РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Самоков, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Марина Тр. Цветкова
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно
наказателно дело № 20211870200575 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Делото е образувано по жалбата на "К. Б. Г.“ ЕООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление –гр.С..,ул.“Н. Н.“ № .., с която е обжалвано
Наказателно постановление № 23-2100018/13.10.2021год. на Директора на
Дирекция Инспекция по труда Софийска област.С наказателното
постановление на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 152
от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция по чл. 414, ал. 1 КТ в
размер на 1 500 лева.
В жалбата се развиват доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно ,твърди се, че жалбоподателя не е извършил описаното
административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощения повереник
адв.Ваня Николова -Гелова поддържа жалбата.
1
От пълномощника на ответника- юрисконсулт Й. П. е постъпило
писмено становище ,в което развива съображения за правилност и
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
С. районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като
провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от обжалваното наказателно постановление № 23-2100018 от
13.10.2021 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска
област-гр.София, на жалбоподателя „К. Б. Г.“ ЕООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление –гр.С.,ул.“Н. Н.“ № ...,представлявано от Б.
С. Б.,в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР на
КТ,на основание чл.414,ал.1 от Кодекса на труда му е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл.152 от КТ.
В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено,
че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
място, в обект на контрол клуб „К.“, находящ се в гр.С.,ул.“О. П.“ № .., на
24.08.2021 г. и в периода от 07.09.2021 год. до 20.09.2021 год.., за
приключване на проверката по документи, в сградата на Дирекция
"Инспекция по труда“ Софийска област, със седалище гр. С., бул. "В.." № ..,
свидетелите – главен Т. АНГ. К. -инспектор при Дирекция "Инспекция по
труда“ Софийска област и Д. ПЛ. Й. са констатирали, че „К.Б. Г.“ ЕООД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление –гр.С.,ул.“Н. Н.“ № ..., в
качеството на работодател по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР на КТ, е
нарушил правото на непрекъсната междудневна почивка ,която не може да
бъде по-малко от 12 часа на Б. В. П., ЕГН:**********,на длъжност 4
„сервитьор“.Отразено е ,че от представен график за работа за месец юли 2021
година на „К. Б. Г.“ ЕООД,лицето Б. В. П. е работила на 29.07.2021 год.втора
смяна от 13.30 часа до 22.00 часа ,а на 30.07.2021 год. първа смяна , от 08.00
часа до 16.30 часа.
Нарушението е извършено на 30.07.2021 год.и е установено при
приключване на проверката по документи в сградата на Дирекция
„Инспекция по труда“ С. област.
2
Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № 23--
2100018/20.09.2021 год. за установяване на административно нарушение от Т.
АНГ. К. -инспектор при Дирекция "Инспекция по труда“ С. област-инспектор
при Дирекция „Инспекция по труда” С. област.Актът е съставен в
присъствието на един свидетел Д. ПЛ. Й. и е предявен на упълномощено лице
–Л. В..Констатациите в АУАН са идентични с отразените в НП.
Нарушението се потвърждава от следните писмени доказателства:
Протокол за проверка№ ПР2128184,издаден на 20.09.2021 год.;График за
работа на месец юли 2021 год. на „К. Б. Г.“ ЕООД; Идентификационна карта
,удостоверяваща качеството работодател; Писмено обяснение от Л.
В.;Платежна ведомост за месец юли 2021 година;Пълномощно с рег.№
6681/15.09.2021 год.; Правилник за вътрешния трудов ред;Уведомление по
чл.62,ал.4 от КТ.
По делото са разпитани свидетелите Т. АНГ. К.-актосъставител и Д. ПЛ.
Й. –свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта
,показанията на които потвърждават констатациите в АУАН и НП.
Съдът не обсъжда показанията на свидетелката Е. А.М.–Б. ,тъй като
същите са неотносими към предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима.Жалбата е подадена е от лице с правен интерес
от обжалване на наказателното постановление и е подадена в
законоустановения срок. Въз основа на служебно извършената проверка по
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът
намира следното:
В хода на административно-наказателната процедура се установи че
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правата на административно наказаното лице.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило в съответствие на процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е
съставен при спазване на изискванията на чл.40-45 ЗАНН, при постановяване
на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.57-58
ЗАНН.Установи се материалната компетентност на актосъставителя и
наказващия орган. АУАН отговаря на изискванията на чл. 42,т.3,4 и 5 от
3
ЗАНН. В него е описано нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, като направените фактически констатации съответстват на
посочената като нарушена разпоредба на КТ.
За установеното нарушение против жалбоподателя е издадено НП в
рамките на законоустоновения 6-месечен преклузивен срок.
НП е издадено от компетентен орган, без НП да съдържа нови
фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство жалбоподателят да не е могъл да се защитава. НП отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно неговото съдържание.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По същество, съдът намира, че жалбоподателят в качеството на
работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда е нарушил чл.152 от Кодекса на труда, като от обективна
страна не е осигурил правото на непрекъснатата междудневна почивка, която
не може да бъде по-малко от 12 часа на работниците и служителите, в това
число на лицето Б. В. П., ЕГН:**********, като видно от представения
график за работа за месец юли 2021 година на „К. Б. Г. ЕООД-гр.С. ,за обект
„К.“-гр.С. ,ул.“О. П.“ № .. ,Б. В. П.,на длъжнжст „сервитьор“, е работила на
29.07.2021 год. втора смяна ,от 13.30 часа до 22.00 часа и на 30.07.2021 год.
първа смяна ,от 80.00 часа до 16.30 часа, като по този начин на лицето Б. П.
не е осигурена непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-
малко от 12 часа.
Отговорността на търговците е обективна, поради което не се налага
изследване на извършеното от субективна страна.
Относно приложението на нормата на чл. 28 от ЗАНН, настоящия
състав при извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от
ЗАНН, намира, че е необходимо да се отграничат "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от
ЗАНН.Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява "маловажен
случай". Съгласно чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН - "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление /респ. нарушение/ с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
4
/респ. нарушение/ от съответния вид. В процесния случай е безспорно, че
нарушението е такова на просто, формално извършване, при което законът не
изисква настъпването на вредоносен резултат, с оглед осъществяването на
фактическия му състав. От обективна страна съставът на нарушението не
съдържа в себе си настъпването на съставомерни последици, при наличието
на които да бъде преценявана неговата малозначителност.Настоящият състав
намира, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като
маловажен случай и с оглед значимостта на охраняваните обществени
отношения, очертани в чл. 1, ал. 3 на КТ относно закрилата на труда,
осигуряване на справедливи и достойни условия на труд. Не са налице
основания за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН. По делото не се твърдят и
не се установяват конкретни обстоятелства, отличаващи конкретно
извършеното нарушение от други нарушения от същия вид, които да
обосновават по-ниска обществена опасност на процесното нарушение, поради
което съображенията на жалбоподателя са неоснователни.
Като намери че от обективна страна е несъмнено установено
нарушаване на административна норма, като нарушаването е правилно
подведено под санкционната разпоредба на чл. 414, ал.1 КТ, съдът прецени
наложената имуществена санкция, при което установи следното: съгласно
чл.414 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв. в случая е определена имуществена санкция в размер на
1500 лв.,в минимален размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид
нормата на чл.27,ал.5 от ЗАНН.
Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д ,ал.4, вр.ал.1 от ЗАНН. следва на
административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37,ал.1 от
5
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което
не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган,а е
представил становище по по допустимостта и основателността на жалбата
срещу обжалваното наказателно постановление, поради което следва да се
присъди възнаграждение в размер от 80.00 лв.Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Дирекция
„Инспекция по труда" С. област ,със седалище град С., именно в полза на
същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
Воден от горното и на основание чл.63 ,ал.1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2100018 от
13.10.2021 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” С. област-
гр.С., с което на жалбоподателя „К. БЕ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление –гр.С.,ул.“Н. Н.“ № .., представлявано от Б.
С. Б., в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР на
КТ,на основание чл.414,ал.1 от Кодекса на труда му е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл.152 от КТ.
ОСЪЖДА „К. Б.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление –гр.С.,ул.“Н. Н.“ № .., представлявано от Б. С. Б. да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда” С. област-гр.С. сумата от 80.00 лева,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд –София област в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
6