Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр.Кюстендил, 11.06.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното съдебно заседание на дванадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 106 по описа за 2021год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните
– Кюстендил, чрез процесуалния си представител адв. К.П., е предявил касационна
жалба против решение № 260004 от 11.01.2021г. на
Районен съд – Кюстендил по АНД №
213/2020г., с което е отменено Наказателно постановление № 23/13.09.2019г. Сочи
се касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се обосновава с
твърдения за неправилно прилагане на правилата относими
към съдържанието на АУАН и НП във връзка
с описанието на релевираното деяние. Оспорват
се като необосновани и мотивите на районния съд за недоказаност на
административното нарушение. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание е представена молба на процесуалният
представител на касатора адв.П., със
становище за поддържане на предявените с
жалбата доводи и искания. Претендира се присъждане на деловодни разноски и се
възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на пълномощника на нарушителя.
Ответникът – д-р А. А. С. ***, чрез процесуалния си
представител адв. А.С., е представил писмено становище за неоснователност на жалбата като
счита оспореното решение за обосновано и правилно.
В съдебно заседание, адв. С. поддържа писмения отговор и
претендира присъждане на деловодни разноски по приложен списък.
Представителят на Окръжна Прокуратура - Кюстендил дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд, след запознаване с доказателствата по делото и
становищата на страните, намира жалбата за допустима като подадена от
представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1
от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Предмет на въззивно
обжалване е Наказателно постановление № 23/13.09.2019г., издаденото от директора на ОБДХ – Кюстендил,
с което на д-р А. А. С., за нарушения на
чл. 39, ал.2, т.13 и т. 14, б. „а“, „б“
и „в“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на основание чл.114а, ал.4 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 150,00лв.
От фактическата страна на
спора съдът е установил, че нарушителят д-р С. е регистриран ветеринарен лекар,
упражняващ практика във ветеринарно лечебно заведение с рег. № 10-92-040 в гр. Кюстендил; че при
транспортиране на кон от Република България в Република Северна Македония, на
17.05.2019г., превозвачът е представил документи, придружаващи транспортирането
на животното, които ветеринарномедицинските органи на Република Северна
Македония са приели за нередовни и са върнали коня обратно в Република
България, където в района на ГКПП
Гюешево е извършена проверка от експерти
при ОДБХ на придружаващите документи, вкл. на копие на
ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни,
издавано от информационната система на БАБХ по образец ЗХОЖ-140, с № 00976, без
дата, което е подписано от д-р А. А. С. и е с печат на лечебното заведение на
същия. При проверка на ВМС е установено, че издалият го лекар няма договор за
обслужване на коня, който не е обект на профилактична, лечебна и диагностична
дейност, на профилактика и контрол от него, като животното не е регистрирано и в базата данни за идентифициране на БАБХ; че ВМС е с данни,
попълнени на ръка, вместо да е издадено
от интегрираната информационна система ВетИС на БАБХ. Горните обстоятелства са отразени в съставен
при проверката КП от 17.05.2019г. Идентично
е съдържанието на АУАН с № 00283 от 19.06.2019г., а и издаденото НП, с които на нарушителя е предявено
обвинение за това, че при упражняване на ветеринарномедицинската практика не
спазва ветеринарномедицинските изисквания на чл. 39, ал.2, т.13 и т. 14, б.
„а“, „б“ и „в“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Към жалбата, нарушителят е приложил копие на
ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни с №
00976 от 02.11.2018г., за придвижване на кокошки, зайци, фазани и патици, т.е.
различно от копието, придружаващо транспортирането на коня.
В съдебното
производството са разпитани свидетели, посочени от двете страни, във връзка с
обстоятелствата от извършената проверка и са приети като доказателства копия от
документите за транспортирането на коня.
При тези фактически установявания съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност
на НП, който е мотивиран с констатации за нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, както и за допуснати съществени нарушения на правилата относно
съдържанието на АУАН и НП, а именно за липса на данни за датата и мястото на
извършване на релевираното деяние, в резултат на което предявеното обвинение е
неясно и е ограничено правото на защита на нарушителя. По съществото на спора, съдът е приел, че
административното нарушение не е доказано и е
приложена несъществуваща санкционна норма. С оглед на изложеното е
отменено НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.
Преценено
за съответствието му с материалния закон, решението е правилно, поради което
и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави
в сила. Не е осъществено соченото от касатора
и служебно
проверено касационно основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Решаващите
доводи на районния съд за допуснати в административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения
и за нарушение на правилото на чл.18 от ЗАНН, са
обосновани и формирани в съответствие с приложимите процесуални и
материалноправни норми и събраните по делото доказателства. Видно от АУАН и НП, в
обстоятелствените им части
са описани факти за нарушения, изразяващи се в неспазване на
изисквания при упражняване на ветеринарномедицинската практика от нарушителя без
да е посочена датата на извършването им.
Сочат се правилата на на чл. 39, ал.2,
т.13 и на чл.39, ал.2, т. 14, б. „а“, „б“ и „в“ от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, чието нарушение се счита за извършено във
връзка с издаденото ветеринарномедицинско свидетелство с № 00976, което е без
дата. Предявеното обвинение е за нарушение на горните разпоредбите на ЗВМД. Следва
санкционната част в НП, с която на основание чл.114а, ал.4 от ЗВМД, АНО е наложил на нарушителя глоба в размер на 150,00лв.
При анализираното съдържание на АУАН, което е възпроизведено
и в НП, се налага изводът за непълно
описание на установените нарушения и за
непрецизна правна квалификация на същите.
АНО е приел, че с деянието са нарушени разпоредби на чл.39, ал.2 от ЗВМД,
като е пропуснал да посочи датата на извършването му. Действително, неспазените изисквания при
упражняване на ветеринарномедицинската практика от ветеринарния лекар, са във
връзка с издаването на ВМС, което не е датирано. Датата на ВМС обаче не е единствения възможен
признак, въз основа на който да се
установи времето на извършване на
административното нарушение. АНО е разполагал с възможности да
конкретизира горния релевантен факт чрез провеждане на разследване, при което
да събере всички относими писмени и
гласни доказателствени средства. Визираната
разследваща дейност в случая не е проведена надлежно, в резултат на което в
АУАН и в НП се сочи само датата на констатиране на административното нарушение,
с което не са удовлетворени
изискванията на чл. 42, т. 3 и на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. По отношение на мястото на релевираното деяние, касационният
съд счита, че данни за същото има в акта
и НП, доколкото се сочи, че процесното ВМС е издадено от нарушителя, който е ветеринарен
лекар с регистрирана ветеринарномедицинска
практика в гр. Кюстендил.
От друга
страна, изложените фактически констатации
за неспазени изисквания при упражняване на дейността от нарушителя, не са последвани от ясно обвинение и не са
квалифицирани като обективни признаци на конкретен административнонаказателен
състав. Горното сочи на предявено неясно обвинение, вследствие на което е
засегнато и
правото на защита на нарушителя. Последният е лишен от възможността да разбере коя е санкционната норма, предвиждаща
наказание за поведението му. АНО сочи като приложима разпоредбата на чл.114а,
ал.4 от ЗВМД, каквато законът не съдържа.
При съпоставка на изложените фактически обстоятелства с установените от
законодателя административнонаказателни състави, възниква предположение, че е
приложима разпоредбата на чл.414а, ал.4 от ЗМВД. Видно е, че обвинението е неясно и е квалифицирано от АНО по несъществуваща правна
норма, което съставлява съществено
процесуално нарушение и
основание за незаконосъобразност на оспореното
НП.
Обосновани са и формираните от въззивната инстанция мотиви за нарушение
на правилото на чл.18 от ЗАНН. При
условие, че съставомерното деяние е неспазване на ветеринарномедицински изисквания,
то тогава всяко едно нарушение на изискванията при упражняване на
ветеринарномедицинска практика, влече след себе си отделна санкция. В случая
контролните органи са установили неспазване на правилата на чл. 39, ал.2, т.13
и на чл.39, ал.2, т. 14, б. „а“, „б“ и „в“ от ЗВМД, което осъществява съставите
на различни административни нарушения
по чл.414а, ал.4 от ЗВМД, а са наложили
едно административно наказание. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, с която е
регламентиран основен принцип в административнонаказателния процес и преценката
във връзка с приложението му, е преценка
по законосъобразност, както основателно е приел въвзивния съд.
Констатираните
по-горе съществени процесуални нарушения при издаване на НП, са основание за
незаконосъобразност на същото. Решението
на РС за отмяна на НП е правилно и касационния съд го оставя в сила.
Предвид
изхода по делото, на касатора не се следват деловодни разноски. В полза на
ответника, съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение, като счита за основателно възражението на касатора за
прекомерност на същото, което е в размер на 700,00лв., видно от приложения
списък. При съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и в
съответствие с правилата на чл.63, ал.4 от ЗАНН във
вр. с чл.36 от ЗА вр. с чл. 18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на ответника се следват разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00лв., платими от ОДБХ - Кюстендил.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260004 от 11.01.2021г. на Районен съд - Кюстендил, постановено
по АНД № 213/2020г.
ОСЪЖДА Областна дирекция
по безопасност на храните – Кюстендил, с адрес – гр. Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ № 338, да заплати на д-р А. А. С. ***, ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00лв.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.