№ 97
гр. Панагюрище, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана С. Стателова
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Гражданско дело №
20215230100338 по описа за 2021 година
Производството е по смисъла на чл.93, ал.2 от Закона за задълженията и договорите.
Предявена е искова молба от М. И Х., от град Кюстендил, със съдебен адрес: гр. Пловдив,
ул. „********“№ 34, ет.2, оф.5 чрез адв. Б. З., от ПлАК срещу „Уни Хоспитал“ ООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Г. Бенковски“, № 100, представлявано от управителя
К С Ч Р. Ищцата М. Х. твърди, че е била в трудови правоотношения с ответното дружество, като е
била наета в МБАЛ „Събо Николов“ ООД, със седалище и адрес на управление като на ответното
дружество, което се явява правоприемник на МБАЛ „Събо Николов“ ООД. Ищцата твърди, че е
заемала длъжността „********“, съгласно трудов договор № 5/06.11.2015 г., като на 13.11.2015 г. е
била изпратена от работодателя си на обучение за повишаване на професионалната квалификация
в УМБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД гр. София, където обучението е продължило от 16.11.2015-
15.12.2015 г. Ищцата твърди, че съгласно договора й, тогавашният работодател МБАЛ „Събо
Николов“ ООД е поел всички разходи за участието в обучението й за повишаване на
квалификацията, като след успешно преминало обучение Х. е получила на 19.05.2016 г.
Удостоверение от УМБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД гр. София. На 01.02.2016 г., според ищцата, е
подписала допълнително споразумение към трудовия й договор, с което, считано от същата дата е
заемала длъжността „Старши ********“. М. И. Х. сочи, че на 26.10.2020 г. е получила заповед за
прекратяване на трудовия си договор, като работодателят й я е задължил да подпише декларация за
удръжка от месечното възнаграждение, за сума в размер на 5584,00 лв., която представлява
неустойка, съгласно Договор за повишаване на професионалната квалификация. Ищцата счита
тази клауза за неустойка в договора за нищожна, поради противоречие със закона и морала.
М. И. Х. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата не
дължи на „Уни Хоспитал“ ООД сума, в размер на 5584,00 лв., представляваща неустойка по
Договор за повишаване на професионалната квалификация.
Моли, да й бъдат допуснати до разпит, при режим на довеждане в открито съдебно
1
заседание, двама души свидетели, с помощта на които ще установява изложените в исковата молба
факти и обстоятелства.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Представя следните писмени доказателства в копие: Трудов договор № 85/06.11.2015 г.;
Декларация към трудов договор; Декларация от 20.10.2020 г.; Договор за повишаване на
професионалната квалификация, рег. № 12/2015 от 13.11.2015 г.; Удостоверение № 497/19.05.2016
г.; График за обучение на рентгенови лаборанти от УМБАЛ“ Събо Николов“; Допълнително
споразумение към трудов договор от 01.02.2016 г.; Заповед № 121/26.10.2020 г.
В законоустановения срок ответното дружество представят писмен отговор на исковата
молба, в който сочат, че оспорват изцяло предявения иск и считат исковата молба за нередовна.
Ответниците твърдят, че няма никакви конкретни обстоятелства за твърдяната нищожност на
уговорената в Договор за повишаване на професионалната квалификация неустойка, а е цитирана
единствено разпоредбата на ЗЗД.
Ответното дружество считат исковата молба за неоснователна, тъй като сключения
помежду им с ищцата Договор за повишаване на професионалната квалификация е с правно
основание Разпоредбата на чл. 234 от КТ, същият има съдържание, съответстваща на целта на
типичния договор за повишаване на професионалната квалификация и в съответствие с
разпоредбата на чл. 234, ал.4 от КТ има уговорени хипотези, при които за обучаващия се възниква
отговорност спрамо работодателя, в случай че наруши задълженията си по договора. Установено е,
че хипотезата на чл.5, ал.3 във връзка с ал.4 от този договор, при условие, че преди изтичане на
срока, уговорен в чл.2, ал.5 от Договора обучаващият се прекрати индивидуалното си трудово
правоотношение по своя инициатива или работодателят го прекрати на основание чл.330 от КТ,
обучаващият се дължи на своя работодател неустойка, в размер на 8376,00 лв. Ответниците
твърдят, че поради настъпване на хипотезата, при която ищцата е прекратила трудовото си
правоотношение с МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД по собствена инициатива за Х. е възникнало
задължението да изплати на ответниците уговорената неустойка в съответствие с разпоредбата на
ал.4, съгласно която, размерът на сумата по предходната алинея се намалява пропорционално на
реално отработените месеци, съгласно задължението по чл.2, ал.5, като за пълен реално отработен
месец се счита, месецът, в който са отработени поне 11 работни дни. Според ответниците, при
определяне размера на неустойката, са взети предвид както изплатените за обучението суми, в общ
размер 2792,00 лв., така и обстоятелството, че дружеството е имало очакване Х. да работи по
трудовото правоотношение, съобразно с повишената си професионална квалификация, в
уговорения срок от 5 години. Ответниците считат, че това е от съществено значение за техните
взаимоотношения със Здравна каза и завишените изисквания на здравното законодателство. Сочат,
че именно поради придобитата професионална квалификация, Х. е била преместена на по-висока
длъжност от „********“ на „Старши ********“, което води до значително по-високо трудово
възнаграждение, от получаваното преди получаване на квалификацията й. ответниците считат, че
уговорената неустойка по никакъв начин не противоречи нито на закона, нито на морала, поради
което считат за изцяло недоказан и неоснователен предявения от ищцата иск. Не възразяват да се
приемат приложените към исковата молба писмени доказателства.
Молят, да бъдат допуснати двама души свидетели, при режим на довеждане в открито
съдебно заседание, за опровергаване на изложените в исковата молба факти и обстоятелства.
Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.
2
Представят следните писмени доказателства в копие: Справка за изчислената неустойка,
съгласно Договор за повишаване на професионалната квалификация № 12/13.11.2015 г. на М. И.
Х.; Декларация по чл.272, ал.1 от КТ от ищцата Х..
В съдебно заседание - редовно призована, ищцата М. И. Х., не се явява. Не се явява и
процесуалният й представител -адвокат З., от Пловдивска АК. Депозират становище.
Ответното лечебно заведение- МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД, редовно призовани, не се
явява законният представител. Вместо него се явява процесуалният им представител – адвокат Г.
М. от Пазарджишка АК.
Видно от приложения по делото Трудов договор № 85 от 06.11.2015 г. е, че ищцата М. Х. е
сключила трудов договор с МБАЛ „Събо Николов“ ООД – град Панагюрище за длъжността
„********“, с място на работа- гр. Панагюрище и брутно месечно трудово възнаграждение в
размер на 2 000,00 лв., изплащано еднократно всеки месец. С този трудов договор е уреден
размерът на месечното брутно трудово възнаграждение, който включва основно месечно трудово
възнаграждение, допълнително месечно възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в
размер на 1% от месечното трудово възнаграждение- за всяка година трудов стаж и
професионален опит, както и допълнително месечно възнаграждение за индивидуално
представяне, което работодателят изплаща по своя преценка. В договора е уговорено още
продължителността на работното време – пълно – седем часа, с оглед спецификата на работата на
рентгеновия лаборант и основен платен годишен отпуск в размер, съответстващ на Кодекса на
труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съгласно договора, същият е за
неопределен период от време, с клауза за изпитване в полза на работодателя и срок за изпитване
шест месеца.
С този трудов договор Х. е задължена да спазва всички действащи правилници, Етичния
кодекс на служителите в здравеопазването, трудовите задължения, произтичащи от длъжностната
характеристика, техническите и технологичните правила, както и правилата за безопасност при
експлоатация на техническите средства, ведно с правилата за противопожарна охрана. Ищцата е
задължена да пази и съхранява поверените й от работодателя имущество и техника. В член 8 от
трудовия договор е уредено, че условията за повишаване на квалификацията и преквалификацията
по процесното трудово правоотношение се уреждат с друг специален договор – за квалификация.
Установява се, че Х. е постъпила на работа в МБАЛ „Събо Николов“ на 09.11.2015 г. На същата
дата е представила декларация за данни, представляващи лични данни, попадащи под специалния
режим за защита на личните данни.
От приложената по делото Декларация от 26.10.2020 г. се установява, че ищцата М. И. Х. е
декларирала, на основание чл. 272, ал.1 от Кодекса на труда, че е съгласна работодателят й „МБАЛ
УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД, да направят удръжка от месечното й трудово възнаграждение, във
връзка с изплатените от лечебното заведение суми за практическото й обучение –придобиване на
сертификат за работа с апаратура за лъчелечение, през периода 16.11.2015 г. – 15.12.2015 г. и
прекратяване на трудовото й правоотношение по нейна инициатива. Посочено е, че сумата възлиза
на 5584,00 лв. и е получена като стойност на неустойка, съгласно Договор за повишаване на
професионалната квалификация, в размер на 8 376,00 лв., която сума е пропорционално намалена с
реално отработените месеци – 12 месеца. Посочено е, че приложение на тази декларация са:
Договор за повишаване на професионалната квалификация и писмено заявление от Х. за
прекратяване на Трудов договор № 85/06.11.2015 г.
3
Съгласно приложения по делото Договор за повишаване на професионалната квалификация
№ 12 от 13.11.2015 г., сключен между „Многопрофилна болница за активно лечение – Събо
Николов“ ООД, наричани „работодател“ и М. И. Х., бакалавър, със специалност „********“,
наричана „обучаващ се“, работодателят се е задължил да осигури всички необходими условия за
повишаване на професионалната квалификация на обучаващия се, който се е задължил да завърши
успешно и в срок практическо обучение с апаратура за лъчелечение, с място за провеждане на
обучението – УМБАЛ „Царица Йоана“ ЕАД град София, като обучението е с продължителност 22
работни дни, считано от 16.11.2015 г. до 15.12.2015 г., с цел да придобие сертификат за успешно
преминато обучение с апаратура за лъчелечение. Х. се е задължила да завърши успешно своето
обучение, като представи в срок от 5 дни от завършването си, писмен доклад за посещението и
придобитите практически знания. Задължила се е също да работи при работодателя МБАЛ „Събо
Николов“ ООД, на длъжност „********“ в продължение на пет години, считано от деня на
завършване на обучението. Работодателят се е задължил да осигури условия за участие и
завършване на обучението, като заплати 2 792,00 лв., представляващи разходи за транспорт,
дневни разходи и допълнителни разходи за обучението.
В чл. 5, ал 1 от Договора за повишаване на професионалната квалификация е визирано, че
при условие, че Х. не завърши своето обучение в срок, дължи неустойка на работодателя си в
размер на 2 792,00 лв. Съгласно ал. 2 от същия текст на договора, при условие, че Х. не постъпи на
работа в срок или изобщо не постъпи на работа е уговорена неустойка, която дължи на МБАЛ
„Събо Николов“ ООД в размер на 8 376,00 лв. Пак в този текст от договора, но в ал. 3 е уговорено,
че преди изтичане на срока по чл. 2, ал.5 от този договор, ако обучаващият се прекрати
индивидуално трудовото правоотношение, по своя инициатива, или работодателят прекрати
трудовия договор на основание чл. 330 от КТ, ищцата ще дължи на работодателя неустойка в
размер на 8 376,00 лв. Алинея 4 от чл. 5 на Договора за повишаване на квалификацията, уговаря,
че размерът на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение, се намалява
пропорционално на реално отработените месеци, съгласно задължението да работи при този
работодател 5 години, считано от деня на завършване на обучението.
Член 6, ал.2 от същия договор, гласи, че ако преди изтичане на срока от пет години работа
при този работодател, работодателят едностранно прекрати индивидуалното трудово
правоотношение на ищцата, на което и да е основание, посочено в чл. 328 от КТ, обучаващият се
се освобождава от своите задължения по този договор.
В ал. 3 на същия текст е визирано, че при промяна на длъжността „********“ по взаимно
съгласие между работодателя и служителката и при условие, че придобитата в резултат на
завършеното обучение професионална квалификация не е необходима за изпълнение на новата
длъжност, Х. е освободена от задълженията си по този договор.
По делото е приложено Удостоверение изх. № 497/19.05.2016 г., издадено от УМБАЛ
„Царица Йоанна – ИСУЛ“ АД, от което се констатира, че рентгеновият лаборант М. И. Х., на
работа в „УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД – Панагюрище, е преминала обучение през периода 16.11.2015
г. до 23.12.2015 г., в Клиника по лъчелечение и медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна
– ИСУЛ“ АД, на медицински линеен ускорител по програма, включваща запозване и практически
знания за работа с медицински линеен ускорител, онкологична информационна система ARIA,
като обучението е включвало темите: „Компоненти и устройство на ускорителя“; „Принципи и
основни концепции в лъчелечението“; „ Работа с КТ“ ; „Изработване на индивидуални
4
термопластични маски“; „Конструиране на дигитални изображения“; „Работа с медицински
линеен ускорител“; „Основни методи за позициониране и верификация“; „Действие при аварийни
ситуации“.
По делото е приложен график за обучение на рентгеновите лаборанти от „МБАЛ Събо
Николов“ ООД в клиниката по лъчелечение и медицинска онкология, като обучението е
осъществявано по 7 часа всеки работен ден.
От приложеното по делото Допълнително споразумение от 01.02.2016 г. към Трудов
договор № 85/06.11.2015 г. се установява, че М. И. Х. със специалност „********“ е встъпила в
длъжност „Старши ********“, с месечно трудово възнаграждение в размер на 2 500,00 лв.,
допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 6% от основното месечно трудово възнаграждение за всяка година натрупан трудов
стаж и придобит професионален опит, както и допълнително месечно възнаграждение за
индивидуално представяне, което работодателят изплаща по своя преценка.
Видно от приложената по делото Заповед № 121/26.10.2020 г. е, че на основание чл. 326,
ал.1 от Кодекса на труда и писмено заявление на М. И. Х. трудовото й правоотношение на
длъжност „Старши ********“, е прекратено, считано от 28.10.2020 г., като са й начислени
обезщетение на основание чл. 224, ал.1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск в размер на
71 работни дни.
По делото е приложена Справка за изчислената неустойка, съгласно процесния договор за
повишаване на професионалната квалификация № 12/13.11.2015 г, от който се установява, че от
16.12. до 31.12.2015 г. Х. не е отработила 9 работни дни, но за сметка на това е работила през
всички работни дни през месеците януари, февруари, март, април и май, като съгласно справката
за м. юни 2016 г. е отработила 17 дни и 5 дни е била в отпуск поради болест, отработила е целия
месец юли, а през м. август е отработила само 12 дни и 11 дни е била в отпуск, поради заболяване.
През м. септември е отработила само 5 дни и 15 дни е била в отпуск поради заболяване, след което
е отработила целия работен месец октомври и м. ноември 2016 г. През м. декември е отработила
11 работни дни, а през м. януари 2017 г. е отработила само един работен ден, след което през
останалите месеци е била в отпуск поради заболяване и през периода от 04.05.2017 г. до 18.07.2017
г. ищцата е била в отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст. Пак на
същото основание Х. не е отработила месеците юли, август, септември, октомври, ноември и
декември 2018 г. и е била в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за периода
12.12.2018 г. до 25.01.2020 г. Установява се, че ищцата е отработила месеците февруари, март,
април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2020 г., но не и месец януари 2020 г., като
през периода е ползвала и определени дни отпуск, поради заболяване.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се констатира, че с платежно нареждане от дата 20.11.2015 г. на М. И. Х. е
изплатен служебен аванс в размер 792,00 лв. с цел покриване на разходи за транспорт и дневни
разходи и финансиране на Договор за обучение № 12/13.11.2015 г. Вещото лице е констатирало, че
договора за повишаване на професионалната квалификация на ищцата Х. е задължил нейните
работодатели да изплатят сумата от 2792,00 лв. – разходи за завършване на обучението.
Установява се, че на 30.12.2015 г. на Х. са заплатени допълнително разходи за обучение в размер
на 116,00 лв., като общо счетоводните записвания на МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД за разходи
за обучение на медицински персонал възлиза на сумата от 908,00 лв., изплатени на ищцата.
5
Установява се също, че общият размер на извършените разходи от страна на работодателя –
ответното дружество за изплатени разходи на ищцата за пътни и дневни възлиза на сумата от
908,00 лв., както и сумата от 2000,00 лв., заплатени на обучаващата институция. Вещото лице
сочи, че съгласно договора за повишаване на професионалната квалификация, М. Х. е поела
ангажимент да работи в МБАЛ пет години, считано от деня на завършване на обучението, като
наместо дължимите 60 месеца, ищцата реално е отработила само 20 месеца, които са с най-малко
отработени дни. Вещото лице заключава, че 40 месеца от общия срок, не са отработени. След като
посочва, че общият размер на разходите от страна на работодателя възлиза на сумата от 2908,00
лв., вещото лице посочва, че месечният размер на извършените разходи за повишаване на
квалификацията на ищцата, възлиза на сумата от 48,47 лв. за петгодишния период, като
извършените разходи са в размер на 1 938,80 лв. и полагащата се неустойка за един неотработен
месец е в размер на 48,47 лв.
Съгласно заключението на вещото лице, законната лихва върху извършените разходи за
повишаване квалификацията на ищцата М. Х., са изчислени съразмерно на периода за
неизпълнение от страна на ищцата на задължението й да работи при ответното дружество през
определен период от време в размер на 1938,80 лв., изчислена от датата на плащане на договора за
повишаване на квалификацията – 04.12.2015 г. до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение – 28.10.2020 г., като тази законна лихва възлиза на 964,68 лв. Вещото лице сочи,
че за неотработените 40 месеца от петгодишния срок на договора за повишаване на
квалификацията, има пропорционален размер на неустойката за сумата от 5 584,00 лв., тъй като
разделена на петгодишния период, уговорената неустойка в размер на 8 376,00 лв. води до месечен
размер на неустойката за сумата от 139,60 лв. Именно така изчислена месечната неустойка,
умножена за неотработените 40 броя месеци, дава сумата от 5 584,00 лв, удържана от работодателя
сума.
По делото безспорно и категорично се установи, че ищцата М. И. Х. е сключила трудов
договор с праводателя на МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД – „МБАЛ Събо Николов“ ООД – гр.
Панагюрище, като е назначена първоначално на длъжността „********“ с брутно трудово
възнаграждение в размер на 2000,00 лв. Констатира се, че седмица след началото на трудовото
правоотношение, ищцата е сключила договор за повишаване на професионалната квалификация,
съгласно който се е задължила да завърши успешно и в срок практическо обучение с апаратура за
лъчелечение в УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“ АД – град София. От издаденото на 19.05.2016 г.
удостоверение от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД става ясно, че рентгеновият лаборант
М. И. Х. е завършила успешно обучение в Клиника по лъчелечение и медицинска онкология в това
лечебно заведение. Констатира се, че с Допълнително споразумение от 01.02.2016 г., в резултат на
успешно проведеното и преминато обучение, ищцата Х. е назначена на длъжност „Старши
********“, като размерът на месечното й брутно трудово възнаграждение е увеличено от 2000,00
лв. на 2500,00 лв., а допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит е нараснало на 6% от начален 1%, при сключване на трудовия договор.
От Договор за повишаване на професионалната квалификация, категорично се констатира,
че общият размер на заплатените суми от страна на работодателя за провеждане на обучението за
професионалната квалификация на ищцата Х. възлиза на сумата от 2 792,00 лв., което е изрично
визирано в договора, но от заключението на вещото лице се констатира, че тази сума е в размер на
2 908,00 лв., като разликата над 792,00 лв. е изплатена на ищцата Х. като допълнителни разходи по
обучението. От същия договор се констатира, че ищцата е поела задължението, след завършване
6
на своето обучение, да работи като ******** в МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ“ООД в продължение на
пет години, считано от деня на завършване на обучението. Между страните е уговорено, че ако
преди изтичане на този срок обучаващата се Х. прекрати индивидуалното си трудово
правоотношение по своя инициатива, тя дължи на дружеството-ответник неустойка в размер на
8 376,00 лв., която следва да се намали пропорционално на реално отработените месеци. Съгласно
този договор, страните са уговорили, че един реално отработен месец е месец, в който са реално
отработени поне 11 работни дни. От справката, приложена от страна на ответното дружество се
констатира, че има няколко месеца, които макар да са с отработени дни, те не са с минимум 11
работни дни. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се констатира
безспорно и категорично, че реално отработени с най-малко 11 работни дни са само двадесет
месеца, през периода от 24.12.2015 г. до 27.10.2020 г. Вещото лице констатира, че от дължимата
сума в размер на 8 376,00 лв. следва да се извади периода с реално отработени 20 месеца, по
месечен размер на неустойката, възлизаща на сумата от 139,60 лв. за 20-те месеца, които са реално
отработени. Вещото лице констатира категорично, че за 40-те месеца, които са реално
неотработени, ищцата, съгласно чл. 5, ал.1-4 от договора за квалификация, дължи сумата от
5 584,00 лв.
Съдът счита, че следва да остави без уважение иска, предявен от М. И. Х. -да бъде
признато за установено, че същата не дължи на „УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД сума в размер на
5 584,00 лв., представляваща неустойка, съгласно Договор за повишаване на професионалната
квалификация, за което задължение същата е подписала изрична декларация при прекратяване на
трудовото й правоотношение по нейна инициатива.
Това задължение е възникнало за ответницата още със сключването на Договор за
повишаване на професионалната квалификация, което е осъществено една седмица след
възникване на трудовото й правоотношение с праводателя на сегашното лечебно заведение МБАЛ
„УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД – МБАЛ „Събо Николов“ ООД. Съдът счита, че предвидената в
договора клауза за неустойка е действителна, защото преследва позволена от закона цел –
обезщетение за вредите от неизпълнението на чл.234, ал.2, т.3 от КТ -в този смисъл е и Решение
№ 28 от 01.07.2011г., постановено по гр.д. № 243/2010г. по описа на ІV-то Г.О. на ВКС, съгласно
което е прието, че не е налице пълно, а частично неизпълнение на поетото с договора задължение,
тъй като през определен период от време работникът или служителят е работил при работодателя,
поради което през този период той е изпълнил задълженията си по договора. Поради това за този
период работникът или служителят не следва да дължи неустойка, а такава е дължима за
останалата част от периода.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде осъдена ищцата М. И. Х. да заплати на
ответното дружество сторените по делото съдебно- деловодни разноски, в общ размер на 500,00,
която сума представлява сбор от възнаграждение на вещото лице в размер на 200,00лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв.
Така мотивиран, на основание чл.93, ал.2 от Закона за задълженията и договорите,
Панагюрския районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. И. Х., с ЕГН-**********, от град Кюстендил, ж.к. „***“
7
***, ет.5, ап.13, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „********“ № 34, ет.2, оф.5- чрез адвокат Б. З.,
от ПлАК, срещу „Уни Хоспитал“ ООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Панагюрище, ул. „Г. Бенковски“№ 100, иск да се признае за установено, че ищцата не дължи на
„Уни Хоспитал“ ООД сума в размер на 5584,00 лв.(пет хиляди петстотин осемдесет и четири лева),
представляваща неустойка по Договор за повишаване на професионалната квалификация.
ОСЪЖДА М. И. Х., с ЕГН-**********, от град Кюстендил, ж.к. „***“ ***, ет.5, ап.13, със
съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „********“ № 34, ет.2, оф.5- чрез адвокат Б. З., от ПлАК, да
заплати на „Уни Хоспитал“ ООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Панагюрище, ул. „Г. Бенковски“№ 100, сторените по делото разноски, в размер на 500,00
(петстотин лева), която сума представлява сбор от възнаграждение на вещото лице в размер на
200,00лв.(двеста лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв.(триста лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
8