Р Е Ш Е Н И Е
№ 240/08.07.2021 г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА и прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ разгледа докладваното от председателя адм. дело
№ 78/ 2021 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова
молба от “***” ЕООД, седалище и адрес на управление: с. Лозенец, общ. Крушари,
обл. Добрич, ЕИК ***, представлявано от управителя А.Х.З., подадена чрез адв. Д.Д.,
ДАК, срещу ***“, по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
С молба вх. № 722/
08.03.2021 г. ищецът, чрез адв. Д. Д., ДАК, е уточнил, че претендира
настъпването на имуществени вреди в размер на 122 705.39 лв., резултат от
отменената като незаконосъобразна Заповед № 03 - РД/ 739 от 02.06.2015 г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и обявената за нищожна заповед № 03 –
РД/ 739 от 20.05.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като
пропуснати ползи, считано от датата на издаване на първата заповед до датата на
изплащане на помощта – 14.12.2018 г., ведно със законна лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът сочи, че твърдените
вреди представляват пропуснати ползи, причинени поради невъзможността да се
ползва от дължимата финансова помощ своевременно и да извлича граждански
плодове от нея за периода на забавата. Позовава се на чл. 86 от ЗЗД, като
указва, че законодателят е уредил основанието и размера на отговорността за
късното изплащане на дължима парична сума, която възниква автоматично при наличие
на забава. В тази връзка претендира, че размерът на вредите в случая се равнява
и следва да бъде определен на базата на стойността на законната лихва за
забава, изчислена върху сумата от 341 750.40 лв. за периода на забавата,
т.е. до датата на плащането – 14.12.2018 г. Според ищеца, за да получи
дължимата финансова помощ, дружеството е трябвало да обжалва и двете заповеди
на ДФ „Земеделие“ (ДФЗ), които са с идентичен предмет и се намират в причинно –
следствена връзка една спрямо друга – втората е издадена в резултат на отмяната
на първата и с оглед дадените от съда указания. Изтъква, че едва след успешното
оспорване и на втората заповед и с оглед мотивите на съда ответникът е издал трети
акт, с който финансовата помощ е разрешена и платена, но дължимата на ищеца
сума от 341 750.40 лв. е отпусната на значително по – късен етап, като
настоява, че забавата при отпускане и плащане се дължи единствено и само на
действията на администрацията, а именно на двата незаконосъобразни акта,
издадени последователно един след друг.
Поради смесването на
претенцията от действия на администрацията и отменени/обявени за нищожни
административни актове и след дадените указания на съда, ищецът уточнява, че
претенцията му е в резултат на отмяната и обявяването за нищожни на двата акта.
Счита, че причинно – следствената връзка е установена с късното изплащане на
помощта и незаконосъобразните/нищожни актове на ответника, като се равнява на
мораторната лихва за съответния период. Относно периода сочи, че този период е
от издаване на първата заповед – 02.06.2015 г. до 14.12.2018 г. – датата на
плащане на финансовата помощ.
Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да осъди ответника да му заплати претендираната сума,
ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска до
окончателното издължаване, както и присъждане на направените по делото
разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
Ответникът - Държавен фонд
"Земеделие", чрез процесуалния си представител, адв. А.П., САК, в
съдебно заседание и в представения писмен отговор на исковата молба, оспорва
иска. Излага становище, че претенцията на ищеца би имала основание само и
единствено, ако незаконосъобразният административен акт поражда за ищеца право
на вземане срещу ДФЗ в размер на помощта. Възразява, че в случая със Заповед №
03-РД/ 739 от 02.06.2015 г. на Изпълнителния директор на ***" е отказано
изплащане на финансовата помощ на ищеца, като Заповедта от 2015 г. е отменена
от съда като незаконосъобразна и преписката е върната на ДФЗ за ново
произнасяне. В тази връзка прави извод, че на този етап от производството
ищецът няма вземане за финансовата помощ. Добавя, че същото не възниква с
отмяна на отказа да бъде изплатена помощта, тъй като вземане за финансовата
помощ възниква при изпълнение на изисквания, разписани в Договора, сключен с
ищеца и според условията на Наредбата, сред които: изпълнение на инвестицията в
срок; изпълнение на инвестицията съобразно условията на Договора и Наредбата;
проверка на инвестицията от ДФЗ, подаване на заявка за плащане; разглеждане на
заявката; предоставяне на документи и проверка на място от страна на ДФЗ и едва
тогава: произнасяне по заявката и изплащане на помощта. Настоява, че обстоятелството, че Заповедта от 2015 г. е
отменена като незаконосъобразна (поради допуснато процесуално нарушение), не
означава и не води до извод, че условията по Договора и Наредбата са налице,
респективно, че за ищеца е налице вземане за финансова помощ. Според ответника
това вземане възниква едва след прогласяване нищожността на Заповед № 03-РД-739
от 20.05.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, произнасяне по заявката и
изплащане на помощта на 14.12.2018 г. Преди този момент ищецът няма вземане за
финансова помощ към ДФЗ, респективно няма как да търпи вреди от
„забавеното" плащане на това вземане, което не е възникнало. С оглед на
това изразява мнение, че този елемент от фактическия състав на отговорността на
държавата за вреди не е налице, т.к. ищецът не търпи вреди от нито един от
двата посочени административни акта, нито от Заповедта от 2015 г., нито от Заповедта
от 2016 г. Оспорва наличието и на причинно - следствена връзка между претендираните
вреди от двата административни акта - Заповедта
от 2015 г. и Заповедта от 2016 г. Изтъква, че двете отменени Заповеди не слагат край на
административното производство, тъй като не признават вземане на ищеца в размер
на финансовата помощ, нито „създават" такова вземане, а съдът връща
преписката за ново разглеждане на административния орган, който единствен може
да се произнесе по заявката за плащане. Позовава се на съдебна практика на ВАС.
Твърди, че дори
да се приеме, че ищецът търпи вреди, които са в пряка причинно - следствена връзка с отменените Заповед
от 2015 г. и Заповед от 2016 г., то това вземане е погасено по давност и второ
обезщетението за вреди не следва да се изчислява
за периода от 02.06.2015 г. - датата на издаване на Заповедта от 2015 г., а
евентуално от датата на отмяна на Заповедта от 2016 г. с окончателно решение от
15.11.2017 г. или най-рано от датата на влизане в сила на Решение №
49/26.02.2016 г. на Добрички административен съд, III едноличен състав,
постановено по адм. д. № 470/2015 г. Претендира
разноски, за които представя списък.
Окръжна прокуратура - Добрич,
чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на
исковата претенция.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
От фактическа страна не е спорно по делото, че жалбоподателят е регистриран като земеделски
производител, видно от регистрационна карта, издадена на 18.03.2010 г.,
надлежно заверена на 23.03.2011 г. Подал е заявление за подпомагане на 24.11.2011
г. с идентификационен номер на проекта 08/311/00431, въведено в ИСАК с УРН
512403, като проектът е с наименование “Производство на електроенергия от възобновяеми енергийни
източници в с. Лозенец, общ. Крушари”, а инвестициите, за които се
кандидатства, са изграждане и/или реконструкция или ремонт на сгради, и/или
помещения и друга недвижима собственост и закупуване на машини, съоръжения и
оборудване, включително и компютърен софтуер и специализирана техника на
пазарната стойност на активите.
На 21.06.2012 г. е сключен
Договор № 08/311/00431 за отпускане на финансова помощ по мярка 311
“Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) между Държавен фонд
“Земеделие” (наричан за краткост “Фондът”), представляван от Изпълнителния
директор, и “***” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от А.Х.З. в качеството ѝ
на управител, като ползвател по договора. Съгласно т. 1. 1 от същия Фондът
предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 80 % от
одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяване на проект №
08/311/00431 от 24.11.2011 г., а съгласно т. 1. 2 Фондът изплаща помощта при
условие, че ползвателят е извършил инвестицията по одобрения проект, съобразно
условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и
действащите нормативни актове. Срокът на договора е 24 месеца след подписване
на договора.
На 02.06.2015 г. е
издадена от Изпълнителния директор на Фонда Заповед № 03 - РД/ 739, с която на
основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, както и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30/ 2008 г. е отказано
изплащането на финансовата помощ по договор № 08/311/00431 от 21.06.2012 г. на
ползвателя "***" ЕООД с УРН 512403 и стойност на проекта съгласно
заявка за плащане в размер на 427 188. 00 лв. с размер на отказаната помощ от
341750.40 лв. Основните мотиви за отказа са, че инвестицията е реализирана с
променени и неодобрени за подпомагане активи, тъй като искането за промяна на
техническата спецификация на проекта е подадено извън регламентирания в чл. 41,
ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. двумесечен срок, в резултат на което е
наложена редукция на субсидията и е прието, че е налице виновно неизпълнение на
задълженията по т. 4. 12 от Договора.
Заповедта е обжалвана пред
Административен съд – Добрич, като по жалбата е образувано адм. дело № 470/
2015 г. С Решение № 49/ 26.02.2016 г. съдът отменя Заповед № 03 – РД/ 739 от 02. 06. 2015 г. на Изпълнителния директор на
ДФ "Земеделие", с която на дружеството е отказано изплащането на финансовата
помощ по договор № 08/ 311/ 00431 от 21. 06. 2012 г. и изпраща преписката
по Заявление за подпомагане на "***" ЕООД, седалище и адрес на
управление: с. Лозенец, общ. Крушари, обл. Добрич, ЕИК ***, представлявано от
управителя А.Х.З., от 24. 11. 2011 г. с идентификационен № на проекта
**********, въведено в ИСАК с УРН 512403, за ново произнасяне от Изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" по Заявка за окончателно плащане №
08/311/00431/3/01 от 21.01.2015 г.
За да постанови този
резултат съдът е приел, че административният орган е допуснал съществено
нарушение на административно - производствените правила и е постановил своя акт
в противоречие с разпоредбата на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Решението е влязло в
сила на 27.04.2016 г.
Преписката е изпратена на
административния орган за ново произнасяне и е получена от същия на 10.05.2016
г.
След получаване на
преписката по Заявлението е издадена нова Заповед № 03 – РД/ 739 от 20.05.2016 г.
на Изпълнителния директор на ***”, с която е постановен повторен отказ за
финансово подпомагане със същите фактически и правни мотиви, че дружеството не
е изпълнило задълженията си по т. 4. 12 от Договора, а именно не е извършило
одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план и Таблица за
одобрените инвестиционни разходи, тъй като предметът на инвестицията е изпълнен
с активи, които са различни от договорените с ДФЗ, с което е осъществен фактическият
състав на чл. 4. 4 от Договора и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 30/2008 г.
Допълнително са изложени съображения, че при повторното разглеждане на заявката
за плащане са установени новонастъпили обстоятелства, които не са обхванати от
предмета на адм. дело № 470/ 2015 г. по описа на АдмС - Добрич. Посочено е, че
към 27.04.2016 г. указаната заявка не може да бъде удовлетворена, тъй като
разплащанията по ПРСР (2007-2013г.) са приключили след 31.12.2015 г. Направен е извод, че въз основа на
разпоредбите на правото на ЕС, което се ползва с директен ефект и непосредствена
приложимост на територията на Съюза, с приключването на ПРСР за периода 2007 - 2013
г. е изчерпана възможността за извършване на разплащания след 31.12.2015 г.,
поради което заявката на дружеството следва да получи отказ за
финансиране.
Втората Заповед е
обжалвана също пред Административен съд – Добрич, като е образувано адм. дело №
376/ 2016 г., с Решение № 299/ 05.10.2016 г. по което съдът е обявил за нищожна
втората Заповед на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно който актовете и
действията на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в
сила решение на съда, са нищожни.
Решение № 299/ 05.10.2016
г. е обжалвано от дружеството пред ВАС, който с Решение № 13806/ 15.11.2017 г.
по адм. дело № 13229/ 2016 г. на Четвърто отделение е оставил в сила
първоинстанционното съдебно решение.
След влизане в сила на
съдебното решение преписката е изпратена на административния орган и получена в
ДФЗ на 23.11.2017 г.
Административният орган е
издал Решение № 08/311/00431/3/01/03/01, изпратено с изх. № 01 – 2600/658 от
08.02.2019 г. на дружеството (л. 33 - 34), с което е одобрил изплащането на
финансова помощ по Договора в размер на 341 750.40 лв. Самото плащане е
извършено на 14.12.2018 г. (л. 35)
По искане на ищеца е
назначена съдебно – счетоводна експертиза за изчисляване размера на законната
лихва върху сумата от 341 750.40 лв., считано от датата на издаване на
първата Заповед до извършване на плащането, като съдът е добавил и втори
вариант, считано от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена
първата Заповед, до извършване на плащането. Заключението е приобщено към
доказателствения материал по делото като компетентно и безпристрастно дадено,
неоспорено от страните. Според заключението на вещото лице размерът на лихвата
за забава от датата на издаване на Заповедта до извършване на плащането е
120 900.75 лв. , а от датата на влизане в сила на съдебното решение за
отмяна на Заповедта до извършване на плащането – 90 000.35 лв. (л. 95 – 99)
При така събраните
доказателства, изразените становища на страните, заявената претенция и
приложимия закон съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е
процесуално допустим. Същият е предявен от юридическо лице, което твърди, че е
претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт на
Изпълнителния директор на ДФЗ, срещу Държавен фонд "Земеделие" -
юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен
фонд "Земеделие", т.е. исковата молба е подадена от лице с правен
интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК
във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Исковете с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат на отменени като незаконосъобразни, с влезли в
сила съдебни решения, административни актове, подлежат на разглеждане в
производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. При наличието на доказателства по
делото за отмяна с влязло в сила съдебно решение на административния акт - Заповед № 03 – РД/ 739 от 02.06.2015 г. на
Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на дружеството е
отказано изплащането на финансовата помощ, от който акт се претендират вредите, съдът приема, че е
изпълнено предвиденото в чл. 204, ал. 1 от АПК условие за допустимост на
исковата молба. Макар в исковата молба да е налице позоваване и на втората,
обявена за нищожна заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ, то претенцията е
заявена като размер и период от издаване на първата заповед, поради което съдът
приема, че ищецът претендира вреди от нейната отмяна.
Разгледан по същество,
предявеният иск е неоснователен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди възпрепятства възможността да се реализира
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред в исково
производство по чл. 203 и сл. от АПК.
От събраните по делото
доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че Заповед № 03 – РД/ 739 от 02.06.2015 г. на
Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е отменена с влязло в сила на 27.04.2016 г.
съдебно решение № 49 от 26.02.2016 г.
С постановената отмяна на тази
Заповед като незаконосъобразна настоящият съдебен състав съдът приема, че са
налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ДФЗ по
предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - издаден
незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата, при изпълнение на
административна дейност.
Не са налице обаче другите
две предпоставки, представляващи елементи от фактическия състав за ангажиране
отговорността на държавата - настъпване на имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност, поради
което искът се явява неоснователен.
Претенцията за обезвреда
по настоящия иск обхваща твърдените като претърпени от ищеца имуществени вреди
във вид на пропуснати ползи, изразяващи се в определената по чл. 86 ЗЗД законна
лихва върху забавеното плащане на финансово подпомагане в размер на 341 750.40
лв., изчислена от деня на издаване на Заповедта до датата на окончателното
плащане на субсидията - 14.12.2018 г.
Относно лихвата за забава
и по - точно нейния начален момент следва да бъде съобразено изложеното в т. 4 на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според
което при незаконни актове на администрацията началният момент
на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното
издаване. В случая ищецът
претендира като начален момент на забава датата на издаване на първата Заповед.
С оглед изложеното предявеният иск с този начален момент - 02.06.2015 г. е
неоснователен.
Неоснователен и недоказан
е искът и от датата на издаване на втората Заповед, обявена за нищожна. От една
страна, както беше посочено вече, няма заявена претенция от тази дата, няма
представени доказателства, нито направени доказателствени искания.
На следващо място искът е
неоснователен и недоказан, доколкото нито към датата на издаване на Заповедта,
нито към датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на първата
Заповед, ответникът е бил в забава. Това е така, защото с отмяната на Заповедта
е изпратена преписката за ново произнасяне и е възстановена висящността на
административното производство по подаденото Заявление.
Вярно е, че е издадена
впоследствие нова Заповед, която е обявена за нищожна, но с диспизитива съдът е
разпоредил, че обявява нищожността на Заповед
№ 03 – РД/ 739 от 20.05.2016 г. на Изпълнителния директор на ***” и връща
преписката за ново произнасяне по Заявка за окончателно плащане №
08/311/00431/3/01 от 21.01.2015 г. при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. С оглед на това
след влизане в сила на последващото съдебно решение на АдмС – Добрич на
15.11.2017 г. преписката е изпратена на административния орган за ново
произнасяне. След получаването ѝ на 23.11.2017 г. е възникнало отново
задължението за ответника да разгледа заявката, да съобрази указанията на съда
и да се произнесе.
С оглед горното
основателно е възражението на ответника, че двете отменени Заповеди не слагат
край на административното производство, тъй като не признават вземане на ищеца
в размер на финансовата помощ, нито „създават" такова вземане, а съдът
връща преписката за ново разглеждане на административния орган, който единствен
може да се произнесе по заявката за плащане.
Решението, с което е
одобрена финансовата помощ за изплащане, е с изх. № 01 – 2600/658 от 08.02.2019
г.(л. 33 – 34) Едва от тази дата ответникът може да изпадне в забава. Плащането
обаче е извършено още на 14.12.2018 г., поради което забава не е налице.
Датата, на която е
възникнало в полза на ищцовото дружество право на плащане на финансовата помощ
по Заявката за окончателно плащане от 21.01.2015 г. не е изрично заявена в
исковата молба, но и не се установи да предхожда 14.12.2018 г., когато помощта
е изплатена.
След като паричното
вземане, каквото ищецът твърди, не е било възникнало на 02.06.2015 г., както е
заявена претенцията му, то и ответникът - ДФ "Земеделие, не е изпаднал на
тази дата в забава за плащане, съответно и не дължи обезщетение за забава по
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Не се доказва в случая
както претърпяната вреда, така и наличието на пряка и непосредствена причинно -
следствена връзка между отмяната на административния акт и претендираните от
ищеца вреди от забавено плащане на субсидия. От отмяната на акта не произтича
автоматично твърдения положителен за дружеството резултат. Само по себе си
очакването на дружеството, че ще му бъде изплатена финансовата помощ след
отмяна на отказа със съответната Заповед, не може да ангажира отговорност по
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Искът остана недоказан,
както по основание, така и по размер.
За пълнота съдът следва да
отбележи, че ответникът прави възражение за погасяване по давност на ищцовата
претенция с начална дата - 02.06.2015 г. Ако това беше началната дата на
забава, искът действително щеше да е погасен по давност, доколкото исковата
молба е подадена на 23.02.2021 г., но, както беше казано, обезщетение за вреди от
незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение
на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в
самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай вземането за
обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на
решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от
момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на
администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така определените
моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи
мораторна лихва. В този смисъл,
съобразявайки тези моменти, погасителната давност не е изтекла.
По тези съображения съдът
намира, че не са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността
на държавата по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск
от “***” ЕООД, седалище и адрес на управление: с. Лозенец, общ. Крушари, обл.
Добрич, ЕИК ***, представлявано от управителя А.Х.З., против Държавен фонд
"Земеделие" следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и
изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на
ответника, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 508.46 лв.(л. 80 –
84)
Водим от горното, Административен
съд – Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***”
ЕООД, седалище и адрес на управление: с. Лозенец, общ. Крушари, обл. Добрич,
ЕИК ***, представлявано от управителя А.Х.З., срещу Държавен фонд
"Земеделие" иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за
присъждане на сумата от 122 705.39 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от отменената Заповед № 03 - РД/ 739 от 02.06.2015 г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ и обявената за нищожна заповед № 03 – РД/ 739 от
20.05.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като пропуснати
ползи, считано от датата на издаване на първата заповед до датата на изплащане
на помощта – 14.12.2018 г., ведно със законна лихва от датата на завеждане на
иска до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА “***” ЕООД,
седалище и адрес на управление: с. Лозенец, общ. Крушари, обл. Добрич, ЕИК ***,
представлявано от управителя А.Х.З., да заплати на ***“ сумата от 4 508.46
лв. (четири хиляди петстотин и осем лева и 46 стотинки) съдебно – деловодни
разноски.
Решението подлежи на
обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: