МОТИВИ към
присъда № 6 от 27.03.2018 г. ,
постановена
по НОХД № 20/18 г. по описа на СОС
Подс. С.С.Т., родена
на *** в гр. Алфатар, живуща ***, е предадена на съд за това, че през периода 01.01.2009г. - 31.12.2013г. в гр. Дулово,
обл. Силистра, в условията на продължавано престъпление е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 4 464,88
лева , като не е подала декларации
изискуеми по чл.49, ал.3 от Закона за местните данъци и такси в Дирекция
„Местни приходи" към Община Дулово в нито един случай на получени в
периода 173 бр. дарения от различни лица на обща стойност 127 325.04 лв.,
Престъпление
по чл. 255, ал.1,т.1 във вр. с чл. 26 от НК.
Настоящото съдебно производство е
второ по ред. Първоначално постановената присъда № 31/11.09.2017 г. по НОХД №
195/17 г. на СОС е била отменена с Решение № 9/ 18.01.2018 г. на ВнАпС, на осн.
чл. 335, ал.2 във вр. с чл. 348, ал.3,т.2 от НПК.
В
разпоредително заседание, след обсъждане
на визираните в чл. 248 от НПК въпроси, при наличие на предпоставки по чл. 252,
ал.1 от НПК , бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2
от НПК.
Предявената
от Община Дулово искова молба за сумата от 4 464.88 лв. срещу С.С.Т.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането за всяка от сумите , до
окончателното изплащане на същите и разноски по делото е приета за съвместно
разглеждане в наказателния процес с конституиране на Община Дулово като гр.
ищец по делото. Не се явява процесуален
представител .
ОП Силистра поддържа изцяло
предявеното обвинения, като счита, че наложеното , при първоначалното
разглеждане на делото, наказание е справедливо и предлага да бъде определено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година, след редукцията по чл.
58а от НК , което изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
Подсъдимата признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
не желае събиране на нови доказателства.
Защитата
счита, че са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 58а, ал.4
от НК.
По отношение
на предявения граждански иск изразява становище, че вземането на Община
Силистра не произтича от непозволено увреждане, а е в резултат на данъчно
правоотношение, поради което искът е недопустим и неоснователен.
Съдът след
като съобрази становищата на страните, прие за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позова
на направите самопризнания и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят. В тази връзка възприетата за установена
фактическа обстановка е следната:
През 2008г.
подс. Т. започнала да подържа връзка по телефон с мъж от Р.Турция. По същото
време изпаднала в тежко финансово положение и започнала да споделя неудачите
си. Мъжът започнал да ѝ изпраща
пари, които подсъдимата харчила за лични и семейни нужди. След като разбрала,
че може по този начин да получава парични средства,подс. Т. започнала да се
запознава е множество други мъже и да се оплаква от затрудненото си семейно и финансово положение. Контактите
си е осъществявала по телефон, „Фейсбук“ или „Скайп“.
В резултат на създадените запознанства, започнала да получава различни парични суми
във валута чрез международната система за експресни парични преводи „Western
Union”. Системата изисква сумите да се превеждат по банков път и да се
получават лично, като изпращача посочва имената на получателя, от коя държава
е, размера и валутата на превода. Лицето, което получава сумата трябва да
представи документ за самоличност, както и уникален десетцифров код съобщен му
от изпращача, като представителство при тази услуга не се допуска.
По този начин подсъдимата получавала преводи и
в различни търговски банки, като „ОББ“АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“АД,
Търговска банка Д“АД,ПИБ“АД, „Уникредит Булбанк“АД. Писмени доказателства за
тези преводи са били събрани в хода на разследването по надлежен процесуален ред
Подсъдимата Т. е придобила
парични суми по 173бр. преводи както следва:
1.За 2009г.
сумите от 290 € с обща левова равностойност 567,19 лева;
2.За 2011г.
сумите от 19 507,85 € на стойност 38287,15 лева и 3 111,30$ на стойност 4230,27
лева, като левовата равностойност общо възлиза на 42 517,42 лева;
3.За 2012г.
сумите от 32 911,50 € на стойност 64 368,42 лева и 362$ на стойност 558,18
лева, като левовата равностойност общо възлиза на 64 926,60 лева;
4.За 2013г.
сумите от 9875 € на стойност 19313,82 лева;
Получените
суми са приети за „дарение“ Всички парични средства са ѝ били
предоставяни доброволно, липсват жалби или други възражения от изпращачите за
противоправно поведение. От друга страна, предвид недостатъчните
индивидуализиращи данни за изпращачите е налице обективна невъзможност тези
обяснения да бъдат оборени, дори и с инструментариума на Международната правна
помощ по наказателни дела. В унисон с тези изводи са и обясненията на подс. Т.,
която заявява, че лицата, с които е
контактувала са предоставяли паричните средства като дарение, като целта им
била да ѝ помогнат за решаване на финансовите затруднения, свързани със
тежкото ѝ материално състояние. Нямало е ангажимент от страна на подс. Т. да връща получените средства.
От заключението
на назначената по делото експертиза е видно, че:
През периода
2009г.- 2013г. дължимия от подс. С.Т. данък по реда на Закона за местните
данъци и такси върху получените като дарение парични средства чрез
международната система за експресни парични преводи „Western Union” и банкови
преводи възлиза на 4 464,88 лева.
При
изчисляване на размера на дължимия данък валутата е превърната в левова
равностойност, като сумите са изчислени при обменния курс на БНБ към датата на
изплащане на превода, Върху левовата равностойност на всеки превод е изчислен и
размера на дължимия данък според Наредбата на Община Дулово.
Съгласно
разпоредбите на чл. 49, ал.3 от
ЗМДТ подсъдимата е била длъжна в
двумесечен срок от датата на получаване на
дарението, да подаде в Община
Дулово декларация за облагане с данък. Получените дарения са обект на облагане
с данък съгласно разпоредбата на чл. 44 от ЗМДТ.
През процесния
период от време подсъдимата не е подала
в нито един от случаите на даряване съответната декларация по реда на чл. 49,
ал.3 от ЗМДТ.
Съгласно
Наредбата №15 за определяне на местните данъци и такси на територията на Община
Дулово , определената данъчна ставка е в
размер на 3,5 на сто , когато дарението е между лица без родствена връзка.
При така възприетата фактическа обстановка, и
след като установи, че самопризнанията на подсъдимата се подкрепят
от събраните в досъдебната фаза на производството доказателства –
обясненията на подсъдимата, писмени доказателства – справки от съответни
банкови институции относно размера на получените дарения, справки от Община
Дулово за липса на подадени декларации по реда на чл. 49, ал.3 от ЗМДТ,
заключение по назначената експертиза-
настоящата инстанция приема , че правните изводи за извършено
престъпление по чл. 255, ал.1 , т.1 във вр. с чл. 26, ал.1, от НК са
единствените, до които би могло да се стигне, след анализ на доказателствения
материал.
Подс.
Т. е довършила от обективна и субективна
страна престъпния състав на посоченото престъпление.
Задължението
за подаване на съответните данъчни декларации е възникнало като първоначална
дата от 01.01.2009 г. с оглед на което е определен и процесния период, през
който подсъдимата е следвало да подаде декларация и е приключило на 31.12.2013
г. като Т. в нито един от 173 случаи на
получени безвъзмездни дарения не е подала
изискуемата по чл. 49, ал.3 от ЗМДТ данъчна декларация.
По този начин
подсъдимата е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери.
Субективният
елемент за извършване на престъпление е налице и се доказва безспорно от
обясненията на подсъдимата
Подсъдимата е
действала при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавала обществено опасния
характер на деянието си, предвиждала е и е искали настъпването на обществено опасните последици
.
Престъпния
състав на чл. 255, ал.1 от НК е довършен в условията на продължавано
престъпление – чл. 26 от НК, като подсъдимата Т. с 173 деяние е осъществила
поотделно един състав на едно и също престъпление. Деянията са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като всяко последващо деяние
се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.
В досъдебното
производство не са били събрани доказателства за извършено престъпление по чл.
209 от НК.
Причините
за извършените престъпления са ниската
правна култура на подсъдимата.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата Т., съдът взе предвид и
отчете:
- като смекчаващи вината обстоятелства
–изразеното съжаление, чистото съдебно минало
- като отегчаващи вината обстоятелства –
високият брой на отделните деяния довели до продължаваното престъпление – 173
бр.
и спазвайки
разпоредбите на чл. 36 от НК и чл. 54 от НК
наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца и глоба в размер на 500 лв., като след редукцията по чл. 58а от НК
намали наказанието с една/трета и определи наказание лишаване от свобода в
размер на една година.
Съдът прецени,
че не са налице многобройни или смекчаващи вината обстоятелства , поради което
не следва прилагане на разпоредбата на
чл. 58а, ал.4 от НК.
На осн. чл. 66
от НК изпълнението на наказанията лишаване от свобода бе отложено за срок от
три години.
С така
определеното и наложено наказание
най-вече би се постигнало максимално превъзпитателно въздействие върху
подсъдимата.
По отношение
на предявения граждански иск съдът
прецени, че следва да бъде уважени в
пълен размер , ведно със законната лихва от датата на увреждане, до
окончателното изплащане на сумата, като иска в частта за определяне на размера
на разноските бе отхвърлен, поради недоказаност. В съдебно заседание
процесуален представител на Община Дулово не се яви, с оглед на което може да
се приеме, че ангажираността на адв. Русчева се е ограничила до написването на
исковата молба, за което липсва документ за платено възнаграждение.
Основанието , на което е подаден гражданския
иск срещу подс. Т. в наказателното производство са деянията, които съставляват
престъпление и са извършени виновно. В
този случай, подсъдимата е причинила
непозволено увреждане на Община Дулово съгласно разпоредбите на чл. 45
от ЗЗД и нанесените вреди подлежат на обезщетяване. С престъпно укритите данъци
подсъдимата е причинила щета на Община Дулово в размер на 4 464.88 лв.
Възражението
за липса на непозволено уврежда , от страна на защитата, съдът приема за неоснователно.
Съгл. ТР № 4/12.03.2016 г. на ОСНК на ВКС е
прието, че осъществяване на престъпния състав на престъпление срещу данъчната
система, каквото в настоящия казус е
деянието по чл. 255, ал.1 от НК, пряко и непосредствено се причиняват
имуществени вреди на Държавата / в частност на общините/ в размер на укритите и
неплатени данъци. Когато тези вреди са в пряка и непосредствена
причинноследствена връзка с извършеното от дееца престъпление, те представляват
загуба за Държавата/ Общините. Престъплението е резултатно.
При това ,
данъчните престъпление, с които се причиняват вреди на Държавата, напълно
осъществяват фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД.
Възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на предявения граждански не е
направено. Съдът дължи произнасяне по този въпрос, само ако изрично
страната се е позовала на това си
законово основание, че не дължи , поради което предявената претенция от Община
Дулово бе приета за допустима и основателна и бе уважена в размер на
претърпените загуби.
Водим от
горните съображения съдът постанови присъдата си, като призна:
подсъдимата С.С.Т., родена на *** в гр.
Алфатар, живуща ***, неосъждана, ЗА ВИНОВНА
в това, че през периода
01.01.2009г. - 31.12.2013г. в гр. Дулово, обл. Силистра, в условията на
продължавано престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 4 464,88 лева , като не е подала декларации изискуеми по чл.49, ал.3 от Закона
за местните данъци и такси в Дирекция „Местни приходи" към Община Дулово в
нито един случай на получени в периода 173 бр. дарения от различни лица на обща
стойност 127 325.04 лв. . Престъпление по чл. 255, ал.1 във вр. с чл. 26 от НК и осъди подсъдимата да заплати
направените по делото разноски и съответните ДТ върху уважения гр. иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: