Решение по дело №15900/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. София, 06.01.2020 г.

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

    СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II-Д въззивен състав, в закрито заседание на шести януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                            

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                     

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                     Мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

 

 

 

ЙОАЙОА    

като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова ч.гр.дело № 15900 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника „Т.С.“ ЕАД, срещу постановление за отказ да бъдат намалени размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя и така начислена на основание т.26 от ТТР към ЗЧСИ по изп. дело №20198480400843 по описа на ЧСИ  Р.А., рег. № 848 издадено на 06.11.2019 г., за което „Т.С.“ ЕАД е било уведомено със съобщение получено на 11.11.2019 г.

Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 230лв. е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от 2004 г). Твърди, че в полза на взискателя следва да бъде определено адвокатско възнаграждение само за образуване на изп. дело ( по чл.10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г), но не и такова за процесуално представителство в хода на изп. производство ( по чл.10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г.).  Посочва, че изпълнителното дело не се отличава с правна или фактическа сложност, като извършените от процесуалния представител на взискателя действия се състоят единствено в изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело. Моли обжалваният отказ да бъде отменен, а претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение да бъде намалено до законоустановения минимум от 200 лв.  Направено е и искане да се намали съответно и размерът на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски в настоящото производство.

Постъпило е писмено възражение от взискателя  Р.М.чрез адв.К., в което се поддържа, че жалба е неоснователна. Твърди се, че уговореното възнаграждение е съобразено с минималните размери, предвидени в чл. 10, ал. 1 от  Наредба № 1 от 2004 г. и не може да бъде намалено под регламентираните размери, поради което моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски в настоящото производство.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, в които е изложил съображения за нейната неоснователност.

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20198480400843 по описа на ЧСИ  Р.А., рег. № 848 е образувано по молба на Р.М.Н.чрез адв. К. на 23.10.2019 г. за образуване на изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на  08.10.2019г. от СРС, 41 състав по гр.д. № 62269/2018 г. за сумата от 300,00 лв. /триста лева/ представляващи разноски по въззивно  гр.д. № 4559/2019 г. на СГС, ГО, II - А въззивен състав.

С молбата  е посочен способ за принудително изпълнение, като от взискателя е поискано налагането на запор върху банкова сметка ***. Към молбата е приложено пълномощно в полза на адв. К., договор за правна помощ и съдействие и разписка за получаването на уговорената сума за адвокатско възнаграждение от 230 лв. в изпълнителното производство.

На 29.10.2019 г. на длъжника е връчена покана за доброволно плащане, в която са посочени като дължими суми: 300 лв. по изпълнителния лист, 230 лв. – адвокатско възнаграждение, 66,00 лв. такси по изпълнението и 63,60 лв. – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

На 04.11.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е подало възражение до ЧСИ срещу размера на определените разноски по изпълнителното дело, с което се поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение от  230 лв. не е съобразено с Наредба № 1 от 2004 г., тъй като не се дължи възнаграждение за процесуално представителство. Моли се същото да бъде намалено на 200 лв.  Изложено е, че таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ е прекомерна  с оглед размера на задължението и същата следва да бъде намалена.

На 06.11.2019 г. с обжалваното постановление съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на присъдените в полза на взискателя разноски по изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение и таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ .

Видно от справка за движение по банковата сметка на ЧСИ Р.А. задължението по изпълнителния лист в размер от 300 лв. е заплатено от длъжника, като след това същото е изплатено на взискателя на посочена от него в молбата за образуване на изпълнителното дело банкова сметка (***.18 от изп. дело).

 

При така установените факти съдът намира следното от правна страна.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200 лева, а съобразно чл. 10, т. 2 от същата наредба минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. – 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. В случая претендираното вземане е 300 лв. и дължимото минимално възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело съгласно чл. 10 т. 2 от Наредбата е в размер на 30лв. или минималното общо дължимо възнаграждение, съобразено с наредбата, се равнява на 230 лв.

Съобразно задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС при направено възражение за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, т.е. дали има съответствие между размера на претендираното възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на съответните процесуални права.

В настоящото производство е спорно дали на процесуалния представител на взискателя се дължи възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело. Съдебният състав намира, че в разглеждания случай няма основание за признаване право на възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело, тъй като адвокатът на взискателя не е извършил действия по водене на изпълнителното дело.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил следните фактически действия – подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която е посочен изпълнителният способ. Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а не и по т. 2 на същата разпоредба. В чл. 426, ал. 2 изр. 2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Последващи молбата за образуване на изп. дело действия не са предприемани от взискателя.

Предвид факта, че длъжник е „Т.С.“ ЕАД, което е платежоспособен титуляр на банкови сметки, и е активен участник в гражданския оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да са необходими допълнителни указания и съдействие от взискателя. Дължимите суми са платени от длъжника още в срока за доброволно изпълнение. С оглед процесуалното поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение от 200, 00 лв. по чл. 10, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Искането на жалбоподателя за съответно намаляване на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е основателно. Съгласно т. 26 ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като в конкретния случай същата следва да се определи по правилото на б. "в". Пропорционалната такса по т. 26 съдът намира, че следва да се определи без вземанията за разноски, т. е. и за адвокатско възнаграждение /решение № 517/28.06.2010 г. по гр. д. № 1249/09 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Съгласно практиката на ВКС по заведените дисциплинарни производства срещу съдебни изпълнители, начисляването на пропорционална такса по т. 26 върху суми, за които не е издаден изпълнителен лист, представлява основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на органа по принудителното изпълнение. Материалният интерес по изпълнителният лист е в размер на 300,00 лв., върху който размер следва да бъде определена такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, която възлиза на 30 лв. / изчислена съгласно т.26 б „б“ ТТР към ЗЧСИ/.  В тази част жалбата на „Т.С.“ ЕАД е основателна като такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде намалена от 53,00 лв. на 30,00 лв. без ДДС / или 36,00 лв. с ДДС/.

Настоящият състав намира, че в производството по разноските (каквото по същността си е производството по настоящото дело, доколкото единствения според въпрос е за размера на разноските определени в изпълнителното производство) страните не си дължат разноски, тъй като в такова производство - относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение /в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС/. Ето защо макар жалбата на длъжника да е основателна, същият няма право на разноски в това производство.

 

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, адрес: *** 23Б, постановление по изп. дело 20198480400843 по описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848 издадено на 06.11.2019 г., за което „Т.С.“ ЕАД е било уведомено със съобщение получено на 11.11.2019 г., с което е отказано да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя Райна Н.Милева, ЕГН: **********, адрес: *** и определената по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ  такса като вместо него постановява:

 

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските, поставени в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, адрес: *** 23Б, за адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя Р. Н.М. , ЕГН: **********, адрес: ***  по изпълнително дело № 20198480400843 на ЧСИ Р.А., рег. № 848 от РКЧСИ, от 230, 00 лв. на 200, 00 лв.

 

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските, поставени в тежест на длъжника Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, адрес: *** 23Б, по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20198480400843 на ЧСИ Р.А., рег. № 848 от РКЧСИ, от 63,60 лв. на 36,00 лв.с ДДС.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.