РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг 31.07.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 1072 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК

                       

В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по Ч.гр.д. № 517/2018 г. по описа на с.с. – *** ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Н.Н.,О.Л.,Д.Х. и И.Х.Г. и И.Х.Г., в качеството им на управители против С.А.С., ЕГН **********, адрес *** за установяване на вземане и се потвърди издадената заповед за изпълнение срещу С.А.С., ЕГН **********, длъжник по ЧГр.д.№ 660 по описа на съда за 2018 г. за сумата от 532.19 лева /петстотин тридесет и два лева и деветнадесет стотинки/, от които:  главница в размер на 527.58 лева/петстотин двадесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/, законна лихва за забава в размер на 4.61 лева /четири лева и шестдесет и една стотинки/ от 14.02.2017 г.,дата на изпадане на длъжника в забава по Договор за потребителски кредит № ********** до 18.04.2017 г., дата на прекратяване на договора, законна  лихва от датата на подаване на заявлението /27.07.2018г./ до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски общо в размер на 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/.

            С молбата са представени копие на искане за отпускане на потребителски кредит; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; договор за потребителски кредит Стандарт, ведно с ОУ и погасителен план; преводно нареждане с банкова референция; извлечение по сметка към договор за потребителски кредит; писмо – уведомление; у-е за актуално състояние; пълномощно.

Иска се и прилагане на ЧГр.д.№ 660 по описа на съда за 2018 г.

ИЩЕЦА – редовно призован не се явява. В писмено становище процесуалният представител поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства и прави искане при наличие на процесуалните предпоставки да бъде постановено неприсъствено решение.

ОТВЕТНИКА – редовно призован не се явява лично. В съдебно заседание се представлява от адвокат П.К. от ПлАК, разначен на основание чл. 47, ал.6 от ГПК, като процесуален представител на ответника. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да остави без уважение предявеният иск за установяване на вземане срещу доверителя му, като го отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

            От приложеният като доказателство по делото копие на Договор за потребителски кредит № ********** от 11.01.2017 г.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; договор за потребителски кредит Стандарт, ведно с ОУ и погасителен план; преводно нареждане с банкова референция; извлечение по сметка към договор за потребителски кредит; писмо – уведомление; у-е за актуално състояние; пълномощно, както и от приложеното ЧГр.д.№ 660 по описа на съда за 2018 г., се установява активната и пасивната легитимация на страните.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :

Обективно са съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.       

            Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че са сключили с ответника Договор за потребителски кредит № ********** от 11.01.2017г.  

Твърди се, че от страна на *** ЕООД договора е изпълняван точно и в срок задълженията си, като са превели паричната сума в размер на 259 лв. по посочената от ответницата  сметка. Ответникът от своя страна е поел задължение по Договора за потребителски кредит, като го сключва за срок от 9месеца с месечна вноска по погасителния план в размер на 58,62 лв.  и падежна дата всяко 13-то число на месеца, като договорът е подписан при ОУ, които са неразделна част от Договора, които са подписани от ответницата, която е декларирала, че е запозната със  съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. 

Твърди се, че в резултат неизпълнението на длъжника и обстоятелството ,че не е направила нито една вноска, след изпадане в забава съгласно уговореното в чл. 12.3 от ОУ към Договора за потребителски кредит на 18.04.2017г. договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на *** ЕООД, като до ответника е изпратено писмо уведомление на 19.04.2017 г. Твърди се, че дружеството е взела решение, да не се възползва от уговорените в чл. 12.4 от ОУ, касателно начисляване на неустойка в размер на 35%, поради което такава неустойка не е начислявана. Твърди се, че в настоящето производство *** ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихва за забава в размер на 4,61 лв. Твърди се, че към днешна дата ответника дължи на ищеца сума в размер на 527,58 лв.

Съдът, след преценка доводите на ищеца и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

            По делото са приети и приложени като доказателства – копие на Договор за потребителски кредит № ********** от 11.01.2017г. ; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; договор за потребителски кредит Стандарт, ведно с ОУ и погасителен план; преводно нареждане с банкова референция; извлечение по сметка към договор за потребителски кредит; писмо – уведомление; у-е за актуално състояние; пълномощно.

            При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

*** ЕООД, чрез процесуалният си представител е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в ЧРС. Образувано било ч.гр.дело ЧГр.д.№ 660 по описа на съда за 2018 г. (прието като доказателство по делото), по което била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но в срока за възражение, ответницата е подала такова.

           Ищеца е приложил копие на копие на копие на Договор за потребителски кредит № ********** от 11.01.2017г. ; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; договор за потребителски кредит Стандарт, ведно с ОУ и погасителен план; преводно нареждане с банкова референция; извлечение по сметка към договор за потребителски кредит; писмо – уведомление; у-е за актуално състояние; пълномощно.

            Посочените документи са приети като писмени доказателства по делото. Съдът намира, че от представените писмени доказателства може да бъде направен извод, че между страните е сключен твърденият от ищеца договор и че правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е изправна страна, тъй като е предоставило услуги за нуждите на ответницата. В тежест на последния е било да установи, че е заплатил ползваните услуги, за което са издадени данъчни фактури. Ответника не е сторил това, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество претендираните суми в пълен размер. На основание чл.86 от ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която съгласно чл.422, ал.1 от ГПК е датата на подаване на заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение – 27.07.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.  

С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/в настоящето производство, както и 300/триста/ лева, възнаграждение за назначения процесуален представител на ответника.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.А.С., ЕГН **********, адрес ***, че вземането на *** ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Н.Н.,О.Л.,Д.Х. и И.Х.Г. и И.Х.Г., в качеството им на управители, за сумата 532.19 лева /петстотин тридесет и два лева и деветнадесет стотинки/, от които:  главница в размер на 527.58 лева/петстотин двадесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/, законна лихва за забава в размер на 4.61 лева /четири лева и шестдесет и една стотинки/ от 14.02.2017 г.,дата на изпадане на длъжника в забава по Договор за потребителски кредит № ********** до 18.04.2017 г., дата на прекратяване на договора, законна  лихва от датата на подаване на заявлението /27.07.2018г./ до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски общо в размер на 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, направени разноски  в Заповедното производство, за което е издадена Заповед за изпълнение № 421 от 17.07.2018 г. по ЧГр.д.№ 660  по описа на съда за 2018 г. СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК на С.А.С., ЕГН **********, адрес *** да ЗАПЛАТИ на *** ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Н.Н.,О.Л.,Д.Х. и И.Х.Г. и И.Х.Г., в качеството им на управители, направените по делото разноски в размер на 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 300/триста/ лева, възнаграждение за назначения процесуален представител на ответника.  

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: