Решение по дело №1081/2022 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.43, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на Д.К.Д. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, офис *** – адв.М.Й., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2018, с изх.№02-260-6500/4041 от 25.03.2022 г., издадено от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие”.

В жалбата се сочи, че Уведомителното писмо се оспорвало в частта, с която на Д.К.Д. било отказано заплащане на субсидия по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“, за площи, заемащи 4,06 ха, подадени с код АК6, в размер на 2112,19 лева.

Твърди се, че в обжалваната му част уведомителното писмо не било мотивирано и било издадено при нарушаване на материалния закон, както и при допускане на съществени процесуални нарушения. Излагат се съображения, че уведомителното писмо не отговаряло на изискванията за форма по чл.59, ал.2 от АПК, тъй като административният орган не бил посочил фактически и правни основания за издаване на акта, нито бил направил някакво препращане, и по никакъв начин не можело да се установи каква точно е причината за постановения отказ от финансово подпомагане за конкретните площи. Не било изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че не са спазени изискванията на Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания, утвърдена със Заповед №РД-143 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните на основание чл.16 от Наредба №7 от 24.02.2015 г. Не било посочено кои точно изисквания не са спазени и какво точно не е изпълнено. Никъде не било разяснено конкретно какво несъответствие е налице. Към уведомителното писмо, за разлика от това за кампания 2016 г., не била приложена таблица, по която жалбоподателят да може да се ориентира дори и в някаква минимална степен, отказаните за заплащане парцели дали отговарят или не на специфичните изисквания, описани в Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 10.

Жалбоподателката твърди, че в процесния случай била спазила всички изисквания за тези парцели, а доказателство за спазването им конкретно по т.2.5 от Методиката бил и регистъра (дневник) за извършените полски работи за стопанската 2017/2018 г., който щяла да представи по делото. Твърди, че на процесните парцели била извършена коситба след 15 юли 2018 г., тъй като цялото землище на село Л., където са намирали парцелите, било в защитена зона по Натура 2000 и имало забрана за коситба до 15 юли 2018 г., т.е. изискването на т.2.5 от Методиката, да бъде приложена поне една от следните дейности: подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти, било спазено.

Излагат се съображения, че цитираната Методика сама по себе си не можела да служи като правно основание за направения отказ за плащане. Същата касаела неспазване на задължителни базови изисквания по управление, минималните изисквания за торене и използваните продукти за растителна защита и изисквания по управление на агроекологичните изисквания. Методиката представлявала акт от процесуалноправно естество и нямала за цел и обхват да предвиди самите изисквания по управление на мярката, респ. самите правни и фактически основания за намаления и отказ на плащания по мярката, които били уредени изчерпателно в съответните регламенти и приложимата наредба. В този смисъл обжалваният административен акт не отговарял на изискванията за форма, тъй като в частта на отказа за подпомагане на площи, поради твърдени неспазени изисквания по управление, фактически констатации изобщо липсвали.

Твърди се, че при издаване на Уведомителното писмо не били спазени и изискванията на чл.26, чл.28, чл.34 и чл.35 от АПК, като на жалбоподателката не била осигурена възможност да обезпечи защитата си пред административния орган, който издал акта без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Нарушени били основните принципи на административния процес за достъпност, публичност, прозрачност, предвидимост и последователност.

Претендира се отмяна на оспореното Уведомително писмо в обжалваната му част.

Ответникът, Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и претендира отхвърлянето й.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

От Д.К.Д., с УРН: 548320, УИН 2617051880191, с входящ номер 18777737/20.04.2018 г. на общо заявление за подпомагане, пред Държавен фонд „Земеделие“ е било подадено Заявление за подпомагане 2018, форма за Физически лица от 10.05.2018 г. (л.54 и сл.), с което са заявени следните схеми и мерки за подпомагане: СЕПП; СПП; ЗДП; ПНДП; Мярка 10, Мярка 11, Мярка 12 и Подмярка 13.2/НР2.

Попълнено е Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ 2018 – заявление за плащане (л.64) с дата на подаване 10.05.2018 г., със заявено за подпомагане направление „Контрол на почвената ерозия“. Приложени са Таблица на използваните парцели 2017 (л.36 и сл.); Таблица на използваните парцели 2018 (л.58 и сл.) и други приложения и документи, включително Таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 10 „Агроекология и климат“, ПРСР 2014-2020 г. (л.53), съответните декларации, и Обяснение от кандидата (л.40) относно намалението на площите по мярка 10 за текущата година спрямо предходната.

Приложени са (л.50) Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018 и Резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2018, с дата на обработка 20.04.2018 г., с които заявителят е запознат срещу подпис на 10.05.2019 г. Видно от Таблицата по Мярка 10 „Агроекология и климат“, декларираната площ по направление Контрол на почвената ерозия за кампания 2018 г. е 8,24 ха, съответно по код АК6 – 4,06 ха и по код АК7 – 4,18 ха.

Видно от Таблица на използваните парцели 2018, по АК6 са заявени следните парцели в землище с.Л., с код култура 315000 – Ливади за косене (Постоянни пасища), с номера от ИСАК:

43877-13-1-1 – с площ 1,95 ха и

43877-165-3-1 – с площ 2,11 ха.

Като част от административната преписка е представена (л.78 и сл.) Декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин; Заповед 362542/27.08.2018 г. на Началник отдел РТИ Хасково за извършване на проверка на място във връзка със заявлението, на изброени парцели (л.87 и сл.) и Доклад за проверка на площи, подписан от кандидата Д.К.Д. на 31.08.2018 г., в който се съдържат Обобщени резултати за установена площ по Мярка 10:АК6 – 4,03 ха и по Марка 10:АК7 – 4,04 ха. Видно от Доклада, по Мярка 10:АК6

по отношение на парцел 43877-13-1-1 с декларирана площ 1,95 ха, от проверката е установена площ 1,92 ха и измерена недопустима площ 0,04 ха,

а по отношение на парцел 43877-165-3-1 с декларирана площ 2,11 ха, от проверката е установена площ 2,11 ха.

Представено е и Уведомително писмо изх.№01-262-6500/350 от 03.09.2018 г. (л.94 и сл.), с което Началник отдел РТИ ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“ уведомява Д.К.Д. за извършената проверка за допустимост на декларираните площи по подаденото от нея заявление за подпомагане, с прилагане на Копие от Доклад за проверка, като й дава възможност за представяне в писмен вид на забележки и възражения.

Приложени са и Заповеди 364024/29.08.2018 г. на Началник отдел РТИ Хасково за извършване на проверка на място (л.96 и сл.) и Доклад за проверка на място „Мярка 10 Агроекология и климат – 2018“ на кандидата Д.К.Д., подписан от кандидата на 12.11.2018 г., и Констативен протокол №004481 от 12.11.2018 г., според който при извършената документална проверка по мярка 10 не са установени нарушения.

С оспореното Уведомително писмо изх.№02-260-6500/4041 от 25.03.2022 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2018 (л.103-108), Зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ уведомява Д.К.Д. за оторизирана субсидия по мярка 10, съгласно подаденото заявление за подпомагане с УИН: 26/170518/80191 и Приложение за кандидатстване по мярка 10 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2018 г. в размер на 1147,19 лева.

В писмото е посочено, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (съгласно чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл.54 от Наредба №7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. Посочено е, че 2018 година е четвърта година от последно поетия от лицето агроекологичен ангажимент по това направление. Като неразделна част от Уведомителното писмо са приложени Таблица №1 – Оторизирани суми (в лева) и Таблица №2 – Извършени плащания (в лева).

Видно от Таблица №1 (л.105), оторизираната сума от 1147,19 лева е само по код АК7.

По код АК6 е оторизирана сума в размер на 0 лева, при заявена площ от 4,06 ха и ставка от 520,2428 лв./ха, т.е. общо санкциите и редукциите, наложени с обжалваната част на Уведомителното писмо, са в размер на 2112,19 лв.

Съгласно представената справка Журнал за изтеглени уведомителни писма (л.125-126) Уведомителното писмо е изтеглено от адресата си от СЕУ на 06.11.2022 г.

Жалбата срещу Уведомителното писмо е подадена на 14.11.2022 г.

По делото бяха събрани допълнително представени от жалбоподателя (л.139-141) и представени от ответника (л.175 и сл.) писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпита на свид.Веселин Цветков (л.209) и изслушано заключение (л.244 и сл.) на съдебна експертиза.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като депозирана при спазване на установения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на акта. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и подадена от адресат на акта, чиито права са негативно засегнати от обжалваната част на този акт, доколкото е видно, че със същата не му се оторизира исканата сума в размер на 2112,19 лв. за площ с код АК6 по направление „Контрол на почвената ерозия“, а е оторизирана сума в размер на 0,00 лева.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорваното Уведомително писмо е обективирано в писмена форма, подписано е от издателя си и представлява валиден административен акт, издаден от административен орган, разполагащ с материална компетентност.

Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, в приложимата редакция (ДВ бр.51 от 2019 г.) предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая, видно от представената по делото (л.113) Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – П. Д. С., са делегирани правомощия, включително (по т.1 от заповедта) да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Персоналната компетентност на подписалото Уведомителното писмо лице също е удостоверена по делото с представеното (л.111) Решение от 15.06.2017 г. на Управителния съвет на Фонда за избирането на П. Д. С. за заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

Съдът приема, че при издаване на Уведомителното писмо в оспорената му част не е спазено въведеното с чл.59, ал.2, т.4 от АПК изискване към неговото съдържание, и същото е немотивирано.

Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.

В настоящия случай в Уведомителното писмо е посочено само, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП.

Никъде в акта обаче не е посочено какви факти, от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки и/или проверки на място, са обосновали намалението на исканите от заявителя суми по оспорения код на агроекологична дейност от мярката.

Такива факти не могат да бъдат извлечени и от съдържанието на Таблицата за оторизирани суми, представляваща неразделна част от Уведомителното писмо.

По отношение на оспорената част от акта, а именно код АК6 (Превръщане на обработваемите земеделски земи в постоянно затревени площи), в отделните колони на ред първи от Таблица №1 са посочени заявената, установената и наддекларираната площ, включително в проценти, като в поясненията към отделните колони е вписано тяхното съдържание.

Видно е, че по АК6 няма санкционирана площ (в колона 6) за наддеклариране, тъй като разликата между декларираната и установената площ от 0,03 ха е по-малка от 0,1 ха, в който случай установената площ се счита за равна на декларираната.

Площта, годна за изчисляване на субсидията (в колона 7) е равна на заявената, съответно няма наложена санкция за неспазване на изисквания за управление (в колона 10) и няма намаление и санкция за наддеклариране (в колона 11).

В колона 8 е посочено 0 ха – като установена площ след намаление за неспазени базови и други изисквания, различни от размера на декларираните площи, за съответното направление, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания за направленията от мярка 10 „Агроекология и климат“ от Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания, съгласно чл.35 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 г. и Наредба №7 от 24.02.2015 г.

В колона 9 е посочена Санкционираната площ за неспазени базови изисквания и други изисквания – цялата заявена площ от 4,06 ха, като е пояснено, че това е „установена площ, недопустима за подпомагане поради неспазени базови изисквания и други изисквания, различни от размера на декларираните площи, за съответното направление, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания за направленията от мярка 10 „Агроекология и климат“ от Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания, съгласно чл.35 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 г. и Наредба №7 от 24.02.2015 г.“

Съответно в колона 12 е посочена санкцията в лева за неспазени базови и други изисквания, различни от размера на площите, при същите пояснения като за колона 9.

Обективирани по този начин в Уведомителното писмо, хипотезите на „неспазени базови изисквания и други изисквания, различни от размера на декларираните площи, за съответното направление“, са посочени само с най-общо нормативно препращане към член 35 „Неспазване на критерии за допустимост, различни от размера на площите или броя на животните, както и на ангажименти или други задължения“ от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие; общо към Наредба №7 от 24.02.2015 г. и към раздел V от Методика, изготвена на основание чл.16 от същата Наредба в редакцията му преди изменението на същия с ДВ бр.31 от 2022 г., в сила от 19.04.2022 г.

Липсват изложени каквито и да било фактически твърдения, от които да стане ясно какво изискване – базово или друго, административният орган е намерил за приложимо, както и с коя конкретна нормативна разпоредба същото е въведено. Вписаните в акта правни основания също не са достатъчно конкретизирани, за да е възможно само от тяхното съдържание да се извлече възприетото за неспазено от страна на жалбоподателя базово или друго изискване.

Фактическите основания за налагане на оспорената санкция не могат да се установят и от съдържащите се в административната преписка по издаване на оспорения акт документи, тъй като, както се посочи по-горе, при документалната проверка по мярка 10 не са установени нарушения, а извършената проверка на място по отношение на код АК6 от мярката не е установила наддекларирана площ, достатъчна за санкциониране.

С представянето на административната преписка в съда, по делото е приложено и подписано от Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Становище с изх.№02-260-6500/4041#2 от 23.12.2022 г. (л.109-110), относно постъпилата жалба, с което се представя информация за извършените проверки по заявлението за подпомагане на кандидата Д.К.Д.. Там за пръв път е обяснена причината, поради която площите, цитирани в Колона №9 за код АК6 от Таблицата са приети за недопустими. Тоест едва в допълнително изготвеното Становище от 23.12.2022 г. административният орган е направил разяснението, че налагането на санкция в размер на 100% и оторизирането на сума в размер на 0,00 лева е в резултат на „установяване на култури от групата на ПЗП преди кампанията на поемане на ангажимента, което не отговаря на дейността „Превръщане на обработваеми площи в постоянно затревени, като площите в първата година от ангажимента следва да са обработваеми.“

В тази връзка следва да бъде посочено, че не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на административния акт, и едва след образуване на съдебно производство по повод оспорване на този акт.

Съдът отчита, че съгласно незагубилото приложимост и след приемането на АПК Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, като в същото Тълкувателно решение е прието и че „Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. … Също така би следвало да се приеме за възможно мотивите да бъдат изложени и в препроводителното писмо, с което жалбата на страната и административното производство се изпращат на по-горния административен орган за разглеждане…“, като е изтълкувано, че в тези случаи допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, съответно по-горният административен орган и съдът, пред който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт.

Никоя от тези допустими хипотези не е налице в процесния случай, тъй като цитираното Становище не представлява документ, съставен с оглед предстоящото издаване на оспореното Уведомително писмо, нито в последното има извършено препращане към мотиви, съдържащи се в такъв документ.

Макар да е издадено от същия административен орган, който е издал и обжалваното Уведомително писмо, Становището, което единствено дава някаква насока за основанията за извършените от административния орган намаления, не може да се приеме за част от административната преписка. Това Становище е изготвено по повод вече депозираната чрез органа до съда жалба, с която е оспорено издаденото Уведомително писмо, т.е. в случая адресатът на акта не е бил запознат с изложените в това становище фактически основания и съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира защитата си срещу тях.

Допълнително представените от ответника по делото писмени доказателства – Одитен доклад „Директни плащания“ и „Селски райони 2014 – 2020“ на Дирекция „Вътрешен одит“ с дата на издаване Април 2017 г. и оценяван период Кампания 2015, както и различни Докладни записки с дати от 2017 г. и 2018 г., в случая не могат да бъдат възприети като част от административната преписка по издаване на оспореното Уведомително писмо. В последното липсва каквото и да е препращане към констатациите, съдържащи се в тези документи, а освен това няма данни същите да са били обсъждани от административния орган, нито доказателства съдържанието им да е било известно на жалбоподателя преди издаването на акта.

По искане на жалбоподателя по делото беше изготвена и съдебна-агрономическа експертиза по подробно поставени въпроси, като в приетото заключение вещото лице е посочило (в отговор на въпрос 10) въз основа на какви процедури административният орган е установил несъответствия и в какво се изразяват тези несъответствия.

Съдебната експертиза обаче също не може да мотивира оспореното Уведомително писмо, тъй като е недопустимо мотивирането на административния акт да се извършва въз основа на заключение на вещо лице в съдебното производство по неговото обжалване (в същия смисъл напр.Решение №10079/24.10.2023 г. по адм.дело №1243/2023 г. на ВАС), при установената липса на фактически основания, съдържащи се в оспорения акт.

Неизлагането на факти в Уведомителното писмо и в преписката по издаването му безспорно е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, за когото са останали неясни фактическите констатации, мотивирали административния орган да постанови оспорената част от административния акт. Допуснатото в случая нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства както възможността на оспорващия да изгради адекватно защитата си, така и преценката на съда за съответствието на акта с материалния закон, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

По тези съображения оспорената част от административния акт следва да бъде отменена, а преписката следва да бъде върната за ново произнасяне и излагане от административния орган на конкретни мотиви от фактическа и правна страна.

Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и действително направени по делото разноски – 10 лв. внесена (л.26) държавна такса, 782 лв. внесено (л.153; л.270) възнаграждение за вещо лице и 700 лв. заплатено (л.266) възнаграждение за един адвокат, платими от ответника.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2018, с изх.№02-260-6500/4041 от 25.03.2022 г., издадено от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в обжалваната му част, с която на Д.К.Д. е оторизирана сума в размер на 0,00 лева по Мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“, за заявена площ 4,06 ха с код АК6.

ВРЪЩА административната преписка на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, за ново произнасяне по подаденото от Д.К.Д. Заявление за подпомагане с УИН: 26/170518/80191 и Приложение за кандидатстване по Мярка 10 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2018 г. в тази му част, при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, ***, да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 1492,00 (хиляда четиристотин деветдесет и два) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: