№ 3174
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100504361 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на В. С. В. срещу решение № 2525/20.02.2023 г.
по гр.д. № 20562/2022 г. по описа на СРС, 125 състав, в частта, с която е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД сумите, както следва: 556,55 лв., ведно със законната лихва за периода от
10.01.2022 г. до погасяването, представляваща цена за топлинни услуги за периода от
м.12.2018 г. до м.04.2020 г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ул. „****,
аб. № 254792, 10,50 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница
за периода от 15.09.2019 г. до 22.12.2021 г., сумата в размер на 43,40 лв., ведно със
законната лихва за периода от 10.01.2022 г. до погасяването, представляваща цена за
дялово разпределение за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., 9,27 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 01.02.2019
г. до 22.12.2021 г.
Жалбоподателят - М.Р.С., твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Поддържа, че не дължи претендираната цена за топлинни услуги, тъй като
1
не са предоставени такива от страна на „Топлофикация София“ ЕАД в имота му.
Счита, че всички задължения, възникнали преди 10.01.2019 г., са погасени по давност.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло
предявените искове.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че първоинстанционното решение е правилно и моли същото да бъде
потвърдено в обжалваната част. Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Техем сървисис“
ЕООД, не подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 865,16 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ул. „****, аб. № 254792, ведно със законната лихва, считано
от 10.01.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; сумата в размер на 46,03 лв., представляваща цена за
дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 10.01.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до погасяването; сумата в размер на 12,09 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
22.12.2021 г.; сумата в размер на 10,02 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 22.12.2021 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.01.2022 г. по ч.гр.д. №
827/2022 г. по описа на СРС, 125 състав.
Исковете са уважени частично, като е установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: 556,55 лв., ведно със законната лихва за периода от
10.01.2022 г. до погасяването, представляваща цена за топлинни услуги за периода от
м.12.2018 г. до м.04.2020 г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ул. „****,
аб. № 254792, 10,50 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница
за периода от 15.09.2019 г. до 22.12.2021 г., сумата в размер на 43,40 лв., ведно със
законната лихва за периода от 10.01.2022 г. до погасяването, представляваща цена за
дялово разпределение за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., 9,27 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 01.02.2019
2
г. до 22.12.2021 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
На първо място, спорен пред въззивната инстанция е въпросът, дали ищецът
„Топлофикация София” ЕАД е предоставило топлинни енергия с цена в размер на
присъдената сума.
От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Х.Б., се установява, че стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на сумата в размер
на 1192,44 лв., като същата включва цената за отоплението на имота и цената за БГВ.
Вещото лице дава заключение, че при изчисляване на дължимата цена за топлинна
енергия в процесния период са спазени нормативни изисквания на нормативната
уредба в областта на енергетиката.
Спорно е обстоятелството, дали в банята на имота е налице отоплително тяло –
щранг лира, което следва да бъде включено при изчисляване на топлинната енергия в
имота. В тази връзка, вещото лице Б. сочи, че е извършил оглед в имота, като е
констатирал, че всички тръби в банята, включително и тръбите от отоплителната
инсталация, са обшити в кутия от пода до тавана, която е облепена с фаянсови плочки
и липсва ревизионен отвор. При оглед на тези тръби в мазето е констатирано, че те са с
диаметър 3/4 цола, преминаващи през стоманобетоновите плочи от пода до тавана.
Връзката на тези тръби с хоризонталната разпределителна мрежа на отоплителната
инсталация е с тръби с диаметър 1/2, което доказва, че тръбите с диаметър 3/4 са за
отопление, т.е. щранг лира (за баните), а не вертикален щранг да топлозахранване на
отоплителни тела. Ето защо, вещото лице Б. дава заключение, че отдадената от
въпросната щранг лира в банята на апартамент топлинна енергия е дължима и следва
да бъде заплатена от потребителя.
Съгласно съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
П.Ц., на мястото в банята, където би следвало да преминават тръбите, е изградена
кутия (куфар), през който преминават 1 бр. ПВЦ тръба от воронката до покрива, 2 бр.
тръби 3/4 цола, свързани със системата на отоплителната инсталация, и още 3 броя
стоманени тръби с неустановена функция.
Съгласно съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице И.Д.У.,
преминаващите през банята на процесния имот тръби са отоплително тяло – щранг
лира, предвидена по проект да отоплява помещението, вградена не по проект в т.нар
„куфар“. Посоченото отоплително тяло нагрява ограждащите повърхности на т.нар
„куфар“ и отоплява помещението баня.
Следователно, на базата на заключението и на трите съдебно-технически
3
експертизи се налага извод, че преминаващите тръби в имота на въззивника са
отоплително тяло – щранг лира, поради което потребителят дължи заплащане на
цената на топлинна енергия, отдадена от същото, която е начислена от страна на
доставчика на топлинна енергия при спазване на нормативната уредба.
Дължимата цена за дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020
г. е в размер на 46,03 лв., като съгласно общите условия на „Топлофикация София”
ЕАД, цената за дялово разпределение се дължи от потребителите и се заплаща в полза
на доставчика на топлинна енергия, поради което правилно районният съд е уважил и
посочената претенция в присъдения с обжалваното решение размер.
С оглед релевираното възражение за давност, правилно първоинстанционният
съд е стигнал до фактически и правни изводи, че ответникът дължи цена за топлинна
енергия в присъдения размер за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г. Тригодишният
срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на „Топлофикация
София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане
е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „Топлофикация
София” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед на това и предвид датата на подаване заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, от който момент се считат предявени исковете
по чл. 422 ГПК, с което е прекъснат давностният срок – 10.01.2022 г., то в случая
погасени по давност се явяват задълженията за главница за топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.10.2018 г.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2525/20.02.2023 г. по гр.д. № 20562/2022 г. по
описа на СРС, 125 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу В. С. В., ЕГН ********** искове с правно
4
основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 556,55 лв., ведно
със законната лихва за периода от 10.01.2022 г. до погасяването, представляваща цена
за топлинни услуги за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г. за топлоснабден имот,
намиращ се в гр. София, ул. „****, аб. № 254792, 10,50 лв., представляваща мораторна
лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 22.12.2021 г., сумата в
размер на 43,40 лв., ведно със законната лихва за периода от 10.01.2022 г. до
погасяването, представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.01.2019 г.
до м.04.2020 г., 9,27 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница
за периода от 01.02.2019 г. до 22.12.2021 г.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по въззивната жалба – „Топлофикация
София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5