ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1021
гр. Бургас, 29.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500567 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Веска Стефатона Г., с ЕГН **********, против
Определение № 123/15.03.2022 г., постановено от Районен съд – Поморие по гр. д. №
79/2022 г., с което производството е прекратено.
Жалбоподателят моли Окръжен съд – Бургас да отмени определението на Районен
съд – Поморие, с което производството е прекратено.
Препис от жалбата не е връчван на насрещна страна, съобразно разпоредбата на
чл.130 от ГПК.
Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по
делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:
Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването. В случая частната жалба е бланкетна. Съгласно Тълкувателно решение 6/2017
на ОСГТК на ВКС по т.д.6/2017 ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния
съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна
жалба. В мотивите на същото е изрично подчертано, че подадената бланкетна частна жалба
не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в
частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат
значение единствено да ориентират съда за становището на страната. Поради изложеното
съдът намира подадената частна жалба за допустима и следва да се произнесе по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Първоинстанцонното производство е образувано по искова молба на В. СТ. Г. с ЕГН
********** от 14.02.2022 г., с която е предявен иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ
за възстановяване на 27 декара земеделски земи, собственост на наследодателя на ищцата,
от поземлен имот, находящ се в село Порой, община Поморие, за който е образувана
преписка №П14 в ОСЗ Поморие. Предявен е и евентуален иск за приемане на установено по
отношение на ответника Общинска служба „Земеделие“, че ищцата е собственик на имота
въз основа на давностно владение, който владее повече от 10 години.
1
В исковата молба ищцата излага твърдения, че е наследник на дядо й М.Г.П., тъй
като баща й С.М.Г. с ЕГН ***, също е починал на 26.06.2004 г. Твърди се, че дядо й е вкарал
в ТКЗС имот с обща площ от 54, 200 дка. По заявление, подадено до ОСЗГ – гр. Поморие са
възстановени 27, 00 дка. Оставали невъзстановени още 27,200 дка. Поземлена комисия
Поморие отказала да възстанови посочения имот на лицето. Поради изложеното предявява
иск, с който иска възстановяване на отказаните 27,200 дка. от поземления имот. Ищцата
твърди, че като наследник на баща си, ползва и владее процесния имот повече от 10 години.
Предвид това предявява и евентуалния иск за приемане на установено, че е собственик на
имота по силата на давностно владение, продължило повече от 10 години.
С обжалваното определение № 123/15.03.2022 г. районният съд е приел, че срокът за
предявяне на иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е изтекъл, предвид което производството по така
предявения иск е недопустимо. По отношение на предявения иск за установяване на правото
на собственост въз основа на давностно владение, е прието, че произвоството е
недопустимо, поради липсата на процесуална предпоставка за допустимостта на иска, тъй
като последният е предявен срещу Общинска служба „Земеделие“, която е административен
орган, не е юридическо лице и не притежава процесуална правоспособност по искови
произвоства, освен в изрично посочените в закона случаи, като чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ,
чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, какъвто този не е. Отделно от това е прието, че липсва правен интерес
от предявяване на този иск срещу ОСЗ, както и че по този начин се заобикаля реда за
реституция на земеделска земя. Предвид тези мотиви районният съд е прекратил
производството по гр.д.79/2022 г. по описа на Районен съд – Поморие.
Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за прекратяване на делото
за правилно и законосъобразно по следните съображения:
По отношение на приетия за предявен иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, съдът намира, че в
исковата молба са изложени доводи за постановен отказ за възстановяване на правото на
собственост от Общинска служба по земеделие. Не се твърди в исковата молба срокът за
подаване на искане за възстановяване на право на собственост от ОСЗ да е бил пропуснат.
Следователно правната квалификация на предявения иск е чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Следва да
се посочи, че в ЗСПЗЗ са уредени срокове за обжалване на така издадения административен
акт, а именно в 14-дневен срок пред районния съд, който е преклузивен и е изтекъл,
следователно административният акт се е стабилизирал. Съгласно Тълкувателно Решение №
1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 правен интерес от предявяване на този иск е налице,
когато по отношение на ищеца е налице висящо административно производство по чл. 14,
ал. 3 от ЗСПЗЗ или има възможност да бъде образувано такова, както и при окончателно
решение на ОСЗ в полза на ищеца за възстановяване на имота в реални граници или за
обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Интересът на ищеца от
предявяването на такъв иск е наличието на заявена пред ОСЗ претенция на ответника за
възстановяването на собствеността върху същия имот. Недопустим е този иск, ако по
заявлението на ищеца има влязъл в сила отказ на ОСЗ за възстановяване на собствеността
поради това, че наследодателят на ищеца не е бил собственик на имота /в случая частта от
имота/ към момента на неговото обобществяване. Решението по иска с правно основание чл.
14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не би могло да послужи като основание за отмяна на влязло вече в сила
решение на ОСЗ за отказ, поради което и ищецът няма правен интерес от предявяването на
иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. По изложените съображения съдът намира, че предявения иск
е недопустим.
В допълнение следва да се посочи, че дори и да се приеме, че е предявен иск по чл.11,
ал.2 от ЗСПЗЗ, то е изтекъл преклузивния срок за предявяването му, в който смисъл е и
констатацията на Районен съд – Поморие. С чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ в редакцията, обн. В ДВ,
бр. 13/2007 г., е предоставена възможност лицата, които са пропуснали да подадат заявления
в седемнадесетмесечен срок от влизането на закона в сила, да установят с иск срещу
съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да
2
възстановят собствеността си върху земеделските земи. Въз основа на постановеното
решение, ако иска бъде уважен, общинската служба по земеделие определя земите, върху
които е възстановена собствеността при спазване на изискванията на ЗСПЗЗ. Упражняването
на това право на иск е ограничено обаче със срок, предвиден в § 22 от ПЗР към ЗИД на
ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13/2007 г., според който исковете по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ се
предявяват в тримесечен срок от влизането на закона в сила. Тъй като изменението на
ЗСПЗЗ, включващо пар. 22 ЗИДЗСПЗЗ е публикувано в ДВ, бр. 13/2007 г на 9 февруари
2007, тримесечният срок за предявяване на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е започнал да тече
от 12 февруари 2007 и изтича на 12 май 2007 г. В този смисъл е утвърдена съдебна
практика, че този срок е преклузивен, като изтичането на срока по § 22 ПЗР на ЗСПЗЗ
преклудира правото на ищеца да подаде иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. По изложената причина
е налице процесуална пречка за надлежно упражняване на правото на иск, ето защо съдът
споделя мотивите на първоинстанционния съд за този иск /Така Определение № 428 от
1.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 391/2010 г., II г. о., ГК; Решение № 37 от 28.01.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 3825/2007 г., III г. о., ГК; Решение № 168 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 561/2008 г., II г. о., ГК; Решение № 282 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 546/2008 г., IV
г. о., ГК; Определение № 529 от 9.07.2021 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2595/2021 г. и др./.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване на правото на собственост въз основа на давностно владение, съдът намира, че
също не са налице процесуалните предпоставки за неговото разглеждане. Основната
предпоставка да се предяви установителния иск, е наличие на правен интерес, а такъв е
налице, когато се оспорва претендираното право или се претендира оспорваното право.
Такъв интерес не е налице в процесния случай по така предявения срещу Общинска служба
по Земеделие – гр. Поморие, тъй като последната не оспорва претендираното от ищцата
право на собственост върху имота, го претендира, респективно между тях няма възникнал
правен спор. Принадлежността на правото на собственост не се оспорва от ответната страна,
респ. за ищецът липсва правен интерес от предявяване на този установителен иск. Касае се
до липса на абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и това
обуславя неговата недопустимост. В допълнение на изложеното следва да се отбележи, че
Общинска служба по Земеделие е административен орган, не е юридическо лице и не
притежава процесуална правоспособност по искови производ освен в изрично посочените в
закона случаи – чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ и чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, какъвто настоящия безспорно
не е. Настоящата инстанция напълно споделя извода на районния съд, че е недопустимо в
исковото производство по 124 ГПК да се прави опит за реституция на земеделска земя, за
което е предвиден специален ред, а именно този по ЗСПЗЗ, който е единствения законов ред,
по който Г. би могла да реализира правото си да заяви претенция досежно процесния имот.
Ето защо, въззивният съд намира, че обжалваното определение се явява правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 123/15.03.2022 г., постановено от Районен съд –
Поморие по гр. д. № 79/2022 г., с което производството е прекратено като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4