Мотиви на присъда № 17/12.09.2018 г. по НОХД № 396/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Кюстендил.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор
при Окръжна прокуратура - Кюстендил, с който срещу подсъдимата М.Е.В., с ЕГН:**********,
родена на *** г. в гр. Дупница, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, с постоянен адрес ***, самоосигуряваща се, е повдигнато обвинение
за това, че на 05.09.2017 г., около 16.00 часа, на път №111-107 Рила - Рилски
манастир, при км. 25+900, в землището на община Рила, обл. Кюстендил, при
управляване на МПС - лек автомобил марка „Рено 19“ с рег. № *** в посока на
движение към гр. Рила, е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, като е изгубила контрол над управлявания
от нея лек автомобил, който е напуснал платното за движение и се е ударил челно
в началото на крайпътния бетонен парапет отдясно на пътя и вследствие на този
удар по непредпазливост е причинила смъртта на Е. Н.В.,*** - пътник на задната
дясна седалка в автомобила „Рено 19“, е рег.№ *** като непосредствено след
описания удар на лекия автомобил марка „Рено 19“, с per. № *** в крайпътния
бетонен парапет М.Е.В. е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на
пострадалия Е. Н.В. /като чрез телефониране извикала да дойдат на
местопроизшествието медицински екип на „Бърза помощ“ и сина на Е. Н.В. - Н.Е.В.,
а след като последният дошъл на местопроизшествието заедно с него, в автомобила
му, придружила Е. Н.В. в пътуването им към болнично заведение и помогнала в
преместването на Е. Н.В. в линейка на „Бърза помощ/, с което е извършила
престъпление по чл. 343„а“, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр.
1-во, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК.
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 12.09.2018 г., на основание чл. 372, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимата, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В хода на съдебните прения, прокурорът
поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е формулирано с
обвинителния акт. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като
наказанието да се определи при условията на чл.58а, във вр. с чл.54 от НК -
при наличие на преобладаващ брой смекчаващи отговорността обстоятелства, като
на подсъдимата се определи наказание лишаване от свобода за срок от девет
месеца, което на основание чл.58а от НК да бъде намалено с една трета и в
крайна сметка да се наложи наказание лишиване от свобода за срок от шест
месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, да се отложи за
изпитателен срок от три години. Относно кумулативната санкция по чл. 343г от НК
прокурорът предлага подсъдимата да бъде лишена от право да управлява МПС за
срок от 9 месеца.
Защитникът на подсъдимата М.В. –
адвокат П.Н., развива доводи относно индивидуализацията на наказанието, като
пледира същото да се определи при наличие на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства в минимален размер с приложение на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимата М. В. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не
желае да се събират доказателства за тези факти.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
На
05.09.2017 г. около 15.50 часа М.Е.В. управлявала принадлежащия на родителите й
лек автомобил „Рено 19" с ДК№ ***, като се движела по пътя от Рилския
манастир към гр. Рила, общ. Рила, обозначаван като път № III-107. В автомобила
пътували нейната майка - свидетелката Е.П.В., която седяла на предната дясна
седалка и нейния баща Е. Н.В., който бил полегнал на задната седалка и бил без
поставен обезопасителен колан. В района на хотел "Горски кът" при км.
25+900 М.В. изгубила контрол над управлявания от нея автомобил, който напуснал
пътното платно за движение и се ударил челно в началото на крайпътен бетонен
парапет, отдясно на пътя. От удара на автомобила при това пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ последвал директен удар на тялото /по-конкретно на гръдния
кош, корема и таза/ на нейния баща Е. В. в задната повърхност на облегалките на
предните седалки, съчетан с насрещно притискане от отворилата се /излязла
напред/ при ПТП задна седалка, след което Е. В. усетил болка в тялото, призляло
му и останал на задната седалка. Непосредствено след инцидента М.В. се обадила
на брат си Н.В. и съобщила за настъпилото произшествие, а след това
сигнализирала и на тел. 112, като поискала да дойде линейка от „Бърза
помощ". Свидетелят Н.В. пристигнал на местопроизшествието с автомобил, в
който качил баща си Е. В. и заедно с подсъдимата М.В. ***. По пътя срещнали идващата
линейка от „Бърза помощ", в която М.В. помогнала да бъде преместен нейният
баща Е. В.. Същата вечер вследствие получените от описаното ПТП травматични
увреждания Е. В. починал в болницата в гр. Благоевград. Видимостта по време на
произшествието била отлична, при дневна светлина. Пътното платно в участъка от
пътя е двупосочно, от гладък асфалт, без неравности, участъкът от пътя е прав с
по една лента за движение, очертани отстрани с бели осеви линии и двойна смесена
разделителна линия. На разстояние 69,10 метра преди крайпътния бетонен парапет,
в който се е ударил лекия автомобил /л.а./ „Рено 19" *** при настъпилото ПТП,
е началото в посока обратна на движението на цитирания лек автомобил на друг бетонен
бордюр с надпис "1548", разположен отдясно /в посока на движението на
същия лек автомобил/ до пътното платно и обозначаван като "Ориентир
1". По време на ПТП разположението на елементите от пътната обстановка
спрямо началото на бетонния бордюр с надпис "1548" отдясно на пътното
платно по посока на движение на л.а. „Рено 19" с ***били както следва:
Отдясно до този бордюр има пътен знак Д24 "Автобусна спирка", а пред
него - пътен знак Д17 "Пешеходна пътека". На 7,90 метра отдясно на
пътя след "Ориентир 1" започва крайпътна отбивка /спирков джоб/ срещу
която е очертана пешеходна пътека. Спирковата отбивка завършва на 41,10 метра
след "Ориентир 1", след която отдясно на платното е обособен малък
паркинг, обозначен с пътен знак Д19 "Паркинг". На 61,80 метра след
"Ориентир 1" започват оставените от л.а. „Рено 19" с ***
спирачни следи, които са дълги 7,30 метра и завършват до началото на крайпътния
бетонен парапет, в който се е ударил автомобилът. Лявата, както и дясната
спирачна следа са с дължина 7,30 метра, разстоянието между тях е 1,43 метра,
като дясната спирачна следа започва на 10 сантиметра от дясната ограничителна
линия на пътното платно. Крайпътният бетонен парапет, в който се е ударил
л.а.„Рено 19" с *** е с размери: височина – 39 сантиметра, дължина - 29,40
метра и широчина – 39 сантиметра. Отстрани в края на паркинга има поставен
метален кол с два пътни знака Б2 "Стоп" и Г- 2 "Движение само
надясно след знака", които се намират на 65,80 метра от "Ориентир
1" и на 3,15 метра надясно от осевата линия. Допустимата скорост на
движение в посочения пътен участък е до 90 км/час. Ударът на автомобила е
настъпил, когато само двете леви колела са били на платното за движение до
дясната ограничителна линия на пътното платно. Лекият автомобил „Рено 19"
с ***е бил технически изправен и се е движил със скорост от 73 км/час преди подсъдимата
да задейства спирачната му система. Лекият автомобил е напуснал с десните си
гуми пътното платно при джоба за автобусната спирка, където асфалтовото
покритие е с нивото на пътното платно и едва когато тези гуми са преминали на
асфалтовото покритие на паркинга, което е по-ниско от асфалтовото покритие на
пътното платно, М.В. е усетила отклонението на автомобила надясно от пътното
платно, видяла е бетонния парапет /в който е последвал удара на автомобила/ и е
предприела действия за спиране на автомобила. Тъй като подсъдимата не е
наблюдавала непрекъснато пътя пред автомобила, тя е изгубила контрол над
управлението на автомобила, вследствие на което той е излязъл вдясно от пътното
платно, а когато М.В. предприела действия по спиране на автомобила, поради
късото разстояние до бетонния парапет отпред, тези действия за спиране на
автомобила не предотвратили последвалия удар на автомобила в бетонния парапет.
От
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп № 62/2017г.,
изготвена от д-р Я. З., се установява, че смъртта на Е. Н.В. се дължи на
хеморагично-травматичен шок от острата кръвозагуба, следствие на установената
съчетана и тежка, гръдна и коремна травма, разкъсвания на кръвоносни съдове от
коремната кухина със счупвания на ребра и плоски кости. В експертизата са
констатирани следните обстоятелства: Смъртта на Е. В. не е настъпила бързо,
което личи от предварителните сведения и състоянието на кръвонасяданията,
охлузванията и кръвоизливите и се посочва и в предварителните сведения. Налице
е преживяемост от около 2-3 часа, като е провеждано спешно и интензивно лечение
за кратко време. Смъртта е била неизбежна, предвид тежестта и съчетанието на
установените травматични увреждания. Всички установени травматични увреждания
са получени приживе, преди настъпването на смъртта. Същите са с давност от и
отговарят да са получени по време и начин, посочени в предварителните сведения
- ПТП в движещ се автомобил на задната седалка, към 15-16 часа на 05.09.2017 год.
Описаните травматични увреждания се дължат на удари на тялото със и върху
твърди тъпи и предмети, каквито са части от автомобилната кабина, някои от
които разместени (врата, седалка и др.). Разположението на травматичните
увреждания сочи, че удара е бил предимно в ляво и отпред на пострадалия. Вероятния
механизъм на причиняване на основните и най-тежки установени травматични
увреждания, според експертизата, е директен удар на гръдния кош, корема и таза
в задната повърхност на облегалките от предните седалки, съчетан с насрещно
притискане от отворилата се при пътнотранспортното произшествие задна седалка.
Видът
и разположението на установените травматични увреждания при аутопсията (като
напр. липсата на по-изразени травми в областта на главата), съпоставени с
показанията на свидетелката Е.В. потвърждават посоченото в предварителните
сведения, че по време на ПТП пострадалият е бил в легнало положение на задните
седалки и е бил без поставен предпазен колан, което представлява косвено
доказателство за установяването на по-тежки удари върху частите от
автомобилната кабина и за причиняването на по-изразени травми на пострадалия
вследствие на това. В конкретния случай, евентуалното наличие на предпазен
колан би намалило тежестта на установените травматични увреждания и
вероятността от настъпване на смъртен изход за Е. В..
Не
се установяват травматични увреждания, които да не могат да се обяснят с
описания механизъм на причиняване - при пътнотранспортното произшествие - челен
удар в автомобил на мястото на задната седалка. Не се установяват болестни
увреждания и изменения на органите, които да имат отношение към причината за
настъпването на смъртта. В близките часове и преди смъртта си Е. Н.В. не е бил
повлиян от етилов алкохол.
Изпълнена е съдебно-химическа
експертиза - протокол № 672/20.09.17 г., неустановяваща наличие на алкохол в
кръвта на пострадалия Е. В..
От приложената разпечатка се
установява, че с техническо средство „Алкотест – Дрегер“ е направено изследване
на наличието на алкохол в издишания от подсъдимата М. В. въздух, при което се е
установило, че няма наличие на алкохол у подсъдимата, което се потвърждава и от
показанията на свидетеля Д.Р..
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимата самопризнание и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят –
показанията на свидетелите Е.П.В., Н.Е.В., Д. К. Р., от справка за съдимост на
подсъдимата, справка от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр.
Кюстендил относно наличието на нарушения по ЗДвП на подсъдимата, от протокол за
оглед на местопроизшествие от 05.09.2017 г. и фотоалбума към него, констативния
протокол за пътно-транспортно произшествие с вх.№ ********** от 08.09.2017г. на
РУ на МВР-гр.Рила, план-схема на ПТП, акт за установяване на административно
нарушение серия Е, № 828014 от 05.09.2017г., съставен от Д. Р.- младши
автоконтрольор при РУ на МВР-гр.Рила, протокол за следствен експермент от
06.12.2017 г. и фотоалбум към него, удостоверение за родствени връзки изх.
№1753/11.09.2017 г., удостоверение за наследници изх. №1753/11.09.2017 г., и
двете издадени от Община Рила, писмо от д-р В. С., личен лекар на подсъдимата,
, справка за собственост на МПС, застрахователна полица №BG/07/117001131683, свидетелство за
регистрация на автомобил и др.
Въз
основа на събраните по делото доказателства /включително и показанията на
свидетелите Е.В., Н.В., Д.Р./ в хода на разследването на обсъжданото
транспортно произшествие е изготвена съдебно-автотехническа експертиза от инж. Г.И.,
според която причината за допуснатото ПТП е изпускането на контрола на
движението на лек автомобил марка "Рено 19" с ***от водачката М.Е.В..
Експертизата е категорична, че тъй като ПТП е допуснато поради изпускане на
контрола на движението на лек автомобил марка "Рено 19" с ***от
водачката М.Е.В., при определената скорост на движение в конкретния случай същата
е имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Съдът намира, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимата.
Релевантните за решаване на делото обстоятелства /скорост и посока на движение
на автомобила, управляван от подсъдимата, мястото на удара, механизмът на
пътнотранспортното произшествие и причините за настъпването му, както и
характера на нараняванията на пострадалия/ са установени в хода на
разследването чрез способите и по реда на НПК.
Съдът изцяло възприема изготвеното в
хода на досъдебното производство експертно заключение на автотехническата
експертиза като пълно, ясно, точно и обосновано. Същото се базира на всички
събрани от досъдебното производство доказателства, като експертът е отговорил
аргументирано и компетентно на всички зададени въпроси.
Съдът възприема в пълнота и
заключението на извършените по делото съдебномедицинска експертиза и химическа
експертиза, тъй като смята, че вещите лица, изготвили същите, са дали
компетентни и професионални отговори на всички поставени въпроси, като
заключенията им са обосновани и категорични.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимата М.В. е осъществила от обективна и от
субективна страна състава на престъпление по чл.343а, ал.1, буква „б“, във вр.
с чл.343, ал.1, б.“в“,пр.1, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като на
05.09.2017 г., около 16.00 часа, на път №111-107 Рила - Рилски манастир, при
км.25+900, в землището на община Рила, обл. Кюстендил при управляване на МПС -
лек автомобил марка „Рено 19“, е рег.№ *** в посока на движение към гр. Рила, е
нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от Закона за
движение по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват “, като е изгубила контрол над управлявания от нея лек
автомобил, който е напуснал платното за движение и се е ударил челно в началото
на крайпътния бетонен парапет отдясно на пътя и вследствие на този удар по
непредпазливост е причинила смъртта на Е. Н.В.,*** - пътник на задната дясна
седалка в автомобила „Рено 19“, е рег.№ *** като след деянието е направила
всичко зависещо от нея за оказване на помощ на пострадалия Е. Н.В., като чрез
телефониране е извикала да дойдат на местопроизшествието медицински екип на
„Бърза помощ“ и сина на Е. Н.В. - Н.Е.В., а след като последният дошъл на
местопроизшествието заедно с него придружила Е. Н.В. в пътуването им към
болнично заведение и помогнала в преместването на Е. Н.В. в линейка на „Бърза
помощ“.
Установените по делото факти несъмнено
указват, че поведението на подсъдимата М.В. като водач на МПС сочи на допуснато
нарушение на правилата за движение – по чл.20, ал.1 от ЗДвП, предписващ
задължението за водача да контролира непрекъснато управляваното от него моторно
превозно средство.
Поради това съдът приема, че именно
допуснатото от подсъдимата нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Налице са всички
обективни, съставомерни признаци на инкриминираното деяние от страна на
подсъдимата М. В. - противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване на
посоченото правило за движение, в резултат на което е настъпило ПТП и
увреждането на пострадалия.
По делото е установено, че след
деянието подсъдимата е направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ на
пострадалия й баща, който към онзи момент е бил жив, поради което и помощта е
била необходима, т.е. същата обективно и субективно е била насочена към
запазване здравето и спасяване живота на пострадалия Е. В.. Предвид на това и с
оглед указанията, дадени с Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г.
на Пленума на Върховния съд, деянието правилно е квалифицирано по
привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.“г“, във вр. с чл.343, ал.1, буква
„в“, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/
по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК. Подсъдимата не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в
резултат на което ще настъпи смъртта на баща й. Подсъдимата обаче е била длъжна
/съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП/ и е могла да ги предвиди и предотврати, ако не
беше допуснала посоченото по-горе нарушение на правилата за движение по
пътищата. В случая са налице и двата признака от съдържанието на
непредпазливата вина - обективният, тъй като подсъдимата е била длъжна да
предвиди настъпването на общественоопасните последици, и субективният - тъй
като е могла да ги предвиди.
По отношение на наказанието.
С оглед на това, че делото се разгледа
по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.373, ал.2, във вр. с чл. 372,
ал.4 от НПК, при определяне на вида и размера на наказанието с оглед
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието следва да се
определи при условията на чл.58а от НК.
Настоящият съдебен състав приема, че
наказанието на подсъдимата подлежи на определяне по правилата на чл.58а, ал.4,
във вр. с чл.54 от НК. В конкретния случай съдът възприе, че са налице няколко смекчаващи
отговорността обстоятелства, обосноваващи налагането на наказанието в минималния,
предвиден в закона размер по отношение на подсъдимата М. В.. В настоящия казус
смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства са чистото й съдебно
минало, изразеното съжаление за извършеното и искрено разкаяние, липсата на
налагани административни наказания за извършени нарушения на правилата за
движение. Комплексната оценка на посочените обстоятелства сочи на ниска степен
на обществена опасност на личността на подсъдимата.
В случая съдът не констатира наличие
на отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства.
Изложените съображения водят до извод,
че в случая наказанието следва да се приложи при силен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като преценката на тези обстоятелства с оглед
степента на обществена опасност на деянието и на дееца обосновава становището
на съда, че наказанието, което следва да се определи на подсъдимата е 6 месеца
лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.4 от НК да се намали с една
трета, като в крайна сметка на подсъдимата се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от 4 месеца. Според настоящия съдебен състав обсъдените по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства, преценени самостоятелно и в тяхната
съвкупност, не обуславят извод за необходимост от прилагане на по-строга санкция
с оглед постигане на съответствие с извършеното, както и за успешното
реализиране на целите на наказанието.
Като взе предвид, че са налице
законовите предпоставки за приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и като
съобрази изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
намери, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и най-вече за
поправянето и превъзпитаването на подсъдимата не е наложително тя ефективно да
изтърпи наложеното й наказание. Подсъдимата е млада жена с висше образование, като
до момента не е имала противообществени прояви. По мнение на съда воденото
наказателно производство срещу подсъдимата само по себе си е оказало върху нея
поправящо и превъзпитаващо въздействие, като се има предвид и факта, че в резултат
на деянието й е починал собствения й баща.
Наред с това установените по делото
положителни характеристични данни за личността на подсъдимата налагат извод за
постижимост на основната цел на наказанието лишаване от свобода - поправянето
на дееца, без да се налага подсъдимата да бъде изолирана от обществото, като
чрез подходящ изпитателен срок ще се реализира напълно предупредителния
потенциал на условното осъждане.
При преценка на справедливото
наказание трябва да бъде отчетен превеса на специалната над генералната
превенция и това, че наказанието служи за превъзпитание на извършилия
престъплението и за защита на обществото от подобни посегателства. По делото не
съществуват доказателства, че за превъзпитанието на подсъдимата М. В. е
необходимо тя да бъде изолирана от обществото, която е целта на ефективното
наказание, нито, че е налице реална опасност при отлагане на изпълнението му тя
да извърши ново престъпление. В подкрепа на извода за прилагане на института на
условното осъждане е и съдебната практика на касационната инстанция, отразена в
решение по н.д. № 80/1983 г. на ОСНК, в която ВКС е приел, че при преценката на
обществената опасност на дееца при автотранспортните произшествия трябва да
бъдат отчитани освен съдебното му минало и трудовата и обществената му
характеристика, предходното му поведение като водач на моторно превозно
средство, неговото семейно положение и всички други обстоятелства, относими към
личността му. В настоящото производство тези обстоятелства характеризират подсъдимата
М. В. като личност с много ниска степен на обществена опасност и
постановяването на изтърпяването на наложеното наказание ефективно в
затворническо общежитие би било неоправдано с оглед постигане на целите по
чл.36 от НК. Поради изложеното и за да се постигне принципът за справедливост
на наказанието, чрез неговата индивидуализация, настоящият състав намери, че на
основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието четири месеца лишаване
от свобода следва да се отложи за срок от три години.
Съдът, като съобрази, че кумулативно
предвиденото наказание по чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7, във вр. с чл.49,
ал.2 от НК не може да бъде за срок по-малък от наказанието лишаване от свобода
и като отчете посочените по-горе множество смекчаващи вината обстоятелства
наложи на подсъдимата наред с наказанието лишаване от свобода и кумулативно
предвиденото в чл.343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС,
като счете, че справедлив размер за това наказание е за срок от осем месеца.
Относно веществените доказателства.
Съдът постанови след влизане в сила на
присъдата, веществените доказателства по делото, а именно - лек автомобил „Рено
19“, с рег. №КН 3107 АВ, както и счупени черни пластмасови парчета от броня на
лекия автомобил след влизане на присъдата в сила да се върнат на собственика им
след надлежната му легитимация.
Относно разноските.
С оглед признаването за виновна на подсъдимата
М. В., съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК я осъди да заплати в полза на
държавата, по смета на ОД на МВР - Кюстендил сумата в размер на 475,70
/четиристотин седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ лева, представляваща
направени по делото разноски в досъдебната фаза, както и 5 лева по сметка на
КОС за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното и в същия
смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: