О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 260032 06.01.2021 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 11.12.2020 г.
В открито заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА
в.ч.гр.д.№ 2240 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК и е образувано по възражението на И.Н.Д., чрез пълномощника адв.М.Ч.
***, срещу Заповед № 6594/19.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 11922/2019 г. на РС-Пловдив. Мотивира
се наличие на всички хипотези на чл.423, ал.1 ГПК.
В отговор на
възражението заявителят е оспорил наведените от длъжника твърдения с подробни съображения.
Пловдивският окръжен
съд, като разгледа възражението и предеци събраните по делото доказателства,
прие следното:
Съобразно чл. 423, ал.1 ГПК длъжникът разполага с възможност да отправи
възражение, ако е бил лишен от възможност да оспори заповедта за изпълнение в
няколко,изброени в нормата хипотези,но правото на възражение по чл. 423 ГПК може да бъде упражнено надлежно в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение.
Относно начина на узнаване
длъжникът във възражението е посочил, че
е узнал за издадената заповед за изпълнение на 11.08.2020 г., когато при направена от него справка
чрез отдалечен достъп в Имотния регистър установил, че е вписана възбрана върху
притежаван от него недвижим имот. Възбраната била наложена от ЧСИ по
образуваното въз основа на издадения по заповедта изпълнителен лист изп.д.№
20198230400272 по описа на ЧСИ Мариана Кирова.
В писменото си становище
заявителят „ Първа
инвестиционна банка“ АД е
оспорил твърденията
относно момента на узнаване за издаданета заповед за изпълнение, като излага
предположение, че е възможно длъжникът да е направил справка в Имотния регистър и по-рано.
Доказателства в тази насока не са събрани по делото, поради което и не се установява
по-ранен момент на узнаване. Възражението
по чл. 423 ГПК е подадено на 17.08.2020 г., т.е., в рамките на едномесечния срок от твърдяната дата на
узнаване и е
процесуално допустимо.
По основателността на възражението, ПОС намери следното:
Длъжникът твърди, че заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 11922/2019 г.по описа на ПРС, не му е връчена, тъй като ПДИ и всички други съобщения по изп.дело били
изпращани на адрес в с.Т., ул.****, където той нямал адресна регистрация. Това
го лишило от възможността за упражни правото си по чл.414 ГПК.
На следващо място
изтъква, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК- 18.07.2019 г.,
е нямал обичайно местопребиваванве на територията на РБългария, защото има
адресна регистрация в Германия, където постоянно пребивава, живее и работи от
01.05.2018 г. Поради отсъствието си от страната длъжникът бил в абсолютна
фактическа невъзможност да получи лично каквито и да било съдебни книжа.
Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не са му били връчени лично и
надлежно поради отсъствието му от страната.
На последно място
възразява за погасяване на вземанията по давност.
В заключение обобщава,
че са налице хипотезите на чл.423, ал.1, т.1-4 ГПК, респ.не са били налице
изначално положитените предпоставки по чл.411, ал.1, т.4 / сега т.5/ от ГПК при
издаване на заповедта и изпълнителния лист.
Заявителят оспорва
основателността на възражението поради недоказаност на твърдението, че длъжник
пребивава постоянно в Германия.
От приложеното ч.гр.д.№ 11922/2019
г.по описа на ПРС се установява, че заявителят „Първа инвестиционна банка“ ЕАД е депозирал на 18.07.2019 г. заявление по чл. 417 ГПК, за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ –
извлечение от сметка, срещу длъжника И.Н.Д. с адрес ***.
На 19.07.2019 г. е издадена Заповед за
изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
Образувано е от кредитора изп.№ 20198230400272
по описа на ЧСИ Мариана Кирова с район на действие ПОС /също приложено в
заверени копия/.
На 14.08.2019 г. е
изпратена до длъжника И.Д. призовка за доброволно изпълнение на адрес в
гр.Пловдив, ж.к.****, ап* / л.57 от изп.д./, която е върната невръчена с
отбелязване, че при лицето е търсено на 23.08.2019 г.ь 31.08.2019 г. и 23.10.2019
г. и не е намерено. При позвъняване на обозначен звънец никой не отваря.
Разпоредено е връчване на адрес в с.Т., община Асеновград, което не е
осъществено. Предприето е връчване чрез залепване на уведомление по чл.47 ГПК
на адреса в гр.Пловдив, при осъществяване на което са събрани данни от
връчителя, че лицето не живее на адреса и от две години е в чужбина / л.141 от
изп.д./.ПДИ, както и съобщение за наложена възбрана са връчени впоследствие на
22.06.2020 г. на адреса в с.Т., ул.***, където са получени от Н. Д.- баща на
адресата, т.е. по реда на чл.46, ал.1 ГПК. Последващи връчвания на същия адрес
не са осъществени поради липса на лице, което да ги получи.
Към възражението си
длъжникът е представил писмени доказателства, от които се установява, че е с
адресна регистрация в Германия от 01.05.2018 г., както и че работи по трудов
договор в същата държава от 02.05.2018 г.
При анализиране на разпоредбата на
чл. 423, ал.1, т.2 ГПК, на която хипотеза сочат възраженията на
длъжника, се
установява, че за
наличието й е необходимо установяване на две кумулативни предпоставки-
заповедта да не е била връчена лично на длъжника и към този момент той да не е
имал обичайно местопребиваване в РБългария. В случая тези законови условия са
доказани в производството. Несъмнено е, че заповедта не е била връчена лично на
Д., с което е налице първата изискуема предпоставка.
Относно втората следва
да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал. 7 КМЧП, под обичайно местопребиваване
на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено
да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение
за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат
специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да
създаде такива връзки. Установените от писмените доказателства факти- регистриран адрес в
Германия още от 01.05.2018 г. и сключен трудов договор с работодател в същата
държава сочат на трайни връзки на длъжника Д. с това място.
Предвид изложеното, налице е основанието на чл. 423, ал.1, т.2 ГПК – заповедта не е била връчена лично на длъжника и в деня на връчването
той не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България. Нещо повече, налице е отрицателна
предпоставка по чл. 411, ал.2, т.4 от ГПК, поради което е недопустимо изобщо развитие на
заповедно производство с издаване на заповед и изпълнителен лист. Съгласно чл. 423, ал.3 от ГПК, когато възражението е прието защото не са
налице условията на чл. 411, ал.2, т.3 и 4 ГПК, съдът следва не само да приеме възражението, но и да обезсили
заповедта за изпълнение и издадения въз основа на същата изпълнителен лист.
С оглед на посочения по-горе резултат от
приемане на възражението с обезсилване на заповедта и издадения въз основа на
същата изпълнителен
лист, на страната следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски съобразно искането и
приложения списък по чл. 80 ГПК, включващи платено адвокатско възнаграждение
от 1000 лв. и внесена ДТ от 25 лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражението на И.Н.Д. по чл. 423 от ГПК против Заповед № 6594/19.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ , издадена по ч.гр.д. № 11922/2019 г. на РС-Пловдив.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 6594/19.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист № 6750/22.07.2019 г., издадени по ч.гр.д. № 11922/2019
г. на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна
банка „ АД, гр.София, с ЕИК ********* да заплати на И.Н.Д. с ЕГН ********** ***
сумата от 1025 лв. деловодни разноски.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: