О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 05.11.2020 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На пети ноември две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гр. д. № 6836 по описа за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Национална агенция
за приходите против **в качеството на ЕТ“**“, с която са предявени кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за установяване
на вземания за главница и лихви по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т. 3 ГПК (акт за установяване на
частно държавно вземане).
В срока за произнасяне със съдебно решение, районният съд констатира, че в
хода на съдебното дирене се събраха доказателства, установяващи недопустимостта
на предявените искове.
От събраните по делото писмени доказателства и от
заключението на вещото лице по СИЕ, по еднопосочен и безпротиворечив начин се
установява следната фактическа обстановка:
На 02.04.2014 г. между Агенция по заетостта, в качеството
й на Междинно звено по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”
(Договарящ орган), от една страна, и ЕТ „Аскера - Димо Данев“, гр. Стара
Загора, като бенефициент, е бил сключен договор за безвъзмездна финансова помощ
за финансиране на проект с наименование „Закусвалня Аскера“ (л.49-60 от
делото).
На 04.07.2014 г. в изпълнение на чл.4, т.4.4.1 от договора
от Договарящия орган по банковата сметка на ЕТ „Аскера - Димо Данев“, гр. Стара
Загора са били преведени 3 900 лева, представляващи авансово плащане (виж
заключение на вещото лице по СИЕ).
Съгласно чл. 2.1 от горепосочения договор срокът за
изпълнение на дейностите по проекта започва да тече от първия ден на месеца,
следващ датата, на която Договарящият орган е превел авансовото плащане по
договора, т.е. в случая е започнал да тече от 01.08.2014 г. и чл.2.2 срокът за
изпълнение е 6 месеца.
Изпълнението по договора е било временно преустановено на
01.11.2014 г. на основание чл. 10.2 от Общите условия (Приложение 1 към
договора) и възобновено с подписването на 30.06.2015 г. на Анекс № 2 към
договор за безвъзмездна финансова помощ (л.20 и л. 21 от делото).
Съгласно чл. 10.2 от Общите условия (Приложение 1 към
договора, л.57 от делото), срокът за изпълнение на проекта се удължава с
толкова време, колкото е било спряно изпълнението му, предвид което следва, че
към датата на преустановяване на изпълнението на проекта (01.11.2014г.) са били
изтекли 3 месеца, а остатъкът от още три месеца са започнали да текат от 01.07.2015
г. и са изтекли на 01.10.2015г.
Съгласно чл.2.5 от Общите условия (Приложение 1 към
договора) бенефициентът изпраща заключителния си доклад до два месеца след
изтичане на срока на изпълнение на дейностите по проекта, т.е. в случая
ответникът е следвало да го изпрати до 01.12.2015г.
Съгласно чл.2.6 от Общите условия (Приложение 1 към
договора) ако бенефициентът не предаде заключителния доклад в предвидения в
чл.2.5 срок и не изготви приемливо и изчерпателно писмено обяснение относно
неизпълнението на това си задължение, Договарящият орган има право да прекрати
договора по реда на чл.11.2 а) и да поиска връщане на недължимо платените суми.
Предвид горното, с писмо, изх. № 1203-00-2144#2/13.01.2016 г. (л.23
от делото) Договарящият орган е поканил ответника да изпълни гореописаните му
задължени по чл. 2, т.2.6 в срок от пет работни дни от получаването на писмото
и го е предупредил, че ако не изпълни това, Агенцията по заетостта ще пристъпи
към прекратяване на договора и ще изиска от него възстановяване на платения по
договора аванс от 3 900 лева. Писмото до ответника е било върнато като
непотърсено.
С писмо, изх. № 1203-00-39 от 24.02.2016 г. (л.28) Агенция
по заетостта е уведомила ЕТ „Аскера - Димо Данев“, гр. Стара Загора, че поради
неизпълнение в предоставения срок, прекратява сключения между страните договор
№ ESF-1203-09-12026/02.04.2014 година и че едноличният търговец следва, с оглед
клаузата на чл.16.1 от Общите условия, в четиринадесетдневен срок от
получаването на писмото да възстанови сумата от 3 900 лева и начислените лихви
Това писмо отново е било върнато като непотърсено. Впоследствие писмото е било
изпратено по електронна поща на бенефициента на 23.03.2016 г., поради което
срокът за доброволно изпълнение изтекъл на 06.04.2016 г. (л.27 от делото),
както и сам твърди ищецът в исковата молба.
Предвид горното, на 17.11.2016 г. Националната агенция за
приходите, позовавайки се на чл.3, ал.7, т.6 и чл. 3, ал.8 от Закона за
Националната агенция за приходите, е издала акт за установяване на частно
държавно вземане за дължимите от ответника суми по горепосочения договор за
безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“, както следва: за сумата 3 900 лева – главница и за 241.68 лева –
лихва за периода от 07.04.2016г. до 16.11.2016г. и за законна лихва от
16.11.2016г. до изплащане на главницата. Именно въз основа на този акт (чл.417,
т.3 ГПК) е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
1712/2017г. на РС – Стара Загора за вземанията на НАП, предмет на установяване
в настоящото производство по чл. 422, ал.1 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
В случая вземанията на НАП представляват наложена през
2016г. финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, изразяваща се във връщане
на получен аванс по договора, поради неизпълнението му от ответника, ведно с
начислени лихви.
Понастоящем последователно и еднопосочно в редица решения
на ВКС и ВАС е възприето следното разрешение по въпроса за характера на тези
вземания и за реда за защита срещу претенциите за финансови корекции (респ. за
реда за установяването на тези вземания) и това разрешение е следното:
С приемането на Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) се въведе
общата правна рамка на национално ниво съгласно чл. 174
и 175 ДФЕС,
в изпълнение на задължението на РБългария по чл. 175 ДФЕС
относно предоставените от Европейски съюз публични средства. Предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) по оперативна програма вече се дефинира
като административен договор, подлежащ на оспорване по реда на АПК, който институт намери
кодифицирана уредба с приемането на ЗИДАПК (ДВ бр.
74/20.09.2016 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал.2, т.8
от ДОПК публични държавни вземания са за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
Тази последваща законова уредба на отношенията,
включително за финансовите корекции като публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 1, т.
8 ДОПК, не изключват съдебна защита по общия исков ред единствено и
само в случаите, уредени в § 10 от ЗУСЕСИФ
(в сила от 25.12.2015), който гласи: (ал.1 ) Започналите и недовършени до влизането в сила на този закон
производства се довършват по досегашния ред; (ал. 2) Образуваните до влизането в сила на
този закон съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на
ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл. 27, ал. 1
и ал. 5 и 6 и (ал. 3) Образуваните до влизането в сила на този закон
гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови
корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред.
Именно съдебната практика ясно прави следното
разграничение, че налагането преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ (25.12.2015 г.) на
финансова корекция не представлява административен акт, поради което
възникналото по тези финансови корекции вземане за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените
средства по проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни
фондове, не се явява публично по своя характер с оглед дадената в чл. 162, ал.
2, т. 8 ДОПК дефиниция. Това са вземания възникнали въз основата на договор,
поради което приложение намира разпоредбата на чл. 3, ал. 7, т. 6 и ал. 8 ЗНАП.
А когато е след тази дата - 25.12.2015г. е обратното, като меродавен е момента
налагане на финансова санкция, а не датата на сключване на договора. Изрично се
приема че няма препокриване на разпоредбите на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК и чл.
3, ал. 7, т. 6 и ал. 8 ЗНАП, тъй като в първата разпоредба вземанията възникват въз основа на
административен акт, а във втората - от договор. Съгласно определение № 510 от 29.07.2019 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2198/2018 г., II т. о., хипотезата
по чл.162, ал.2, т. 8 ДОПК ще е налице, както по отношение на сключените административни договори по ЗУСЕСИФ, за които този закон изисква
налагането на финансовата корекция да става чрез издаване на административен
акт, така и в случаите, в които по
сключени преди влизане в сила на този закон договори за
предоставяне на финансова помощ се налага финансова корекция след влизане в
сила на ЗУСЕСИФ,
с оглед разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от
този закон, предвиждаща, че неизвършената финансова корекция е
публично вземане, за което се издава административен акт (в която хипотеза попада настоящия случай). Финансова
корекция е извършена след дата 25.12.2015 г. (уведомлението за прекратяване на
договора и за връщане на сумите по него
е извършено на 24.02.2016 г. (л.28), а актът за установяване на частно държавно
вземане издаден на 17.11.2016 г. ), предвид което тези вземания имат публичен
характер и е недопустимо да бъдат установявани в настоящото производство по чл.
422, ал.1 ГПК, като е ирелевантно, че на 31.07.2017г. е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК за тези вземания въз основа на АУЧДВ.
В горепосочения смисъл са: Определение № 510 от 29.07.2019 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2198/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова; Решение № 17 от 23.03.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 50176/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов; Определение
№ 3529 от 06.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1463/2017г. на ОС - Варна и др.
По гореизложените съображения, съдът намира, че
предявените искове, предмет на настоящото производство, са недопустими, което
налага определенията за приключване на устните състезания и за обявяване на
решение следва да бъдат отменени и да бъде постановено определение за
прекратяване на делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определенията си от 01.10.2020
г., постановени по настоящото дело, за
приключване на устните състезания и за обявяване на решение.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6836 /
2019 г. по описа на РС – Стара Загора, поради
недопустимост на предявените от „НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ”, ЕИК:
*********, адрес гр.София, бул. Княз Дондуков №52 против ЕТ „**”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики” №172, вх.А, ет.7, ап.86, искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК
за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т. 3 ГПК (акт за установяване на
частно държавно вземане) по ч.гр.д. 1712/2017 г. на РС – Стара Загора за
следните суми: 3 900 лева - главница; 241,68 лева - лихва за периода от 07.04.2016 г. до
16.11.2016 година; 143 лева - лихва за
периода от 16.11.2016 г. до 28.03.2017 година.
Делото е разгледано с участието
на трето лице – помагач на страната на ищеца - Агенция
по заетостта, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Княз Дондуков 3.
Определението, в частта за прекратяване на
делото,
подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :