РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Сливен, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕНЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на втори февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:полк. Воля П. Кънев
при участието на секретаря ВЕНЦИСЛАВА Г. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от полк. Воля П. Кънев Административно
наказателно дело № 20236500200004 по описа за 2023 година
и след съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание
доказателствен материал по делото, установи следното:
*** М. Д. М. постъпил на военна служба в БА на *** г. във в.ф. *** -
Ш., на длъжност „***“ в „*****“ във взвод „Комуникации и информационни
системи“. По време на службата си във военното формирование се проявил
като дисциплиниран, трудолюбив, изпълнителен и честен военнослужещ.
Изпълнявал качествено и в срок поставените му задачи, умеел да работи в
екип и не е допускал груби дисциплинарни нарушения. Награждаван два пъти
с „грамота“ през**** г. и ***** г., с парична награда през ****г., и с
„благодарност“ през *****г. за високи постижения в службата. Наказван е със
„строго мъмрене“ за закъснение за развод през **** г.
Обвиняемият притежава свидетелство за управление на МПС категория
„**“, „**“ от***** година, а от *** г. и категория „**“. Проявил се като
изключително недисциплиниран водач и до датата на инкриминираното
деяние за период от осем години са му издадени 15 наказателни
постановления, 21 фиша и наложени 3 принудителни административни
мерки, като две от тях са отнемане на СУМПС, за извършени от него
нарушения по ЗДвП. С Решение №***г. по АНД № *** г. по описа на Военен
съд – Сливен, е бил признат за виновен по чл. 345 ал. 1 предл. 1 от НК, за
това, че е управлявал автомобил, като си служил с табела с регистрационен
номер, издадена за друго моторно превозно средство и на основание чл.78а от
НК, е бил освободен от наказателна отговорност, като му било наложено
1
административно наказание глоба в размер на 3000 лв., която заплатил на
***7 г.
Свидетеля *** Б. С.от в.ф. ** – Ш., притежавал мотоциклет модел „**"
с peг. № ***. През**** г. след настъпилото ПТП, предната част на
мотоциклета получил усуквания и капитан С. го предоставил на обвиняемия
*** М., с уговорката последният да опита да го ремонтира и ако ремонта е
успешен, да прехвърлят собствеността му. *** М. извършил ремонта и
съгласно уговорката, на *** г., **** С. продал мотоциклета на обвиняемия,
като сделката била оформена в нотариална кантора рег. №***в район на
Районен съд - Варна, при нотариус К.И. При изповядване на сделка за
продажбата на мотоциклета, нотариусът уведомил купувача за задължението
му да го регистрира в сектор „Пътна полиция“, съгласно изискванията на
Закона за движение по пътищата и в горния ляв ъгъл на Договор за покупко-
продажба на МПС поставил щемпел с текст „срок за регистрация 1 месец“.
Въпреки това обв. М. не предприел действия за регистрация на закупения от
него мотоциклет, независимо, че мотоциклета бил в движение и същия го
управлявал. На ***г., съгласно чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, служебно била
прекратена регистрацията на мотоциклет марка „***“, модел „***“, с peг.
№****, собственост на М., поради това, че не изпълни задължението си да го
пререгистрира.
На *** г. **М. не бил на работа и решил да управлява нерегистрирания
си мотоциклет марка „***“, модел „**“, с peг. № ***. Качил се на
мотоциклета си и се придвижвал с него в гр. Б., като преминал и по ул. „***“
в посока ул. „***“. По същото време свидетелите **** В.И. и *** Т.В.,
служители на РУ – Б.при ОД на МВР – Д., извършвали обход и в *** ч.
спрели за проверка обвиняемия М., като му поискали личните документи и
тези на управляваното от него превозно средство. Служителите направили
справка в регистрите на МВР и установили, че управляваното от обвиняемия
МПС е със служебно прекратена регистрация от ****г. Полицейските
служители съставили акт за установяване на административно нарушение №
*** г., снели табелите на превозното средство и издали фиш на водача, за
това, че мотоциклетът не е минавал технически преглед.
Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен и
категоричен начин от обясненията на обвиняемия и от свидетелските
показания, депозирани в хода на досъдебното производство, справките от
служба „Пътна полиция“, характеристичните данни, справката за съдимост,
материалите по приложеното за послужване АНД *** г. по описа на Военен
съд – Сливен, както и от останалите приложени към делото книжа.
Редовно призован за съдебно заседание на *** г., обвиняемият не се
явява и не сочи причини за това. На ***г. в съда е депозирана писмена молба
от защитника му – адв. К. от АК – Д., с която уведомява съда, че поради
настъпили лични и неотложни ангажименти в неговата лична сфера, няма да
се яви в съдебно заседание на *** г. и моли разглеждането на делото да се
2
отложи за друга дата. В молбата не са посочени какви са тези ангажименти и
не са представени доказателства в тази посока, макар че в съдебната фаза
единствено съдът е органа, който може да прецени дали тези ангажименти са
основателни и дали наличието им е доказано с медицински документи,
удостоверение, служебна бележка, акт на администрацията, направени
резервации преди датата на призоваване, призовки по други дела и т.н.
Вместо това, защитникът е иззел функциите на съда, решил е, че заседанието
на *** г. ще се отложи, поради което и декларира, че неговият подзащитен
няма да се яви на тази дата, поради отдалеченост на местоживеенето му от
седалището на съда, а ще се яви за новата дата. Ако действително защитникът
счита, че отдалечеността на съда е основателна причина за неявяването на
обвиняемия, не става ясно от молбата, дали счита, че при насрочване на нова
дата, обвиняемият ще премести местоживеенето си по-близо до седалището
на съда или седалището на съда ще бъде преместено на удобно за страните
място. Ако това не стане, не е ясно дали за следващите заседания отново ще
се позове на същия аргумент за отлагане разглеждането на делото, ако
първата му молба бъде уважена. По тези съображения, съдът прецени, че е
била гарантирана възможността на М. да участва лично в процеса, както
изисква разпоредбата на чл. 378 ал. 1 НПК и за това изрично е бил уведомен с
разпореждането на съдията докладчик, както и изрично е бил уведомен за
регистрирането на мотоциклета. Посочената причина за отдалеченост на
местоживеенето не е основателна и съдът разгледа делото в отсъствие на обв.
М..
С деянието си М. е осъществил престъпния състав на чл. 345 ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, тъй като на *** г. в *** ч. в гр. Б., управлявал личното си моторно
превозно средство – мотоциклет марка „**“, модел „***“ с рег. №***, което
не било регистрирано по надлежния ред. Този ред е предвиден в чл. 140 ал. 1
и 2 от ЗДвП, както и в чл. 2, чл. 3 ал. 1 и 4 и чл. 4 ал. 1 от Наредба № І-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Въпреки, че е бил уведомен за това свое задължение при прехвърляне на
собствеността, обв. М. не пререгистрирал мотоциклета и същият е бил
служебно дерегистриран през *** година. Твърдението на обвиняемия, че не е
знаел за дерегистрацията на мотоциклета, не го освобождава от отговорност,
тъй като той е бил изрично уведомен за задължението си да го регистрира на
свое име в предвидения за това срок, което е изисквало и преминаването на
технически преглед, какъвто не е бил преминат. Задължение на водача е да
познава изискванията, предвидени в ЗДвП и другите нормативни документи,
касаещи правилата за движение, изискванията за техническото състояние на
превозните средства и регистрирането им.
За извършеното деяние е предвидено наказание лишаване от свобода до
една година или глоба от петстотин до хиляда лева. Обвиняемия М. не е
3
осъждан, а за наложеното административно наказание по АНД № ** г. по
описа на Военен съд – Сливен е реабилитиран по право. В резултат на
извършеното от него не са настъпили имуществени вреди. Налице са всички
предвидени в чл. 78а НК предпоставки за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“. Тъй като
разпоредбата на чл. 345 ал. 1 НК, предвижда алтернативно наред с
наказанието „Глоба“ и наказание „Лишаване от свобода“, в случая е
неприложима разпоредбата на чл. 78а ал. 5 НК. В чл. 78а НК, законодателят е
предвидил размер на административното наказание „глоба“ от 1 000 до 5 000
лева и среден размер от 3 000 лева, като съдът прецени, че следва да наложи
наказание малко над средния размер. От една страна са налице добри
характеристични данни за М. като военнослужещ, а от друга са изключително
негативните данни за поведението му като водач на МПС, а настоящото
обвинение отново е именно за поредното му нарушение като водач на МПС.
За срок от осем години като водач, М. е бил санкциониран 40 пъти от които
веднъж е бил изправен и пред съд за престъпление по същия текст от НК.
Въпреки налаганите многобройни наказания „глоба“, включително и по
съдебен ред в размер на 3 000 лева, същият не коригира поведението си като
водач на МПС. Това демонстрира нежеланието му да се съобразява с
установените в обществото правила като водач и води до извода, че са налице
балансиращи отговорността обстоятелства при определяне размера на
наказанието. Налаганите до момента глоби не са изиграли необходимия
възпиращ и превъзпитателен ефект, като обвиняемият упорито е извършвал
еднотипни нарушения като водач. Въпреки налаганите му наказания и
въпреки подвеждането му към наказателна отговорност през ** година, пет
години по-късно отново е изправен пред съд да отговаря за извършено
престъпление по същия текст от НК. Видно от материалите по делото
мотоциклета е бил с усукана предница, която М. сам ремонтирал, но не
представил мотоциклета за технически преглед, който да установи дали са
отстранени и с какво качество причинените повреди. По този начин е
поставял в риск не само своя живот и здраве, но и живота и здравето на всеки
друг човек, намиращ се в близост до управлявания от него мотоциклет.
Всичко това показва абсолютно осъзнато противоправно поведение, като по
този начин създава негативна представа за отношението на военнослужещите
в БА към спазването на Закона и уронва авторитета им. Недвусмислено
демонстрираното и афиширано несъобразяване с правовите норми, въпреки
налаганите до момента глоби, и постановен съдебен акт с глоба в размер на 3
000 лева, води до извода, че глоба в по-нисък размер и нов жест на
снизходителност в настоящия случай също не би постигнала необходимия
ефект. С тези аргументи съдът определи наказание малко над средния
предвиден от закона размер, а именно 3 700.00 (три хиляди и седемстотин)
лева.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 НПК,
съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия ** М. Д. М. от в.ф. *** – Ш. , родена на *** г. в
гр. Б., обл. Д., живущ в гр. Б., ул. „***“ №*, българин, български гражданин,
с**** образование, неженен, неосъждан, ЕГН: **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
На ** г. в *** ч. по ул. „****“ в гр. Б., управлявал личното си моторно
превозно средство – мотоциклет марка „**“, модел „***“ с рег. № ***, което
след служебното му дерегистриране през *** година не било регистрирано по
надлежния ред, предвиден в чл. 140 ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 2; чл. 3 ал. 1 и 4 и
чл. 4 ал.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства - престъпление по чл. 345 ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 78а НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност, и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 3 700.00 (три хиляди и седемстотин) лева.
Решението подлежи на протестиране и обжалване пред Военно-
апелативен съд, в петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Военен съд – Сливен: _______________________
5