№ 25521
гр. София, 19.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20221110137815 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. С. А. срещу „Софийска вода“ АД,
с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуването на
вземане на ответника от ищцата за сумата от 1250 лв. – част от главница в общ размер
от 4302,07 лв., представляваща начислена цена на предоставени ВиК услуги за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. Дървеница, бл. 18, вх. В, ет. 6, ап. 62, за
периода от 3.03.2012г. до 1.12.2016г.
В исковата молба ищцата твърди, че по откритата при ответника партида за
процесния имот се водят задължения за неплатена цена на доставени ВиК услуги през
исковия период. Оспорва съществуването на процесното вземане с доводи, че между
страните не съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК
услуги. Твърди също, че за имота не са доставени количества вода на стойност,
съответна на начислената от ответника цена на услугата, тъй като при измерване на
потреблението не е спазена нормативно установената методика за отчитане на
водомерите. Релевира и възражение за погасяване на вземането с изтичане на
тригодишна давност. Посочва, че ответникът претендира изпълнение, поради което
има правен интерес от предявяването на иск за признаване недължимостта на част от
начислената като общо дължима за исковия период сума. Твърди, че по предявен от
него отрицателен установителен иск за друга част от тази сума между страните има
влязло в сила решение, с което искът е уважен. Претендира и присъждане на сторените
по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответникът излага доводи за недопустимост на предявения иск, а по същество
признава иска по основание и размер. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на
1
иска, с оглед на което претендираните от ищцата разноски следва да останат в нейна
тежест.
Съдът, при преценка допустимостта на иска, след като съобрази твърденията на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира следното:
Между страните не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява,
че за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. Дървеница, бл. 18, вх. В, ет. 6, ап.
62, при ответника е открита партида с кл. № **********, по която като титуляр е
вписана ищцата. Не се спори също и видно от представена справка за дължими суми по
данни от информационната система на ответното дружество към м.08.2020г., по
партидата на имота се водят непогасени задължения за цена на доставени ВиК услуги,
начислена за потребление в рамките на исковия период, в размер на исковата сума.
Безспорно по делото е още, че между страните е водено предходно съдебно
производство по гр.д.№ 57284/2020г. по описа на СРС, 24 с-в, образувано по предявен
от ищцата отрицателен установителен иск иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване недължимост на част от същото вземане за цена на предоставени ВиК
услуги за процесния недвижим имот през исковия период – до размера от 600,62 лв.
Производството е приключило с решение от 2.06.2022г., препис от което е приобщен
към материалите по настоящото дело, с което съдът е уважил изцяло иска, като е
приел, че вземането на ответника не е възникнало поради недоказаност на
правопораждащия го фактически състав. Видно от извършеното върху съдебния акт
отбелязване, същият е влязъл в сила на 24.06.2022г.
При тези данни съдът намира, че приключилото между страните с окончателен
акт производство по първоначално предявения частичен иск съставлява отрицателна
процесуална предпоставка за допустимост на иска предмет на настоящото дело.
Влязлото в сила решение по гр.д.№ 57284/2020г. по описа на СРС, 24 с-в, е
постановено по спор между същите страни относно същото субективно материално
право на същото основание, като с решението спорното право е отречено поради
неосъществяване на правопораждащите го факти. Доколкото по предявен отрицателен
установителен иск в доказателствена тежест на ответника е да установи възникването и
съществуването на оспореното от ищеца вземане, решението, с което този иск е
уважен, отрича съществуването на вземането без оглед конкретно определено
правопораждащо го основание, каквото ищецът не е длъжен да сочи, а с оглед на
всички възможни основания, които ответникът следва да изчерпи в процеса, за да
обори иска. Отричането на част от вземането поради неосъществяване на релевантните
за възникването му факти е равносилно на отричане на цялото вземане, т.е. и на
разликата до пълния му размер. Поради това решението, с което по предявен частичен
отрицателен установителен иск е приет за неосъществен фактическият състав на
спорното право, формира сила на пресъдено нещо, в чиито обективни предели се
2
обхваща несъществуването на основанието на спорното право в пълен обем. В този
смисъл е приетото разрешение в ТР № 3/22.04.2019г. по тълк.дело 3/2016г. на ОСГТК
на ВКС, което макар да разглежда хипотеза на разпростиране силата на пресъдено
нещо на решението за отхвърляне на частичен осъдителен иск и за непредявената част,
следва да се счита относимо също за равнозначния случай на уважаване на частичен
отрицателен установителен иск – и в двата случая се отрича основанието на цялото
спорно право, защото ако то не е възникнало за предявената част поради
неосъществяване на правопораждащия го фактически състав, не би могло да
съществува и за останалата непредявена част.
С оглед изложеното, поради правоустановяващото действие на силата на
пресъдено нещо, формирана с постановеното вече и влязло в сила решение по гр.д.№
57284/2020г. по описа на СРС, 24 с-в, страните не могат да повдигат отново спор за
дължимостта на отреченото с него вземане, предвид забраната спор за същото
материално право между същите страни и на същото основание да бъде пререшаван в
друг процес (арг. от чл. 299, ал. 1 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК). Затова, съобразявайки
субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на решението на СРС,
24 с-в, съдът намира, че настоящото производство е недопустимо поради отвод за
пресъдено нещо.
Тъй като съдът е длъжен да следи служебно за надлежното упражняване правото
на иск във всяко положение на делото, както при завеждане на исковата молба, така и в
течение на висящия процес до приключването му с краен съдебен акт, при извода за
наличие на визираната отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на
предявения иск следва да се отмени определението, с което е даден ход на устните
състезания и да се върне исковата молба, а образуваното въз основа на нея
производство да се прекрати.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, право
на разноски се поражда в полза на ответника, който обаче не претендира разноски и
такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.04.2023г. по гр.дело № 37815/2022г. по
описа на СРС, 44 с-в, с което е даден ход на устните състезания.
ВРЪЩА искова молба с вх.№ 145619/12.07.2022г., подадена от М. С. А., ЕГН
**********, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 37815/2022г. по описа на СРС, 44 с-в.
Определението в частта, с която е върната исковата молба и производството по
делото е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
3
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4