РЕШЕНИЕ
№ 810
гр. Сливен, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230102846 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен отрицателен установителен иск
по чл.124, ал.1 ГПК против „Топлофикация Сливен“ ЕАД гр.Сливен за
недължимост на сума в размер на 1359,15 лв.- главница за доставена и
консумирана топлинна енергия за периода 30.11.2015г. – 31.05.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2018г. до
окончателното изплащане; сума в размер на 150,86 лв. – мораторна лихва, за
периода 30.11.2015г.- 08.06.2018г. и сума в размер на 30,25 лв. – разноски по
ЧГД № 2963/2018г. на СлРС.
Ищцата твърди, че с изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2963/2018г.
на СлРС, наследодателят й ИВАН ГОСПОДИНОВ ИВАНОВ, починал на
01.03.2021г. бил осъден да заплати сумата от 2718,29 лв. - главница,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 30.11.2015 г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.06.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от
301,71 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
30.11.2015 г. до 08.06.2018 г. и сумата от 60,50 лв.,представляваща разноски -
заплатена държавна такса по ч. гр. д. № 2963/2018 г. по описа на СлРС. Той
1
оставил наследници по закон ищцата, негова съпруга и дъщеря си.
По правилата на ЗН двете наследници наследявали по ½ ид.ч от
задълженията на наследодателя.
Сочи, че въз основа на изпълнителния лист от 13.07.2018 г. по ч. гр. д. №
2963/2018г. по описа на СлРС било образувано ИД № 1198/2018 г. по описа на
ЧСИ П.Г., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК на 20.02.2023г.
Последното изпълнително действие било наложен запор върху вземания на
длъжника по негови банкови сметки със съобщение от 03.01.2020г. По молба
на взискателя от 04.02.2020г. запорите били вдигнати.
Ищцата счита, че в случая от последното изпълнително действие са изтекли
повече от 3 години и съгласно задължителната практика взискателят не
можел да започва ново изпълнително производство.
Иска се от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на
ответника следните суми: 1359,15 лв., главница, представляваща стойността
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2015 г. до
31.05.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.06.2018г. до окончателното изплащане, 150,86 лв., мораторна лихва за
забава за периода от 30.11.2015г. до 08.06.2018г. и 30,25 лв., разноски по ч.
гр.д. № 2963/2018 г. по описа на СлРС, за които суми има издаден
изпълнителен лист от 13.07.2018г. и образувано ИД № 1198/2018 г. по описа
на ЧСИ П.Г., поради погасяване на задължението по давност.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество депозирало отговор.
Счита искът за неоснователен, тъй като съгласно разпоредбите на ЗЗД
давността се прекъсвала с предприемане на изпълнителни действия за
удовлетворяване на вземането, като било образувано изп. дело №
1198/2018г.по описа на ЧСИ П.Г. По това дело били предприети няколко
принудителни действия - запор на банковите сметки, като последното
уведомление било с дата 16.01.2020г., от банка ДСК ЕАД с което действие
погасителната давност се прекъсвала и започвало да тече нова давност.
Междувременно като съпруга на длъжника били сключени две извънсъдебни
споразумения на 11.02.2019г. и 28.10.2020г., с които ищцата се задължава да
погася общите им задължения. Съгласно разпоредбите на СК, за всички
задължения по време на брака или съвместното съжителство, касаещи
необходимата им издръжка, съпрузите отговаряли солидарно. Сочи, че освен
2
това, наследодателят на ищцата извършил две плащания, които отново
прекъсвали действието на погасителната давност - на 10.09.2018г. и на
30.11.2022г. Счита се, че задължението не било погасено по давност.
Претендират се разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 13.07.2018г. по гр.д.№ 2963/2018г. на СлРС бил издаден
изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от
19.06.2018г. против Иван Господинов Иванов в полза на ответното дружество
за следните суми: 2718,29 лв., главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода 30.11.2015г.- 31.05.2018г. за обект в гр.***, кв.“***“ **-
**-**, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2018г. до
окончателното плащане; 301,71 лв.- мораторна лихва за периода 30.11.2015г.
– 08.06.2018г. и 60,50 лв., разноски по чгд № 2963/2018г.
С молба на ответника от 15.08.2018г. до ЧСИ П.Г. с район на действие
Окръжен съд Сливен, като взискател поискало, въз основа на издадения в
негова полза изпълнителен лист да бъде образувано изпълнително дело.
Съответно на същата дата било образувано изпълнително дело №
20188370401198 по описа на ЧСИ П.Г. с район на действие Окръжен съд
Сливен. По това изпълнително дело бил наложен запор на 23.08.2018г. на
вземанията на длъжника Иван Иванов от сметката му в УниКредит Булбанк
АД и в Банка ДСК ЕАД. На 29.08.2018г. била наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника при работодателя «ХЛ-ТОП МИКС» ООД
Сливен. С молба на взискателя и настоящ ответник от 10.09.2018г. е поискано
от съдебния изпълнител вдигане на наложените запори, след започване на
плащане на задължението от длъжника.
На 11.02.2019г. съпругата на длъжника и настояща ищца сключила с
ответното дружество споразумение съгласно което ищцата поела и се
задължила да изплаща дължимите от съпруга й суми, които са точно
посочени в споразумението.
На 03.01.2020г. по изпълнителното дело бил наложен запор върху
вземането на длъжника в сметката му в Банка ДСК ЕАД.
На 28.10.2010г. отново било постигнато споразумение между страните
за заплащане на дължими суми към ответника.
3
На 01.03.2021г. длъжникът И.И. починал и оставил наследници по закон
ищцата К. И.- негова съпруга и М. И. – дъщеря.
С Постановление от 20.02.2023г. на съдебния изпълнител,
изпълнителното дело било прекратено, като перемирано. Посочено е в него,
че последното изпълнително действие е извършено на 03.01.2020г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск за установяване
недължимост на парична сума, формирана в резултат на ползвана и топлинна
енергия и неплащането й в срок е допустим. Искът е предявен от лице,
разполагащо с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено
нещо недължимостта на вземането на ответника, поради несъществуването
му или погасяването му по давност.
Разгледан по същество исковата претенция се явява изцяло
неоснователна.
При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи
доказателствената тежест да установи при условията на пълно и пряко
доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да
докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.
Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното
от него вземане, едва след което ищеца да установи възраженията си за
неговата недължимост.
В конкретния казус ищецът се позовава на изтекла погасителна
вземането давност.
Правният интерес за ищцата от водене на отрицателен установителен
иск е наличен и се основава на това, че в правния мир съществува
изпълнителен лист срещу нейния праводател/наследодател и доколкото
ответника не отрича в отговора на исковата молба, че съществува подобно
задължение на ищцата към него, дори напротив твърди, че задължението не е
погасено по давност.
4
В процесния правен казус вземането на ответното дружество се
основава на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение. Последната формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане
на срока за подаване на възражение от страна на длъжника /Определение №
214/15.05.2018г. по чгд № 1528/2018г. на IV г.о.ВКС/. Следователно влязлата в
сила заповед за изпълнение се приравнява към съдебно решение по смисъла
на чл.117, ал.2 ЗЗД / Определение № 480/27.07.2010г. по чгд № 221/2010г. на
IV г.о.ВКС; Определение № 443/30.07.2015г. по чтд №1366/2015г. на II т.о
ВКС; Определение № 576/16.09.2015г. по чгд № 4647/2015г. на IV г.о.ВКС;
Определение № 480/19.07.2013г. по чгд № 2566/2013г. на IV г.о.ВКС/.
По делото няма данни на коя дата е влязла в сила издадената заповед за
изпълнение, доколкото длъжникът наследодател на ищцата не е депозирал
възражение по чл.414 ГПК в срок, поради което съдът приема, че от датата на
издаване на изпълнителния лист 13.07.2018г. е започнала да тече нова
давност, която всякога е пет годишна – чл.117, ал.2 ЗЗД. Течението на
давностния срок е прекъснато с налагането на запор по образуваното
изпълнително дело № 1198/2018г. на ЧСИ П.Г. на 23.08.2018г. на вземанията
на длъжника от сметката му в УниКредит Булбанк АД и в Банка ДСК ЕАД,
като от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност, съобразно
постановката на т.10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на
ОСГТК ВКС РБ, анализираща чл. 116, б. "в" ЗЗД. След това има ново
прекъсване на давността с налагането на запор на 29.08.2018г. на трудовото
възнаграждение на длъжника при работодателя «ХЛ-ТОП МИКС» ООД
Сливен, от която дата започва да тече нова петгодишна давност. Последното
изпълнително действие по изпълнителното дело, а именно запор върху
вземането на длъжника в сметката му в Банка ДСК ЕАД е прекъснало
течението на давността на 03.01.2020г., от която дата е започнала да тече
нова давност, която изтича на 03.01.2025г. Следователно вземането на
ответника от ищцата съществува и не е погасено по давност, поради което
предявения иск е неоснователен и недоказан и бива отхвърлен.
С оглед изхода на спора ищцата бива осъдена да заплати на ответника
деловодни разноски в размер на 600 лв., съобразно представен списък по
чл.80 ГПК.
5
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.124, ал.1 ГПК предявеният от К. Д. И.,
ЕГН: ********** от гр.***, кв.“**“, бл.**, вх.**, ап.** против
“ТОПЛОФИКАЦИЯ- СЛИВЕН- инж.Ангел Ангелов“ ЕАД гр.Сливен,
отрицателен установителен иск, че НЕ ДЪЛЖИ, следните суми: 1359,15 лв.,
главница за стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 30.11.2015 г. до 31.05.2018г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.06.2018г. до окончателното изплащане, 150,86 лв.,
мораторна лихва за забава за периода от 30.11.2015г. до 08.06.2018г. и 30,25
лв., разноски по ч. гр.д. № 2963/2018 г. по описа на СлРС, всички суми
представляващи ½ ид.ч. наследствена част от задължението на наследодателя
й Иван Господинов Иванов, починал на 01.03.2021г., за които суми има
издаден изпълнителен лист от 13.07.2018г. по ч.гр.д. № 2963/2018г. на СлРС,
поради погасяване на задължението по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК К. Д. И., ЕГН: ********** от
гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ап. ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-
СЛИВЕН- инж.Ангел Ангелов“ ЕАД гр.Сливен, сума в размер на 600 лв. /
шестстотин лева /, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6