Какво количество е било
необходимо и какво е състоянието на основата /замазката/, върху която ще се
полага гранитогреса са въпроси от компетентността на изпълнителя. Ако има
забава поради недостиг на количеството или поради негодност на основата, то
тя не може да се вмени във вина на възложителя. Независимо от причините за
недостига на количеството, съдът намира, че възложителят е оказал нужното
съдействие на изпълнителя, като му е предал още 5 кв.м. гранитогрес.
Въпреки това, както е установило ВЛ, поставени са само 12.67 кв.м.
гранитогрес и то некачествено.
Възложителят е забавил несъществено изпълнението на задължението
си по чл.4, ал.1 от договора, като вместо до 22.03.2020 г., е платил на
изпълнителя аванс на 27.03.2020 г. Тази забава е компенсирана с плащането
на по-голям аванс – не 30 %, а 50 % от сумата 3 900 лв. С изпълнението на
задължението за плащане на аванс е прекратена забавата на възложителя.
Изпълнителят е приел забавеното изпълнение и не се позовава на него като
причина за забавеното изпълнение на СМР, за които като възнаграждение се
6
дължи сумата от 3 900 лв. Възложителят е изчакал не 15 дни, а 58 дни след
крайния срок за изпълнение на процесните СМР и едва тогава е развалил
договора. Нищо не оправдава некачественото изпълнение на тези работи,
установено надлежно от ВЛ. Следва да се отбележи, че възложителят не е бил
длъжен да осъществява постоянен надзор върху работата на изпълнителя и да
прави възраженията си ad hoc.
В заключение – обжалваното решение се явява правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора по същество, ЕВГ. М. Ф. следва да бъде осъден
на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати в полза на адв. ХР. СТ. Б. от
Плевенска Адвокатска колегия – процесуален представител на СТ. ХР. Б.
сумата 311.90 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита във
въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО в
обжалваната му част решение №260307 от 16.04.2021 г. по гр.д. №5562/2020
г. по описа на Плевенски Районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ЕВГ. М.
Ф., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. ХР. СТ. Б. от Плевенска
Адвокатска колегия сумата 311.90 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за защита във въззивната инстанция на СТ. ХР. Б., с ЕГН:
***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7