Мотиви към присъда №92 от 06.10.2010 г., постановена
по НОХД №434 по описа за 2010 г. на Районен съд гр.Левски
Срещу подсъдимия Е.Г. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 19.03.2010 г. в гр.Белене, обл.Плевен, с цел да набави
а себе си имотна облага и за С.Р. *** и К.Б. ***, направил опит да бъдат
отчуждени чужди движими вещи – 77
кг. канализационни чугунени решетки на стойност 108
лева, собственост на Община – Белене, за които знаел, че са придобити от М. и Б.
чрез престъпление, като деянието останало недовършено по независещи от дееца
причини.
Престъпление
по чл.215, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия
С.Р. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 18.03.2010 г. в
гр.Белене, обл.Плевен, в немаловажен случай и при условията на повторност, в
съучастие като извършители с К.Б. ***, отнел от владението на Х.И. – Директор
на Дирекция СИП, финансиращи програми, устройство на територии, чужди движими
вещи – 77 кг.
канализационни чугунени решетки на стойност 108 лева, собственост на Община –
Белене, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъпление
по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
чл.28, ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия
К.Б. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че 18.03.2010 г. в
гр.Белене, обл.Плевен, в немаловажен случай и при условията на повторност, в
съучастие като извършители със С.Р. ***, отнел от владението на Х.И. – Директор
на Дирекция СИП, финансиращи програми, устройство на територии, чужди движими
вещи – 77 кг.
канализационни чугунени решетки на стойност 108 лева, собственост на Община –
Белене, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъпление
по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
чл.28, ал.1 от НК.
По искане на тримата
подсъдими, производството по делото е проведено по реда на глава 27, чл.370 и
следващите от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните,
без разпит на свидетелите и на вещото лице, поради което и на основание чл.372,
ал.2 от НПК, съдът е назначил за служебен защитник на подсъдимите адв. Д.М. от ПАК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение, срещу
подсъдимите. Моли съда, предвид факта, че същите признават всички обстоятелства
в обвинителния акт да бъдат признати за виновни и осъдени, като предлага
наказание малко над минимума на предвиденото в състава на извършеното
престъпление.
Подсъдимите Е.Г., С.М. и К.Б., и назначеният им служебен защитник, по време
предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. В съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, подсъдимите лично и чрез защитника
си, молят съда да им наложи минимални по размер наказания, предвид наличието на
многобройни смекчаващи вината и отговорността им обстоятелства.
Съдът
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда, предвиден в НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение е
одобрено изразеното от тримата подсъдими съгласие доказателствата от
досъдебното производство и самопризнанията им да се ползват при постановяване
на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият Е.Г. ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият С.М. ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият К.Б. ***, с ЕГН **********.
На
инкриминираната дата – 18.03.2010 г., в гр.Белене, обл.Плевен, през нощта,
около 02:00 часа, подсъдимите М. и Б. извършили кражба на чугунени решетки от
пътните отводнителни канализационни шахти на кръстовището на ул.”Димитър
Благоев” и ул.”Светлин”, в близост до детска градина „Бодра смяна”. След
кражбата ги отнесли в дома на Б., а на следващия ден – 19.03.2010 г., двамата
подсъдими, заедно с подсъдимия Г. ги начупили, като последния се съгласил да им
помогне да продадат решетките, въпреки че знаел, че са крадени. Подсъдимите Б.
и М. обещали на Г. за помощта, която ще им укаже да бъдат отчуждени
откраднатите вещи, да му дадат част от парите, които ще получат след продажбата
им.
На
същата дата – 19.03.2010 г., свидетелите М.А. и М.Б. – и двамата служители при
РУП – Белене, изпълнявали служебните си задължения, като се движели по
ул.”Възраждане” в гр.Белене. Около 14:30 часа забелязали подсъдимите Г. и М. да
се движат по улицата с ръчна количка. Свидетелите извършили служебна полицейска
проверка, при която установили, че двамата подсъдими транспортирали начупени
канализационни решетки, поставени в чувал.
По
случая било образувано досъдебно производство, което приключило с внасяне на
обвинителен акт срещу подсъдимите Г., М. и Б. в Районен съд гр.Левски
Изложената
по-горе фактическа обстановка се подкрепя от приложените доказателства на
досъдебното производство, събрани при условията и по ред, предвиден в НПК, а
именно: от протокол от 19.03.2010 г. за доброволно предаване на 77 килограма чугунени
парчета от канализационна решетка в чувал, от подсъдимия С.М. ***; от
приложената приемателна бележка, издадена от „К.” ЕООД, относно теглото на начупените
чугунени решетки – 77 кг.;
от разписка, удостоверяваща че на 08.04.2010 г. служител при Община – Белене е
получил от РУП – Белене 77 кг.
чугун от пътни отводнителни канализационни шахти /начупени/; от показанията на
разпитаните свидетели на досъдебното производство; от заключението на вещото
лице по изготвената съдебно – оценителна експертиза, съгласно която стойността
на предмета на престъплението по пазарни цени към 18.03.2010 г. е 108 лева; от
справки за съдимост на подсъдимите.
Предвид
направените самопризнания от тримата подсъдими, които изцяло се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.
Деянието извършено от
подсъдимия Е.Г. следва да се
квалифицира, като престъпление по чл.215, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК. Извършено е виновно, при форма на вината –
пряк умисъл.
Съдът счита, че подсъдимият Г.
следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК, като
наказанието следва да се определи при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, като
по – благоприятна разпоредба за него.
За извършеното престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години, но с
наказание, не по – тежко от предвиденото за самото престъпление. При определяне
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази сравнително
ниската степен на обществена опасност, която разкрива извършеното от Г. престъпление,
с оглед ниската стойност на предмета на престъплението, а именно 108 лева
/значително под минималната работна заплата за страната/, а така също и на дееца,
с оглед чистото му съдебно минало. Съдът взе предвид и мотивите за неговото
извършване, а именно тежкото му имотно състояние, както и действителното
наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто му
процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина
по делото, тежкото имотно състояние – същият е безработен без постоянни доходи,
изразеното съжаление за извършеното, ниската стойност на причинените вреди,
чистото му съдебно минало.
Предвид наличието на
посочените по – горе смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия Г.
обстоятелства, съдът е определил наказанието му под най – ниския предел от една
година, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му е наложил наказание
лишаване от свобода към минималния размер, предвиден в закона за този вид
наказания, а именно за срок от три месеца, като приема, че същото в пълна
степен ще съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата
на чл.36 от НК, и без да бъде изтърпяно ефективно от Г..
Налице са основанията за приложение
на чл.66, ал.1 от НК, поради което съдът е отложил изтърпяването на така
определеното наказание на подсъдимия Г., с три години изпитателен срок, който
макар и в минимален размер счита, че ще окаже своето възпиращо въздействие
върху подсъдимия да върши други престъпления в бъдеще.
Деянието извършено от
подсъдимия С.М. следва да се
квалифицира, като престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1,
във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.28, ал.1 от НК. Извършено е виновно, при форма на вината – общ
пряк умисъл.
Съдът счита, че подсъдимият М.
следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК, като
наказанието следва да се определи при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, като
по – благоприятна разпоредба за него.
За извършеното престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
съобрази сравнително ниската степен на обществена опасност, която разкрива
извършеното от М. престъпление, с оглед ниската стойност на предмета на
престъплението, а именно 108 лева, съгласно заключението на вещото лице, като
сумата е значително под минималната работна заплата за страната, на която обаче
противостои сравнително по – високата степен на обществена опасност на дееца,
предвид обстоятелството, че последният е извършил престъплението в изпитателния
срок на две влезли в законна сила присъди. Това обстоятелство очертава М., като
личност с трайно изградени навици да извършва кражби на чуждо движимо
имущество, като наложените му наказания с предишните присъди очевидно не са
оказали върху него необходимият възпитателен и превантивен ефект, и целите на
наказанието не са реализирани. Това дава основание на съда да приеме, че не се
касае за маловажен случай.
Налице са обаче многобройни
смекчаващи вината и отговорността на М. обстоятелства, които са от значение за
индивидуализацията на наказанието, което следва да му се наложи за извършеното
престъпление. Като такива следва да се отчетат: доброто му процесуално
поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото,
тежкото имотно състояние – същият е безработен, без постоянни доходи,
изразеното съжаление за извършеното, ниската стойност на причинените вреди.
Предвид наличието на
посочените по – горе смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия М.
обстоятелства, съдът е определил наказанието му под най – ниския предел от една
година, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му е наложил лишаване от
свобода над минималния размер, предвиден в закона за този вид наказания, а
именно за срок от четири месеца, което следва да изтърпи ефективно при
първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие.
Съдът приема, че така наложеното на М. наказание е справедливо, необходимо и
съответно на извършеното престъпление, поради което същото в пълна степен ще
съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36
от НК.
Видно
от приложената по делото справка за съдимост е, че подсъдимият М. е извършил
деянието в изпитателния срок на две преходни условни присъди: присъдата,
постановена по НОХД №489/2009 г. по описа на РС Левски, влязло в законна сила
на 27.10.2009 г. и по НОХД №673/2009 г. по описа на РС Левски, влязла в законна
сила на 02.02.2010 г. Деянието по първата цитирана присъда е извършено на 18.07.2009
г., а по втората през месец август 2009 г., при което положение двете деяния по
условните присъди са извършени от М. при условията на реална съвкупност, преди
да е имало влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях.
И тъй като в конкретния
случай наложените условни присъди следва да бъдат приведени в изпълнение, съдът
на основание чл.25, ал.4, във вр. с чл.23, ал.1 от НК е определил по отношение
на М. едно общо наказание от наложените му по НОХД №489/2009 г. и по НОХД
№673/2009 г. и двете по описа на РС Левски, най – тежкото от тях, а именно: три
месеца лишаване от свобода, което следва да изтърпи отделно от наложеното му
наказание с настоящата присъда от четири месеца лишаване от свобода, при
първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип, съгласно ЗИНЗС.
Деянието извършено от
подсъдимия К.Б., следва да се
квалифицира, като престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1,
във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.28, ал.1 от НК. Извършено е виновно, при
форма на вината – общ пряк умисъл.
Съдът счита, че подсъдимият Б.
следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК, като
наказанието следва да се определи при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, като
по – благоприятна разпоредба за него.
За извършеното престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. При определяне
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази
сравнително ниската степен на обществена опасност, която разкрива извършеното
от Б. престъпление, с оглед ниската стойност на предмета на престъплението, а
именно 108 лева значително под минималната работна заплата за страната, на
която обаче противостои сравнително по – високата степен на обществена опасност
на дееца, предвид обстоятелството, че последният е извършил престъплението,
след като е осъждан многократно за умишлени престъпления от общ характер. Това
обстоятелство очертава и подсъдимия Б., като личност с трайно изградени навици
да извършва кражби на чуждо движимо имущество, като наложените му наказания с
предишните присъди очевидно не са оказали върху него необходимият възпитателен
и превантивен ефект, и целите на наказанието не са реализирани. Това дава
основание на съда да приеме, че извършеното престъпление от Б. не е маловажен
случай.
Налице са обаче многобройни
смекчаващи вината и отговорността на Б. обстоятелства, които са от значение за
индивидуализацията на наказанието, което следва да му се наложи за извършеното
престъпление. Като такива следва да се отчетат: доброто му процесуално
поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото,
тежкото имотно състояние – същият е безработен, без постоянни доходи,
изразеното съжаление за извършеното, ниската стойност на причинените вреди.
Предвид наличието на
посочените по – горе смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства,
съдът е определил наказанието му под най – ниския предел от една година, при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му е наложил лишаване от свобода над
минималния размер, предвиден в закона за този вид наказания, а именно за срок
от четири месеца, което следва да изтърпи ефективно при първоначален строг
режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие. Съдът приема, че
така наложеното на Б. наказание е справедливо, необходимо и съответно на
извършеното престъпление, поради което същото в пълна степен ще съдейства за
постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Видно от приложената по
делото справка за съдимост е, че по отношение на подсъдимия Б. са налице
предпоставките за групиране на наложеното му наказание с наказанието, наложено
му с присъдата, постановена по НОХД №49/2010 г. по описа на РС Левски, влязла в
законна сила на 29.03.2010 г. Двете деяния: това, за което е осъден с
горецитираната присъда – 22.11.2009 г. и по настоящото дело – 18.03.2010 г., са
извършени при условията на реална съвкупност, преди да има влязла в законна
сила присъда, за което и да е от тях.
При това положение и на
основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23,ал.1 от НК, съдът е определил по
отношение на подсъдимия Б. едно общо наказание, измежду наложените му по НОХД
№49/2010 г. по описа на РС Левски и настоящата присъда, най – тежкото от тях, а
именно лишаване от свобода за срок от четири месеца, което да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал изтърпяното наказание лишаване от свобода, наложено на
подсъдимия Б. по НОХД №49/2010 г. по описа на РС Левски.
При този изход на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил тримата подсъдими да заплатят
солидарно направените деловодни разноски в размер на 40 лева.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: