РЕШЕНИЕ
№ 1574
гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110115380 по описа за 2023 година
В исковата молба ищеца В. С. твърди, че на 09.05.2022г. между него и
ответника „Б.е.д.к.“ ООД е сключен Договор за кредит №МАХ_300810604, с
предмет предоставяне в заем на сумата в размер на 600лв. на ищеца, който се
задължава да я върне в срок до 08.10.2022г. на 5 месечни погасителни вноски,
при годишен лихвен процент 27,58% и годишен процент на разходите 31,45%.
Като, общата стойност на плащанията е 642,00лв. Посочва, че в договора е
предвидено, че дължи парична сума за „Бързо разглеждане на искането му за
кредит, която е заявил изрично, в размер на 105,60лв., както и сума за
„Динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4. от раздел V от
Общите условия", която е заявил, в размер на 164,40лв. като чл.9, ал.З от
процесния договор е посочено, че размерът на общо дължимото по кредита е
912лв. До ищеца било изпратено уведомително писмо, че има просрочено
задължение в размер на 182,40лв., което следва да се заплати до 04.07.2022г.,
като в противен случай, ответното дружество ще изиска предсрочно кредита в
целия му размер. На 07.07.2022г. ищецът е превел сума в размер на 183лв.
вноска по кредита, а малко по-късно и сумата в размер на 606лв. за пълното
погасяване на задължението по договора за кредит с номер МАХ_300810604
или общо 789лв. Твърди, че договора за кредит противоречи на добрите
1
нрави, предвид че води до значително несъответствие на правата и
задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слабите
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или
незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на
другата, относно вмененото задължение на ищеца да заплати парична сума за
„бързо разглеждане на искането за кредит", в размер на 105,60лв., както и за
„динамично плащане" в размер на 164,40лв. Посочва, че по отношение на
сключения между страните договор за кредит, следва да се прилагат
правилата на Закон за потребителския кредит, като счита че предвидените в
Договора парични суми за „бързо разглеждане на искането за кредит" и за
„динамично плащане" не представляват такса или комисиона за
допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Счита, че клауза за
възнаграждение за допълнителна услуга - бързо разглеждане на искането за
кредит и динамично плащане по кредита за нищожна и противоречаща на
закона. Предвиденото в чл.9, ал.1 от договора дължимо от кредитоискателя
възнаграждение в размер на 105,60лв. за бързо разглеждане на искането за
кредит и в чл.9, ал.2 от договора дължимо от кредитоискателя
възнаграждение в размер на 164,40лв. за динамично плащане не
представляват такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на
чл.10а, ал.1 от ЗПК. Твърди, че посочените в договора допълнителни услуги:
бързо разглеждане на искането за кредит и динамично плащане по естеството
си са свързани с усвояването и управлението на кредита, а според
императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Сочи, че клаузите противоречат на закона и на осн.
чл.26, ал.1 от ЗЗД са нищожни. С оглед изложеното посочва, че цитираните
клаузи, свързани със задължение за заплащане на парична такса за бързо
разглеждане на искането за кредит и динамично плащане са нищожни и като
такива не пораждат права и задължения за страните по заемното
правоотношение, поради което счита, че не дължи заплащането им. Твърди,
че Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит , като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
2
№1 начин. Счита, че в ГПР-то по договора е следвало да се включат
паричните суми, дължими за бързо разглеждане на искането за кредит и
динамично плащане, доколкото сумата е начислена на равни части и
съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска. Сочи, че е налице е
недействителност на договора за кредит във всички случаи, когато
потребителят е лишен от информация за действителния размер на
приложимия ГПР. Посочва, че към датата на подаване на исковата молба в
съда, В. С. е изплатил изцяло задължението си по Договор за кредит
№МАХ_300810604 от 09.05.2022г., като на 07.07.2022г. е заплатил сума от
общо 789лв., с които счита, че е погасил задължението си за главница в
размер на 600лв. и лихва в размер на 25лв., като остатъка до платените 789лв.,
в размер на 164лв. ответното дружество е задържало без основание.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Моли съда, да осъди ответника „Б.е.д.к." ООД да му заплати, на
основание чл.55 ЗЗД, сумата в размер на 164лв., представляваща платена без
основание сума по договор за кредит №МАХ_300810604 от 09.05.2022г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор на
исковата молба. Твърди, че клаузата на чл.9 от процесния договор не
накърнява добрите нрави, като се позовава на принципите за доброволност
при договарянето, договорна свобода и за еквивалентност на насрещните
престации. Посочва, че евентуалното противоречие с тези принципи би могло
да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или
липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. В решенията, които приемат,
че нееквивалентността на престациите противоречи на добрите нрави, никъде
не се открива на кои добри нрави, на кои разбирания в обществото, на кои
морално-етични правила подобна сделка противоречи. Просто лаконично се
посочва, че сделката е нищожна, като се обясняват теоретичните конструкции
за добрите нрави или пък се преценява еквивалентността въз основа на
критерии, които се определят за всеки конкретен случай. Посочва, че са
неоснователни твърденията, че предлаганите от кредитора доброволни
действия представляват скрита възнаградителна лихва и по този начин се
заобикаля закона, като и че ГПР не е изчислен съгласно методиката посочена
3
в закона. Твърди, че неправилно се приема, че заявените от жалбоподателя, в
ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнителни действия
са част от ГПР, предвид дефиницията на общ разход по кредита в
допълнителните разпоредби на ЗПК. Отбелязва, че ищеца, като страна по
договор за потребителски кредит сам е пожелал допълнителните действия.
Посочва, че пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски
формуляр (СЕФ), като цена и не може да се твърди, че ищеца не е разбрал за
него. Приема, че присъствайки в преддоговорната информация и факта, че
ищеца сам е пожелал да го ползва отхвърля и твърдението, че клаузата е
уговорена индивидуално от кредитора и не е неравноправна по смисъла на
чл.144, т.9 от ЗЗП. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли, като
неоснователен п предявения иск. Иска да му се присъди юрк.
възнаграждение.
Съдът, съобразявайки становищата на страните и събраните, по делото
доказателства, по реда на чл.12 от ГПК и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна следното:
На 9.05.2022г. между страните е сключен договор за кредит
№МАХ_300810604 за предоставяне на кредит, копие от който е представено
по делото. Съгласно договора страните са се договорили, че ответното
дружество предоставя на ищеца в заем сумата от 600лв., която е следвало да
се изплати на пет вноски от по 128.40лв. всяка за пет месеца, при обща
стойност на плащанията 642лв. Посочените плащания е следвало да се
извършат по инкорпориран в договора погасителен план-чл.6 от договора.
Съгласно чл.9, ал.1 от същия договор обаче се сочи, че ищецът изрично е
заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит, като за това е
договорено допълнително възнаграждение за кредитора в размер на 105.60лв.
добавена към погасителните вноски и разпределена между тях на равни части.
Договорът съдържа в чл.9, ал.2 уговорка за ползване от страна на
кредитополучателя на „Динамично плащане“ за което той дължи още
164.40лв., като посочените суми в своята съвкупност са довели до
увеличаване на дълга до общо 912лв., а размерът на месечните погасителни
вноски се е увеличил от 128.40лв. на 182.40лв.
Страните не спорят, че ищеца е изплатил на кредитора сумите от 183лв.
на 7.07.2022г. и 606лв. на същата дата, като по този начин се е стигнало до
4
предсрочно погасяване на задължението, което е било договорено с кроен
срок 8.10.2022г.
Спорът се свежда до това платил ли е ищеца сумата от 164лв. на
ответника по клаузите бързо разглеждане на искането за кредит и динамично
плащане по кредита и ако тя е платена следва ли да бъде върната от ответника
като платена му без правно основание.
От представените от ищеца разписки за плащане към ответника е видно,
че първият към 7.07.2022г. е изплатил на кредитора общата сума от 789лв.
Начинът по който е оформен договорът води до невъзможност да се
определи посоченият в него ГПР към кой от двата погасителни плана е
отнесен. От друга страна погасителните планове не съдържат ясна разбивка в
която да се сочи от какви елементи е съставена всяка погасителна вноска и
каква е сумата по всеки от тези елементи.
По силата на пар.1, т.1, от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Поради неяснотата как е формиран ГПР съдът приема, че е нарушено
изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за яснота и разбираемост на условията по
договора, като това нарушение прави договора недействителен по смисъла на
чл.22 от ЗПК и обуславя дължимостта по него от страна на настоящия ищец
само на сумата от 600лв. в съответствие на чл.23 от ЗПК и връщане на
платеното над тази сума възлизащо в настоящия случай на 189лв., които са
повече от претендираните от ищеца 169лв.
По наведените твърдения за нищожност на клаузите по чл.9, ал.1 и 2 от
договора съдът намира същите за основателни. Съставът намира, че тези два
текста съдържат уговорки за скрити такси, като по този начин се нарушава
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съгласно чл.7.3 от ОУ на ответника при изрично заявено
5
желание на кредитополучателя искането му за отпускане на кредит може да
се разгледа в рамките на два часа по реда на „Бързо разглеждане“, като
заплащането на допълнителна парична сума за това се дължи само при
условие, че кредитът бъде усвоен и не се дължи, ако искането за отпускане не
бъде одобрено. Посоченият текст прави процедурата „бързо разглеждане“
част от усвояването на кредита, тъй като директно я свързва с него. От друга
страна съдът намира, че липсва пропорционалност между престацията от
страна на ищеца и на кредитора, тъй като уговореното възнаграждение за
услугата е повече от 10% от стойността на кредита, а в същото време се
уговаря, че тя се дължи в рамките на два часа, но само в работното време на
кредитора в работни дни.
По отношение на уговорката за „Динамично плащане“ съставът намира,
че същата е неясна и непълна по начин, по който не може да се приложат
общи правила.
От т.7. 4 от Раздел V от ОУ, обвързващи страните, се установява, че
таксата за динамично плащане е свързана с осигуряване на служител на
ответника, който да посещава адреса на кредитополучателя или друго място,
за извършване на плащанията. Предвидени са различни условия за
приложение на разпоредбата.
Липсата на ясно уговорен ГРП води до невъзможност да се установи
реалният ГРП съответства ли на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК,
съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Видно от данните по договора, уговореният размер на двете такси
общо е 270лв. което само по себе си е на границата на допустимия по закон
ГПР, което води на извода за недействителност и на тази клауза.
Поради недействителността на уговорените клаузи за такса за бързо
разглеждане и динамично плащане, се налага извод, че сумата над дължимата
се главница е платена при начална липса на основание за това, поради което
ответникът дължи нейното връщане. Предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
до окончателното и погасяване.
Ищецът е направил искане за присъждане на сторените по делото
6
разноски в размер на 450лв., което съобразно изхода от спора следва да му
бъде присъдено.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.е.д.к.“ ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Изгрев, *** да заплати на В. П. С. ЕГН********** от гр.Варна,
*** сумата от 164лв. получени без основание при съобразяване на клаузи
бързо разглеждане и динамично плащане записани в договор
№МАХ_300810604/9.05.2022г., на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и 450лв.
сторени по делото разноски на осн.чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7