Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити
врата, проведено на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 1507 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на Изпълнителна
агенция „Г. и. по т.“ по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че ответникът „В.“
ЕООД има изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за заплащане на трудови
възнаграждения към повече от една трета от служителите си. Твърди, че в
изпълнение на правомощията си е извършил проверки в периода м. май – м. юли
2019 г., при които е установено, че има неплатени трудови възнаграждения за м.
март 2019 г. към 43 % от служителите по трудово правоотношение. Предвид
констатираните нарушения са приложени принудителни административни мерки спрямо
работодателя, като последният е задължен да изплати трудовите възнаграждения за
м. март 2019 г. През м. август 2019 г. е извършена последваща проверка на
приложените административни мерки, при която работодателят не е представил
изисканата документация и не е установил заплащане на дължимите трудови
възнаграждения за м. март 2019 г. Предвид изложеното молителят поддържа, че длъжникът не е в състояние да
изпълни задължението си да заплати трудовите възнаграждения на повече от една
трета от работниците си за период повече
от два месеца, поради което на основание
чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ се намира в състояние на неплатежоспособност. Моли
Съда да открие производство по несъстоятелност на „В.“ ЕООД. Претендира
направените в производството разноски.
Препис от молбата на кредитора е връчен на длъжника „В.“
ЕООД, като в указания от съда срок длъжникът не подава отговор. Явилият се в хода на
производството негов процесуален представител не взема становище по
основателността на молбата и събраните по делото доказателства, а поддържа, че
производстнвото следва да
се прекрати поради липса на прfцесуална правосубектност на ответника, обусловена от смъртта на едноличния
собственик на капитала и разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Длъжникът
е пререгистриран в Търговския регистър към
Агенция по вписванията през 2008 г.,
като му е предоставен ЕИК ******. Като едноличен собственик на капитала е вписано лицето А.Б.Р., а
като управител на дружеството от 17.04.2015 г. е вписан Т.Н.Т..
Видно от представеното от процесуалния представител на
ответника копие от препис – извлечение от акт за смърт, А-Р-е починала на
03.11.2019 г., като съгласно удостоверение за наследници, издадено от община
Кюстендилq е оставила за свои законни наследници син Георги Разсипийски и дъщеря В.Р.-Я..
Отказ на тези наследници от наследството на А-Р-е вписан в особената книга при
районен съд – Кюстендил, съотlетно под № 44/2020
г. и № 55/2020 г.
От представените по делото ведомости за заплати за месец март 2019 г. и
трудови договори е видно, че търговецът, в качеството му на работодател, е бил обвързан от правоотношения,
възникнали от сключени трудови договори, с общо 102
физически лица, работещи като охранители в 13
различни отдела,
съответно за него са възникнали
задължения да заплати на тези лица трудови възнаграждения, които съгласно договорите се изплащат всеки месец от
25-то до 30-то число за предходния. Ведомостите за заплати за горепосочения месец са издадени и подписани
от представител на ответника. Затова фактите, които се удостоверяват с тези частни свидетелстващи документи относно възникването на
задължения за заплащане на трудови възнаграждения в определен размер, доколкото са неизгодни за ответното дружество, като издател на документите,
следва да се приеме, че документите се ползват с материална доказателствена сила срещу длъжника и установяват удостоверените в тях факти. Във ведомостите не е отразено трудовите възнаграждения да са изплатени
на работниците, като липсата на такова плащане на тези работници е установено
при извършените от Изпълнителната
агенция „Главна инспекция по труда" проверки през лятото на 2019 г., констатациите от които проверки са
обективирани в представени по делото протоколи за извършени проверки.
Национална агенция за приходите
предоставя на Изпълнителната агенция „Г. и. по т." информация, че ответникът е декларирал трудови
договори за м януари 2019 г. с 235 служители; за м. февруари 2019 г. с 233
служители; за м. март 2019 г. с 240 служители; за м. април 2019 г. с 179
служители; за м. май 2019 г. с 110 служители; за м. юни 2019 г. с 85 служители;
за м. юли 2019 г. с 77 служители и за периода от 01.08 до 20.082019 г. с 74
служители.
От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция
по вписванията се установяват направените по отношение на длъжника за периода
от 01.01.1998 г. до 31.08.2020 г. вписвания, отбелязвания и заличавания.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централна база на АИС-КАТ към 21.08.2020 г. на името на
длъжника са регистрирани 12 броя ППС - настояща собственост.
Видно от писмо на НАП, спрямо длъжника има наложени
обезпечителни мерки– запор върху вземания по банкови сметки, запор върху
движими вещи; запор върху 1 бр. МПС и възбрана върху недвижим. По отношение на
дружеството няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК.
По делото са постъпили подадените от длъжника в НАП ГДД
по чл. 92 ЗКПО за периода от 2015г. до 2019 г., както и съставени ревизионни
актове за периода от 2015 г. до 2020 г. . Тези документи са използвани от
вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза Сона М., чиито
заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено.
От справка в ТР-АВ е видно, че последният обявен ГФО на
дружеството е този за 2016 г. /на 11.10.2017 г./, след което дружеството е заявило
за обявяване ГФО за 2017 г. и 2018 г.,
но към момента няма произнасяне по заявленията му, съответно от 27.06.2018 г. и
18.06.2019 г.
От заключението на
вещото лице М. по съдебно-икономическата
експертиза се установява следното:
При извършването на анализите за изследвания период 2015-20208 г. вкл., вещото лице констатира,
че преобладаващи в структурата на активите на длъжника са краткотрайните
/текущи/ активи – вземания и парични средства. След края на 2017 г. над 98
процента от текущите активи са краткосрочни вземания, разпределени почти по
равно между вземания от криенти и присъдени вземания. Почти 95 процента от
вземанията от клиенти са просрочени. През анализирания период е налице ясно
изразена тенденция на намаляване на размера на собствения капитал на
дружеството, като задълженията са изцяло краткосрочни, с непрекъснато
насарстващдял публични задължения, основната част от които данъчни. Вещото лице
проследява показателите за ликвидност на дружеството за периода, като
коефициентът на обща ликвидност за целия период е над препоръчителната граница
от 1, съответно към 31.12.2015 г. е 3.94; към 31.12.2016 г. – 4.55; към
31.12.2017 г. – 4.39; към 31.12.2018 г. – 3.29;
към 31.12.2019 г. – 2.05 и към 21.07.2020 г. – 1.99. Коефициентите на
бърза ликвидност са идентични с тези за обща ликвидност, тъй като длъжникът
няма осчетоводени материални запаси. Коефициентите на незабавна и абсолютна
ликвидност също са идентични, тъй като ответникът няма осчетоводени инвестиции.
Коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност за периода 2017 г. – 2020 г.
са по-ниски от препоръчителните, поради учеличаване на размера на текущите
задължения спрямо паричните средства. Коефициентите на длъжника за финансова
автономност са в допустими граници за целия анализиран период. Вещото лице описва
и посочва конкретен размер на отразените в годишните финансови отчети
осчетоводени изискуеми задължения на ответника към персонала, доставчиците и
публични задължения за данъци и осигуровки. Общият размер на задълженията на
длъжника към работниците му м. март 2019 г. е 43309.40 лева при 240 броя
декларирани трудови договора за месеца. На вещото лице не са представени
аналитични счетоводни документи за начислените и изплатени трудови
възнагражгдение през 2019 г. и 2020 г., поради което вещото лице не може да
даде размера на отделните задължения по
основания и падежът на тези задължения. В годишната оборотна ведомост за 2019
г., както и в тази за периода от 01.01 – 31.07.2202 г. се съдържат данни за
кредитни и дебитни обороти по счетоводна сметка „Персонал“, според които данни,
към 31.12.2019 г. дружеството не е имало неизплатени задължения към работниците
и служителите. В оборотната ведомост за периода от 01.01.2020 г. до 31.07.2020
г. е налице крайно салдо в размер на 68524.70 лева, което представлява и
размера на задължениятга към персонала в края на посочения период. Основен
кредитор на ответника е Национална агенция за приходите. За периода 01.01.2020
г. до 31.07.2020 г. длъжникът е извършил плащания, свързани с основната му
дейност в общ размер от 936 000 лева, като вещото лице не може да направи
констатация за евентуално спиране на плащанията към кредиторите, поради липса
на аналитични счетоводни документи. С изключение на отчетния период 2018 г.,
когато отчетеният финансов резултат е загуба, коефициентите на ефективност на
разходите и на приходите на дружеството са в допустими граници. Дружеството е
приключило 2019 г. с печалба от 14 000 лева, а за периода 01.01-31.07.2020
г. размерът на приходите надвишава този на разходите с 66 000 лева. Удовлетворяване на кредиторите на
дружеството е възможно при събиране на изискуемите вземания, чийто общ размер
по балансови данни превишава почти два пъти този на текущите задължения.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
достигна до следните правни изводи:
Съществуват различни становища относно обстоятелството
дали предвиденото в чл. 157, ал. 1 от ТЗ основание за прекратяване на
едноличното търговско дружество, ако едноличният собственик на капитала е физическо лице и то почине, действа
автоматично. Безспорно е, че в патримониума на законните наследници на това лице
преминават дружествените дялове, съгл.
нормата на чл. 127 от ТЗ, като имуществено право, но не и правото на членство. Законово предвиденото право
за наследниците е да вземат решение, свързано с дейността на дружеството - дали
да бъде продължена тя или дружеството да бъде прекратено, като това решение следва
да предхожда вписването на промени по партидата на дружеството, свързани с
промените в подлежащите на вписване обстоятелства по чл. 119 от ТЗ /така решение № 82 от 01.07.2009 г. на ВКС,
ІІ ТО, по т. д. № 820/2008 г./. Дори да е налице решение на наследниците, с
което се отказва продължаване дейността на дружеството /в случая са представени
доказателсва, че наследниците по закон
от първи ред са направили отказ от наследството на едноличния собственик на
капитала, но няма данни дали има наследници от следващи редове/, то това няма
за пряка последица заличаването на дружеството от Търговския регистър. Първото обстоятелство, което подлежи на
вписване там е прекратяването на
едноличното ООД, след което, предвид разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ТЗ следва да бъде проведено
производство по ликвидация, след приключване на което може да се заяви искане
за вписване на заличаване на дружеството. Съдът не е легитимиран да заяви пред
Търговския регистър прекратяването на дружеството в хипотезата на чл. 157, ал.
1 от ТЗ. Без надлежно заявяване на това обстоятелство пред Търговския регистър,
няма как да бъде вписано прекратяване на дружеството и предвид принципа,
установен в чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ за третите добросъвестни лица дружеството
продължава да съществува /дори ако се приеме, че прекряването му е настъпило ех
lege със смъртта на едноличния собственик на
капитала/. Без надлежно вписване на
прекратяването в Търговския регистър, няма основание за започване на
производство по ликвидация, а при прекратяването на дружество с
ограничена отговорност, както и при прекратяване на всяко юридическо лице, задължително се извършва ликвидация. Ликвидацията на търговски
дружества се осъществява по реда на чл. 266 и сл. ТЗ и при приключването й
дружеството се заличава /чл. 273 ТЗ/. Производство по ликвидация на дружество
не се провежда единствено при преобразуването му или при
несъстоятелност. При прекратяване на едноличното дружество с ограничена
отговорност на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ също се
извършва ликвидация на дружеството, като заличаването му е предпоставено от
приключване на ликвидацията.
С оглед гореизложеното, Съдът намира
направеният от представителя на ответника отвод за недопустимост на настоящето
производство за неоснователен.
Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност
се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ
материалноправни предпоставки: длъжникът да има качеството на търговец; да не е
в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като това задължение
следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или представлява
публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с търговската
дейност, или частно държавно вземане, или
изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено
повече от два месеца. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
По делото се установи, че длъжникът притежава качеството „търговец“ по смисъла на
чл. 1, ал. 2 от ТЗ. Молбата за откриване производство по несъстоятелност е
подадена от Изпълнителната агенция
„Главна инспекция по труда", която съгласно чл. 625 от ТЗ има процесуална легитимация да направи
това при изискуеми и неизпълнени за повече от два
месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите на търговеца. От представените протоколи за
извършени проверки; представените
ведомости за заплати за месец март 2019 г., посоченият срок за изплащане на
трудовите възнаграждения в трудовите договори, както и информацията за декларирани
трудови договори за м. март 2019 г. се установява, че
ответникът е имал изискуеми и неизпълнени за
повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения за м. март 2019 г. към най-малко една трета от работниците и
служителите си. Видно от заключението на
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, в края на 2019 г. дружеството
вече няма неплатени задължения към персонала.
В заключението и при разпита в о.с.з. на 10.12.2020 г. вещото лице М.
уточнява, че към момента на изготвяне на експертизата длъжникът има непогасени
задължения към работници, но това не са задълженията, посочени от Изпълнителната агенция
„Главна инспекция по труда" в молбата по чл. 625 от ТЗ като основание за откриване на производство
по несъстоятелност. Затова следва да се приеме, че в настоящия случай не се установява длъжникът да има непогасени изискуеми парични вземания, посочени в молбата по чл. 625 от ТЗ, за трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите си. Освен това от направения от вещото лице М. анализ на имуществено
- финансовото състояние на предприятието на длъжника не може да се обоснове невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. В този смисъл не се
доказа твърдението на молителя, че е налице състояние на неплатежоспособност. При
анализа на финансовото и икономическото състояние на длъжника се използват различни икономически и финансови
показатели. Краткотрайните активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения процес и
променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на
краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятие.
Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение
между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност
/на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната
структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства
като процент от общия размер на
краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна
дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за
установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът
на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да
се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички КА.
За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1
/единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи,
колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да
плаща задълженията си. В настоящата хипотеза съдът намира, че не е налице трайно влошено финансово-икономическо състояние на длъжника и невъзможност за поемане на краткосрочните задължения за изследвания период, когато КОЛ е значително над референтните стойности. Наистина в
случая основен дял в активите на длужника имат краткотрайните активи, състоящи
се от вземания и парични средства, като преобладаваща част от вземанията от
клиенти са просрочени такива. Предвид основната дейност на предприятието на
длъжника /насочено към предоставянето на охранителни услуги/ и съществуващата
към момента икономическа обстановка в страната, Съдът намира, че големият
процент просрочени вземания от клиенти не означава, че тези вземания са
несъбираеми, съответно като водещ показател
на обективната възможност на длъжника да покрие своите краткосрочни и текущи
задължения не следва да се приеме коефициентът на абсолютна ликвидност, а
следва да остане този на общата ликвидност.
Предвид изложеното,
Съдът намира, че молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Изпълнителна
агенция „Г. и. по т.“ за откриване на производство по несъстоятелност на
длъжника „В.“ ЕООД, ЕИК ******, като
неоснователна
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в седмодневен срок от съобщаването му.
Съдия: