Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на седми ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Таня Георгиева като разгледа гр.д. № 1441
по описа за 2017
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.310 и
сл. от ГПК.
Ищецът „К.1.“ ЕООД твърди, че е
дългогодишен производител и дистрибутор на храни за животни и фуражи като още
през 2002 г. фирма ЕТ „К.- 11 - С.П." била вписана в Регистъра на
производители и търговци на храни за животните под №172. Една от марките,
които разработва и налага на пазара този едноличен търговец е под
наименованието "К.". Първоначално този продукт се произвеждал и дистрибутирал от ЕТ „К.- 11 - С.П.", а впоследствие от
правоприемника му „К.- 11" ЕООД. Собственик на двете фирми бил С.М.П..
През 2009 г. ЕТ „К.- 11 - С.П." била регистрирана и в Националната служба
по зърно и фуражите с удостоверение № 02107/22.01.2009г. като производител на
допълващи фуражи, смеси от фуражни суровини, включващи до и над три фуражни
суровини. През 2011 г. ЕТ „К.- 11 - С.П." бил определен от Областна
дирекция по безопастност на храните като търговец,
който отговаря на изискванията за хигиена на фуражите и било издадено и
удостоверение № 6/17.05.2011 г. за производство на храни за домашни любимци
(птици), чрез смесване на цели зърна.
Предметът на дейност на „К.- 11"
ЕООД бил идентичен - "покупка на фуражи и смеси с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен
вид". Адресът на управление *** и управителят на дружеството С.П.. От там
идвало и името "К.".
Още през 2010
г. ЕТ „К.- 11 - С.П." започнал да произвежда и налага на пазара
нерегистрираната търговска марка "К.", в сегмента храни, фуражи и
смески за животни. Били сключени договори за поръчка на дизайн на чували и
рекламна брошура под наименованието "К." и приемо-предавателен
протокол към същия с "В."
ЕООД. ЕТ „К.- 11 - С.П." имал сключен и договор за търговско
представителство, касаещо търговия с фуражи под
марката "К.", с пловдивската фирма ЕТ "П.П.-
Г.С.- С.И." още от февруари месец 2010 г. Налице били данни от реклами, разпостранени в Интернет, от които било видно, че именно
фирма "К.11" разпостранявала търговската
марка "К.", която се отнася за храни на животни. Налични били и рекламни публикации от
2010 г. в Интернет на зоомагазин "П.П." в сайта
www.*****.com, от които също
било видно кой е бил разпостранителят на марката
"К." и за какви стоки.
Г.Л.П.бил собственик на ответното
дружество „Д.-**“ ЕООД. П.работил като сезонен работник в склада на ЕТ „К.- 11 - С.П.", находящ се в гр.Н.И.. П.винаги бил наясно с производството на фирмата и
най-вече с факта,
че един от най-наложените продукти на
едноличния търговец и на "К.- 11" ЕООД била нерегистрираната търговска марка
"К.".
„Д.-**“ ЕООД била закупувала от
ЕТ" К.- 11 - С.П." фуражи и смески още през 2007 г. Г.П.и „Д.-**“ ЕООД били с адрес на управление ***. През 2011г.
ответникът открил магазин в гр.Н.И. за фуражи и храни за домашни животни, който
впоследствие затворил, защото през този период ищецът продавал в гр.Н.И. и в
цялата страна продуктът "К." с голям успех и на много по-ниски цени. Оснавната дейност на „Д.-**“ ЕООД била "фризьорски
и козметични услуги и търговия". Нямало информация тя да е била
сертифицирана от компетентните органи за легална търговия с храни за животни.
На 22.12.2011 г. „Д.-**“ ЕООД заявила недобросъвестно
търговската марка "К.", интелектуална собственост на „К.1.“ ЕООД в
Патентно ведомство. Марката била регистрирана на 27.03.2013 г. с регистров № 83948. Няколко месеца по- късно „Д.-**“ ЕООД започнала да печата чували, в
които опаковало фуражни храни за животни, идентични с дизайна на "К.-
11" ЕООД. Целта била потребителят да бъде заблуден и да бъде отнет
пазарния дял на ищеца. През месец септември управителят на "К.- 11"
ЕООД С.П. бил поканен на разговор в кантората на представителя по индустриална
собственост М.Н.Х., като му било отправено предложение от Г.П.да закупи марката
"К." или да започне да плаща лицензионно възнаграждение за нея.
Мотивът бил, че ако това не стане ще има неприятности с Патентно ведомство и с
икономическа полиция.
Ищецът решил да не работи
повече с нерегистрираната марка "К." и на 02.09.2013 г. "К.-
11" ЕООД заявило в Патентно ведомство своята комбинирана търговска марка
"К.11 полети с нас ...www.*****.bg",
с
вх.№ 129232.
На 16.01.2014г. в изпълнение на
заповед 64/08.01.20014 г. на Председателя на Патентно ведомство гр.София, била
извършена проверка в хипотезата на чл.81 от ЗМГО в офиса на "К.1." ЕООД, на адрес *** и бил
съставен акт №12 за установяване на административно нарушение на чл.81 от ЗМГО
с мотива, че "К.- 11" ЕООД разпространява в търговската си дейност в
нарушение на чл.12, ал.2, т.2 от ЗМГО, като предлага и съхранява на склад
стоки, под търговската марка "К.", per.№
83948/27.02.2013 г., с маркопритежател „Д.-**“ ЕООД.
В хипотезата на чл.12, ал.6 от ЗМГО ищецът подал възражение до Патентно ведомство с
мотива, че по-ранната нерегистирана марка "К."
е годен обект на патентното право, собственост на фирма "К.- 11" ЕООД, който е
противопоставим на
регистрираната по-късно от „Д.-**“
ЕООД словна търговската марка "К.", per.№ 83948/27.02.2013 г. Било посочено липсата на
нарушение на чл.81, ал.1 от ЗМГО, тъй като използването на нерегистрираната
марка било на правно основание.
Възражението не било уважено и било съставено наказателно постановление за
административно нарушение в размер на 1000 лв.
На 28.05.2014 г. „Д.-**“ ЕООД чрез М.Н.Х., подала опозиция № 70-00-5193/28.05.2014 г. срещу
комбинирана търговската марка "К.11 полети с нас ...www.*****.bg", с вх.№ 129232 с мотив, че марката "К." се съдържа в марката "К.11 полети с нас ...www.*****.bg", с вх.№129232 и тъй като двете марки били
"сходни", се искало заявената от ищеца марка да не бъде регистрирана.
Ищецът твърди,
че търговската марка "К.", per. №83948/27.02.2013г.
била регистрирана единствено с цел увреждане на търговските му
интереси.
Чрез различни административни и административно-наказателни производства в
Патентно ведомство бил оказан търговски натиск върху "К.- 11" ЕООД, с цел марката да бъде отчуждена срещу заплащане или
да бъде учредено лицензионно възнаграждение по отношение на обект на
интелектуална собственост, който в хипотезата на търговското му преждеползване бил интелектуална собственост на ищеца на
основание чл.12, ал.6 от ЗМГО и който бил отнет умишлено и недобросъвестно.
Ищецът
инициирал производстсво пред Софийски градски съд на
основание чл. 26, ал.З, т.4 от ЗМГО и по т.д.№ 5310/2014 г., с Решение № 33/27.02.2015 г., влязло в сила на 19.11.2016г., бил
уважен иска му като съдът признал за установено, че „Д." ЕООД с
ЕИК ********е действало недобросъвестно на 22.12.2011 г. при подаване на заявка
за регистрация на търговската марка „К.", регистрирана под
рег.№83948/27.03.2013 г.
Процесът по заличаване на
недобросъвестно заявената търговска марка "К." per.
№83948/27.02.2013г.,
с маркопритежател „Д.-**“ ЕООД
продължил
три години, но марката била използвана повече от 4 години - от датата на регистрация 27.02.2013г. През това
време ищецът бил лишен от правото да използват собствената си търговска марка
реално и с нея търгувал ответникът. Спрямо всички клиенти на ищеца била
разпространена лъжата, че фирма „К.1.“ ЕООД не е собственик на тази марка, че тя се е опитала
да открадне марката на „Д.-**“ ЕООД
и т.н. Това поведение довело до търговски загуби, изразяващи се в прекратяване на договори, отлив
на клиенти и влошен търговски имидж, като вече наложените клиенти на
търговската марка
"К.", продължили да я
купуват
от ответника. Това довело до загуби и пропуснати ползи в размер на десетки
хиляди левове за четирите години от датата на нейната регистрация - 27.02.2013 до датата на нейното заличаване 21.03.2017г.
Ищецът моли съда на основание
чл.76, ал.1, т.2 от ЗМГО да осъди ответника „Д." ЕООД да преустанови нарушението изразяващо се
в производство и/или търговия с продукти, брандирани
с търговската марка „К.". Моли на основание чл.76, ал.1, т.З от ЗМГО във
връзка с чл. 76а, ал.1 във връзка с чл.76б, ал.1, т.1 да осъди ответника „Д."
ЕООД да заплати на ищеца "К.- 11" ЕООД сумата от 1000 лева, като
частичен иск от 20 000 лева, представляващи обезщетение за пропуснатите ползи, претърпени от
"К.- 11" ЕООД във времевите рамки на четирите години от датата на
регистрация на марката "К." рег.№ 83948 - 27.02.2013 г. до датата на нейното заличаване 21.03.2017
г. Моли
на основание чл.76, ал.1, т.4 от ЗМГО да наложи спрямо ответника „Д." ЕООД
изземване и унищожаване на стоките под марката "К.",
предмет
на нарушението, както и на средствата за неговото извършване.
Ответникът „Д.-**“ ЕООД с отговора на
исковата молба оспорва предявените искове. Съгласно чл.9, ал.1 ЗМГО, марката
била знак, способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други
лица и можел да бъде представен графично. Правото върху търговска марка било
абсолютно право, което се придобивало с регистрация в Патентното ведомство, от
който момент, било противопоставимо на трети лица.
Изключителното право върху регистрирана търговска марка, съгласно чл.13, ал.1
ЗМГО, предоставяло правомощия на притежателя й да я използва, да се разпорежда
с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската
си дейност: знак, който е идентичен на марката за означаване на стоки и услуги,
които са идентични на тези, за които марката е регистрирана; знак, който е
идентичен или сходен на марката за означаване на стоки или услуги, които са
идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана и така възниква
вероятност за объркване на потребителите или знак, идентичен или сходен на
марката, за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които
марката е регистрирана, когато марката се ползва с известност на територията на
Република България и използването без основание на знака би довело до
несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на
марката или би ги увредило. Използването в търговската дейсност
по смисъла на закона, представлява поставянето на знака върху стоките или техните
опаковки (чл.13, ал.2, т.1 ЗМГО), предлагането на стоките за продажба или
пускането им на пазара, или съхранението им с тези цели, както и предлагането
или предоставянето на услуги с този знак (чл.13, ал.1 ЗМГО), вносът или износът
на стоки с този знак (чл.13, ал.2, т.З ЗМГО), или използването на знака в
търговски книжа или реклами (чл.13, ал.2, т.4 ЗМГО). Всяко използване по
смисъла на чл.13, ал.2 ЗМГО, на знак с характеристиките
по чл.13, ал.1 ЗМГО, без съгласието на притежателя на търговската марка, било
нарушение на изключителното право върху марката (чл.73, ал.1 ЗМГО), което дава
право на притежателя й на иск за защита по реда на чл.75 във вр. с чл.76 ЗМГО.
Съществен въпрос по делото бил
наличието на регистрирана от ищеца марка, която да ограничава останалите правни
субекти да предоставят стоки, съответно услуги с идентичен или сходен знак.
Ищецът бил обосновал активната
си легитимация за предявяване на исковете по чл.76 ЗМГО с качеството си на
действителен притежател на нерегистрирана /а не на регистрирана/ марка. Това се
установявало и от представените с исковата молба влезли в сила съдебни решения
по дела с предмет установяване по исков
ред факта на недобросъвестност на лице, заявило за регистрация търговска марка
(чл.26, ал.З, т.4 ЗМГО) по искане за заличаване по чл.26 ЗМГО, основано на
фактическото използване на нерегистрирана марка.
Решение № 25/21.03.2017 г. Патентното ведомство за заличаване на процесната марка било основано на тези съдебни решения. От
представеното извлечение от търсещата система TMview било видно, че ищецът е заявил за
регистрация в Патентното ведомство на Република България - словна марка с вх.№
145359-"К.", за класове 5, 18, 31 от МКСУ и следователно към датата
на предявяване на иска ищеца не бил притежател на регистрирана марка.
Ищецът „К.1. “ЕООД не бил
активно легитимиран да предяви исковете с правно основание чл.76 ЗМГО, тъй като
не притежавал изключително право върху регистрирана марка „К.“. По тази причина искът бил недопустим.
Искът по чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО
бил осъдителен като фактическият състав
на нормата изисквал да е установено нарушение на марката, както и че същото
продължава към момента на предявяване на иска и фазата на устните състезания.
Представените от ищеца решения били по дела с предмет не установяване на
нарушение по чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО, а установяване по исков ред факта на
недобросъвестност на лице, заявило за регистрация търговска марка (чл.26, ал.З,
т.4 ЗМГО).
Съгласно чл.26, ал.З, т.4 ЗМГО
регистрацията на марка се заличавала и когато заявителят е действал
недобросъвестно при подаване на заявката, което е установено с влязло в сила
съдебно решение. Действието на заличаването на регистрацията на марка било
уредено от закона. Евентуалното заличаване на марка би довело до прекратяване
на правата на държателя й, включително на правото му да забрани на третите лица
да я ползват. Това заличаване съгласно чл.28, ал.4, т.1 ЗМГО не засягало влезли
в сила решения по искове за нарушение, доколкото те са изпълнени преди заличаването.
Единственият правен ефект от уважаването на иска бил заличаването на марката от
страна на Патентното ведомство. Този правен резултат не можел да предостави
права на ищеца с обратна сила. До датата на официалното заличаване на основание
успешно проведен иск по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО, когато заявителят е действал
недобросъвестно при подаване на заявката, марката се считала валидно
регистрирана и се ползва от установената в закона защита, като всички действия
на собственика, с които той защитавал марката и/или търсел обезщетение за
нарушение на правата му били валидни.
Действията по използване на
регистрираната от ответника до нейното заличаване били абсолютно
законосъобразни, тъй като се съдържали в „изключителното право върху марка“ по
смисъла на чл.13 ЗМГО. Използването на малката от ответника до датата на
заличаването не представлявало нарушение на правата на ищеца върху процесната марка, още по-малко когато същия не притежавал
изключителни права върху нея.Действията на ответника не представлявали
нарушение на правата на ищеца върху процесната марка
и искът с правно основание чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО бил неоснователен.
Поради липса на нарушение,
неоснователни били и исковете с правно
основание чл.76, ал.1, т.З и т.4 ЗМГО .
Съдът като обсъди представените
по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от Удостоверение от
30.04.2002 г., издадено от Национална служба по зърното към Министерство на
земеделието, ЕТ" К.- 11 - С.П." е вписан в Регистъра на производители
и търговци на храни за животните под №172
Видно от извлечение от Търговския
регистър "К.1." ЕООД *** - С.П.".
Видно от Удостоверение № 02107/22.01.2009г., издадено от Национална служба по зърното към
Министерство на земеделието, ЕТ" К.- 11 - С.П." е регистрирана в
Националната служба по зърно и фуражите, като производител на допълващи фуражи,
смеси от фуражни суровини, включващи до и над три фуражни суровини.
Видно от Удостоверение № 6/17.05.2011г.,
издадено от Областна дирекция по безопасност на храните, гр.София обектът на
ЕТ" К.- 11 - С.П." в гр.Н.И. на адрес ул. К.11 със заявена дейност
производство на храни за домашни любимци (птици), чрез смесване на цели зърна,
отговаря на изискванията за хигиена на фуражите.
Представено е извлечение от
търговския регистър за дейността на фирма "К.- 11" ЕООД, видно от
което е вписан предмет на дейност: покупка на фуражи, смеси и други продукти,
стоки и вещи с цел да ги продаде в първоначален, преработен или обработен вид,
продажба на стоки от собствено производство, и т.н.
Представен е Договор от
10.08.2010г. за поръчка на дизайн на чували и рекламна брошура под
наименованието "К.", сключен между ЕТ" К.- 11 - С.П." като
възложител и „В.“ ЕООД като изпълнител.
Представен е Приемо-предавателен протокол от 12.09.2010г., подписан
между ЕТ" К.- 11 - С.П." и „В.“ ЕООД , с който са предадени поръчаните
от ЕТ" К.- 11 - С.П."
произведения на дизайна, изпълнени на електронен и хартиен носител
касаещи завършена визия на чувал за фуражи под името „К.“ и завършена визия на
рекламна брошура за фуражи под наименование „К.“, заедно с приложенията към него.
Представени са Фактура
№3313/14.09.2010г., фактура №3334/17.09.2010г., и платежните нареждания към
тях, удостоверяващи плащанията по договор от 10.08.2010г.
Представен е Договор за
търговско представителство от 06.02.2010г. между ЕТ "К.11 - С.П." и
ЕТ "П.П.- Г.С.- С.И.",
по силата на който ЕТ" К.- 11 - С.П." е възложил на другата страна да
сътрудничи при осъществяване на търговската му дейност по повод продуктите,
изброени в договора, касаещи храни за различни видове птици с наименование „К.“.
Представени са Поръчка за
интернет реклама от 17.06.2010г. на ЕТ "П.П.- Г.С.-
С.И.", която касае зоомагазина на фирмата; Скрийн шот от сайта www.*********.bg, който показва
публикация на "Зоомагазин П.П.", в която се
рекламира търговската марка "К.", произвеждана от фирма "***",
заедно с поръчката за публикуване на тази реклама от 10.06.2010г. и плащане по
фактура № 5132/11.06.2010г., направено ЕТ"П.П.- Г.С.-
С.И."
Представен е Скрийн шот от сайта www.*****.com, касаещ
реклама на зоомагизин "П.П."
на продуктите под марката "К.", произвеждани от фирма "***"
през 2010г.
Представено е извлечение от Търговския
регистър, удостоверяващо предмета на дейността на "Д.-**" ЕООД.
Представена е Справка за
заявена комбинирана търговска марка "К.11 полети с нас ...www.*****.bg". със собственик „К.1.“ ЕООД
Представено е Копие от Акт № 12/16.01.2014г.
на Патентно ведомство за установено нарушение в проверяван обект на „К.1.“ ЕООД
*** - разпространение в търговската дейност в нарушение на чл.12, ал.2, т.2 от
ЗМГО, изразяващо се в предлагане и съхраняване на склад на стоки, под
търговската марка "К.", per.№ 83948/27.02.2013 г., с маркопритежател
„Д.-**“ ЕООД.
С Възражение с вх.№
70-00-414/17.01.2014 г. „К.1.“ ЕООД е възразило против акт № 12/16.01.2014г. на
Патентно ведомство.
С Решение № 33/27.02.2015г. по описа на
Софийски градски съд, VI-22 състав, по т.д.№ 5310/2014 г.,
потвърдено с Решение № 1893/11.10.2016г. по описа на Апелативен съд гр.София по
т.д.№ 811/2016 г. е признато за установено, че „Д." ЕООД с
ЕИК ********е действало недобросъвестно на 22.12.2011 г. при подаване на заявка
за регистрация на търговската марка „К.", регистрирана под рег.№
83948/27.03.2013 г.
С Решение на Патентно ведомство
№ 25/21.03.2017 г. е заличена търговската марка „К.",
рег.№83948/27.03.2013г.
Представена е Справка за
заявена марка "К." с дата на заявката 13.03.2017 г. от фирма "К.-
11" ЕООД, под вх.№ 145359.
Представено е Свидетелство за
регистрация на марка „К.“ с притежател „Д.“ ЕООД, заявена на 22.12.2011 г. и
регистрирана на 27.03.2013 г. в Патентно ведомство за стоки клас 31 – храна за домашнии любимци; храна за птици; храна за животни.
Представено е и звлечение от търсещата система TMview за правен
статус на търговска марка „К.“, рег.№ 83948 към 27.06.2017г.
При заявените от страните
твърдения и искания съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 76, ал. ал.1,
т.2, т.3 и т.4, във връзка с чл.76а, ал.1 от Закона за марките и географските
означения във вр. чл.13, ал.1, т.1 от ЗМГО .
Съгласно чл.76, ал.1, т.1 и т.2
ЗМГО исковете за нарушение на правата по този закон могат да бъдат:1. за
установяване факта на нарушението; 2. за преустановяване на нарушението.
Правото върху търговска марка
съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО включва правото на притежателя й да я използва,
да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да
използват в търговската си дейност знак, който най-общо е сходен или идентичен
на марката, за означаване на стоки и услуги, които са сходни или идентични на
тези, за които марката е регистрирана, или на различни и несходни стоки и
услуги, когато съществува възможност сходството на знаците да доведе до
объркване на потребителите, както и за всякакви стоки и услуги, когато
по-ранната марка се ползва с известност на територията на РБ и използването на
знака извлича без основание облаги от отличителния й характер или от
известността й, респ. уврежда притежателя й /чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 3 от ЗМГО/.
Формите на
"използване" на марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО са посочени
в ал. 2 на същата разпоредба и сред тях са: 1. поставянето на знака върху стоките
или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба
или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и
предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на
стоките с този знак; 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами.
Всяко използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак от категорията на
посочените в чл. 13, ал. 1 от същия закон без съгласието на притежателя на
търговската марка е прогласено от чл. 73 от ЗМГО за нарушение на изключителното
право върху марката. При наличието на такова нарушение на притежателя на
марката е предоставено право на иск за защита съгласно чл. 75 вр. чл. 76 от ЗМГО.
По делото е установено, че ищецът
е заявил процесната търговска марка за регистрацция на 13.03.2017 г. като липсват данни марката да е регистрирана
към момента. Следователно към момента ищецът е ползвател на все още
нерегистрирана, заявена за регистрация. В подкрепа на този извод са
представените от самия ищец писмени доказателства - влезли в сила съдебни
решения по дела с предмет установяване по исков ред факта на недобросъвестност
на лице, заявило за регистрация търговска марка (чл.26, ал.З, т.4 ЗМГО) по
искане за заличаване по чл.26 ЗМГО, основано на фактическото използване на нерегистрирана марка и
удостоверение на Патентното ведомство за заявена за регистрация марка на
13.03.2017г.
Към момента липсва материалното
право, твърдяно от ищеца, на притежател на процесната
марка, поради което предявените искове са неоснователни, тъй като същият не
притежава изключително право върху регистрирана марка „К.“.
Действително притежаваната от
ответника марка е заличена на основание чл.26, ал.3, т.4 от ЗМГО, което
заличаване действа по силата на чл.28, ал.3 ЗМГО от датата на подаване на
заявката. По тази причина използвайки процесния знак,
ответникът не се е ползвал с правата на притежател на марката.
Исковете по чл.76, ал.1, т.2 и
т.3 са осъдителни и фактическият състав изисква
установено нарушение на марката,
както и че същото продължава към момента на предявяване на иска и фазата на
устните състезания. Представените от ищеца решения не касаят установяване на
нарушение по чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО, а установяване по исков ред факта на
недобросъвестност на лице, заявило за регистрация търговска марка (чл.26, ал.З,
т.4 ЗМГО). С тях е установено, че ответникът е действал недобросъвестно при
подаване на заявката за процесната марка в резултат
на което същата е заличена.
Съгласно чл.73, ал.1 от ЗМГО използването
в търговската дейност на знак по смисъла на чл.13 без съгласието на притежателя
съставлява нарушение. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМГО правото върху марка се
придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката.
Към момента на постановяване на
съдебното решение липсват доказателства, че знакът, заявен от ищеца за
регистрация е регистриран като марка и следователно чл.10, ал.1 от ЗМГО е
неприложим. Същият би бил приложим едва след регистрацията на марката на ищеца,
но дори и тогава същият би имал право да претендира нарушения на този знак за
периода от 13.03.2017 г., но не и преди това.
Към момента по делото е
установено, че ответникът използва знак, който не е регистриран все още като
марка. Доколкото към момента ищецът не притежава права на маркопритежател
по отношение на процесния знак, съдът намира, че
исковете са неоснователни. Използването на марката от ответника до датата на
заличаването не представлява нарушение на правата на ищеца върху процесната марка, когато последния не притежава
изключителни права върху нея.
При този изход на делото ищецът
следва да заплати на ответника сторените от него разноски – 1000 лв. адвокатско
възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.1.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Д.-**“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 76, ал.1,
т.2, т.3 и т.4, във връзка с чл.76а, ал.1 от Закона за марките и географските
означения във вр. чл.13, ал.1, т.1 от ЗМГО за преустановяване нарушението изразяващо се
в производство и/или търговия с продукти, брандирани
с търговската марка „К.“ ; за осъждане ответника „Д." ЕООД да заплати на
ищеца "К.- 11" ЕООД сумата от 1000 лева, като частичен иск от 20 000
лева, представляващи обезщетение за
пропуснатите ползи, претърпени от "К.- 11" ЕООД във времевите
рамки на четирите години от датата на
регистрация на марката "К." рег.№ 83948 - 27.02.2013 г. до датата на нейното заличаване 21.03.2017
г. и за изземване и
унищожаване на стоките под марката "К.", предмет на
нарушението, както и на средствата за неговото извършване като неоснователни.
ОСЪЖДА „К.1.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Д.-**“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: