Р Е Ш Е Н И Е
№ 2157
Гр. П., 16.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Наташа Динева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01778/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу Е.В.С.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
на ищцовото дружество сумата от 626,84 лв., представляваща главница за
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. до топлофициран недвижим имот, находящ се гр. ***, с абонатен № ***, законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.11.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 83,39 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 07909/2018 г. по
описа на Районен съд – П., ГО, IX-ти състав е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
12.11.2018 г.
Ищецът твърди, че между него и
ответницата, в качеството ѝ на
потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз
основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена
сграда. Посочва, че през исковия период е изпълнил задълженията си и е доставил
до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за
дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна
енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период в размер на сумата от 626,84 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на
заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката
и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва, възлизаща претендираната сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответницата Е.С. оспорва предявените искове с твърдението за
липсата на доказателства същата да притежава качеството потребител на топлинна
енергия като собственик или ползвател на имота.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК,вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на
пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че препис от заповедта
за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за
ищеца е налице интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ 29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
За
доказване на предявените искови претенции по основание от страна на ищцовото
дружество са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че с
Декларация с вх. № 7025/02.02.2018
г. по чл. 14 ЗМДТ ответницата Е.В.С. *** собствеността върху процесния недвижим
имот – апартамент № в гр. П., ул. „*** с
посочено придобивно основание „покупка и наследство по документ № ***г.“. В
декларацията е вписано, че имотът е съсобствен между декларатора и още две лица
– С.Ц.С.и В.Ц.С.при квоти: 4/6 идеални части за Е.С. и по 1/6 идеална част за
другите две лица. Отразено е, че декларираният имот е придобит от лицето Ц.С.С..
Данните
по делото, отразени в Удостоверение за наследници с изх. №
17/ГРС-5904/27.10.2017 г., издадено от Община П. сочат, че третото за процеса
лице Ц.С.С. е починало на ***г., оставяйки за свои законни наследници съпругата
си Е.С. – ответницата по делото, сина си С.С.и дъщеря си В.С..
От
анализа на така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи,
съдът намира, че по делото не е установено през процесния период от 01.05.2016 г.
до 30.04.2018 г. ответницата Е.С. да е била собственик на процесния имот или носител
на идеална част от правото на собственост. Установи се по безспорен начин
единствено, че този имот е деклариран от ответницата като съсобствен между нея,
сина ѝ и дъщеря ѝ при съответните квоти с вписани основания за
придобиване – покупка и наследство и с приложено удостоверение за наследници на
починалия ѝ съпруг Ц.С.. Тази декларация обаче, макар да е извънсъдебно
признание за притежавани от ответницата права върху имота, в частност в
конкретния обем – 4/6 идеални части, в
случая не е достатъчна, за да обоснове такъв извод, тъй като остава неподкрепена
от други доказателствени източници, каквото е изискването на чл. 175 ГПК. Наред
с това, самата декларация е подадена през месец февруари 2018 г. т.е. в момент,
следващ по време голяма част от релевантния период.
По
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че наследодателят
на С. – нейният съпруг Ц.С. приживе е придобил права върху имота, които да
бъдат наследени от ответната страна, съответно няма и данни С. да е страна по
придобивната сделка заедно с приобретателя, съответно имотът да е придобит от
двамата в режим на съпружеска имуществена общност. По този начин не може да се
достигне до извод кои лица, при какви дялове и в кой момент са придобили собствеността
върху имота, поради което декларацията сама по себе си остава изолирана и
неподкрепена с достатъчно други доказателства в тази насока. В декларацията
изрично е посочено като основание за придобиване на имота не само наследство,
но и покупка, но от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за
осъществена покупко – продажба от ответницата и/или от съпруга ѝ. Няма
представено и искане за отриване на партида от ответницата или друг документ,
който да обективира изявленията ѝ като собственик на жилището.
Предвид
изложеното и с оглед изричното оспорване от ответната страна на процесните
искове по основание, съдът намира, че от страна на ищцовото дружество, въпреки
разпределената му доказателствена тежест, не е установено при условията на
пълно и главно доказване съгласно чл. 154 ГПК съществуването през процесния
период на облигационно правоотношение между него и Е.С., обусловено от притежавани
от нея вещни права върху жилището, респ. право на ползване на вещно или на облигационно
основание.
Ето защо,
съдът приема, че предявените искове се явяват недоказани по своето основание
– поради липсата на първата и основна предпоставка за уважаването им –
съществуването на облигационно правоотношение между страните, поради което
подлежат на отхвърляне.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски има
само ответницата, в т.ч. и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 07909/2018
г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Последната не е доказала
извършването на такива, а и не е направила искане в тази насока, поради което и
не следва да ѝ бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ж.к. Мошино срещу Е.В.С., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, ***обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че Е.В.С. *** АД сумата от 626,84 лв., представляваща главница за
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018
г. до топлофициран недвижим имот, находящ се гр. ***, с абонатен № ***, законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 09.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 83,39
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 07909/2018
г. по описа на Районен съд – П., ГО, IX-ти състав е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
12.11.2018 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 07909/2018
г. по описа на съда,
с приложен към същото заверен препис от настоящото решение, да се
изпрати на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: