Р Е Ш Е Н
И Е
№ 235 30.10.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и осми октомври две хиляди и
двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 214 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Началникът
на Сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил с
адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.“***“ №269 обжалва решението по а.н.д.№99/2020г.
на РС – Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с доказано
нарушение и липса на нарушения на процедурата по ЗАНН. Моли за отмяна на
решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
В
с.з. и писмено възражение адв.А.В. *** като пълномощник на ответника Х.Ц.Х.
оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
пред КАС.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че не са налице
касационни основания за отмяна на решението на районния съд, което моли да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №19-1139-001993/31.12.2019г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил с което на Х.Ц.Х. са наложени следните
административни наказания:
-по
т.1 от НП – за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени „глоба“ в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца и
-по
т.2 от НП – за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 10лв.
От
събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че отговорността на дееца е ангажирана за това, че на 02.12.2019г. около
16.55 часа в гр.Кюстендил на ул.“***“ пред дом №28 при управление на посочения
в НП лек автомобил с посока на движение от ул.“***“ към ул.“***“ не е спрял на
ясно подаден сигнал с ръка от полицейски инспектор Д М, като не се е подчинил и
е продължил движението си. Според данните пред съда, св.М и св.Д са предприели
действия за спиране на автомобила по получен сигнал за управление от водач,
който е употребил алкохол. Автомобилът е установен паркиран на тротоар на
кръстовище, образувано от ул.“***“ и ул.“***“, без водач. По случая е
образувана полицейска преписка, която съдържа данни, че деецът е собственик на
автомобила.
От
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност
на НП поради недоказани деяния. За нарушението по чл.103 от ЗДвП съдът е
посочил, че се доказва по отношение неспиране на водача на автомобила след ясно
подаден сигнал с ръка от служител на РУ – Кюстендил, но не се доказва авторството
на дееца, т.к. свидетелските показания не сочат по безспорен начин кой е бил
водач на автомобила. За нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът е
посочил, че в момента на управление на автомобила не е извършена проверка на
документите на водача, т.к. същият не е спрял. По посочените правни доводи
съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това
са следните:
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел
правилен извод за недоказани противоправни деяния.
Нарушението
по чл.103 от ЗДвП е доказано по фактите и обстоятелствата от обективна страна с
изключение на неговия деец. Приобщените пред районния съд писмени и гласни
доказателствени средства установяват, че на посочената в НП дата и място лекия
автомобил не е спрял на указаното от полицейския служител място, като е
продължил своето движение. Подаденият с ръка сигнал за спиране от служителя е
бил ясно разбирам. Сигналът осъществява една от хипотезите за спиране по
чл.170, ал.3 от ЗДвП. Отказът от спиране покрива санкционния състав по чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП, включващ отказ да се изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението. Доказателствата по делото обаче не
установяват субекта на нарушението. Нито полицейските служители при разпита им
пред районния съд, нито документите от полицейската преписка по случая сочат за
автор на нарушението наказания в НП правен субект. Фактът, че Х. е собственик
на МПС не може да обоснове отговорност за деянието, т.к освен него на място
преди потеглянето на автомобила е имало и друго лице, поради което не е
изключена възможността това лице да е управлявало автомобила. Липсата на преки
и косвени доказателства за авторство на деянието води до незаконосъобразност на
НП и формира извод за неговата отмяна, както правилно е процедирал районния
съд.
Нарушението
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП не е доказано във всичките му елементи. Поради
недоказано авторство на деянието по чл.103 от ЗДвП и неспиране на водача на
указаното от контролния орган място, не е установено, че на посочената в НП
дата и място Х. е управлявал лекия автомобил без да носи контролния талон към
СУМПС. Приемайки липса на осъществено противоправно деяние, районният съд е
постановил правилно решение.
Поради
изложеното, решението на районния съд ще се остави в сила.
На
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на АПК ОДМВР –
Кюстендил дължи заплащане на ответника на деловодни разноски за касационната
инстанция в размер на 200лв. за адвокатско възнаграждение. Разноските са
своевременно поискани и доказани посредством представения договор за правна
защита и съдействие.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 248/29.07.2020г.
по а.н.д. № 99/2020г. на РС – Кюстендил.
ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на Х.Ц.Х.
деловодни разноски пред касационната
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. /двеста лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.