Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Русе, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в открито заседание на
първи юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател
: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове : ИНА
РАЙЧЕВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря …………….… НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА ………. и
в присъствието на прокурора … БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ
……………… като разгледа докладваното
от ................ съдията Райчева ................... к.а.н. дело N 197
….….…. по описа
за 2020 год.
за да се произнесе, взе предвид
:
Производството
е касационно, по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба И.Л., гражданин на Република Румъния, депозирана чрез
адвокат-пълномощник, против Решение №173 от 10.02.2020 г., постановено по АНД № 2021/2019 г. по описа на Районен
съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0001279 от 27.09.2019 год. на Началник Областен отдел
"Автомобилна администрация"-Русе при Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация". С
постановлението, за нарушения на чл. 12, § 2, б.
"б", т. ii от Приложение "Контролен уред" на AETR, ДВ, бр.
28 от 1995 г., във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр и на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, на касатора е наложено две административно наказание "глоба" в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Като касационни основания
се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със
събирането и оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон.
Твърди се, че неправилно въззивната инстанция е приела, че на нарушенията е
дадена правилна правна квалификация, доколкото те следвало да се субсумират не
под текста на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр,
а под този на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от същия закон. Сочи, че липсата на въведени данни се отнася до период само от 2 часа, поради което
счита, че са налице изискванията за определяне на случая като „маловажен“.
Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което
да се отмени НП.
Ответникът по касационната жалба
– Регионална дирекция „ Автомобилна администрация“ – Русе, конституирана служебно
като учреждение, чийто орган е компетентен да издава НП, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна
проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
За да потвърди оспореното пред
него НП РС - Русе е приел, че в производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание не са
допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът приел, че
извършването на нарушението е правилно установено и безспорно доказано. Налице е нарушение на чл. 12, §. 2, б.
"б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред" на AETR, за което нормата на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр предвижда налагане
на административно наказание.
Решението на РС – Русе е
правилно.
Фактическата обстановка,
нарушенията по ЗАвПр и авторството на деянията са правилно установени в хода на
протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на нарушенията няма допуснати съществени
процесуални нарушения. Районният съд е събрал посочените от страните
доказателства, които е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз
основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният съд е
анализирал установените факти и приложимите правни норми и е приел, че нарушението е правилно установено и безспорно доказано, като предвидените за тях наказания са определени от
закона в абсолютен размер. Мотивиран така, РС - Русе е потвърдил изцяло
наказателното постановление.
Касационната инстанция споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона.
Обосновано въззивната инстанция е приела, че касаторът, като водач на товарен
автомобил, е извършвал международен превоз на товари от Турция за Румъния през
територията на Република България с превозно средство, регистрирано в първата
страна, която макар да не е страна – членка на ЕС, е такава по Европейската
спогодба за работата на екипажите …(AETR).
Текстът на чл. 2, § 3, б. "а" от Регламент (ЕО) № 561/2006
изрично предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани отчасти
извън Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, вместо посочения
регламент се прилага спогодбата AETR за превозните средства, регистрирани в Общността
или в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване.
Следователно в случая приложение намира именно посочената Европейска спогодба,
към изискванията на която препраща и посочената в наказателното постановление
разпоредба на чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр.
Неоснователен е доводът на процесуалния представител на жалбоподателя,
наведен и пред касационната инстанция, за неправилна квалификация на
нарушението и съответно прилагането на относимата санкционна норма в НП. От
съдържанието на АУАН и НП, а и от показанията на разпитания актосъставител, безпротиворечиво се
установява, че в хода на проверката, при снемане на информацията от картата на
водача чрез съответния софтуерен продукт, се е установило, че за времевия период от 2 часа на 03.09.2019 г. жалбоподателят не е
въвел чрез функцията на тахографа за ръчно въвеждане необходимите данни, когато
е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва дигиталния
тохаграф. Това задължение водачът има съгласно посочената разпоредба на чл. 12,
§. 2, б. "б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред" на
AETR. Според нея, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът
не може да използва контролния уред по допълнение 1Б (т. е. дигитален
тахограф), монтиран на превозното средство, периодите от време, посочени в
параграф 3, второ тире, букви "б", "в" и "г"
по-долу, а именно всички други периоди на работа, други периоди на разположение
и прекъсванията и дневните почивки, трябва да се запишат на картата на водача с
използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото
оборудване. За нарушението й се прилага именно санкционната разпоредба на чл. 93в ал. 11 ЗАвПр, а не тази по чл. 93в
ал. 17, т. 3 ЗАвПр, която санкционира друг вид нарушение, касаещо задължение на
водача по чл. 12, §. 7, б. "б", т. (ii) от Приложение "Контролен
уред" на AETR. В случая на водача не е било повдигнато обвинение или е бил санкциониран за това, че
при проверката не е представил ръчни записи и разпечатки за съответните периоди.
Неоснователна е
и жалбата по отношение наличието на предпоставките по чл.28 ЗАНН. Периодите на "друга работа", "време на
разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", за
невъвеждане в картата на водача на данни, за които е наказан касаторът, макар да не обхващат периода на
управление на товарния автомобил, така, както това понятие е дефинирано в чл.
1, б. "ф" от Европейската спогодба (AETR), са пряко свързани с
управлението и са обхванати от предвиденото за водача работно време (арг. от
чл. 12, § 2 от Приложение "Контролен уред" към Европейската спогодба
(AETR). По тази причина тяхното чрез въвеждането им
по указания в закона начин, което не е сторено от касатора има за последствие невъзможност да се провери спазването на онези редица
изисквания към продължителността на управление на товарния автомобил, които са
въведени с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата. Ето защо,
макар и за кратък период от 2 часа, нарушението не сочи по- ниска обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи, т.е. не попада в хипотезата по
чл.93, т.9 НК, приложим с оглед препращането с чл.11 ЗАНН.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на
чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и
от пороци, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран така и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173 от 10.02.2020 г., постановено по АНД № 2021/2019 г. по описа на Районен
съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0001279 от 27.09.2019 г. на Началник Областен
отдел "Автомобилна администрация"-Русе при Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация".
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: