Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 12.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 154 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Г.С.М. ***, депозирана чрез адвокат К.П.от
Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260139/05.04.2021г. на Районен съд
– Шумен, постановено по ВНАХД № 2216/2020г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 20-0869-003523 от
05.11.2020г. на началника група в сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр. Шумен,
с което на Г.С.М. са наложени следните административни наказания: 1. на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето
от ЗДвП – „глоба” в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП; 2. на основание чл. 174, ал.
3 от ЗДвП „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и 3. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП „глоба“ в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че
неправилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля З.и не е
съобразил приобщения доказателствен материал в неговата цялост, извеждайки
неправилен извод, че санкционираното лице е управлявало превозното средство на
инкриминираната дата и място. С оглед на това се отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърденото с него постановление, а в условията на
алтернативност се претендира връщане на делото на въззивния съд с оглед
събирането на нужните доказателства. Претендират се и съдебни разноски. В
съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат П.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С., която
оспорва предявената жалба. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 19.05.2020г. около
15,30 часа, свидетелите Г.Ю.И.и С.К.С.– служители на „ПП“ при ОД на МВР гр.
Шумен, изпълнявайки служебните си задължения, се движели с патрулен автомобил
по бул. „Симеон Велики“ в гр. Шумен.
Двамата свидетели имали
намерение да завият по ул. „Люлебургас“ и на самото кръстовище забелязали т. а.
„Фолксваген“ бял на цвят, чиито водач като видял движещ се велосипедист, рязко
натиснал спирачки и спрял, при което тялото му се наклонило напред към волана и
установили, че не бил с поставен предпазен колан. Свидетелите решили да
последват товарния автомобил и да му извършат проверка. Товарният автомобил
продължил движението си по успоредната на бул. „Симеон Велики“, улица, като
свидетелите И. и С. го следвали със служебния автомобил.
На кръстовището с ул. „Гоце
Делчев“, товарният автомобил се изнесъл на стопа, в посока към бул. „Симеон
Велики“, спрял на стопа, след което поел по бул. „Симеон Велики“. Двамата
свидетели с патрулния автомобил трябвало да пропуснат един лек автомобил и също
завили и поели по бул. „Симеон Велики“, като не изгубили от поглед товарния
автомобил. Товарният автомобил завил наляво по ул. „Дедеагач“, направил обратен
завой и спрял до блок № 1. Свидетелите И. и С. със служебния автомобил завили
наляво и спрели точно зад товарния автомобил. Свидетелите излезли от служебния
автомобил и се насочили към товарния автомобил. Свидетелят Г. И. отишъл да
шофьорската врата на товарен автомобил „Фолксваген“ с рег. № ********и почукал
на страничния прозорец. И. видял през прозореца как водача на товарния автомобил
се надигнал от шофьорското място и се преместил на предната дясна седалка, след
което излязъл през дясната врата на автомобила. От тази страна се намирал
свидетелят С. С., който се представил и поискал неговите документи и тези на
автомобила. Първоначално лицето отказало да даде лична карта или шофьорска
книжка и тръгнало към входа на блок № 1. Свидетелят С. го последвал и му
разпоредил да изчака, но лицето влязло във входа на жилищния блок. Когато
свидетелите съобщили на лицето, че трябва да го задържат за това, че не
представя документ за самоличност, лицето представило свидетелство за
управление на МПС и контролния талон. Свидетелите И. и С. констатирали, че
водач на товарния автомобил „Фолксваген Транспортер“ бил жалбоподателя Г.С.М.,
който не представил свидетелство за регистрация на автомобила. Служителите на
сектор „ПП“ при ОД на МВР Шумен разпоредили на жалбоподателя да се приближи до
служебния им автомобил където да му бъде извършена проверка с техническото
средства за употреба на алкохол. Жалбоподателят категорично отказал, като казал
на свидетелите, че минаваща в този момент жена е управлявала и нея да изпробват,
и отново тръгнал към входа да се прибира. Свидетелят С. се обадил на дежурния и
съобщил за ситуацията.
За констатираните
няколко административни нарушения на ЗДвП, свидетелят И. съставил срещу Г.М.
АУАН серия GA, № 238168.
Актосъставителят посочил, че на 19.05.2020г. около 15,35 часа в гр. Шумен по
бул. „Симеон Велики“, в посока ул. „Дедеагач“, М. управлява товарен автомобил
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********, като след извършена проверка до
блок № 1 на ул. „Дедеагач“ се установи, че: 1. М. не носи СРМПС /част 2/. 2.
Водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер“ 7510С с фабр.
№ ARBB-0003 за наличие на алкохол в издишания въздух в 15,45 часа на
19.05.2020г., като лъха на алкохол, заваля говора и има неконтролируеми
движения и му е издаден Талон за изследване № 00412757 и 3. По време на движение
М. не използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал без възражения. М. бил
конвоиран от свидетелите И.Д.П.и Х.С.С. до МБАЛ – Шумен, където жалбоподателят Г.М.
отказал да му бъде взета кръвна проба за изследване, което било удостоверено с
подписа на д-р Х.Д.. Отказът на М. бил вписан и в Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 009058 от 19.05.2020г. /л.65/. Писмени възражения срещу акта за
установяване на административно нарушение не били депозирани в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на
съставеният акт било издадено обжалваното Наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. При
анализ на приобщения доказателствен материал районният съд достигнал и до
извод, че на процесната дата Г.М. е бил водач на товарния автомобил, като е
осъществил вменените му три нарушения. По тези съображения предходният съдебен
състав потвърдил атакувания правораздавателен акт.
При извършената служебна
проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и
териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното
решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе
по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно
оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани
подробно и мотивирано от въззивния съд. Постановеният съдебен акт е съобразен с
приобщените доказателства и съответства напълно и на материалния закон. Това е
така, тъй като районният съд закономерно е формирал извод за липсата на
допуснати съществени процесуални нарушения, подробно аргументирайки своето
становище, с което се солидаризира напълно и касационният състав.
Касационната инстанция
споделя напълно и решаващото становище на районния съд относно безспорната
установеност на приписаните на водача нарушения. Отменителната си претенция
касаторът основава единствено на твърдения за недоказаност на обстоятелството,
че именно той е бил водачът на превозното средство – това му възражение е било
обсъдено подробно и аргументирано от страна на въззивния съд, който напълно
правилно е счел, че при анализа на приобщения доказателствен материал, в
частност на показанията на свидетелите И. и С. – длъжностните лица от състава
на МВР, които са извършили проверката и които са възприели без прекъсване
движението на превозното средство, управлявано от Г.М., се установява с
категоричност, че именно той е бил водач на товарния автомобил и че други лица
с него не са били установени. За това свидетелства и установеното от прегледания от решаващия състав на
районния съд видео запис от полицейския автомобил. От тази гледна точка,
резонно съдът е счел показанията на свидетелите М.И.и В. З.за недостоверен
източник на правнорелевантна информация, доколкото изложеното от тях не
съответства на останалата съвкупност от налични доказателства. Свидетелят М.И.заявява,
че той е управлявал автомобила, като с него е бил и Г.М. и не е забелязал
следващ ги полицейски автомобил. От друга страна, В. З.сочи, че е забелязал, че
М. е управлявал автомобила, но е бил сам, като същият е бил последван от
полицейски автомобил. Съобразявайки коментираното противоречие между тези
показания, обстоятелството, че З.и И. се намират в близки отношения със
соченото за нарушител лице, което поставя в съмнение в тяхната безпристрастност
и обективност, и фактът, че полицейските служители лично са възприели за водач Г.М.,
като са провели разговор с него в хода
на инициираната проверка, предшестваща задържането и конвоирането му, навежда
на единствено възможния извод, че авторството на описаните в акта и в НП деяния
е безспорно установен и правилно органите на МВР са съставили акт, а
впоследствие са издали и НП спрямо касатора в качеството му на надлежен адресат
на държавновластническата принуда за реализирани административни нарушения.
При това положение и с
оглед категоричната доказаност на приписаните на Г.М. простъпки, свеждащи се до
неносене за свидетелство за регистрация на МПС, управление на автомобил без
обезопасителен колан и отказ от извършване на проверка с техническо средство за
установяване наличието на алкохол в кръвта, закономерно районният съд е извел
решаващото си становище за законосъобразност на процесното наказателно
постановление, поради което постановеното от него решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора
и предвид отправената претенция от страна на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсулт, в полза на ОД на МВР - Шумен и на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да
заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260139/05.04.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2216/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Г.С.М. да заплати на ОД на МВР – Шумен
разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в
сила на 12.07.2021 г.